№ 18412
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110108936 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А. Д. Ч. ЕГН
********** гр. София, ....................... , гр. София, ул. ..... № 18-А, ап.10, тел: ..............
*******@************.*** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, изп.
ди. Александър Александров, гр. София, ул. Ястребец № 23-Б .
Твърди се в исковата молба, че в полза на ответното дружество и на основание
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е издал изпълнителен лист от
10.07.2014г. по ч.гр.д № 7441/10г. 87 с-в СРС, за сумата 4264,68 лв. главница за доставена
топлинна енергия за периода м.12.2006г. - м.04.2009г. и за сумата 926,10 лв. мораторна
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2010г. за имот
в ............На 14.05.2015г. взискателят е подал молба за образуване на и.д № 1773/15г. при
ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС), по което последното предприето
изпълнително действие е през м.12.2016г. Твърди се, че до посочената дата са правени
незначителни удръжки от пенсията на длъжника, с които са погасени разноските по
изпълнението. След тази дата и в продължение на повече от 2-години не са предприемани
изп. действия, поради което е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и така,
считано от 01.01.2019г. делото е прекратено по силата на закона. Твърди също, че е изтекла
5-годишна погасителна давност за вземането, на който юридически факт изрично се
позовава. Сочи , че в случай, че съдът установи, че към датата на подаване на ИМ давността
не е изтекла, то моля да бъде съобразено по реда на чл.235 ал.3 ГПК, че давността е изтекла
преди постановяването на решението по настоящето дело.
При изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение , с което да
признае за установено, че А. Д. Ч. не дължи на Топлофикация София ЕАД сумата 4264,68
лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.12.2006г. - м.04.2009г. и за сумата
926,10 лв. мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 10.07.2014г. по ч.гр.д № 7441/10г. 87 с-в СРС и за
чието събиране е образувано и.д № 1773/15г. при ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район
1
СГС).На основание чл. 78 ГПК се претендират и разноските по делото.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствата по делото. Моли да бъдат изискани преписи от всички
документи по изпълнително дело № 1773 по описа за 2015 г. на Частен съдебен изпълнител
Сия Халаджова рег. № 863 и район на действие - Окръжен съд – София.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Излага правни доводи , че от разпоредбата на чл. 439 ГПК могат да се извлекат
предпоставките на исковата защита чрез оспорване на вземането по този ред, както и че
същите са изяснени и в съдебната практика. Съгласно възприетото в Решение № 101 от
01.12.1972г. по гр.д. № 95/1972 по описа на ОСГК на ВС (постановено при действието на
ГПК отм.) предпоставките за оспорване на вземането чрез отрицателен установителен иск по
реда на чл. 439 се свеждат до наличието на изпълнителна сила на съдебния акт и промените,
които са погасили установеното с акта и изпълнителния лист материално право. Също така
съдебната практика признава правен интерес от предявяването на този иск на длъжника,
срещу когото е налице висящо изпълнително производство (така Решение № 129 от
30.05.2013г. по гр.д. № 475/2012г. на ВКС, IIIг.о.). Изброените предпоставки следва да са
кумулативно дадени. В настоящия случай ищецът притежава качеството „ длъжник по
изпълнението ", доколкото срещу него е инициирано от ответното дружество образуването
на изпълнително дело № 1773/2015г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, per. № 863 към
КЧСИ. Същото е образувано, въз основа на Изпълнителен лист от 10.07.2014г., издаден въз
основа на влязла в сила (на основание чл. 416 ГПК /заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по гр.д. № 7441/2010г. по описа на СРС, 87 с-в, т.е. изпълнителното основание се ползва с
необходимата изпълнителна сила. Счита обаче, че не е налице другата предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК, а именно - искът да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Излага аргументи, че в настоящия случай, в производството по издаването на
изпълнителното основание, съдебно дирене не се провежда. Предвидената по реда на чл. 439
ГПК искова защита е неприложима в хипотеза на оспорване на вземане, установено в
заповедно производство. Позовава се на Определение № 688 от 14.12.2009г. по ч.т.д. №
692/2009г. на ВКС, III г.о., при допуснат касационен контрол по правния въпрос дали е
допустим и друг правен способ за защита на длъжника в заповедното производство, когато
той е пропуснал да направи възражение по чл. 414 ГПК и когато не разполага с новооткрити
писмени доказателства за предявяване на иск по чл. 424 ГПК, се приема, че „извън
уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг
иск за защита“, поради спецификите на заповедното производство. Сочи, че тази теза се
застъпва и в Определение № 292 от 03.06.2011г. по ч.гр.д. № 156/2011г., 111 г.о. на ВКС,
Определение № 480 от 27.07.2010г. по ч.гр.д. № 221/2010г. на ВКС, IVг.о. В мотивите към
Решение № 14134 от 18.08.2023г. по гр.д. № 51388/2022г. по описа на СРС, 29 с-в, се
посочва, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ГПК
преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не
може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане.
Извън изложеното, ответната страна счита, че така предявеният иск е недопустим,
поради липса на правен интерес по следните съображения. Твърди се в обстоятелствената
част на исковата молба, че „считано от 01.01.2019г. делото е прекратено по силата на
закона“, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Основание за наличие на правен интерес от
търсената по реда на чл. 439 ГПК защита е наличието на висящ изпълнителен процес
относно вземането (така напр. Определение № 639 от 6.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
497/2023 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът сам твърди, че производството по
процесното изпълнително дело е прекратено, поради настъпването на т.нар. „ перемпция “,
което от своя страна изключва наличието на правен интерес от иницииране на настоящия
процес.
В случай, че съдът приеме, че претенцията е допустима, изразява следното
становище относно нейната основателност.
В процесния случай - ищцата, не е подала възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК,
2
който факт не е спорен между страните.Според ответника липсата на възражение, както и с
оглед процесуалното поведение на ищцата в рамките на образуваното срещу нея
изпълнително производство, може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от страна на длъжника по смисъла на чл. 116 „а“ от ЗЗД, причините за което са
ирелевантни. Също така, намира, че в настоящия случай следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 117 ал. 1 ЗЗД по отношение на процесното вземането. Цитираната
разпоредба е относима, както когато вземането е определено по основание и размер с влязло
в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила Заповед
за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в
сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което
решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязлата в сила Заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
414, ал.2 ГПК. (Решение №3/04.02.2022 по гр.дело 1722/2021 на ВКС IV ГО, ГК). В този
смисъл е и формираната съдебна практика по въпроса. Следователно давността за
вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден
изпълнителен лист, е винаги петгодишна. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което приложима е
петгодишната давност, (така напр. Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на
ВКС, ГК, IV ГО, Определение № 214/15.05.2018 ?.. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ГК.
IV ГО, Определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, ГК, IVГО,
Определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. N9 1366/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, Определение
№ 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ГК, IVГО, Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., ГК, IV ГО). В този смисъл е и
преобладаващата практика на СГС. Така например в Решение № 1634/28.06.2022г. по е.гр.д.
№ 6425/2021г. на СГС и цитираното в мотивите му Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г., IVГО на ВКС се посочва, че давността за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Нещо повече, изрично се посочва, че и по
отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла в сила в
хипотезата на чл. 416, пр.1 ГПК - поради неподаване на възражение от длъжника в срока по
чл. 414, ал. 2 ГГ1К, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Позовавайки се на посочените правни доводи, ответната страна счита, че в рамките
на приложимия петгодишен давностен срок са предприети действия по принудително
изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път с депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното дело (вх. № 33033/14.05.2015г.). Релевантно, с оглед датата
на образуване на изпълнителното дело, е да се посочи задължителното тълкуване, дадено с
приетото Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., ОСГТК на
ВКС, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Оспорва се твърдението на ищеца, че последните изпълнителни действия са от дата
м. 12.2016г., тъй като след тази дата са предприети действия по принудително изпълнение,
инициирани от взискателя (Молба вх. № 10522/19.02.2019г.), както и такива по инициатива
на съдебния изпълнител, съобразно възложените му по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия.
Нито нормативно, нито по тълкувателен път се прави разграничение между поискани и
извършени действия, с оглед прекъсване на давностния срок. В тази връзка, в Решение от
02.03.2023г. по възз.гр.д. № 12919/2022г. по описа на СГС, ГО, IV-B възз. с-в, се посочва, че
законодателят не прави и разграничение между последиците от действията, предприемани
от взискателя в зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
В тази посока се твърди, че в хода на изпълнителното производство са постъпвали
регулярни плащания за периода 2015г.-2023г. Както е посочено в Решение № 266 от
19.12.2013 г по гр. д. № 1427/12 г на ВКС, IVг. о. всяко плащане в рамките на
изпълнителния процес, но щом е по повод на него, се счита за резултат на изпълнителното
производство и е част от него. Постъпването на суми с вноски от длъжника е аналогично на
провеждане на принудително изпълнение и не може да доведе до перемиране на делото. При
получаване на плащания от длъжника няма причина кредиторът постоянно да иска нови
изпълнителни действия.Счита за неправилно твърдението, че новата погасителна давност
започва да тече от датата на последното валидно действие, което според ищеца е от м.
3
12.2016г. Следва да се има предвид, че това твърдение не съобразява обстоятелството, че
към датата на предявяване на процесната искова молба е образувано тълкувателно дело №
2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, по въпроса от кой момент започва да тече новата
погасителна давност. Съобразно актуалната съдебна практика по въпроса (напр. решение №
10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, IIIг. о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г. на ВКС, IVг. о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС,
IVг. о. и е решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о.), може да се
направи обоснован извод, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено в хипотеза на вече настъпила перемпция. Счита, че дори и да е налице
перемпция, считано от 01.01.2019г. то, както се посочва и в горецитираните решения,
„давност не би могла да тече в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение
по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи
правилата на чл. 129 ГПК.“ В допълнение към изложеното, се посочва и възприетото в
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК. Съгласно
съдържанието на последното, служебното задължение на съдебния изпълнител и
обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на
перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД. Фактическият му
състав е осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по- късно
настъпила перемпция.
Не на последно място следва да се обърне внимание на обстоятелството, че поради
обявеното извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник
бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на
20.05.2020г. спират да текат определени изрично посочени срокове. Един от тези
законоустановени срокове е срокът на погасителната давност.
Предвид изложената по - горе хронология, давността е прекъсвана многократно в
изпълнителното производство и към настоящия момент вземането на Дружеството не е
погасено на основание чл. 117 ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения и правни доводи , ответника счита, че предявеният иск
е необоснован и неоснователен, а твърдението, че вземането е погасено по давност, поради
което не може да бъде предмет на принудително изпълнение, е невярно.Претендират се
разноски.
Не се противопоставя представените с ИМ доказателства да се приемат и да бъдат
приобщени към доказателствения материал. Прави се искане да се изиска гр. дело №
7441/2010г.. на СРС, 87 състав., от което да е видна и четливо отбелязана датата, на която е
получена заповедта за изпълнение, както и датата, на която последната е влязла в сила,
както и справка от електронния регистър на ЧСИ Сия Халаджова, per. № 863 относно
извършените/поискани действия, датата на извършването им/поискването им, съобразно
деловодния опис на ЧСИ, както и постъпилите в хода на изпълнителното дело плащания и
техния размер.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, преди насрочването на открито съдебно
заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания
на страните, както и да съобщи на страните проекта за доклад по делото.
Представените с исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал по делото, като допустими и относими към изясняването на
спора от фактическа страна.
Основателно е и искането за прилагане на заверени преписи от изпълнително дело №
1773/15г. при ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС) , както и изиска гр. дело №
7441/2010г.. на СРС, 87 състав.,както и да бъде задължен ЧСИ да представи справка от
електронния регистър на ЧСИ Сия Халаджова, per. № 863 относно извършените/поискани
действия, датата на извършването им/поискването им, съобразно деловодния опис на ЧСИ,
както и постъпилите в хода на изпълнителното дело плащания и техния размер.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 146 във вр. с 148 ГПК - ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени
доказателства по делото, представените с исковата молба преписи на документи.
УКАЗВА да се изискат заверени преписи от изпълнително дело от изпълнително
дело № 1773/15г. при ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС) ,на основание чл.
186 ГПК да да се изиска ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС) да представи
справка от електронния регистър на ЧСИ Сия Халаджова, per. № 863 относно
извършените/поискани действия, датата на извършването им/поискването им, съобразно
деловодния опис на ЧСИ, както и постъпилите в хода на изпълнителното дело плащания и
техния размер.
УКАЗВА да се изиска от служба „Архив“ при Софийски районен съд гр. дело №
7441/2010г.. на СРС, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2024г.
от 15.10ч, за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права - срещу
ищеца е образувано съдебно производство и на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е издал изпълнителен лист от 10.07.2014г. по ч.гр.д
№ 7441/10г. 87 с-в СРС, за сумата 4264,68 лв. главница за доставена топлинна енергия
за периода м.12.2006г. - м.04.2009г. и за сумата 926,10 лв. мораторна лихва за забава,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2010г. за имот в
............На 14.05.2015г. взискателят е подал молба за образуване на и.д № 1773/15г. при
ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС), по което последното предприето
изпълнително действие е през м.12.2016г. . Твърди се, че до посочената дата са
правени незначителни удръжки от пенсията на длъжника, с които са погасени
разноските по изпълнението. След тази дата и в продължение на повече от 2-години не
са предприемани изп. действия, поради което е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433
ал. 1 т. 8 ГПК и така, считано от 01.01.2019г. делото е прекратено по силата на закона.
Твърди също, че е изтекла 5-годишна погасителна давност за вземането, на който
юридически факт изрично се позовава.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) погасителната
давност е прекъсната и не е изтекла доколкото в периода 2015г.-2023г. са постъпвали
регулярни плащания , както и оспорва към 2016г. да е било последното предприето
изпълнително действие.Отделно се сочи , и обстоятелството , че в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текла погасителна давност на основание чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение.
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 124 ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК и чл.
110 от ЗЗД.
4. Правната квалификация на възраженията на ответника - чл. 116 б. „в“ и чл. 117
ал. 2 от ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да установи следното обстоятелство: наличието на висящо
изпълнително производство за вземането по на основание влязла в сила заповед за
5
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е издал изпълнителен лист от 10.07.2014г. по ч.гр.д
№ 7441/10г. 87 с-в СРС и предходно такова, което е прекратено, датата на
образуването им, датата на прекратяването на първото изпълнително дело поради
перемпция и датата на последно валидно извършено действие по принудително
изпълнение.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: действия по
принудително изпълнение и датите на осъществяването им.
7. Ищецът и ответниците не признават права, претендирани от другата страна.
8. Не се спори между страните относно следните релевантни за делото факти:
9. Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него - към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6