РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. К., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Търговско дело №
20225100900009 по описа за 2022 година
Ищците М.А. Ч., действащ със съгласието на майка си С. М. Ч.а и Ф. К.
КЬ. сочат в исковата молба, че на 23.02.2017 г. вечерта, деликвентът А. Е. П.
управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел „323 ЦИ“ с ДКН № ***, на
път KRZ 1107 между селата Д., общ. К., обл. К., и Ч., общ. К., обл. К..
Автомобилът бил с десен волан. Пострадалата Е. Ч.а – сестра на първия ищец
и внучка на втората ищца, се возела на предната лява седалка до деликвента.
Достигайки км 5+900 на посочения път, автомобилът на деликвента се
движел с включени фарове и със скорост 114,66 км/ч. (значително по-висока
от максимално разрешената от 90 км/ч за движение на превозни средства от
категория „В“ в този пътен участък). Пред него се движел лек автомобил „Ф.
Г. 4“ с ДКН № ***, а в лентата за насрещно движение приближавал друг лек
автомобил, неустановен при разследването. Деликвентът П. предприел
изпреварване на движещият се пред него автомобил, като навлязъл в лентата
за насрещно движение. Тогава видял насрещно движещия се автомобил, но не
могъл да прецени, че няма достатъчно свободно разстояние за изпреварване,
поради което не го преустановил с употреба на спирачки, а продължил
напред. Автомобилът пред него намалил скоростта си на движение, за да даде
възможност на изпреварващият го автомобил, управляван от деликвента да
заеме място пред него в тяхната пътна лента. В този момент, виждайки бързо
приближаващия отсреща автомобил, деликвентът П. рязко насочил своя
автомобил за прибиране вдясно пред движещия се пред него автомобил и се
разминал с насрещно движещия се автомобил, който продължил движение по
посоката си. Скоростта на движение на процесния автомобил се оказала
неподходящо висока за извършеното рязко отклонение на посоката на
1
движение на автомобила, поради което той се дестабилизирал и започнал да
се плъзга със задната си част настрани вляво, като излязъл извън пътя.
Последвали няколко последователни странични задирания и удари на
автомобила с лявата му странична част в ската край пътя. След първото
задиране, движението на автомобила продължило напред и последвало второ,
при което лявата предна част на автомобила се наклонила надолу и предната
броня се закачила в ската. Автомобилът започнал да се завърта надясно и за
трети път се ударил в ската, след което се превъртял няколко пъти. При тези
превъртания от автомобила изпадали различни предмети, намерени при
извършения оглед на местопроизшествието. В резултат на пътно-
транспортното произшествие Е. Ч.а получила множество телесни травми,
които довели до бързо настъпване на смъртта й. На мястото веднага
пристигнал екип на Филиала за спешна медицинска помощ – К., който
констатирал смъртта на Е. А. Ч.а, починала от травмите нанесени при ПТП.
По случая било образувано НОХД № 181/2017 г. по описа на Окръжен съд –
К.. С Присъда № 21/04.10.2017 г., постановена по НОХД № 181/2017 г. по
описа на Окръжен съд – К., влязла в законна сила на 20.10.2017 г.,
подсъдимият – А. Е. П. бил признат за виновен в това, че на 23.02.2017 год. на
път KRZ 1107, между селата Д., общ.К., обл.К. и с.Ч., общ.К., обл.К., на км 5 +
900 по посока на движение от с.Д. към с.Ч., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „БМВ 323 ЦИ” с рег.№ ***, нарушил
правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на пътно
превозно средство от категория „В“ при избиране скоростта на движение
извън населено място да превишава 90 км/ч; и по чл. 42 ал. 1 т.2 от ЗДвП,
задължаващ водач, който ще предприема изпреварване след като е подал
сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно
за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение, и по непредпазливост
причинил смъртта на Е. А. Ч.а.
Сочи се в исковата молба, че в мотивите на посочената присъда, съдът е
описал фактическа обстановка, от която ставало ясно, че действително
деликвентът А. Е. П. е извършил престъплението както от обективна, така и
от субективна страна, при което причинил смъртта на Е. А. Ч.а – сестра на
първия ищец и внучка на втората ищца, като по този начин им били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание
вследствие на загубата й.
В съдебномедицинска експертиза на труп № 13/2017 г., извършена по
делото, вещото лице описал травматичните увреждания, получени при ПТП,
от които настъпила смъртта на Е. Ч.а, като в заключение посочил, че при
съдебномедицинското изследване на трупа на Е. А. Ч.а се установили: Тежка
съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма; травма на крайниците;
Разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата,
лицето, шията, корема и крайниците. Кръвонасядане на меките черепни
2
покривки, счупване на черепната основа, кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка на главния мозък, счупване на множество ребра двустранно по
повече от една фрактурна линия, разкъсване на корена на левия бял дроб с
почти пълното му отделяне, кръвоизлив в лявата половина на гръдната
кухина в количество около 900 мл., данни за аспирация /вдишване/ на кръв в
десния бял дроб, разкъсвания на далака и черния дроб, кръвоизлив в
коремната кухина в количество около 100 мл., счупване на лявата бедрена
кост, данни за анемия на трупа, оток на мозъка. Посочено е, че в заключение
вещото лице констатирал, че смъртта на Е. А. Ч.а била причинена от остра
кръвозагуба в следствие на разкъсването на корена на левия бял дроб, далака
и черния дроб, с последвали кръвоизливи в гръдната и коремната кухина.
Според вещото лице наличието на оскъдна аспирация на кръв в десния бял
дроб, говорела за съвсем кратка преживяемост след възникване на травмата.
Ищите твърдят, че безспорно било установено наличието на пряка причинно-
следствена връзка между получените от пътно транспортното произшествие
на 23.02.2017 г. травматични увреждания, в резултат на което е настъпила и
смъртта на пострадалата.
По назначената съдебно автотехническа експертиза № 67/22.05.2017 г.
вещото лице дало заключение, че водачът П. управлявал МПС със скорост от
114,66 км/ч (превишена и несъобразена) и не е следвало да предприема
маневра изпреварване, а ако е бил започнал до появата на насрещно
движещия се автомобил, е следвало да я прекрати. Всичко това водело до
извода, че именно и единствено субективните действия на деликвента
допринесли за настъпване на ПТП, респ. за причиняване смъртта на Е. Ч.а.
От така извършеното от делинквента П. престъпление, на ищците били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание
вследствие на загубата й.
Сочи се в исковата молба, че около осем години преди ПТП,
родителите на първия ищец се развели и от тогава до смъртта на сестра му,
единствено майка им С. Ч.а и баба му Ф.К. се грижели за него и починалата
му сестра. Ищецът М.Ч. сочи, че когато майка му и баба му били на работа,
сестра му Е. Ч.а го гледала и му помагала във всичко. Баща им А. Ч., след
развода напуснал домът им и не ги потърсил, за да ги види, нито се грижил за
тях, нито им давал пари или вещи. Ищецът М.Ч. твърди, че дори на
погребението на починалата му сестра, баща им не присъствал на гробищата,
за да я изпрати в последния й житейски път. Липсата на бащина грижа през
годините се компенсирала единствено от силната привързаност един към друг
между него и сестра му Е.. Емоционалната връзка между тях била
изключително силна, трайна и дълбока. Когато сестра му Е. завършила
училище, започнала работа, а в почивното време го гледала и се грижела за
него. Поради това, връзката между тях била изключително силна, като
същото се определяло и предвид липсата на бащина грижа. Емоционалната
обвързаност между ищеца М.Ч. и сестра му била изключително дълбока и
трайна, много по-силна от обичайната емоционална връзка между брат и
3
сестра. След ПТП, ищецът изпаднал в стрес и не можел да спи нощем.
Настъпила трагедия за семейството. След смъртта на сестра си, загубил
опората в семейството и в живота си.
Втората ищца, явяваща се баба на починалата, твърди, че отглеждала
внучка си Е. от раждането й, заедно с майка й С. в дома им в с. Ч.. От
раждането й до смъртта й, живеели в една къща с едно общо домакинство.
Непрекъснато се грижела за внучката си приживе, докато пораснала.
Помагала й след училище и във всичко друго. Възпитавала я и я напътствала
в живота. От около осем години преди ПТП, родителите на Е. се развели и от
тогава до смъртта й, единствено тя и дъщеря й С. се грижели за Е.. Липсата
на бащина грижа през годините се компенсирала единствено от силната
привързаност един към друг. Приживе внучката й Е. също се грижела за тях с
всички сили. Емоционалната връзка помежду им била изключително силна,
трайна и дълбока, повече от обичайната връзка между баба и внучка, присъща
за традиционното българско семейство. Твърди, че след смъртта й загубили
опората в семейството и в живота си. Били изключително силно привързани
един към друг. Ищците твърдят, че болката и страданията за тях били
изключително големи и ще се усещат до края на живота им.
Сочи се, че собственикът на автомобила, причинил нанесените им вреди
имал валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД, гр. С., съгласно застрахователен договор/полица №
BG/02/************, сключен на 20.12.2016 г. с покритие на
застрахователния риск от 20.12.2016 г. до 20.12.2017 г.
До момента на подаване на исковата молба, нито деликвентът, нито
ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД, им
били заплатили обезщетение за претърпените от застрахователното събитие
неимуществени вреди. Налице била причинна връзка между настъпилото
ПТП и причинената смърт на Е. А. Ч.а, като причината за настъпилото ПТП
било виновното поведение на деликвента А. Е. П., с което нарушил правилата
за движение, в качеството му на водач на застрахования при ответника
автомобил, със застраховка „Гражданска отговорност”, действаща към датата
на застрахователното събитие - настъпилото ПТП - 23.02.2017 г.
На 14.01.2022 г. ищецът М.Ч. предявил застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 363/14.01.2022 г., по която била образувана
преписка по щета № 000-1000-01-17-7784. На 07.02.2022 г. получил писмо
отговор с изх. № 718/04.02.2022 г., с който ответното дружество отказвало да
му заплати обезщетения за причинените му неимуществени вреди.
На 18.01.2022 г. ищцата Ф. К. предявила застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 443/18.01.2022 г., по която била образувана
преписка по щета № 000-1000-01-17-7784. На 07.02.2022 г. получила писмо
отговор с изх. № 717/04.02.2022 г., с който ответното дружество отказвало да
й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
4
Предвид факта, че им било отказано плащане на обезщетение за
причинените от застрахователното събитие вреди, за тях бил налице правен
интерес от завеждане на пряк иск срещу застрахователя за определяне на
справедлив размер на обезщетение за репариране на нанесените и причинени
неимуществени вреди.
Ищците се позовават на Тълкувателно решение № 1/2016 год. от
21.06.2018 год. по ТД 1/2016 год. на ВКС, с което е прието, че право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат
обезщетени. Считат за безспорно, че в настоящия случай, между тях и
починалата сестра и внучка Е. А. Ч.а била създадена такава връзка, тъй като
израснали заедно, живеели в един общ дом, до момента, в който я загубили и
от чиято смърт търпели продължителни болки и страдания.
Ищците молят да се постанови решение, с което да се осъди
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД, регистрирана в Търговския
регистър и ЗЮЛНЦ при Агенция по вписванията с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление в гр. С., общ. Столична, район „Л.“, бул. „С. ш.“ №
**А, представлявано от М. С. М.-Г., П. В. Д., да заплати сумите, както следва:
на първия ищец М.А. Ч., сумата от 40 000 лева и на втората ищца Ф. К. КЬ.
сумата от 40 000 лева, представляващи обещетения за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания на всеки един от двамата от
настъпилото на 23.02.2017 г. застрахователно събитие - ПТП с причинена
смърт на Е. А. Ч.а, явяваща се родна сестра на първия ищец и родна внучка на
втората ищца, причинена виновно от А. Е. П. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „323 ЦИ“ с peг. №
***, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпило събитие по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ - 13.04.2018 г. до
окончателното им изплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД е подаден писмен отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените обективно съединени искове. Исковата
претенция се счита за допустима, но неоснователна.
Ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците.
Посочва, че в исковата молба се твърди, по повод застрахователно събитие,
настъпило на 23.02.2017 г. на път KRZ1107, била пострадала с летален изход
Е. Ч.а - сестра и внучка съответно на ищците, които същевременно не били
представили каквито и да било доказателства относно наличие на твърдяната
5
родствена връзка. Не били представени каквито и да било доказателства по
настоящото дело за обстоятелствата, обосноваващи правния интерес от
водене на настоящото дело. Не били представени доказателства, че ищците
попадат в кръга лица, имащи право на обезщетение за търпени
неимуществени вреди в резултат от смъртта на Е. Ч.а по аргумент от
Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на ВС, изменено с Постановление
№ 5 от 1969 г. на Пленума на ВС, касаещо лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за
неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди. Счита, че фактическите
твърдения, изложените в исковата молба, не установяват, че ищците следва да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родственицата
си, поради възникнала особена близост. Не било посочено поради какви
житейски обстоятелства имали отношения на особена близост, които да
обосновават житейска връзка, различна от обичайната между роднини.
Посочва, че не е твърдяно ищците да са страдали от заболяване, поради което
да са били зависими изключително от грижите на пострадалата, както след
смъртта й да няма кой да полагал грижи за тях, както не се твърдяло и
настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което
ищците и пострадалите да са имали отношения с особена връзка, различни от
обичайните, които да са довели до проявление на неимуществени вреди.
Посочва, че ищците не са сред най-близкия кръг на пострадалата, като не
били налице и конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността им да е била толкова силна, че смъртта й да била довела у тях
до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и
характерните за съдържанието й отношения. Не били налице твърдения за
юридически факти, определящи връзка между ищците и пострадалата, които в
достатъчна степен да обосновавали да се направи изключение от общото
правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт
само на най-близките на починалия. Позовава се на Тълкувателно решение №
1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., според което
материално легитимирани да получат обезщетение за неимущестени вреди от
причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление №
4/25.V.1961 г. и Постановление № 5/24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния
съд. По изключение друго лице, което било създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпяло от неговата смърт продължителни
болки и страдания било справедливо да бъде обезщетено при наличие на
особени житейски обстоятелства.
Оспорва твърденията за наличие на отношения, различни от нормално
присъщите между ищците и пострадалото лице, настъпили от проявление на
особени житейски обстоятелства, които да обосновават да се направи
6
изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия.
Оспорва твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на
исковата претенция за всеки поотделно.
Оспорва механизма на ПТП, както и причинените във връзка с
посочения механизъм телесни увреждания на сродницата на ищците при и по
повод на настъпилото събитие, довели до леталния изход. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата летално,
изразил се в неизползване на инерционен обезопасителен колан по реда на чл.
137а от ЗдвП, поради което бил настъпил вредоносния резултат. Сочи, че в
заключението на представената от ищците съдебномедицинска експертиза на
труп било безспорно установено, че леталният изход настъпил поради
причинена тежка черепно-мозъчна травма, остра кръвозагуба в следствие
разкъсване на корена на левия бял дроб, далака и черния дроб с последвали
кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, които тежки травми не биха
били получени при правилно поставен обезопасителен колан, както и
леталният изход не бил настъпил от терена, в случай че бил поставен. Счита,
че нанесените вреди, във връзка и поради които е настъпил леталния изход
при пострадалата, не биха били нанесени при правилно поставен колан, като
същите са щели да бъдат значително по-леки и леталния изход за нея щял да
бъде предотвратен. Твърди, че основна причина за настъпилите увреждания
на пострадалата, поради които е настъпила смърт са причинени поради
непоставянето на обезопасителен колан. Счита, че поради наличие на
съпричиняване, то същото било основание за намаляване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва размера на предявената искова претенция за всеки ищец
поотделно за нанесени неимуществени вреди, като счита същите за
неоснователни поради недължимост на обезвреда, както и прекомерни и
заявени в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от
ЗЗД. Счита, че предявената претенция за всеки не отговаря на обективните
критерии, включващи се в понятието „справедливост“, принципно указани от
ВКС, за да се достигнала целта на закона - репариране на вреди от деликт в
техния справедлив размер. Счита, размерът на исковата претенция за
прекомерно завишен и предвид момента на настъпване на транспортния
инцидент - 2017г. Поради отдалечеността във времето на настъпване на
смъртта и момента на предявяване на претенцията - вече 5 г. след настъпване
на произшествието, житейски логично и обосновано било ищците да търпят
по-малки като интензитет негативни изживявания в по-късен момент.
Оспорва изцяло претенцията за присъждане на законна лихва, като
неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за лихва от датата на настъпване на деликт до
23.02.2019 г.
В съдебно заседание ищците се представляват от представител по
7
пълномощие, който поддържа предявените искове. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и
съдействие на ищците в минималните размери, предвидени в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество се представлява от представител по пълномощие,
който оспорва предявените искове. Претендира присъждане на направените
по делото разноски по представен от всеки списък по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са искове по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от ищците М.А. Ч. и Ф. К. КЬ., двамата от с. Ч., общ. К. чрез
пълномощник адв. Я.С. срещу ЗК „Л. И.“ АД, за присъждане на
застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 40 000 лв., за
претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на тяхната близка Е.
А. Ч.а в ПТП на 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие –
13.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
От удостоверение за родствени връзки с изх. № 30/23.02.2022 г.,
удостоверения за съпруга и родствени връзки с изх. № 830/27.06.2022 г. и
изх. № 844/28.06.2022 г., всички, издадени от Община К., се установява, че
ищецът М.А. Ч. е брат на пострадалата в ПТП Е. А. Ч.а, а ищцата Ф. К. КЬ. е
нейна баба по майчина линия.
С Присъда № 21/04.10.2017 г., постановена по НОХД № 181/2017 г. по
описа на Окръжен съд – К., влязла в законна сила на 20.10.2017 г.,
подсъдимият А. Е. П. е признат за виновен и осъден за това, че на 23.02.2017
год. на път KRZ 1107, между селата Д., общ. К., обл. К. и с. Ч., общ. К., обл.
К., на км 5 + 900 по посока на движение от с. Д. към с. Ч., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 323 ЦИ” с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на
водача на пътно превозно средство от категория „В“ при избиране скоростта
на движение извън населено място да превишава 90 км/ч; и по чл. 42 ал. 1 т. 2
от ЗДвП, задължаващ водач, който ще предприема изпреварване след като е
подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение, и по непредпазливост
причинил смъртта на Е. А. Ч.а.
Няма спор по делото, че отговорността на водача на лекия автомобил е
застрахована при ответното дружество за риска „гражданска отговорност“ по
застрахователен договор/полица съгласно застрахователен договор/полица №
BG/02/116003232076, сключен на 20.12.2016 г. с покритие на
8
застрахователния риск от 20.12.2016 г. до 20.12.2017 г., т.е. със срок на
действие, обхващащ и датата на процесното ПТП, или е налице
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането.
Установено е по делото, че ищецът М.Ч. е предявил застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 363/14.01.2022 г., по която е била
образувана преписка по щета № 000-1000-01-17-7784; както и че на 07.02.2022
г. е получил писмо отговор с изх. № 718/04.02.2022 г., с който ответното
дружество е отказало да му заплати обезщетения за причинените му
неимуществени вреди.
Установено е по делото, че ищцата Ф. К. е предявила застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 443/18.01.2022 г., по която е била
образувана преписка по щета № 000-1000-01-17-7784; както и че на 07.02.2022
г. е получила писмо отговор с изх. № 717/04.02.2022 г., с който ответното
дружество е отказало да й заплати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди.
От писменото заключение на назначената по делото съдебна-
автотехническа екпертиза № 67/25.05.2022 г. и от разпита на вещото лице в
съдебно заседание, се установява следния механизма на настъпване на ПТП:
на 23.02.2017 г. вечерта деликвентът А. Е. П. управлявал лек автомобил
марка „БМВ“ модел „323 ЦИ“ с ДКН № ***, на път KRZ 1107 между селата
Д., общ. К., обл. К., и Ч., общ. К., обл. К.. Автомобилът бил с десен волан.
Пострадалата Е. Ч.а – сестра на първия ищец и внучка на втората ищца, се
возела на предната лява седалка до деликвента. Достигайки км 5+900 на
посочения път, автомобилът на деликвента се движел с включени фарове и
със скорост 114,66 км/ч. (при максимално разрешената от 90 км/ч за
движение на превозни средства от категория „В“ в този пътен участък). Пред
него се движел лек автомобил „Ф. Г. 4“ с ДКН № ***, а в лентата за насрещно
движение приближавал друг лек автомобил, неустановен при разследването.
Деликвентът П. предприел изпреварване на движещият се пред него
автомобил, като навлязъл в лентата за насрещно движение. Тогава видял
насрещно движещия се автомобил, но не могъл да прецени, че няма
достатъчно свободно разстояние за изпреварване, поради което не го
преустановил с употреба на спирачки, а продължил напред. Автомобилът
пред него намалил скоростта си на движение, за да даде възможност на
изпреварващия го автомобил, управляван от деликвента да заеме място пред
него в тяхната пътна лента. В този момент, виждайки бързо приближаващия
отсреща автомобил, деликвентът П. рязко насочил своя автомобил за
прибиране вдясно пред движещия се пред него автомобил и се разминал с
насрещно движещия се автомобил, който продължил движение по посоката
си. Скоростта на движение на процесния автомобил се оказала неподходящо
висока за извършеното рязко отклонение на посоката на движение на
автомобила, поради което той се дестабилизирал и започнал да се плъзга със
задната си част настрани вляво, като излязъл извън пътя. Последвали няколко
9
последователни странични задирания и удари на автомобила с лявата му
странична част в ската край пътя. След първото задиране, движението на
автомобила продължило напред и последвало второ, при което лявата предна
част на автомобила се наклонила надолу и предната броня се закачила в
ската. Автомобилът започнал да се завърта надясно и за трети път се ударил в
ската, след което се превъртял няколко пъти. При тези превъртания от
автомобила пътничкта Е. Ч.а излетяла от прозореца на лявата врата, като се
ударила в ската и в асфалта. Автотехническата експертиза установява, че ако
деликвентът водач се е движил с максимално разрешената скорост за пътния
участък от 90 км/ч, същият е щял да има възможност да предотврати
настъпването на ПТП; както и че не е имало действия от страна на
пострадалата, с което да е предизвикала или допринесла за настъпването на
процесното ПТП. Вещото лице сочи също така, че ако пострадалата е
пътувала с предпазен колан, най-вероятно същият би я задържал вътре в
колата и нямаше да изпадне от автомобила; както сочи и че е щяла да получи
ударите в лявата част на главата независимо дали е била с колан или без
колан.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установяват
следните увреждания, причинени на пострадалата: тежка съчетана черепно-
мозъчна травма; травма на крайниците. Разкъсно-контузна рана,
кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, шията, корема и
крайниците. Кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на
черепната основа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък,
счупване на множество ребра двустранно по повече от една фрактурна линия,
разкъсване на корена на левия бял дроб с почти пълното му отделяне,
кръвоизлив в лявата половина на гръдната кухина в количество около 900 мл.,
данни за аспирация /вдишване/ на кръв в десния бял дроб, разкъсвания на
далака и черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина в количество около 100
мл., счупване на лявата бедрена кост, данни за анемия на трупа; оток на
мозъка. Вещото лице сочи като непосредствената причина за смъртта на Е. А.
Ч.а остра кръвозагуба вследствие на разкъсването на корена на левия бял
дроб, далака и черния дроб, с последвали кръвоизливи в гръдната и коремната
кухина. Сочи, че описаните травматични увреждания са получени при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет със значителна сила и с в
пряка причинно-следствена връзка с възникналото пътно-транспортно
произшествие. Сочи, че по тялото на починалата Е. Ч.а не са били установени
характерни следи от поставен предпазен колан. Сочи, че при така
установения механизъм на пътно-транспортното произшествие и поставен
предпазен колан, Ч.а не би могла да изпадне от автомобила и не биха
настъпили същите травматични увреждания, респ. смъртта й. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че поставеният колан до много малка степен
би могъл да ограничи движението на тялото в странична посока; както и че
повечето от получените травматични увреждания от пострадалата в един по-
10
късен момент биха могли да доведат смъртта.
Заключението на съдебно-психологичната експертиза, назначена по
делото установява, че събитието ПТП, в периода от настъпването му е
възприето и преживяно от ищеца М.Ч. като остър стрес, емоционални
преживявания като мъка, тъга, печал, с чувство, че всичко е като сън,
отричане, с често връщане на спомени, свързани със сестра му. Установява,
че между него и сестра му е имало изградена емоционално-доверителна
връзка. След инцидента освидетелстваният губи в нейно лице опората, която
е била сестра му за него, доверието, които са имали един към друг, помощта,
която му е осигурявала. Към момента на изследването тази симптоматика е
претърпяла обрато развитие, като се преживява повишена ситуативна
тревожност при разговори, свързани с преживяното ПТП, мисловна
ретардация за преживявания свързани със сестра му. Ищецът продължава да
изпитва емоции с депресивен регистър като мъка, тъга свързани със сестра
му, но успява да изпълнява социални и личностни роли, което говори, че
мъката си остава, но като психотравма е била преодоляна.
По отношение на ищцата Ф.К. експертизата констатира, че поради
възрастови промени в конгнитивната и емоционалната сфера,
възстановяването в психологически план след травмиращото събитие ПТП е
по-продължително, тъй като психиката не е способна на бърза реактивност и
трудно се адаптира към промените. Експертизата установява, че към момента
на изследването ищцата се е адаптирала към жизнените промени, настъпили в
живота на семейството, но все още не ги е преработила напълно. Макар
функционирането да е възстановено, емоционалното й състояние все още е с
тревожно-депресивен регистър.
По делото са разпитани като свидетели А. Щ. К. и Д. И. Д.а, които
подробно и безпротиворечиво установяват обстоятелства за отражението на
настъпилата смърт на Е. Ч.а в живота на семейството на ищците поотделно и
като цяло, които съдът кредитира и ще обсъди по-надолу в мотивите си.
При така събраните по делото доказателства съдът приема следното:
съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно чл. 429 КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
В настоящия казус е доказан деликта, виновното му извършване и
неговата противоправност, настъпилото застрахователно събитие,
причинените вреди, причинната връзка между последните две; наличието на
11
валидно застрахователно правоотношение мужду водача-деликвент и
ответното застрахователно дружество по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП; както и е
установено изпълнението на изискванията по чл. 380 КЗ от страна на ищците.
В казуса ищците са брат и баба на пострадалото в ПТП лице. От
ответното дружество се оспорва тяхната активна материалноправна
легитимация по предявената за всеки искова претенция, като се оспорва да
имат качеството на трето увредено лице с право за обезвреда, както и да имат
материално притезание, основано на собствени права. По въпроса, с
Тълкувателно решение № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е решено, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Разяснено е, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Така по делото, от безпротиворечивите показания на свидетелите К. и
Д.а може да се направи извод, че ищецът М.Ч., неговата сестра Е. Ч.а, тяхната
майка С. Ч.а и ищцата Ф. К., която се явява баба на първите двама по майчина
линия, съставляват едно семейство и живеят в дома на ищцата в с. Ч.. Тези
свидетели установяват, че след развода на родителите на М. и Е. през 2009 г.,
баща им ги е напуснал и е прекратил всякакви отношения с децата си от този
момент, включително не е присъствал на погребението на дъщеря си.
Установяват, че по време на развода М. е бил 3 годишен, а сестра му Е. на 14
годишна възраст. Сочат, че с изоставянето на децата от баща им, в
семейството се установила изключителна сплотеност, взаимопомощ и
подкрепа помежду им. За малкия по това време М. значителни грижи
започнала да полага сестра му Е., тъй като майка им работела като шивачка на
смени - първоначално го водела и вземала от детската градина, това
продължило и след като започнал училище. Двамата били неразделни. Е. го
вземала навсякъде със себе си. Когато станал ученик, Е. се грижела брат й
първо да си подготви уроците, а след това да излезе да играе. Помежду им се
12
изградила силна емоционално-доверителна връзка, особена привързаност и
близост. Пред психолога ищецът М.Ч. споделя, че е “отгледан” от кака си.
Със смъртта й е изгубил опората в нейно лице, доверието, което са имали
един към друг, помощта, която му е осигурявала. Може да се направи извод,
че отношенията между брата и сестрата са надхвърляли обичайната
привързаност между такива близки, че е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата, която може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. С внезапното й
прекъсване ищецът е претърпял значителни по сила, степен, интензитет и
продължителност неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Доказано е наличието на материалноправна легитимация на ищеца по иска.
Предвид заключението на психологичната експертиза, установяващо, че
ищецът продължава да изпитва емоции с депресивен регистър като мъка,
тъга, свързани със сестра му, но успява да изпълнява социални и личностни
роли, което говори, че мъката си остава, но травмата е преодоляна, съдът
намира, че справедливото обезщетение за ищеца М.Ч. възлиза на 40 000 лева.
По отношение на ищцата се установява от свидетелските показания, че
е помагала в отглеждането на Е. от раждането й. След развода на родителите
на Е. и М. и изоставянето им от бащата, баба им Ф. е поела грижите за тях,
давала им подкрепа и кураж. С Е. си помагали, били силно привързани една
към друга. Св. К. определя семейството като едно цяло, все едно синджир,
който след смъртта на Е. се скъсал. Загубата й била непрежалима. Изводът е,
че възникналите конкретни житейски обстоятелства - разводът на родителите
на Е. и М., липсата на бащина грижа от ранното им детство, необходимостта
тази липса да бъде заместена от друг близък - в случая от баба им Ф., са
създали особена близост и силна привързаност между двете, трайна и дълбока
емоционална връзка, надхвърляща обичайните такива между този кръг
роднини; прекъсването на тази връзка със смъртта на Е. са причинили на
ищцата продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Доказано е наличието на
материалноправна легитимация на ищцата по иска. Предвид заключението на
психологичната експертиза, установяващо, че към момента на изследването
ищцата се е адаптирала към жизнените промени, настъпили в живота на
семейството, но все още не ги е преработила напълно и макар
функционирането да е възстановено, емоционалното й състояние все още е с
тревожно-депресивен регистър, съдът намира, че справедливото обезщетение
за ищцата възлиза на 40 000 лева.
От ответното застрахователно дружество е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразил се
в неизползване на инерционен обезопасителен колан по реда на чл. 137а
ЗДвП, което е неоснователно. Изводът, че пострадалата е пътувала без
поставен обезопасителен колан се извежда от заключенията на съдебната
автотехническа и съдебно-медицинската експертизи, които установяват
еднопосочно, че причината за изпадането й от лекия автомобил на пътното
13
платно е липсата на поставен предпазен колан. По делото съдебно-
медицинската експертиза е установила причинена тежка съчетана черепно-
мозъчна, гръдна и коремна травма. Не може да се даде заключение кои от
смъртоносните наранявания са получени вътре в автомобила и кои при
изпадането и удрянето на тялото в асфалта. Но може да се заключи, че по
принцип повечето от причинените травми в един по-късен етап също биха
могли да доведат до смъртта. Изводът, който може да се направи е, че
причинените на пострадалата травми са били до такава степен тежки, че
независимо дали са били причинени вътре в автомобила или след изпадането
й от автомобила на асфалта, поради непоставен колан, смъртта е била
неизбежна. Приема се в съдебната практика, че съпричиняване на
вредоносния резултат е налице именно когато поведението на увредения е
станало причина или е повлияло върху действията на причинителя на вредата.
В случая настъпването на смъртта на Е. Ч.а е изцяло последица и в причинна
връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на
водача на лекия автомобил - шофиране с превишена скорост, неправилно
предприето изпреварване при недостатъчна видимост и неадекватна на
ситуацията реакция при възникналата опасност на пътя.
По изложените съображения всеки от предявените искове е
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен. Всяко от
обезщетенията се дължи ведно със законната лихва, считано от 23.02.2019 г.
до окончателното им изплащане. Претендираната законна лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпило събитие по реда на чл.
429, ал. 3 КЗ - 13.02.2018 г. до 22.02.2019 г. е погасена по давност, като
направеното от ответното дружество възражение в този смисъл е
основателно.
Относно разноските: с оглед изхода на делото, на ищците се следват
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на представителя им
по пълномощие, предоставил им правна защита и съдействие безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ГПК. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение за един адвокат, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на сумата от 1730 лв. Или на представителя по пълномощие на
ищците се следва адвокатско възнаграждение от по 1730 лв. по всеки от двата
договора за правна защита и съдействие.
На Окръжен съд – К. ответното дружество дължи държавна такса върху
уважените искове в размер на 3200 лв., както и платените от бюджетните
средства на съда суми за възнаграждения на вещи лица в общ размер на
554,84 лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - К.
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., С. к., бул. „С. ш.“ № * да заплати на М.А. Ч., с ЕГН
**********, от с. Ч., общ. К., ул. “Д. с.” № *, със съдебен адрес: гр. К., бул.
“Б.” № *, вх. *, ет. *, кантора “С.”, действащ със съгласието на майка си С. М.
Ч.а, ЕГН **********, сумата в размер на 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на
сестра му Е. А. Ч.а, настъпила в резултат на ПТП на 23.02.2017 г. с лек
автомобил марка „БМВ“ модел „323 ЦИ“ с ДКН № ***, на път KRZ 1107
между селата Д., общ. К., обл. К., и Ч., общ. К., обл. К., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпило събитие по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ - 13.02.2018
г. до 22.02.2019 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., С. к., бул. „С. ш.“ № *да заплати на Ф. К. КЬ., с ЕГН
**********, от с. Ч., общ. К., ул. “Д. с.” № *, със съдебен адрес: гр. К., бул.
“*.” № *, вх. *, ет. *, кантора “С.” сумата в размер на 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на нейната внучка Е. А. Ч.а, настъпила в резултат на ПТП на
23.02.2017 г. с лек автомобил марка „БМВ“ модел „323 ЦИ“ с ДКН № ***, на
път KRZ 1107 между селата Д., общ. К., обл. К. и Ч., общ. К., обл. К., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпило събитие по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ - 13.02.2018 г. до 22.02.2019 г.,
като погасена по давност.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., С. к., бул. „С. ш.“ № * да заплати на адв. Я.М. С., САК, с
личен № **********, с кантора: гр. К., бул. “Б.” № *, вх. *, ет. *, кантора “С.”
адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв. за оказаната безплатна
правна помощ на М.А. Ч., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., С. к., бул. „С. ш.“ № * да заплати на адв. Я.М. С., САК, с
личен № **********, с кантора: гр. К., бул. “Б.” № *, вх. *, ет. *, кантора “С.”
адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв. за оказаната безплатна
правна помощ на Ф. К. КЬ., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., С. к., бул. „С. ш.“ № * да заплати по сметка на Окръжен
съд – К. държавна такса върху уважените искове в размер на 3200 лв., както и
платените от бюджетните средства на съда суми за възнаграждения на вещи
лица в общ размер на 554,84 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - П. в
15
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
16