Решение по дело №217/2017 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 20
Дата: 9 март 2018 г. (в сила от 3 април 2018 г.)
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20173240100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   

 

гр. Каварна, 09.03.2018г.

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд в публично заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 217 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Ц.И.К. с ЕГН ********** и Х.М.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез проц. представител адв. И.Р. – ДАК с адрес: ***, против В.П.С. с ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на ответника, че поземлен имот с идентификатор ***.814 по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД – 18-15/29.03.2006г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.***, ул.”***” № 10, обл.Добрич, с площ от 1270/хиляда двеста и седемдесет/ кв.м. по нотариален акт, а по кадастрална скица 1217/хиляда двеста и седемнадесет/кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10 м/, с номер по предходен план ***, при съседи: ***.810, ***.2013, ***.813, ***.2171, ***.2170 и ***.809, ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор ***.814.1, със застроена площ от 116кв.м., брой етажи: един, предназначение – жилищна сграда еднофамилна, е собственост на ищците по делото.  Правят искане и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, въз основа на писмени доказателства № 166, том II, рег.№ 944/***., нот.дело № ***г. на Нотариус ***от регистъра на Нотариалната камара с район на действие КРС, вписан акт № 27, том VII, вх.рег.№ 1854, дело № ***. в Служба по вписванията гр.Каварна.

Ищците твърдят, че на 30.11.1995г. с нотариален акт за покупко – продажба № 137, том III, дело № ***г. на КРС са придобили от ответника В. П.С. и неговата съпруга М.С.С.правото на собственост върху поземления имот, описан по-горе, като  получили и владението му  още същия ден. Правото си собственост са декларирали в отдел „МДТ” и от датата на придобиването ежегодно заплащали дължимите данъци и такси.   На 11.04.2017г. с цел последваща продажба и след извършена справка в Служба по вписванията Каварна за наличието на вещно-правни тежести върху имота, ищците установили, че  ответникът се е сдобил с нотариален акт за собственост, което обусловило правния им интерес от предявяване на иск за установяване правото им на собственост по отношение на процесния имот. Молят съда да признае за установено правото им на собственост върху процесния имот и да бъде отменен нотариалния акт с който ответника се е сдобил след продажбата. В с.з. ищеците представлявани от адв.Р. поддържат иска.

Ответникът чрез назначения особен представител – адв. Л.В. *** оспорва иска като недопустим, поради липса на активна и пасивна процесуална, а също и като неоснователен. В отговорът на искова молба особения представител посочва нов адрес на ответника, установен от органите на полицията. След установяване адреса на ответника му е дадена възможност за отговор лично. Чрез  упълномощен от него адвокат Н.Г. – ВАК, оспорва предявеният иск. счита, че сделката, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба № 137, том III, дело № ***г. на КРС е нищожна, тъй като пълномощното, с което ответникът е предоставил права на пълномощника по сделката И. К. е само при условие, че не върне заетата сума в размер на 30 000лв. , които заел от ищеца. Твърди, че е върнал сумата, ведно с уговорената лихва и получил уверението на И. К., че същият ще унищожи пълномощното. Твърди, че е продължил да живее в имота и да го стопанисва. През 2014г. при заплащане на данъци и такси установил, че имота е регистриран на друг собственик и след консултация с нотариус се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, въз основа на писмени доказателства № 166, том II, рег.№ 944/***., нот.дело № ***г. на Нотариус ***от регистъра на Нотариалната камара с район на действие КРС, вписан акт № 27, том VII, вх.рег.№ 1854, дело № ***. в Служба по вписванията гр.Каварна. В последствие продължил да живее в имота си и да заплаща дължимите данъци, такси, ел.енергия и вода. Прави възражение за изтекло давностно владение на процесния имот, продължило непрекъснато, явно и спокойно от 1995г. до настоящият момент, т.е. повече от 10 години. В с.з. ответника не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

 Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

 От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 30.11.1995г. с нотариален акт за покупко – продажба № 137, том III, дело № ***г. на КРС ищците са придобили от ответника В. П.С. и неговата съпруга М.С.С.правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.814 по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД – 18-15/29.03.2006г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.***, ул.”***” № 10, обл.Добрич, с площ от 1270/хиляда двеста и седемдесет/ кв.м. по нотариален акт, а по кадастрална скица 1217/хиляда двеста и седемнадесет/кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10 м/, с номер по предходен план ***, при съседи: ***.810, ***.2013, ***.813, ***.2171, ***.2170 и ***.809, ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор ***.814.1, със застроена площ от 116кв.м., брой етажи: един, предназначение – жилищна сграда еднофамилна.  Видно от самия нотариален акт е, че цената е платена при подписването му.

От квитанциите, издадени от данъчна служба *** се установява, че от 1997г. ищците са заплащали местни данъци и такси за имота. Приложени са скица и данъчна оценка за имота.

На ***. ответника В.С. е признат за собственик на процесния имот съгласно нотариален акт №166, том ІІ, рег.№944, дело №252 на нотариус ***, вписан в СВ Каварна вх.рег.№1854 от ***., акт №27, том VІІ, дело №767/2014г., което е видно и от приложеното нотариално дело.

 Горното се установява и от изисканото и приложено по делото нотариално дело №***г. на нотариус ***. декларирали в отдел „МДТ” и от датата на придобиването ежегодно заплащат дължимите данъци и такси.

По искане на ответната страна е изискана и приложена прокурорска преписка №196/2017г. , от която става ясно, че същата е била образувана по подадена жалба от Ц.К. и Х.К.. С постановление на Районния прокурор е отказано образуването на досъдебно производство, тъй като не са били налице данни за престъпление.

По искане на ответната страна бяха допуснати до разпит свидетели, но поради дезентересирането на страната от процеса същите не бяха доведени.

При така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе по допустимостта и основателността на предявения установителен иск, съдът взе предвид следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.Разгледан по същество се явява и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. В случая ищците имат правен интерес от водене на делото.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ищците следваше да докажат, правото си на собственост върху имота съобразно твърдяния способ, а ответника да докаже наведените възражения за нищожност на нотариалния акт за покупко-продажба и придобиване на имота по давност, обективирана в констативния нотариален акт.

 В настоящия случай ищците твърдят придобиване на собствеността чрез сделка и успяха да я докажат чрез представяне на нотариалния акт за продажба.

От своя страна ответника не доказа възраженията си за нищожност на договора за продажба, както и за непрекъснато владение на имота.

С оглед на изложеното искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване право на собственост на ищците се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По  искането по чл.537 ГПК.

 С оглед установеното право на собственост на ищците и уважаване на претенцията им по чл.124, ал.1 от ГПК, съдът следва да отмени констативния нотариален акт за собственост, с който ответникът се е снабдил.

По искането за присъждане на разноски, съдът намира че същите се дължат на ищците на основание чл.78, ал.1 от ГПК, които са в размер на 150.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.П.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.Г. – ВАК, с адрес: ***, правото на собственост на ищците Ц.И.К. с ЕГН ********** и Х.М.К. с ЕГН **********,***, чрез проц.представител адв.И.Р. –ДАК, адрес: ***, върху поземлен имот с идентификатор ***.814 по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД – 18-15/29.03.2006г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.***, ул.”***” № 10, обл.Добрич, с площ от 1270/хиляда двеста и седемдесет/ кв.м. по нотариален акт, а по кадастрална скица 1217/хиляда двеста и седемнадесет/кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10 м/, с номер по предходен план ***, при съседи: ***.810, ***.2013, ***.813, ***.2171, ***.2170 и ***.809, ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор ***.814.1, със застроена площ от 116кв.м., брой етажи: един, предназначение – жилищна сграда еднофамилна, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, въз основа на писмени доказателства № 166, том II, рег.№ 944/***., нот.дело № ***г. на Нотариус ***от регистъра на Нотариалната камара с район на действие КРС, вписан акт № 27, том VII, вх.рег.№ 1854, дело № ***. в Служба по вписванията гр.Каварна,  на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.Г. – ВАК, с адрес: ***, да заплати на Ц.И.К. с ЕГН ********** и Х.М.К. с ЕГН **********,***, чрез проц.представител адв.И.Р. –ДАК, адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Добрич, от уведомяването на страните по делото.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..