Решение по дело №5625/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 451
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120205625
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                

№ 451

 

гр.Бургас, 15.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5625 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на М.В.Н. с ЕГН: ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш, като се посочва, че същият е неправилен и незаконосъобразен. На първо място се посочва, че в ЕФ не се съдържали доказателства за твърдяното нарушение, поради което не ставало ясно кой и къде е извършил нарушението, както и по какъв начин било установено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, макар да е редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представител на АНО също не присъства, като извън писмените доказателства и доказателствени средства в преписката, не се ангажират допълнително такива.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 от ЗДвП, тъй като фишът е връчен на 24.11.2019 г., а жалбата е подадена на 10.12.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.06.2019 г. в 11.45 часа в гр.Бургас, по ПП-Е773 до бензиностанция Ромпетрол, в посока от кв.”Ветрен” към КПП-1, автоматизирано техническо средство с №00209D32D4F9, засякло и заснело, движещ със скорост от 115 км/ч. автомобил - „Рено Талисман” с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/. Въпросното нарушение било записано на файл. Установило се, че заснетият автомобил „Рено Талисман” с рег. № *** е собственост на лизингово дружество и се ползвало от ”Приморска консултантска компания”ООД със законен представител М.В.Н., както и че скоростта следва да се счита на 111 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на М.В.Н. било наложено наказание глоба в размер на 100 лева. Същият бил връчен на Н. на 27.11.2019 г.,

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.8 от АНД 5884/19) и Протокол за проверка (л. 9 от АНД 5884/19).

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Видно от протокола на л. 11, безспорно се установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало поставен пътен знак „Е24“. На съда е служебно известно, че е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 до 90 км/ч.

Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 21 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Всичко това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.

В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, като законен представител на юридическото лице- лизингополучател, тъй като в 14-дневен срок от връчването му лично на ЕФ не е подал декларация, в която да посочи, че друго лице е управлявало въпросното МПС.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.

С оглед на всичко изложено, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на М.В.Н. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: Г.Ст.