Определение по дело №2/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 292
Дата: 5 септември 2019 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700900002
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

      

 

гр. Перник, 05.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 05.09.2019 г., в състав:

 

Съдия: Кристиан Петров

 

като разгледа търг.дело № 00002 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК от “Банка ДСК” ЕАД срещу Г.Л. за установяване, че дължи: 1) сумата 30 000 лева - неплатена главница по предоставен кредит, съгласно договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2015г., който кредит и предвид неплащане от ответника на задълженията по договора е обявен за предсрочно изискуем, с отправени от ищеца до ответника уведомления, връчени по реда на чл. 47 ГПК на 30.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2017г. до окончателното й изплащане; 2) сумата 7266,16 лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2015г. до 14.08.2017г.; 3) сумата 392,46 лв. – надбавка за забава /санкционираща лихва/ за периода от 09.10.2015г. до 14.08.2017г., както и сумата: 120 лв. – разходи по изискуем кредит /заемна такса/. С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото, за допускане на счетоводна експертиза с поставени задачи, както и за прилагане на заповедното дело.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ш. е подал писмен отговор, с който по подробно изложени съображения оспорва исковете. Оспорва банката да е обявила на ответника предсрочната изискуемост на кредита по надлежен начин, тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост, сочи единствено отпуснатия кредит от 30000 лв., без да се съдържат никакви данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва информация,която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението. Направеното в нотариалната покана изявление не възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводната сметка,от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем,т.е налице ли е неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя,датите на техните падежи,както и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика-Определение № 656/14.07.2016г.по т.д.№ 2609/2015г.на ВКС,I т.о,уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен,както и извлечението от сметка. На следващо място се възразява, че извлечението от счетоводните книги,въз основа на което кредиторът-банка претендира вземане от длъжника, не съдържа нужната яснота каква част от месечните суми представлява главница и каква лихва или други начисления. Налице е разлика в месечните суми по извлечението от сч. книги и пог. план към договора за кредит, но не става ясно от какво произтича разликата и на какво основание, което неяснота се съдържа и в исковата молба – по пог. план дължимата лихва е общо 15 004,06лв. за целия период от 120 месеца, а за процесния период от 23 месеца е 7266,16 лв.

Твърди се, че клаузите в договора са предварително и едностранно формулирани от кредитора и не са индивидуално договорени и в процесния договор липсват клаузи, уреждащи предсрочна изискуемост на кредита в противоречие на чл. 5 ЗПК – липсва такава информация във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потр. кредити, като по този начин не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, които на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143 от ЗЗП са неравноправни клаузи, респективно договорът за потр. кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.

Доказателствена тежест:

По иска с пр. осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ /неплатена главница/ ищецът следва да установи: сключването на действителен договор за банков кредит с ответника; изпълнение на задължението на ищеца за предоставянето на уговорения кредит на ответника и неговият размер; падежирането на вноски по кредита, които са останали непогасени /неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя,датите на техните падежи,както и действителния размер на вземането/; настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг и от кой момент; валидно упражняване на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, включително достигане на това волеизявление на банката до длъжника, респ. изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника и размера на претенцията си.

По иска с пр. осн. чл. 430, ал. 2 ТЗ /договорна лихва/ ищецът следва да установи: действително договорно задължение за възнаградителна лихва върху сумата по кредита; размерът на същата, както и изискуемост на лихвата, респ. обявен за предсрочно изискуем договор за кредит.

По иска с пр. осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД /надбавка за забава -санкционираща лихва/ ищецът следва да установи главно задължение на ответника - падежирането на вноски по кредита, които са останали непогасени, чието забавено изпълнение се твърди, както и договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка при забава и неговият размер.

По иска за заплащане на такси, ищецът следва да установи: действително главно задължение, чието неизпълнение се твърди, както и действително договорени акцесорни задължения за заплащането им от ответника, свързани с управление и др. на кредита върху непогасената главница.

С оглед направените в отговора възражения на ответника, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от ответника са неравноправни, ответникът следва да установи предпоставките за определяне, че оспорената договорна клауза е неравноправна, а именно: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП доказателствената тежест относно това, че оспорената от ответника като неравноправна клауза е уговорена индивидуално, с оглед изключването на нейната нищожност, се носи от доставчика на услугата – банката ищец.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба документи са допустими и относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото, по която причина и следва да се уважи искането на ищеца за допускане на счетоводна експертиза с посочените от него задачи, тъй като също касае факти от предмета на доказване в производството. Следва и да бъде приложено и ч.гр.дело, образувано по заповедно производство по реда на 417 ГПК със същите страни.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба, подробно описани в същата.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение по задачите, поставени в исковата молба, при първоначален депозит в размер на 600 лв., вносими от ищеца, в 3-дневен срок от връчване на определението по набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Д. Л., което да се призове и му се съобщят поставените задачи, след представяне на доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне на депозит за експертизата, това може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.

ПРИЛАГА ч.гр.дело № 05349/2017 г. по описа на РС - П.

ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 375, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.10.2019 г. от 15,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вещото лице да се призове и му се съобщят поставените задачи, след представяне на доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.

 

 

Съдия: