№ 2422
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Албена А.а
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100511785 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №20117761/17.05.2021 г., постановено по гр. д. №16919/2018
г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, е признато за установено по предявения от
П.Н. срещу Д.И. насрещен положителен установителен иск с правно
основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК, че ищцата е собственик въз основа
на преобразуване на лично имущество на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„525“, с рег. №****, номер на рама WBANX91070CU43939, цвят – сив. Със
същото решение е отхвърлен искът за допускане на съдебна делба на
описания лек автомобил при равни квоти между страните.
Срещу решението на СРС, в частта, в която е уважен предявеният иск с
правно основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК и в частта относно
отхвърления иск за делба, е подадена въззивна жалба от ищеца по иска за
делба – Д.И.. В същата са релевирани оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел да цени
единствено показанията на свидетелката Н. – майка на ищцата по насрещния
иск, които били противоречиви. Твърди се, че не било установено изтеглените
от сметка на свидетелката Н. средства да са вложени за закупуването на
процесния автомобил, като не било доказано родителите на ищцата да са
имали налични парични средства, които да й дарят. Оспорва се, че от
1
показанията на Н. следвал извод, че средствата за закупуването на
автомобила били дадени в заем, а не като дарение, поради което нямало
трансформация. Сочи се, че съгласно показанията на Н. автомобилът се
ползвал от двамата – П. и Д., като данъкът следвало да се плаща от двамата.
Излага се, че средствата дори и да били предоставени от родителите на
ищцата били дадени за семейството, а не само на дъщеря им. Твърди се, че
родителите на двамата бивши съпрузи П. и Д. им помагали с парични
средства, но не бил доказан техният размер, както и времевият период, в
който са получавани, не било доказано, че средствата са давани само на
единия съпруг. Сочи се, че съдът не е взел предвид заинтересуваността на
свидетелката Н.. Излага се, че неправилно в решението не са ценени
показанията на свидетеля А.. По тези съображения счита, че предявеният иск
с правно основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК е неоснователен и следва
да се отхвърли, а обусловения от него конститутивен иск да се уважи и да се
допусне делба на процесния автомобил при равни квоти между страните.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответницата П.Н., с който същата се оспорва като неоснователна.
Навежда съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано и
следва да се потвърди. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че е налице преобразуване на лично
имущество при придобиването на процесния автомобил. Иска се
потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
Тъй като от изхода на предявения насрещен установителен иск с правно
основание чл. 23, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 СК зависи дали и при какви квоти ще
бъде допусната делбата на лекия автомобил, то въззивният състав намира, че
най-напред следва да се произнесе по въззивната жалба, депозирана срещу
постановеното първоинстанционно решение, в частта, с което е уважен така
предявения иск.
Ищцата Н. основава иска си на твърдението за преобразуване на лично
имущество при придобиването на следния лек автомобил: марка „БМВ“,
модел „525“, с рег. №****, номер на рама WBANX91070CU43939, цвят – сив .
Сочи, че при закупуването на имота е вложила изцяло лични средства в
размер на 21000 лв. Твърди, че тези лични средства били получени като
дарение от родителите й. Сумите от 3500 евро и от 500 лева изтеглила от
сметки на ЕТ „СКН – С. Н.“, а остатъкът от 13500 лв. получила на ръка в брой
от родителите си.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия с възражението, че е
закупил процесния автомобил със средства, получени от продажбата на друг
негов автомобил. Твърди, че е бил лишен от ползването на процесната вещ,
2
поради което претендира обезщетение считано от 23.02.2018 г.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения насрещен иск
с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, като е признал за установено, че П.Н. е
единствен собственик на процесния автомобил. Този извод е мотивиран с
представените по делото писмени и гласни доказателствени средства,
установяващи придобивния способ – покупко-продажба със средства,
предоставени като дарение. Съдът е изложил съображения, че получената
като дарение сума е вложена изцяло при закупуването на процесния
автомобил, придобит от страните по делото в условията на съпружеска
имуществена общност. Съобразил е, че при закупуването на този автомобил
П.Н. е вложила лични средства, получени от родителите. По тези
съображения съдът е отхвърлил иска за допускане извършването на делба на
процесната вещ.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
По съществото на спора, с оглед доводите във въззивната жалба,
процесуалното поведение на ответника по жалбата и приложимите към спора
императивни норми на материалния закон въззивният съд намира следното:
Съгласно представения препис от договор за покупко-продажба на
МПС от 12.10.2015 г. П.Н. е закупила лек автомобил марка „БМВ“, модел
„525“, с рег. №****, номер на рама WBANX91070CU43939, цвят – сив, срещу
цената от 5000 лв., платена на продавача изцяло и в брой от купувача преди
подписването на договора.
По делото не е спорно, а и това се установява от приетите писмени
доказателства, че страните са сключили на 05.02.2011 г. граждански брак,
който е бил прекратен с влязло в законна сила решение, постановено на
14.02.2018 г. по гр. д. № 28437/2017 г. по описа на СРС, ГО, 80 състав.
От представена банкова референция се установява, че на 12.10.2015г.
ищцата като пълномощник на ЕТ „СКН-С. Н.“ е изтеглила от сметки на ЕТ
сумите от 3500 евро и 501 лева.
От заключението по приетата САТЕ, което настоящият състав
кредидира като компетентно изготвено, се установява, че средната пазарна
стойност на процесното МПС, определена към датата на предявяване на иска
– 13.03.2018 г., е 19297 лв.
От представено Удостоверение № 21-00061617/13.03.2019 г., издадено
от НОИ, ТП-София, се установява, че ищцата е получила осигурителни
плащания в периода 10.04.2011 г. – 19.05.2013 г. в размер на 11492,32 лв. От
писмо от НОИ, ТП-София, се установява, че през периода 2008 г. – 2018 т.
ищцата е социално осигурявана. Установява се и осигурителният й доход.
От заключението по ССчЕ, изслушана в първоинстанционното
производство, която настоящият състав кредитира като компетентно
изготвена, се установява, че в периода 01.01.2008 г. – 31.03.2018 г. ответникът
е получил доход от трудово възнаграждение в размер на 39603,81 лв., а
3
ищцата – 48972,41 лв.
От заключението по ССчЕ, изслушана в първоинстанционното
производство, която настоящият състав кредитира като компетентно
изготвена, се установява, че дружеството „Д.Т.“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала е Д.И., през 2011 г. е реализирало 20000 лв. загуба и
натрупана непокрита загуба – 54000 лв., през 2012 г. - 21000 лв. загуба и
натрупана непокрита загуба – 74000 лв., през 2013 г. - 0 лв. загуба и
натрупана непокрита загуба – 95000 лв., през 2014 г. - 1000 лв. печалба и
натрупана непокрита загуба – 7000 лв. при отчетена текуща печалба от
основна дейност през 2013 г. – 89000 лв., през 2015 г. – 400 лв. загуба и
натрупана непокрита загуба – 6000 лв. В заключението е посочено, че през
целия изследван период размерът на паричните средства е малък.
Дружеството има дългосрочни задължения по заеми и е с ниска ликвидност.
Поради реализирани загуби дивиденти не са раздавани.
В производството пред СРС са разпитани двама свидетели за
установяване на фактите във връзка с придобиването на процесния автомобил
– М. А. и С. Н.. Свидетелят А., посочен от ответника, е приятел на Д.И., кум
на бившите съпрузи-съделители, бивш служител е в дружеството на И. и
настоящ служител в дружество на брата на ответника. Свидетелката Н. е
майка на ищцата. Показанията на свидетелите са допустими, но следва да се
ценят при условията на чл. 172 ГПК.
Свидетелят А. излага, че ответникът закупил процесния автомобил, като
за заплащането на цената продал собствен автомобил за 13500 лв. и взел
назаем от А. сумата от 4000 лв. Цената на автомобила била 21500 лв. Излага,
че ответникът му върнал заетите 4000 лв. на вноски. Твърди, че не е
присъствал на продажбата на стария автомобил и покупката на новия, но
видял сумата от 13500 лв. в брой, като ответникът му обяснил, че ги получил
като цена по продажбата. Сочи, че делбеният автомобил е закупен от „Кар
аутлет“ през 2014 г., като отбелязва, че не помни добре годината.
Свидетелства, че процесният автомобил бил ползван като семеен, но го
управлявала основно ищцата.
Свидетелката Н. излага, че процесният автомобил бил закупен на
12.10.2015 г. Ищцата го харесала по обява в интернет и споделила за него на
вечеря, на която присъствала свидетелката и ответникът, който заявил че
няма интерес към закупуването на този автомобил. След това ищцата,
свидетелката, сестрата на ищцата и съпругът на свидетелката посетили
автокъщата, която продавала автомобила, и го огледали. Д.И. не присъствал
при огледа. На сделката присъствали отново свидетелката, съпругът й, П. и
другата й дъщеря, както и внукът й. Излага, че действителната уговорена и
заплатена цена била 21000 лв., докато в договора била посочена цена от 5000
лв., като свидетелката лично възприела предаването на продажната цена на
продавача. Подробно описва, че сумите от 3000 евро и 500 лева били
изтеглени от сметки на свидетелката, а остатъкът бил осигурен от намиращи
се в семейната каса на свидетелката и съпруга й налични средства. Сочи, че
имат семейно дружество с годишен оборот от 370000 лв. и годишна печалба
от не по-малко от 30000 лв., като ползвала кредити за осигуряване на
4
оборотни средства, но винаги имала налични в касата около 30-35000 лв.
Свидетелства, че сумата за закупуването на автомобила била дадена лично на
дъщеря й, а не за семейството, като имали уговорка да ги върне ако може, но
това не било задължително и в действителност даването на сумата останало
безвъзмездно, т.к. не била възстановена на свидетелката. Твърди, че и двамата
съделители ползвали веща, но основно ищцата. Излага, че пред нея
ответникът заявявал на ищцата, че процесният автомобил е неин и той не се
интересувал от него.
Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелката Н. за
фактите относно придобиването на процесния автомобил, тъй като макар и да
е майка на ищцата, поради което показанията следва да се ценят при
условията на чл. 172 ГПК, свидетелката излага безпротиворечиви показания,
които пълно описват всички елементи от фактическата обстановка на
сделката за закупуването на веща, осигуряването на средствата за плащането
на цената и отношенията по повод на автомобила. В допълнение, показанията
й се подкрепят и от други доказателства – изтеглянето на суми от нейни
сметки съвпада с описаното заплащане на цената за придобиване на
автомобила. Действително, свидетелката споменава, че е имало уговорка
средствата да бъдат върнати при възможност от ищцата на родителите й, но
това твърдение не доказва, че парите са предадени в заем. Доколкото
уговорката е била за незадължително връщане, което не е и действително
настъпило, а и преди сделката свидетелката и съпруга й са обещали да
подпомогнат финансово дъщеря си при покупката на автомобил, то следва да
се приеме, че е нямало формирана воля за сключване на договор за заем, а на
такъв за дарение. Изявлението на свидетелката отразява традиционно
отношение между членовете на най-тесния семеен кръг, които поемат
задължение за подкрепа при нужда и възможност без да формират воля за
изграждане на отношения като между заемодател и заемополучател.
Фактът дали средствата, притежавани от свидетелката и предоставени
на ищцата, са получени от банков заем е ирелевантен за спора, като
произхода на парите у свидетелката е без значение за даряването им на
дъщеря й.
Свидетелката представя пълна картина на осигуряването на покупната
цена на процесната вещ. Изтеглянето на сумите от 3500 евро и 501 лева,
удостоверено и чрез писмени доказателства, съвпада със сключването на
договора за покупко-продажба, а изложеното, че останалите средства са
осигурени от наличните средства в касата на свидетелката, е издържано в
контекста на твърденията й, че поддържа наличност от 30-35000 лв. оборотни
средства. Фактът, че първоначално е обещано да бъде дадена сумата от 1000
лв. за закупуване на автомобил не изключва по-късно да е предоставена
значително по-голяма сума, поради което не се открива противоречие в
показанията в тази им част. Фактът, че свидетелката посочва покупна цена на
автомобила в лева, не противоречи с твърденията за теглене на пари в евро,
тъй като от банкови сметки в евро могат да бъдат теглени пари в такава
валута, които да бъдат обърнати в лева или използвани така, доколкото в
търговския оборот заплащането на суми често се извършва във валута,
5
различна от националната.
Изявлението на свидетелката, че данъкът на автомобила не е заплатен,
защото отказали да го плащат при положение, че вещта се ползва не само от
дъщеря им, но и от ответника, отразява единствено, че в отношенията с
ответника е възникнало напрежение във връзка с имуществените отношения.
Свидетелката не сочи, че вещта е била възприемана като обща на ищцата и
ответника, а че са приемали за несправедливо, че ответникът ползва чужда
вещ без да участва в разходите по нея.
Действително, свидетелката заявява – „какво да ви кажа мъжът ми
съобщи, че повече няма да плаща на М. да обича П. и проблемите им
започнаха“, както се посочва и във въззивната жалба. От това емоционално
изказване на майката на ищцата не може да се изведе, че предоставените от
родителите на ищцата средства за закупуване на процесния автомобил са
дадени на двамата съпрузи или дори само на ответника, за да бъде той с
дъщеря им. Напротив, свидетелката изрично декларира, че парите са дадени
лично на дъщеря й, за което знание е имало у ответника.
От друга страна, настоящият състав намира, че не следва да кредитира
показанията на свидетеля А., тъй като същите не се подкрепят от други
доказателства, а и не представят пълно изложение, от което да се направят
изводи за релевантните факти.
Твърдението, че част от средствата за закупуване на процесната вещ са
осигурени чрез продажбата на автомобил на ответника, не се подкрепят от
друго доказателство – не е представен договор за покупко-продажба на този
друг автомобил, нито разписка за получаване на цена или извлечение от
банкова сметка. В допълнение, сборът от твърдяната получена цена – 13500
лв. и заетата от свидетеля сума – 4000 лв., е значително по-нисък от
твърдяната от същия свидетел цена на процесния автомобил, като не се
установява произходът на средствата за покриване на тази разлика. За разлика
от свидетелката Н. свидетелят А. не твърди да е бил свидетел при избора на
автомобила и сключването на договора за придобиването му, поради което и
сведенията, които дава са по съществото си преразказ на казаното му от
ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права /т. е. и право на собственост
върху вещи/, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по
време на брака не е съпружеска имуществена общност /СИО/ следва да се
представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели
оборването й /чл. 154, ал. 1 вр., ал. 2 ГПК/. В тази връзка установителните
искове за установяване придобиването на имущество по време на брака с
лично имущество имат за цел признаване на едно съществуващо правно
положение, което се явява правоизключващо по отношение на СИО и е
6
основание за признаване на изключително право на собственост по
отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и придобивният момент
да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК гласи, че вещните
права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество са лично
притежание на съпруга. Лично имущество е онова, при което по дефиниция е
изключен съвместният принос. Меродавен момент за влагане на личното
имущество е този на юридическото придобиване на вещното право в
зависимост от конкретния придобивен способ.
Съгласно практиката на ВКС, намерила израз в следните решения:
решение № 581/02.08.2010 г., постановено по гр. д. № 1329/2009 г. на ВКС, I
ГО, решение № 249/27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 1037/2010 г. на
ВКС, II ГО и решение № 72 от 07.07.2017 г., постановено по гр. д. №
3056/2016 г., І ГО, законовата презумпция за съвместен принос е оборима,
като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с
негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на
лично имущество по категоричен начин, като обратното доказване на
имащите правно значение за трасформацията факти трябва да бъде пълно и
пряко.
По установителния иск за трансформация на лични средства по
отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1/. придобивната стойност на
вещта /според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект/; 2/.размерът
на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 1-во
СК произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3/.
влагането на тези средства при придобиването на имота. Същите факти
подлежат на доказване и при иска за делба на имущество, придобито в режим
на имуществена общност, между бивши съпрузи, когато бракът е прекратен
поради развод, а ответникът по иска е направил възражение, че имотът е
лична негова собственост поради пълна трансформация.
В настоящия случай правото на собственост върху процесния
автомобил е придобито с договор за продажба. Договорът за покупко-
продажба е сключен на 12.10.2015 г., което с оглед приложените по делото
доказателства, е станало по време на брака на страните и следователно
спорниата вещ формално попада под режима на СИО. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата по насрещния
иск е оборила в условията на пълно и главно доказване презумпцията за
съвместен принос при придобиването на веща. За да стигне до този извод
съобрази следното:
В договора за покупко-продажба на автомобил от 12.10.2015 г. е
посочено, че продажната цена на вещта е 5000 лв. Между страните не се
спори, че така посочената цена е симулативна, като действителната била по-
висока. Свидетелят А. посочва, че действителната цена била 21500 лв., а
свидетелката Н. – 21000 лв. От приетата САТЕ се установява, че към
13.03.2018 г. /три години и половина след придобиването му/ пазарната цена
на процесното МПС е 19297 лв. От приетата ССчЕ се установява, че
стойността на процесния автомобил е 22104,38 лв. при закупуването му от
7
ищцата. За определяне действително платената цена за вещта съдът
кредитира показанията на свидетелката Н., тъй като същата излага, че е
участвала при набирането на сумата и броенето й при сключване на сделката.
От заключението по ССчЕ се установява, че през периода 01.01.2008г. –
31.03.2018 г. П.Н. е получила доход от трудови правоотношения в размер на
48972,41 лв., а за същия период Д.И. е получил доход от трудови
правоотношения в размер на 39603,81лв.
Ищцата излага, че средствата за закупуване на процесния автомобил са
предоставени от родителите й като лично дарение за нея.
Това твърдение се подкрепя от показанията на свидетелката Н..
Действително, свидетелката е майка на ищцата, поради което показанията й
следва да се ценят при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК. Следва де се
отчете, че в отношенията между роднини от близка степен /родители - деца/
обичайно рядко се сключват формални договори за дарение на парични
средства, поради което в практиката установяването на подобни сделки е
възможно често единствено чрез свидетелски показания.
Свидетелката С. Н. излага, че сумата от 21000 лв., платена за процесния
автомобил, е предоставена като дарение лично на дъщеря й – П.Н.. Сочи, че
част от цената, била изтеглена от банкова сметка на свидетелката от П.Н. като
пълномощник, а останалата част била осигурена от налични парични
средства, държани в касата на С. Н. и съпруга й. Свидетелката
безпротиворечиво и в детайли изяснява фактите около избора на автомобила,
сключването на договора за покупко-продажба и осигуряването на средствата
за заплащане на цената., поради което показанията й следва да се кредитират.
Нещо повече, твърденията й кореспондират с други доказателства –
банковата референция от 19.03.2019 г. потвърждава, че в деня на сделката за
покупко-продажба на автомобила са били изтеглени от сметки на С. Н.
сумите от 3500 евро и 501 лева.
Свидетелката Н. излага, че е била свидетел на самото предаване на
сумата, дарена на дъщеря й, на продавача на процесния автомобил.
С оглед на приетата фактическа обстановка се налага изводът, че всички
елементи от фактическия състав на трансформацията на лично имущество са
установени по делото, поради което искът с правно основание чл. 23, ал. 1 СК
следва да се уважи.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение в частта по иска с правно основание чл. 23, ал.
1 СК, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед основателността на насрещния иск по чл. 23, ал. 1 СК искът за
делба на процесния автомобил следва да бъде отхвърлен, както е приел и
първоинстанционният състав.
По отношение на разноските:
Въззиваемата е поискала присъждане на сторените по делото разноски.
Не е представила обаче договор за правна помощ и съдействие, нито доказва
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение. Поради изложеното
8
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20117761/17.05.2021 г., постановено по
гр. д. №16919/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9