№ 158
гр. Несебър, 15.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Частно
наказателно дело № 20252150200326 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 64 от НПК, образувано по внесено от РП –
Бургас, ТО-Несебър искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по отношение на П. Г. С. с ЕГН **********, обвиняема по ДП № 304 ЗМ-
354/2025г. по описа на РУ на МВР – Несебър.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането като сочи, че са налице
кумулативно предвидените предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение “Задържане под стража”.
Защитникът на обвиняемата излага становище за неоснователност на
внесеното в съда искане на РП-Бургас, ТО-Несебър. Алтернативно пледира за вземане
на по-лека мярка за неотклонение спрямо неговата подзащитна.
Обвиняемата С. моли да бъде й взета по-лека мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
ДП № 304 ЗМ-354/2025г. по описа на РУ на МВР - Несебър е образувано на
13.06.2025г. за това, че на 13.06.2025г., около 06.02 часа, в КК Слънчев бряг,
общ.Несебър, в заведение „Фъни Пъб“, е причинена средна телесна повреда на три
лица – престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
С постановление от 13.06.2025г., П. Г. С. с ЕГН **********, е привлечена в
качеството й на обвиняема за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4,
предл.последно вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.2 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода от две до десет години“.
Съгласно чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“
се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с “лишаване от свобода” или друго по-тежко
наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Становището на прокурора е, че до досъдебното производство са налице
доказателства, които обосновават извода за наличието на обосновано предположение,
1
че обвиняемата е извършила престъплението, в което е обвинена. Наред с това,
представителят на обвинението излага твърдения, че ако не бъде задържана
обвиняемата, е налице вероятност същата да извърши друго престъпление,
позовавайки се на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели и на протокола за оглед на 1 бр. оптичен диск, съдържащ видеозаписи от
местопроизшествието. Независимо от това, прокурорът излага, че съществува
вероятност обвиняемата да се укрие, ако не бъде задържана с оглед на това, че същата
не живее на нейния постоянен адрес.
Защитникът на обвиняемата оспорва искането на прокурора за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение спрямо подзащитната му, като заявява, че липсват
доказателства, които да обосноват предложение, че същата е извършила
престъплението, за което е обвинена. Наред с това, защитникът акцентира върху
обстоятелството, че към настоящият момент не са събрани никакви доказателства
относно вина на телесните увреждания на пострадалите, за което не била проявена
активност от страна на прокуратурата. Независимо от това, адв.Я. сочи, че действията
на подсъдимата са били обусловени от осъществено спрямо нея и годеника й
нападение, както и че по досъдебното производство не е изследвано обстоятелството,
престъплението да е извършено при условията на афект или друго психично
състояние, изключващо вината й. Заявява също, че подзащитната му е съдействала на
разследващите органи до този момент. В заключение, защитникът на обвиняемата
сочи, че целите на закона могат да бъдат постигнати и с вземане на по-лека мярка за
неотклонение спрямо подзащитната му, каквато е мярката „Домажен арест“. В тази
връзка сочи, че обвиняемата има постоянен адрес, на който живее нейната майка, която
изразява готовност да се грижи за дъщеря си. В допълнение на това, защитникът
заявява готовност за всички предстоящи действия а разследване, обвиняемата да бъде
призовавана чрез него.
За да се произнесе, съдът съобрази:
За да бъде взета мярка „Задържане под стража” е необходимо кумулативно да
са налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК.
Срещу обвиняемата С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл.131,
ал.1, т.4, предл.последно вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.2 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода от две до десет години“. Следователно в
случая е повдигнато обвинение за престъпление, което е наказуемо с наказание
„Лишаване от свобода”. Ето защо е налице първата предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК
за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Действително, както
заявява защитата, към настоящият момент не са били изготвени дори етапни епикризи
относно причинените на пострадалите телесни повреди. Следва да се има предвид, че
от момента на извършване на деянието до настоящият момент са изминали едва два
дни. Следва да се отбележи, че дори и да се установи, че нанесените на пострадалите
телесни повреди са били леки по смисъла на закона, за такова престъпление
разпоредбата на чл.131, ал.1, т.4 от НК също предвижда наказание – лишаване от
свобода, което отново налага извода за наличието на първата предпоставка на чл.63,
ал.1 от НПК за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Следващата предпоставка за задържане на лицето е наличието на „обосновано
предположение”, предвидено в чл. 63, ал. 1 от НПК. По смисъла на цитираната норма
„обосновано предположение” означава, че от доказателствата по делото може да се
направи вероятно основателен извод, че обвиняемата е извършила деянието, за което й
е повдигнато обвинение. Безспорно, не съществува равенство между обосновано
2
предположение и доказване на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката
на ЕСЧП, обосновано предположение е налице, когато съществуват такива факти,
които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е
извършило престъплението. Преценката на съда за наличието на „обосновано
предположение” към настоящия момент, с оглед фазата на която се намира
производството, е ограничена единствено до това, дали от наличните доказателства
може разумно да се предположи, че е възможно обвиняемият да е ангажиран в
твърдяната от прокуратурата престъпна дейност. В настоящото производство вината
на обвиняемата не подлежи на обсъждане. Съдът извършва преценка единствено на
законността на задържането, която няма отношение към евентуалния краен съдебен
акт. Настоящият съдебен състав счита, че събраният до настоящия момент
доказателствен материал в хода на досъдебното производство, в неговия обем и
относимост позволява да се направи обосновано предположение, че обвиняемата С. е
извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение и което се наказва с
лишаване от свобода. В подкрепа на това предположение са събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства - протоколи за разпити на
свидетели, протоколи за освидетелстване и оглед на веществено доказателство. Следва
да се отбележи, че в производството по чл.64 от НПК оценъчния критерий на съда се
свежда до обоснованост на подозряност на авторство на деянието, тоест степента на
доказване на предположението, като предпоставка на задържането в тази фаза на
процеса е значително по-ниска от същата, необходима на съда да постанови
осъдителна присъда.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най-тежката
мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни, а именно –
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въпросните
предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като са дадени в алтернативност
– т. е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се обоснове
взимането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Съгласно данните по досъдебното производство, не са налице данни по
досъдебното производство за неоткриване или неявяване на обв.С. в случаите, в които
същата е била призована да се яви пред разследващите органи, тъй като същата е била
задържана от момента на подаване на сигнала за извършено престъпление.
Действително същата има регистриран постоянен адрес, на който би могла да
изтърпява и по-лека мярка за неотклонение, в случай, че не бъде задържана.
Обстоятелството, че същата може да бъде призовавана по всяко време чрез нейния
защитник не е основание да се приеме, че обв.С. не би се укрила, в случай, че не бъде
задържана. С оглед предвиденото от закона тежко наказание за престъплението по
чл.131, ал.1, т.4 от НК предл.последно вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.130, ал.2 от НК –
от две до десет години лишаване от свобода, съдът счита, че са налице основания,
обв.С. да се укрие, в случай, че не бъде задържана.
Наред с горното, съдът счита, че е налице и реална опасност обв.С. да извърши
друго престъпление, в случай, че не бъде задържана. Действително, от представеното
по делото свидетелство за съдимост, същата е неосъждана. Видно обаче от същото, на
обвиняемата е било наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за
извършено престъпление по чл.182, ал.1 от НК, с Решение на РС-Стара Загора по АНД
№ 2648/2022г. по описа на съда, влязло в сила на 01.12.2022г., попадащо в раздел първи
на глава четвърта от НК – „Престъпления против брака и семейството“.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че са налице всички
3
предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК за вземането на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обв.С., а именно – „Задържане под стража“, поради което
искането на прокурора следва да бъде уважено, като основателно.
Съдът счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл.57 от НПК, а именно – да се попречи на обвиняемата да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.
Мотивиран от горното и на основание чл.64, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение
на П. Г. С. с ЕГН **********, обвиняема по ДП № 304 ЗМ-354/2025г. по описа на РУ
на МВР – Несебър
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –
Бургас в 3 – дневен срок, считано от днес.
В случай на жалба или протест съдът насрочва производството пред Окръжен
съд - Бургас за 20.06.2025г. от 14.00 часа, за които дата и час страните се считат
уведомени от днешното съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4