Номер 37926.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Колева
Членове:Георги Драгoстинов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500692 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.463 вр. чл.278 от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от П. Н. П. , понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, срещу разпределение, извършено с
разпределителен протокол от 31.07.2020г. и предявено на 20.08.2020г., по изп.дело №
94/2019г. по описа на ДСИ – Горна Оряховица. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на извършеното разпределение на суми, получени от жалбоподателя
като възнаграждение за труд, полаган от него в местата за лишаване от свобода, тъй като
същото представлява несеквестируем доход. Моли съда да отмени обжалваното
разпределение. Претендира направените в настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса.
Взискателите – Районен съд-Русе и Държавата чрез ТД на НАП – Велико Търново, не
са взели становище по жалбата в законоустановения срок.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви за допустимост, но неоснователност на
подадената жалба. Посочил е, че получаваното от длъжника възнаграждение не е такова по
трудово правоотношение или друго възнаграждение за труд по смисъла на чл.446 ГПК,
поради което приложение следва намери специалната разпоредба по чл.78 от ЗИНЗС.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в
изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.462 ал.2 ГПК, от надлежна страна,
срещу подлежащо на обжалване действие по смисъла на горепосочената разпоредба, на
основание несеквестируемост /т.1 от ТР от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/, поради което
същата е допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява основателна по
1
следните съображения:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на взискателя
Районен съд-Русе въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.03.2019г. по НОХД №
543/2018г. на същия съд. По делото като взискател по право е присъединена Държавата чрез
ТД на НАП-Велико Търново за събиране на публични вземания.
Със запорно съобщение, връчено на 28.03.2019г., бил наложен запор върху вземания
на длъжника от полаган в затвора труд. Във връзка със същото по делото постъпили суми в
общ размер от 1 200 лв. С протокол от 31.07.2020г. съдебният изпълнител извършил
разпределение на същите, като привилегировано са погасени дължимите по
изпълнителното дело такси, след което привилегировани публични вземания за разноски на
присъединения взискател и дължими държавни такси по съразмерност на Районен съд-Русе.
Не е спорно, че събраната сума, предмет на извършеното разпределение, представлява
възнаграждение за положен от жалбоподателя труд в срока на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода. От материалите по приложеното изпълнително дело е видно, че при
налагане запора върху получаваното възнаграждение за труд не е била спазена разпоредбата
на чл.507 ал.2 ГПК. Съгласно последната, в запорното съобщение се забранява на третото
задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като тези вещи
трябва да бъдат посочени точно. Следователно, съдебният изпълнител е длъжен да установи
не само наличието, но и размера на дохода на длъжника /в случая трудовото
възнаграждение/, както и несеквестируемата част от него и след това да посочи размер на
удръжката или да определи начина, по който следва да бъде изчислена в съобщението, с
което налага запора. Бланкетното разпореждане в запорното съобщение, че удръжките от
възнаграждението на длъжника следва да се правят ежемесечно при спазване правилата на
чл.446 ГПК и останалите законови разпоредби, уреждащи несеквеструемостта, още повече,
че в случая намират приложение разпоредбите на чл.78 ЗИНЗС /определяща по-висок
максимален размер на удръжките в сравнение с чл.446 ГПК/ и чл.57 от ППЗИНЗС, не е
достатъчно за да се приеме, че е спазена нормата на чл.507 ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, неустановяването на размера на получавания от жалбоподателя
доход /включително и неговата несеквестируема част в случай, че целият не е
несеквестируем/ и непосочването на точния размер на удръжките или начина на
изчисляването им, опорочават последващите действия на съдебния изпълнител по
разпределение на постъпилите от наложения запор суми. С оглед на това, обжалваното
действие на съдебния изпълнител следва да бъде отменено.
По направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, съдът намира следното:
Страните в изпълнителното производство нямат право на разноски в съдебно
производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
е отговорност за неоснователно предизвикан спор и се понася от страната, която с
поведението си е станала причина за завеждане на делото /чл.78 ГПК за исковото
производство/. При оспорване неправомерност на действия на съдебен изпълнител
неприложимо е основанието за пораждане отговорността на страната да поеме разноските
на противната страна. В процесуалния закон липсва изрично разпоредба в този смисъл. Ето
защо, поисканите от жалбоподателя такива не следва да му се присъждат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П. Н. П. , ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, извършено на 31.07.2020г. разпределение
по изп.дело № 94/2019г. по описа на ДСИ – Горна Оряховица на постъпилите в резултат на
наложен запор върху възнаграждение за труд парични суми, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред ВТАС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3