Р Е Ш Е Н И
Е № 260902
гр. Пловдив, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15175 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.108 ЗС от К.И.Д. против В. Й. С., за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите № ***** на следния лек
автомобил, а именно: лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с рег. № *****,
с номер на рама *****, с двигател № *****, както и за осъждане на ответницата
да предаде на ищцата владението по отношението на вещта.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на
процесния лек автомобил на основание договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите № ***** След придобиването на собствеността, ищцата
предоставила вещта за временно ползване на ответницата, като последната се
задължила да я върна в срок до 20.08.2019 г. Посочва, че в началото на месец
септември 2019 г. ищцата се свързала с ответницата и поискала от нея да върне
МПС-то, но последната заявила, че тя е собственик на вещта и няма намерение да
го връща. С това си поведение ответната страна оспорила правото на собственост
на ищцата и без основание упражнявала фактическа власт по отношение на лекия
автомобил. За обезпечаване на правата си, ищцата депозирала молба за
обезпечение на бъдещ иск, по повод на която било образувано ч.гр.д. № 51270 по
описа за 2019 г. на СРС, 138 състав, по което бил наложен запор върху МПС-то.
Предвид изложените твърдения обосновава правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли за неговото уважаване и за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор
от ответника В. Й. С.. С молба от 15.01.2021 г. ответницата излага твърдения,
че признава претенцията на ищцата и моли да се постанови решение при признание
на иска.
С молба от 20.01.2021 г. ищцата прави искане за
постановяване на решение при признание на иска съгласно чл.237 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.108 ЗС. С ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели защита на накърненото
право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Съгласно
задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът,
сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в
себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се
произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на
правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно
предаване на владението на имота.
Основателността
на предявения иск за собственост на процесното МПС се обосновава от наличието
на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: ищцата
да е придобила правото на собственост на основание договор за покупко-продажба
от ***** с нотариална заверка на подписите от лице, което е било собственик на
МПС-то, както и ответницата да упражнява фактическа власт по отношение на
вещта, без да е налице вещно или облигационно основание за това.
По
направеното искане от ищцата за постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК
съгласно изразеното от ответника признание съдът намира следното: Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с
оспорване на иска, за разлика от признанието на факти - юридически или
доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо
със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца
правопораждащ факт /факти/, а ако го признае - да противопостави съответни
възражения. Съгласно ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ признанието на иска е
свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе
до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и
правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е
предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато
право, с което страната не може да се разпорежда - чл. 237, ал. 3 ГПК; по
брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и
по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. Исковете за собственост не са
сред посочените изключения. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното
установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на
всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например,
когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на
собственост следва да се установи с нотариален акт - чл. 18 ЗЗД; когато
придобиването касае имоти - частна държавна или общинска собственост, следва да
се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по
вписванията по местонахождението на имота - чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че
е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи
в самото исково производство - чрез свидетелски показания, извлечения от
данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си
през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен
акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т. н. Ако
ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на
отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т. е., че имотът
принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване
на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за
правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено
от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на
иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например
касае елементи от основанието на иска за собственост - например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение
при признание на иска. Решението, основано на признание на иска, може
да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим
иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл решение № 20/
07.04.2014 г., гражданска колегия, ВКС, I г.о., гр. д. № 5289/2013 г.
Предвид изложените съображения,
заложени в съдебната практика, съдът приема, че не следва да се постанови
решение по реда на чл.237 ГПК при признание на иска за собственост, а следва да
се изследват налице ли са всички описани по-горе материалноправни предпоставки за
неговото уважаване.
Видно от договор за покупко-продажба
на МПС от *****, с нотариална заверка на
подписите на сключилите го страни рег. № ****на помощник нотариус по заместване
***** при нотариус *****, рег. № ***, район на действие – СРС, „**** Комерс –
2“ ЕООД, в качеството на продавач, е продало на К.И.Д., в качеството й на
купувач следното МПС, а именно: лек автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег.
№ *****, рама № *****, двигател *****, дата на регистрация 07.02.2017 г. за сумата от 12000
лв. В договора е записано, че купувачът заявява, че е получил продажната цена
преди сключване на договора. Съдът намира, че договорът за покупко-продажба на
МПС-то от ***** легитимира ищцата като собственик на процесната вещ по следните
съображения: Разпоредбата на чл.144, ал.2 ЗДвП регламентира форма за
действителност при прехвърлянето на регистрирани автомобили (какъвто е и
процесният) и тя е писмена с нотариална заверка на подписите. Посочена форма е
спазена, видно от съдържанието на договора. По делото също така се установи, че
праводателят на ищцата е придобил правото на собственост по отношение на
процесната вещ по силата на договор с нотариална заверка на подписите от
18.07.2018 г., като негов праводател е ответницата В.С.. Последната се е разпоредила
с вещта с посочения договор, като обстоятелството дали е получила продажната
цена, с оглед уговорката, че тя ще и бъде преведена по банков път след
подписване на договора, не влияе на прехвърлянето на собствеността, а би
създала единствено облигационна претенция от страна на продавача спрямо
купувача. С оглед ангажираните писмени доказателства, които подкрепят
направеното от ответницата признание на иска досежно принадлежността на правото
на собственост, съдът намира, че ищцата доказа по отношение на ответната
страна, че е собственик на процесното МПС на наведеното деривативно придобивно
основание. Затова следва да бъде признато в отношенията между страните,
съобразно субективните предели на силата на пресъдено нещо, че ищцата е
собственик на лекия автомобил.
Искането
на предаване на владението на МПС-то е неоснователно. По делото не се установи
ответницата да упражнява фактическа власт по отношение на вещта. Видно от писмо
рег. № 229000-17968/ 09.10.2019 г. на СДВР – Пето Районно управление (л.20 от
ч.гр.д. № 51270/ 2019 г. на СРС, 138 гр.с.), процесното МПС е предадено
доброволно от ищцата на 13.08.2019 г. и се съхранява на охраняем паркинг на УП
Кремиковци при 05 РУ – СДВР. Ищцата не ангажира доказателства след този момент
ответницата да е придобила фактическата власт по отношение на вещта, поради
което заявеното признание не може да се приеме от съда за достатъчно, за да
обоснове уважаване на искането за предаване на владението. Отделно от това
видно от заповед № 229з-631 /20.12.2019 г., издадена от **** на 05 РУ – СДВР,
процесното МПС е предадено на RCI Banque. 1100 Vienna, Laaer Berg-Strabe 64. Видно от отбелязването на гърба на заповедта, ищцата
се е запознала с нея на дата 27.12.2019 г., като е имала възможността да
потърси защита на правата по реда на НПК и в случай че съществува спор за
собственост с лицето, на което да предадена вещта, да сезира съда с него. Доколкото
не се установи към момента на приключване на съдебното дирене МПС-то да се
намира във владение на ответницата, то искането за предаване на владението
следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна съразмерно с уважената част от иска (наполовина) в размер на общо
1206,40 лв. – ½ от общо 2412,80 лв. Ответницата също има право на
разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска, но не
е доказала да е сторила такива, поради което и не следва да и се присъждат. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. С., ЕГН: **********,
с адрес: *** че К.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на основание
договор за покупко-продажба от договор за покупко-продажба с нотариална заверка
на подписите № ***** на следния лек автомобил, а именно: лек автомобил марка
„Рено”, модел „Меган” с рег. № *****, с номер на рама *****, с двигател № *****.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата К.И.Д.,
ЕГН: ********** за осъждане на ответницата В. Й. С., ЕГН: ********** да и
предаде владението по отношение на следния лек автомобил, а именно: лек
автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с рег. № *****, с номер на рама *****, с
двигател № *****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Й.
С., ЕГН: ********* да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на К.И.Д., ЕГН: **********
сумата от 1206,40 лв. (хиляда двеста
и шест лева и четиридесет стотинки) – разноски пред първата инстанция
съразмерно с уважената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.