№ 16195
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110158842 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „................ против С.
Й. Й..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в гр. ...............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 238 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 294 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017 г. –
12.02.2020 г.;
сумата 52, 38 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 03.03.2017 г. –
12.02.2020 г.,
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
05.07.2020 г. по ч.гр.д. № 9167/2020 г. на СРС, ГО, 148 състав, срещу която
длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника съществуването на вземанията. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Й. Й., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на
клиент на топлинна енергия. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение с ищеца за исковия период. Излага съображения, че след
като дяловото разпределение е извършвано от ................, то няма основание
стойността му да се присъжда в полза на ищеца. Позовава се на давност.
Навежда доводи, че ищецът не доказва да е публикувал фактурите на сайта
си. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 20.02.2020 г. „................ е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Й. Й.
за: сумата 2 238 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 294 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017 г. –
12.02.2020 г.; сумата 52, 38 лв. главница, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.01.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането; сумата 9, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 03.03.2017
г. – 12.02.2020 г.
С разпореждане от 05.07.2020 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 51, 90 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том
I, рег. № 2112, дело № 159/2014 г. от 12.12.2014 г., по силата на който ..............
дарява на сина си С. Й. Й. следния недвижим имот: ..........., състоящ се от: две
стаи, преходен хол, кухня и обслужващи помещения, с площ от 88, 30 кв.м.
Посочено е, че върху имота има запазено вещно право на ползване за ..............
съгласно нотариален акт № 83, том III, дело 503/23.01.1991 г.
Видно от справка НБДН за лицето .............., последният е починал на
25.07.2017 г.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2016 г. – м.04.2019 г. е доставена топлинна
енергия в размер на исковата сума 2 238 лв.
Безспорно е между страните, че за исковия период от страна на
2
................ е извършвана услугата дялово разпределение за процесния имот на
стойност исковата сума.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ............. от
26.11.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
................, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Представен е договор от 13.12.2001, сключен между ЕС като
възложител и ................ като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Представен е договор от 20.05.2015 г., сключен между „................ –
възложител и ................ – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
3
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 181, том I, рег. № 2112, дело № 159/2014 г. от 12.12.2014 г. се установява,
че С. Й. Й. е придобил собствеността на процесния имот. Установи се, че по
отношение на имота е било запазено вещно право на ползване в полза на
трето за спора лице – ............... По този начин правото на собственост на
приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право на
ползване на същия. Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и
докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да
упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание
чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е вещният
ползвател. В случая вещното право на ползване се е погасило на основание
чл.59 ЗС със смъртта на вещния ползвател, настъпила на 25.07.2017 г.
Следователно, за периода м.05.2016 г. – 25.07.2017 г. задължен за
разноските за ползването на имота е вещният ползвател, а след настъпване на
смъртта му – неговите наследници по арг. от чл.60 ЗН. От страна на ищеца не
се твърди и установява ответникът да се явява такъв по отношение на вещния
ползвател .............., с оглед на което съдът намира, че ответникът не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове за
периода м.05.2016 г. – 25.07.2017 г., през който по отношение на имота е
имало учредено вещно право на ползване.
За остатъка от периода 26.07.2017 г. – м.04.2019 г. ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове, като за този период се установява качеството му на клиент на
топлинна енергия, произтичащо от качеството му на собственик на имота, по
отношение на който учреденото вещно право на ползване е било погасено.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
4
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ................, което обстоятелство не е спорно по делото.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая между страните не се спори, че процесният имот е
топлоснабден, както и че до същия е доставена за исковия период м.05.2016 г.
– м.04.2019 г. топлинна енергия в размер на исковата сума 2 238 лв.
С оглед приетото от съда, че ответникът отговаря за задълженията за
периода 26.07.2017 г. – м.04.2019 г., съдът намира, че стойността на
топлината енергия за същия възлиза на сумата 1 579, 98 лв. (формирана като
разлика между сумата 2 238 лв. и сумата по обща фактура от 31.07.2017 г. в
размер на 608, 46 лв., касаеща периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. и сумата 49,
56 лв., представляваща част от вземането по обща фактура от 31.07.2020 г.,
която част съответства на периода м.05.2017 г. – 25.07.2017 г.).
5
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 20.02.2020 г., от която дата
се счита предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 20.02.2017 г., каквито в случая не са включени в периода, за който
съдът приема, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. По отношение на вземанията за периода м.05.2016 г. –
м.12.2016 г., които стават изискуеми преди 20.02.2017 г. искът се отхвърля
като неоснователен – поради липса на материална легитимация на ответника,
а не като погасени по давност, каквито единствено за пълнота следва да се
посочи, че същите се и явяват.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
6
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва, начислена
за периода 15.09.2017 г. – 12.02.2020 г., в размер на сумата 207, 63 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.01.2017 г. –
м.04.2019 г.от страна на ................ е извършвана услугата дялово
разпределение за процесния имот на стойност исковата сума 52, 38 лв.
С оглед приетото от съда, че ответникът отговаря за задълженията за
периода 26.07.2017 г. – м.04.2019 г., съдът намира, че стойността на
7
топлината енергия за същия възлиза на сумата 40, 12 лв., определена по реда
на чл.162 ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.25 от
делото.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 65, 43 лв. разноски за заповедното и сумата от 106,
98 лв. разноски за исковото производство.
От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на сумата от 350 лв. От страна на ищеца
своевременно е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно по следните съображения.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр.
д. № 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.
гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по
в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020
г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020
г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
8
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (01.09.2021 г.) – преди изм. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г., в размер на сумата от 50 лв.
От посочената сума в полза на ответника следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 14, 79 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете.
От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер на сумата от 350 лв. От страна на ищеца
своевременно е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно, доколкото уговореното адвокатско възнаграждение е в размер
под минималния съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията й,
приложима към датата на сключване на договора за правна защита (2023 г.) –
след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.
От посочената сума в полза на ответника следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 103, 50 лв. разноски за исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Й. Й., ЕГН ********** дължи
на „................, ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, както следва:
сумата 1 579, 98 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се в гр.
.............., за периода 26.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2020 г. до изплащане на
вземането;
сумата 207, 63 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017 г. –
12.02.2020 г.;
сумата 40, 12 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 26.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2020 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.07.2020 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9167/2020 г. на СРС, ГО, 148 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
1 579, 98 лв. до 2 238 лв. и за периода м.05.2016 г. – 25.07.2017 г., иска за
мораторна лихва върху стойността на топлината енергия за сумата над 207, 63
9
лв. до 294 лв., иска за цена на дяловото разпределение за сумата над 40, 12 лв.
до 52, 38 лв. и за периода м.01.2017 г. – 25.07.2017 г., иска за мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 9, 82
лв. за периода 03.03.2017 г. – 12.02.2020 г.
ОСЪЖДА С. Й. Й., ЕГН ********** да заплати на „................, ЕИК
.........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 65, 43 лв. разноски за
заповедното и сумата 106, 98 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „................, ЕИК .......... да заплати на С. Й. Й., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 14, 79 лв. разноски за
заповедното и сумата 103, 50 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца .................
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10