№ 125
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000035 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1484/30.10.2024 г. по т.д. № 2011/2023 г. на СГС, VI-1 състав е
осъдено, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „Димитър Манов“ № 10, вх.
В, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Елбетица М“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 3, ет. 8, сумата в размер на 30 061.76 лева (тридесет хиляди
шестдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща дължима сума
за получени плащания по договор сключен между страните на 08.03.2017 г., поради
разваляне на договора.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Елбетица М“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 3, ет.
8, срещу „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. Иван
Вазов, ул. „Димитър Манов“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 1, за заплащане на сумата 9 669.24
лева (девет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от
29.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, като неоснователен и
недоказан.
Ответникът „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд се основал само на Анекс № 1 между страните
и приел, че договорът между тях е развален поради неизпълнение на ответника.
Посоченото било прието при съществени нарушения на съдопроизводствените
1
правила. Неправилно била разпределена доказателствената тежест между страните,
като на ищеца било възложено само да докаже предаването на претендираната сума, а
на ответника – наличието на основание за задържане на полученото. Всъщност
ищецът следвало да докаже наличието на договор, фактът на имуществено
разместване между страните, както и отпадане на основанието за заплащане на сумите
с обратна сила. На следващо място се сочи, че СГС не обсъдил всички доказателства в
тяхната взаимовръзка. Обсъдени били клаузите само на Анекс № 1, но не и останалите
събрани доказателства. Не били обсъдени клаузите на основния договор и на първия
анекс и поетите с тях задължения, съответно представените доказателства за тяхното
изпълнение. Направеното в Анекс № 1 признание от управителя на ответното
дружество за пълно неизпълнение на задълженията на дружеството следвало да бъдат
обсъдени заедно с всички останали доказателства, които го опровергават. На трето
място жалбоподателят твърди, че СГС не се произнесъл по всички доводи и
възражения на ответника относно твърдяното неизпълнение, причините за
невъвеждане на процесния обект в експлоатация и липсата на основания за разваляне
на договора поради неизпълнение. На следващо място се сочи, че в нарушение на
материалния закон съдът смесил последиците на развалянето и на прекратяването на
договора, които били различни институти и приравнил последиците им. Противно на
приетото от съда разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответника,
страните били приели, че прекратяван договора занапред. Дори да се приемело, че
договорът е развален, то страните били уговорили, че това става за в бъдеще. Освен
това договорът бил с продължително изпълнение, поради което също развалянето
нямало обратно действия. Сочи се още, че по делото не било и доказано неизпълнение
на задължения на ответника, а напротив, от събраните доказателства се установявало,
че до прекратяване на договора ответникът е изпълнявал своите задължения – били
съставени всички актове и протоколи, свързани със законосъобразното протичане на
строителния процес, изготвен бил технически паспорт на обекта и работата била
прието от възложителя, т.е., изпълнени били всички задължения до 29.01.2021 г.,
когато договорът бил прекратен с Анекс № 1. Видно от представения Комплексен
доклад за оценка, изпълнени били и задълженията по Анекса от 09.02.2018 г. На
04.10.2019 г. била назначена приемателна комисия за обекта, която дала положително
становище. Причините за забавено въвеждане в експлоатация били неуредените
авторски права върху архитектурния проект и възникналия спор между ищеца и арх.
И. К.. Втората причина била наличието на данни за извършено престъпление при
одобряване на част от проектите, както и констатираната липса на одобрени проекти
по определени части, а задължение на ищеца било да предостави на изпълнителя
всички проекти и разрешение за строеж. Освен това само ищецът внасял проекти за
одобрение от администрацията и липсвало изрично пълномощно за това в полза на
ответника. С подписването на Акт обр. 15 ищецът приел свършената от ответника
работа без забележки. Приети били и достатъчно доказателства, че въвеждането н
експлоатация на обекта е забавено не по вина на ответника. Всичко изложено
показване липса на основание за ищеца валидно да развали договора поради
неизпълнение. Жалбоподателят моли, ако съдът приеме, че договорът е развален с
обратно действие, да отчете, че на ответника се дължи възнаграждение за свършената
работа, а такава била изцяло работата по основния договор и тя била полезна за
възложителя. В голямата си степен извършена била и работата по анекса от 09.02.2018
г. Поради това също изводите на първоинстанционният съд, че изпълнителят дължи
връщане на всичко платено по договора били неправилни. Нямало отпадане на
основанието по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Направено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде
отхвърлен.
2
Ищецът „Елбетица М“ ЕАД, чрез адв. П. Б., е депозирал отговор на въззивната
жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Елбетица М“ АД е твърдял в исковата молба, че на 08.03.2017 г. между
него и ответника „ЛК Консултинг“ ЕООД бил подписан договор, по силата на който
ищецът възложил на ответника упражняване на строителен надзор в строителството,
завършване и получаване на разрешение за ползване на строеж „Административно-
търговски център с подземни гаражи в УПИ V, в м. „Хиподрума“, район „Красно
село“, кв. 21 в гр. София. На 09.02.2018 г. между страните бил подписан анекс, в който
бил конкретизиран предметът на възложеното. Твърдял е още, че на 29.01.2021 г. бил
подписан анекс за прекратяване на договора поради пълно неизпълнение на
задълженията на „ЛК-Консултинг“ ЕООД. На 07.04.2021 г. между страните било
подписано споразумение с нотариална заверка на подписите, с което било потвърдено
неизпълнението на задълженията на ответника, довело до забавено и неприключено и
към момента въвеждане на сградата в експлоатация. В споразумението било
констатирано, че забавянето е възникнало към дата 22.10.2019 г., като от
неизпълнението на задълженията на ответника последвали вреди и загуби за
„Елбетица М“ ЕАД в размер на 996 595.84 лева. Ищецът е сочил, че във връзка с
договора, превел на ответника сумата 30 061.76 лева, което се признавало от ответника
в подписаното споразумение, която сума била платена без насрещшна престация на
неосъществено основание. „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД дължали и законна лихва за
забава върху претендираната главница, тъй като задържането на суми без насрещна
престация, се явявало неправомерно и накърнявало добрите нрави. Споразумението от
07.04.2021 г. също имало характер на последваща покана за връщане на сумите.
Предвид изложеното ищецът е искал да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца главница в размер на 30 061.76 лева и сумата
9 669.24 лева - мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. (уточнена с молбата от
10.11.2023 г.) до датата на завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЛК-Консултинг“ ЕООД е оспорил исковете.
Поддържал е, че не дължи претендираните от ищеца суми на посоченото основание и
в посочения размер. Твърдял е, че до прекратяване на договора с анекса от 29.01.2021
г. изпълнявал точно и добросъвестно възложените му задължения, включително и
работата му била надлежно приета и използвана от ищеца във връзка със строителния
процес. Сочи в хронологичен ред всички актове по строителството, съставени с негово
участие. Единствената причина за забавяне на приемането на сградата била
неуредените отношения между ищеца и арх. И. К. по повод изготвения от последния
първоначален архитектурен проект. Получените от него суми не били без
съществуването на правно основание, като страните прекратили договора занапред и
3
по взаимно съгласие. Намира, че тъй като издадените фактури от него фактури са
приети и осчетоводени от ответника, то това представлявало признание на
извършеното и приемане на работата. При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции. Поддържал е още,
че посочените в анекса от 29.01.2021 г. и нотариално завереното споразумение от
07.04.2021 г. обстоятелства, свързани с различните форми и видове неизпълнение на
задълженията на ответника по договора били неверни. Твърдял е, че управителят на
дружеството М. П. е подписал анекса за прекратяване и последващото споразумение
измежду много други документи и не е бил наясно с тяхното съдържание. Освен това
той работел на трудов договор в дружеството „Менкаура“ ЕООД, чийто едноличен
собственик и управител бил Д. А., а последният в същото време бил и член на СД на
„Елбетица М“ АД и съпруг на изпълнителния директор П. А..Направил е възражения
за недействителност на анекса от 29.01.2021 г. и нотариално завереното споразумение
от 07.04.2021 г. поради противоречие с добрите нрави. С Анекса за прекратяване и
признанието за наличие на пълно неизпълнение се подготвяло подписването на
следващото споразумение, с което на ответника се вменявали огромни задължения, за
които отсъствала каквато и да е правна, логическа и житейска обосновка. Поради това
действието на Анекса следвало да се ограничи само до съгласието за прекратяване на
договора занапред. Анексът бил нищожен и на основание чл. 40 ЗЗД. Твърдя е още, че
сключеният анекс и споразумението са унищожаеми поради измама, тъй като
управителят П. не бил наясно със съдържанието им, а и с оглед положението му на
зависимост от управляващите ищцовото дружество съпрузи.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.
По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника - „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, които са оспорвали исковата молба. Поддържали са
съображенията и възраженията изложени в отговора на исковата молба.
Пред въззивната инстанция на ищеца са дадени указания да уточни на какво
основание претендира заплащане на исковата сума предвид противоречивите
твърдения от една страна за разваляне на договора между страните, а от друга
твърденията за плащане на неосъществено основание. С уточнителна молба от
10.02.2025 г., пояснена в открито съдебно заседание ищецът е уточнил, че претенцията
му е поради разваляне на договора между страните, на отпаднало основание.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски
показания, от които се установява следното:
Страните не са спорили, а това обстоятелство се установява и от приетите
писмени доказателства, че на 08.03.2017 г. са сключили договор за упражняване на
строителен надзор в строителството за строеж за „Административно – търговски
център с подземни гаражи“ в УПИ V, м. „Хиподрума“, район Красно село, кв. 21, с
който „Елбетица М“ ЕАД е възложило на „ЛК-Консултинг“ ЕАД да упражнява
строителен надзор за завършване и получаване на разрешение на строеж за
горепосочения обект. В чл. 3 е предвидено, че за изпълнение на възложеното „ЛК-
Консултинг“ ЕАД ще получи сума в общ размер на 23 197.50 лева без ДДС,
формирана по следния начин: 4 639.50 лева за оценка за съответствието на
инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите; 17 011.50 лева
за осъществяване на независим надзор в строителството; 1 546.50 лева за изготвяне на
технически паспорт. Сумата е платима на четири вноски, а именно: 30% при
сключване на договора, 30% при подписване на протокол образец № 2, 30% при
подписване на акт образец 14 за конструкцията и 10% при въвеждане на обекта в
експлоатация. Изрично е уговорено, че при издаване на фактура се начислява ДДС.
Не се спори също така, че на 09.02.2018 г. страните са подписали Анекс към
4
договора, с който ответникът е приел по възлагане на молителя да обследва обекта и
да изготви комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен проект със
съществените изисквания към строежите във връзка с чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ; внасяне
на проекта в район „Красно село“ СО и защита на проекта до издаване на заповед за
допълване на издаденото разрешение за строеж № 185/08.08.2008 г., съгласно чл. 154,
ал. 5 ЗУТ, срещу което „Елбетица М“ АД се задължава да заплати на „ЛК-Консултинг“
ЕООД възнаграждение в размер на 4 173.72 лева, като не е уговорен срок за това
плащане.
Установява се, че на 29.01.2021 г. е подписан Анекс към договора от 08.03.2017
г., с който страните са приели, че възложителят не е получил потвърждение за наличие
на съгласувани от „ЛК Консултинг“ ЕООД строителни книжа за горепосочения обект,
както в рамките на договорения срок по първия анекс, така и до настоящия момент;
че ответникът не е изпълнил в срока възложеното му по договора от 08.03.2017 г. за
упражняване на строителен надзор в строителството и не е изпълнил съгласуване на
строителната документация за обекта; че надзорникът се намира в пълно и безусловно
неизпълнение на договорените задължения към възложителя по договор от 08.03.2017
г. за упражняване на строителен надзор в строителството и анекс за съгласуване и
изготвяне на оценка за съответствие от 09.02.2018 г. С подписване на анекса страните
изрично са се съгласили, че занапред (при условията на чл. 9.4 от анекса от 09.02.2018
г. и чл. 11.2. от договора от 08.03.2017 г., които клаузи предвиждат възможност за
прекратяване по взаимно съгласие), прекратяват действието на договора поради
описаните по-горе обстоятелства, довели до извод, че договорните задължения на
надзорника не са изпълнени, а възложителят няма интерес да поддържа валидна
договорна връзка.
Представено е подписано между страните на 07.04.2021 г. споразумение, с
нотариална заверка на подписите от нотариус Н. Л., с което страните са приели, че
реалната стройност на претърпените от „Елбетица М“ АД, като причина от действията
и бездействията на „ЛК Консултинг“ ЕООД, във връзка с посочения договор,
определена съобразно действителните вреди и загуби, изпълнени и поети
ангажименти, както и пазарните условия, е в размер на 996 595.84 лева. Конкретизиран
е начинът на формиране на посочената стойност, като в тях са включени и платените
по договора и анекса към него възнаграждения в общ размер на 30 061.76 лева,
формирани от плащания, извършени на 09.03.2017 г., 11.10.2017 г., 03.04.2018 г. и на
12.02.2018 г.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че „ЛК-Консултинг“ ЕАД е издало на „Елбетица М“ ЕАД фактури,
както следва: фактура № 55/12.02.2018 г., фактура № 57/02.04.2018 г., фактура №
44/20.06.2017 г. и фактура № 51/03.10.2017 г., по които е получило плащане в общ
размер на 30 061.76 лева.
Видно от представените така посочени фактури първата е в размер на 4 173.72
лева без ДДС и е за съгласуване и изготвяне на оценка за съответствие, втората е за
6 959.25 лева - 30% при подписване на Акт 14, третата е за 6 959.25 лева – за оценка
на съответствието и строителен надзор и четвъртата е за 6 959.25 лева – 30% от
договор за упражняване строителен надзор за обект Административно-търговски
център с подземни гаражи.
Към отговора на исковата молба са представени издадени актове за
установяване състоянието на процесния строеж и СМР, подписани от страна на „ЛК
Консултинг“ ЕООД като консултант по строителен надзор, а именно: Акт Приложение
№ 11 от 13.08.2017 г. , подписан от „ЛК Консултинг“ ЕООД чрез управителя инж. Н.
Д.; Актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
5
конструкция от 20.10.2017 г., 21.10.2017 г., 02.11.2017 г., 11.11.2017 г., 11.11.2017 г.,
21.11.2017 г., 29.01.2018 г., 06.02.2018 г., 17.02.2018 г., 05.03.2018 г., 06.03.2018 г.,
10.03.2018 г., 20.03.2018 г., 27.03.2018 г., 04.12.2017 г., 13.12.2017 г., 16.12.2017 г.,
22.12.2017 г.,11.01.2018 г., 12.01.2018 г.; Комплексен доклад за оценка на
съответствието от 13.02.2018 г. за обекта; Актове за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на
проекта /Приложение № 12/ от 30.03.2018 г., 05.04.2018 г., 18.04.2018 г., 24.04.2018 г.,
11.05.2018 г., 31.05.2018 г., 15.06.2018 г., 26.06.2018 г., 10.07.2018 г., 16.07.2018 г.,
25.07.2018 г., 08.08.2018 г., 17.09.2018 г., 07.02.2019 г., 18.02.2019 г., 05.03.2019 г.,
28.03.2019 г., 22.08.2018 г., 02.04.2019 г., 08.04.2019 г., 18.07.2018 г., 27.11.2018 г.,
11.01.2019 г., 04.02.2019 г., 28.02.2019 г., 11.03.2019 г., 28.06.2018 г., 20.08.2018 г.,
22.09.2018 г., 15.10.2018 г., 28.11.2018 г., 14.01.2019 г., 22.02.2019 г., 10.08.2018 г.,
31.08.2018г., 14.09.2018 г., 28.09.2018 г., 16.10.2018 г., 05.11.2018 г., 30.11.2018 г.,
10.01.2019 г., 04.02.2019 г., 18.02.2019 г., 18.03.2019 г.; Акт за приемане на
конструкцията от 28.03.2018 г.; Констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа от 31.05.2019 г.; Технически паспорт на строеж: Административно-
търговски център с подземни гаражи от 19.07.2019 г., съставен от „ЛК Консултинг“
ЕООД, внесен в район Красно село на 19.07.2020 г., Заповедна книга на обекта, в която
има вписана и заповед на „ЛК Консултинг“ ЕООД по отношение за здравословните и
безопасни условия на труд на обекта.
Установява се, че със заповед от 04.10.2019 г. е назначена държавна приемателна
комисия за строежа, чиято работа в последствие е била спряна, като от представената
кореспонденция се установява, че спирането е във връзка с постъпила жалба от арх. И.
К..
Видно е, че с писмо на Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“, изпратено до „Елбетица М“ ЕАД в отговор на писмо от 19.11.2020
г., е уведомен ищецът, че до датата на изготвяне на писмото не са одобрявани
технически проекти за процесния обект по конкретно посочени части.
Във връзка с издадено на ищеца съдебно удостоверение е прието писмо от
Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ от 12.06.2024 г., в
което се сочи, че Преписка с вх. № САГ18-АП00-269 представлява Заявление с искане
за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж: „Административен
търговски център“ подадено от М. Д., в което нямо налично пълномощно.
При разпита й свидетелката М. Д. заявява, че е работила в „ЛК[1]Консултинг“
ЕООД от 2016 г. до 2020 г., в началото като служител, а след около две години като
управител. Знае, че е имало подписан договор между „Елбетица М“ ЕАД и „ЛК-
Консултинг“ ЕООД за упражняване на строителен надзор. Присъствала на
подписването на договора и след това по време на строителството на тяхната сграда в
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 3. Сочи, че подписвала актовете във връзка със
строителния процес докато била управител. Нямала пълномощно от „Елбетица М“ АД
да го представлява пред административните органи, както и да внася и получава
документи. Заявява, че издали всички актове по Наредба № 3 до Акт 15. В
дружеството работила до м. март 2020 г. В края на 2019 г. имало приемателна комисия
за сградата. До приемателната комисия всички актове били подписани от възложителя,
строителя и не знае да е имало проблеми. Тя подписала Акт обр. 16 от страна на
надзорната фирма. Причината да не се въведе сградата в експлоатация била, че били
пуснати жалби от предишния архитект във връзка с авторски права. Знае, че след 2020
г. е пуснато дело от „Елбетица М“ АД срещу „ЛК-Консултинг“ ЕООД, тъй като я
викали преди това веднъж. Не знае дали страните са подписвали някакво
споразумение. Сочи, че лицето И. К. е първоначалният архитект на сградата и от него
6
знае за жалбите, които е пускал към възложителя. Нямало друга причина относно
тяхната работа, за да се не се приеме сградата. Заявява, че познава лицето М. П., който
бил технически ръководител на обекта. Посочва, че не е ходила сама в НАГ. Когато
внасяли и изнасяли документи от НАГ, с нея присъствал служител или от МЕНКАУРА
или от „Елбетица М“ АД. Тъй като нямала пълномощно, не е полагала неин подпис по
приемане или връщане на документи в НАГ. Била е само придружител. Доколкото
знае, обектът не получил разрешение за ползване. Щом има приемателна комисия, то
сградата е била изпълнена и за нея са представени всички проекти.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав приема следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да бъде основателен този иск ищецът следва да докаже, че е платил исковата
сума на твърдяното основание – Договор между страните; че въз основа на него
ищецът е превел на ответниците исковата сума; че договорът е развален поради
неизпълнение или е прекратен на друго основание, като платените работи не са
изпълнени.
Ответниците дължат да докажат възраженията си, които основно са, че
договорът е прекратен от страните по взаимно съгласие занапред, както и че са
изпълнявали точно задълженията си до прекратяване на договора.
В конкретния случай не е спорно между страните, че между тях е бил подписан
на 08.03.2017 г. договор за упражняване на строителен надзор в строителството за
строеж „Административно – търговски център с подземни гаражи“ в УПИ V, м.
„Хиподрума“, район Красно село, кв. 21, с който „Елбетица М“ ЕАД е възложило на
„ЛК-Консултинг“ ЕООД да упражнява строителен надзор до завършване и получаване
на разрешение на строеж за горепосочения обект, както и че към същия е подписан
анекс от 09.02.2018 г. с посоченото по-горе съдържание. Не е спорно още, че с Анекс
от 29.01.2021 г. договорната връзка между страните е преустановена. Липсва още спор,
че във връзка с договора ответникът е издал четири фактури, а ответникът ги е приел,
осчетоводил и заплатил по тях общо 30 061.76 лева.
Спорно пред настоящата инстанция е какви са последиците от преустановяване
на договорната връзка и съответно дължи ли ответникът да върне цялата получена от
него сума.
Настоящият съдебен състав намира, че от текста на Анекса от 29.01.2021 г. ясно
се установява волята на страните да прекратят взаимоотношенията си по договора от
08.03.2017 г. по взаимно съгласие и с последици занапред. Това личи както от
препратката към клаузите на договора и анекса към него, които сочат на възможност
за прекратяване действието на договора по взаимно съгласие, така и от изричния запис
относно действието на прекратяването занапред. Не може да се установи воля на
страните да развалят договора с обратна сила поради пълното му неизпълнение.
Несъмнено страните могат да развалят договора поради неизпълнение не само чрез
едностранно изявление на едната, изправната страна, но и по взаимно съгласие за
такова разваляне. Безпротиворечиво се приема от съдебната практика, че нормата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да решат друго относно развалянето
на договора, включително да предвидят други правни последици на развалянето по
взаимно съгласие. В случая обаче не може да има никакво съмнение относно волята на
страните, доколкото те дори не са употребили думата „развалям“, а „прекратявам“,
като изрично е посочено, че това прекратяване е занапред, т.е., действието на договора,
съответно нуждата от изпълнение насрещните задължения на страните отпада в
бъдеще, като не се заличават последиците на извършеното по договора до момента. В
случая разваляне с обратна сила не би могло да има при договора за строителен
7
надзор, доколкото изпълнението му е продължително, в хода на целия процес на
строителството и със съдържанието по чл. 168 ЗУТ, а според чл. 88, ал. 1 ЗЗД при
договорите с продължително изпълнение развалянето няма обратно действие.
Поставя се въпросът дали при така уговореното прекратяване ответникът дължи
да върне полученото вече възнаграждение по договора. Несъмнено такова задължение
би възникнало, макар последиците на прекратяването да не са преустановяване
действието му с обратна сила, ако ответникът не е изпълнил до момента това, за което
му е платено и предвид прекратяване на договорната връзка той очевидно няма да
изпълни и в бъдеще, макар и със закъснение.
Основен спорен въпрос пред настоящата инстанция е дали има пълно
неизпълнение на задълженията на ответника „ЛК Консултинг“ ЕООД по договора и
анекса към него, поради което той да дължи да върне всичко, което е получил по
договора.
Анексът от 09.02.2018 г. съдържа констатация на двете страни за наличие на
такова пълно неизпълнение. В същото време обаче има и клаузи в текста, сочещи само
на частично неизпълнение – напр. в т. 4 се говори, че възложеното не е завършило в
пълен обхват, тъй като не са налични одобрени и съгласувани строителни книжа за
строежа, срокът за което по Анекса от 09.02.2018 г. е бил 6 месеца. От визираната като
неизпълнена работа и посоченият срок за нейното изпълнение става ясно че визирано
неизпълнение касае само работата, възложена с Анекса от 09.02.2018 г. Именно с него
допълнително към уговореното в основния договор е възложено внасяне на
инвестиционния проект в район Красно село, съгласуването му в общината и защитата
му до издаване акт за допълване на разрешението за строеж. Само поради това
приетата под № 3 констатация в края на Анекса за прекратяване на договора, че
надзорникът се намира в пълно и безусловно неизпълнение на договора за
упражняване на строителен надзор и анекса към него всъщност не касае целия договор
и всички задължения по него, доколкото не съответства на конкретните посочени като
неизпълнени задължения.
Дори обаче да приемем, че страните действително са се съгласили, че
ответникът е в пълно неизпълнение на задълженията си по договора и анекса,
признанието на представителя на ответника в този смисъл е доказано по делото, че е
признание за неверен факт. Съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. Всяка от лицата може да опровергава
верността на установения с насрещните волеизявления факт и носи на основание
чл.154 ал.1 ГПК тежестта да установи, че той не се е случил така, както са приели
страните. Относно договорите, сключени в обикновена писмена форма, съдебната
практика приема (Решение № 32/18.06.2019 г. по т.д. № 1109/2018 г. на ВКС, I т.о.), че
съставляват частни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение
на авторството им. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение
№ 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. №801/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014
г. по гр.д. №7364/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от
тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение
№50/21.07.2017 г. по гр.д. №4880/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение №270/19.02.2015г. по
гр.д. №7175/2014 г. на ВКС, ІV г.о.), като, когато оспорването изхожда от страна,
подписала договора, тежестта да докаже неверността на признания от нея факт е
нейна.
Предвид посоченото тежестта да докаже, че приетото от страните пълно
8
неизпълнение на договора и анекса не отговаря на истината, тежи на ответника.
Следва да бъде посочено, че в случая е неоснователно поддържаното от
ответника, че приемането от ищеца на издадените от ответника фактури и
осчетоводяването им от ищцовата страна, представлява приемане на извършената
работа и признание за задълженията по тях. Осчетоводяването на фактурите би имало
такъв ефект, когато фактурите са издадени и съответно осчетоводени след
изпълнението на възложената работа. В Решение № 46/06.04.2017 г. по гр.д. №
60140/2016 г. на ВКС, I г.о. се приема, че признание на изпълнението има само ако
между страните не съществува спор, че доставката (изпълнението) е била или е
следвало да бъде извършена преди или едновременно със съставянето на фактурата.
При наличието на твърдения, че фактурата е съставена преди извършването на
доставката по определени причини, ако се установи, че действително фактурата е
съставена преди фактическото извършване на доставката, не би могло да се приеме, че
включването й в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването
на данъчен кредит съставлява само по себе си недвусмислено признание и за факта на
доставката (изпълнението).
В случая от уговорките в договора, касаещи начина и времето за плащане на
уговореното възнаграждение става ясно, че страните са уговорили едно авансово
плащане от 30% - при сключване на договора, две междинни плащания, всяко по 30%
при завършване на съответен етап от строителството и едно финално плащане от 10%
при въвеждане на сградата в експлоатация. Т.е., плащанията не са свързани с
изпълнение на конкретни задължения по договора за строителен надзор, а с достигане
до определен етап от процеса на строителство, макар общата договорена цена да е
формирана основно от стойността на някои определени конкретни резултати,
постигнати в хода на изпълнение на договора, уговорени с него. И това е логично,
доколкото според чл. 168 ЗУТ, същността на упражняването на строителен надзор не е
постигането на конкретен резултат, а дейност по постоянен и продължителен надзор за
законосъобразност на строителния процес (контрол за законосъобразно започване на
строежа, контрол относно пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по
време на строителството, контрол относно спазване на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд в строителството и др.) Ето защо и издаването на фактури
по договора следва уговорената етапност на плащанията без да е обвързано с
постигането на конкретен резултат, поради което и осчетоводяването им не може да се
тълкува като признаване на задължението за плащане и приемане на извършената
работа.
Въпреки това, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е изпълнявал задълженията, поети с основния договор до неговото
прекратяване, поради което и верността на признанието на ответното дружество в
анекса от 29.01.2021 г. за пълно неизпълнение на договора е оборена. Основните групи
задължения, поети с основния договор са извършване на оценка за съответствие,
упражняване на строителен надзор и изготвяне на технически паспорт на обекта. От
съставените актове по строителството, вкл. до Акт обр. 15 (л. 265 и сл.), всички те
съставени преди 29.01.2021 г., се установява, че ответникът – консултант по
строителен надзор е участвал в тяхното съставяне и ги е подписвал, т.е., установява се
осъществяване на основните задължения по упражняване на строителен надзор. От
представения доклад от 13.02.2018 г. относно съответствието с изискванията към
строежите се установява, че такава оценка е извършена от ответника и то пред
29.01.2021 г. От представения технически паспорт на обекта се установява, че и
задължението за изготвянето му е изпълнено преди 29.01.2021 г. Или, установява се
изпълнение на поетите с основния договор задължения до момента на подписване на
Анекса от 29.01.2021 г., поради което и основанието, на което са платени 90% от
9
цената по договора или общо 25 053.30 лева с ДДС, не е отпаднало с прекратяването
на договора.
Не се установява обаче изпълнение на поетото с Анекса от 09.02.2018 г.
задължение за внасяне, съгласуване и постигане одобрение на инвестиционния проект
в общината. Доколкото не сме в хипотеза на едностранно разваляне на договора
поради неизпълнение, то ирелевантно в случая е дали неизпълнението на това
задължение е по вина на ответника или не. Относим към спора е самият факт на
неизпълнението, както и това, че за това задължение, поето с анекс, е платено цялото
уговорено задължение, установимо от фактура № 55/12.02.2018 г. и плащането по нея
на уговорените с анекса 4 173.72 лева плюс ДДС в размер на 834.74 лева (общо 5
008.46 лева). След като уговореното не е изпълнено и поради прекратяването на
договора не се очаква изпълнение в бъдеще, то плащането се явява такова на
отпаднало основание и следва да бъде върнато. Искът е поради изложеното
основателен само до размер на 5008.46 лева.
Доколкото жалбоподателят не поддържа пред настоящата инстанция
оплаквания, касаещи възприетата от първата инстанция неоснователност на
възражението му за изтекла погасителна давност на иска, то същото няма да бъде
обсъждано.
Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, различен от този на първата инстанция,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е уважен за
сума над 5008.46 лева до 30 061.76 лева и искът в тази част – отхвърлен, а в
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските: Право на разноски при този изход от спора пред въззивната
инстанция имат и двете страни, съобразно защитения материален интерес.
Жалбоподателят е направил разноски за 601.24 лева, от които е претендирал със
списъка по чл. 80 ГПК 600 лева. Съобразно уважената част от жалбата му се дължат
държавна такса в размер на 501.07 лева.
Въззиваемият е направил разноски за адвокат в размер на 3 300 лева.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, но доколкото платеното
възнаграждение е почти равно на посоченото в Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа, то възражението е неоснователно. Според защитения материален
интерес обаче, на въззиваемия се дължат 550 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
ищеца са присъдени разноски над 704.55 лева. На ответника следва да бъдат
присъдени за първата инстанция още 3 026.56 лева.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1484/30.10.2024 г. по т.д. № 2011/2023 г. на СГС, VI-1
състав, в ЧАСТТА, с която е осъдено, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД „ЛК Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Елбетица М“ ЕАД, с ЕИК
*********, сума над 5008.46 лева до 30 061.76 лева, представляваща дължима сума
за получени плащания по договор сключен между страните на 08.03.2017 г. поради
разваляне на договора и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от
10
„Елбетица М“ ЕАД, ЕИК ********* против „ЛК Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********
за сума над 5008.46 лева до претендираните 30 061.76 лева , представляваща
дължима сума за получени плащания по договор сключен между страните на
08.03.2017 г., поради разваляне (прекратяване) на договора.
ОТМЕНЯ решение № 1484/30.10.2024 г. по т.д. № 2011/2023 г. на СГС, VI-1
състав в ЧАСТТА, с която на „Елбетица М“ АД са присъдени разноски над 704.55
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1484/30.10.2024 г. по т.д. № 2011/2023 г. на СГС,
VI-1 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Елбетица М“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на „ЛК
Консултинг“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 501.07 лева – държавна такса пред САС,
както и сумата 3 026.56 лева – допълнително адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА „ЛК Консултинг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Елбетица
М“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 550 лева – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на „ЛК
Консултинг“ ЕООД, ЕИК ********* – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11