№ 23535
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110104315 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „* срещу „*.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
С исковата молба, с молба от 10.04.2024 г. и ответникът с отговора на искова молба са
представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Следва да бъде допуснат на ищеца при режим на довеждане един свидетел, досежно
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства. Вторият свидетел може да бъде
разпитан при условията на чл. 159, ал.2 ГПК.
С исковата молба ищцата е поискала да бъде допусната съдебно счетоводна
експертиза с поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи, което е
допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което исканата експертиза следва да бъде допусната по отношение на част от
формулираните въпроси.
Следва да бъде допуснат на ответника при режим на довеждане един свидетел,
досежно установяване на посочените в исковата молба обстоятелства. Вторият свидетел
може да бъде разпитан при условията на чл. 159, ал.2 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.06.2025 г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
1
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба, с молба от 10.04.2024 г., и
ответникът с отговора на искова молба са представили документи.
ДОПУСКА на ищеца в условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК един свидетел от
поисканите двама при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в
исковата молба.
ДОПУСКА на ответника в условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК един свидетел от
поисканите двама при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба /с изключение на въпроса за съхраняване към настоящия момент на
стоките/ и със задача формулирана в отговора на исковата молба, а именно Да се извърши
справка в счетоводството на ищеца и да се установи дали са издавани документи за
продажба на стоките посочени във фактурите?.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 400 лв., от които 300 лв. вносими от ищеца и 100 лв., вносими от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводната експертиза *.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи след представяне на
доказателства за внасяне на така определения депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК:
Предявен е предявен осъдителен иск с правно основание и чл. 49, ЗЗД във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД от „* срещу „*, , с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
15000 лв. частичен иск 435448 лв., представляваща обезщетения за претърпени
имуществени вреди представляваща пропусната ползи за периода от 31.12.2022г. до
31.12.2023 г., настъпили в резултат на невъзможност за реализиране на стока в търговската
мрежа, поради отнемане на държането на склад, в който се е намирала стоката, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Ищецът твърди, че с ответника имали сключен договор от 04.08.2020 г. за наем на
склад № 3, находящ се в гр. * с площ от 198 кв., в който съхранявал стоката на
управляваното от него дружество. Твърди, че страните имали устна договорка наемната
цена, дължима за месеците от май до август 2022 г. да бъде заплатена наведнъж през есента
на същата година. Поддържа, че на 26.08.2022 г. получил уведомление, че дружеството има
задължения към наемодателя в размер на 4009.28 лв., което задължение изплатил с няколко
превода, последният от които на 24.10.2022 г. Излагат се твърдения, че на 30.11.2022 г., с
уведомление № 179, наемодателят го уведомил, че прекратява облигационното отношение,
считано от 05.08.2022 г. Допълва, че на 05.09.2022 г. бил поканен да подпише приемо-
предавателен протокол за предаване на помещението, както и че в случай, че не го направи,
2
ще му бъде предявена неустойка на основание чл. 31 от сключения помежду им договор в
размер на 100 лв. за всеки просрочен ден. Тъй като ищецът се представлявал от Юлия
Миконе-украинска гражданка, която не била в България и не се отзовала на покана,
ключалките на помещението били сменени, а стоката задържана от ответника. Твърди, че за
натрупаната неустойка било образувано гражданско производство пред РС Варна, по което
било допуснато обезпечение на иска. Сочи, че бил поканен до 16.12.2022 г. да освободи
помещението, като в същото време му бил отказан достъп до последното, тъй като
наемодателят сменил ключалките и демонтирал монтираната в обекта сигналноохранителна
техника. Навежда възражения, че поради задържането на стоката в помещението е
прекратил дейността си в 2/3 от магазините си, което от своя страна довело до
невъзможност за погасяване на банковите задължения и задълженията на дружеството към
НАП. Твърди, че за периода 01.01.2022 г. до 30.09. 2022 г. печалбата на дружеството била в
размер на 327717 лв., като прогнозната печалба за цялата година била в размер на 436956
лв. Излага твърдения, че в резултат на задържаната стока, печалбата за следващата година –
2023 г. била в размер на 1508 лв., тъй като стоката за снабдяване на магазините на ответника
била задържана в помещението, обект на договора за наем. Посочва, че след прекратяването
на договора за наем на 05.08.2022 г. магазините му продължили да работят, тъй като в тях
имало още стока, но след изчерпването й след 2022 г. дружеството не можело да развива
търговска дейност и претърпяло имуществени вреди в резултата на невъзможност за
реализиране на печалба през 2023 г. С тези аргументи моли за уважаване на претенцията.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Излага твърдения, че
исковата молба е нередова, като я счита за неясна. Твърди, че предявените от ищеца вреди са
настъпили в резултат на допуснато обезпечение, производството по което не е приключило,
поради обжалване на постановеното първоинстанционно решение пред ОС Варна, поради
което сочи недопустимост на исковата молба. Оспорва изложените от ищеца фактически
твърдения, относно наличие на устна договорка за разсрочено плащане на дължимата цена
по договора. Твърди, че договорът за наем е прекратен, поради неизпълнение от страна на
ищеца, като с предявената претенция, последният цели да черпи блага от собственото си
неправомерно поведение. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че ответникът
не е осигурил достъп до помещението, както и че същият самоволно е сменил ключалките в
обекта. Допълва, че горното действие е извършено в присъствието на частен съдебен
изпълнител, като установената в помещението стока е описана от него във връзка с
допусната обезпечителна мярка по друго производство, подсъдно на РС Варна. Оспорва
стойността на наличната стока. Оспорва твърдението, че описаните от ищеца вреди са
настъпили в резултат на допуснатата обезпечителна заповед, като излага твърдения, че с
получената за 2022 г. печалба в размер на 327717 ищецът е можел да закупи нова стока за
следващата 2023 г. и да недопуска преустановяване дейността на дружеството, като и че не е
положил достатъчна стопанска грижа, което поведение отрича да се намира в причинно –
следствена връзка с допускането на обезпечение по образуваното дело пред РС Варна.
3
Твърди, че не са налице елементите от състава на чл. 45 ЗЗД. С тези аргументи моли за
решение при отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да
установи всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние –
отнемане държанието на склад, имуществените вреди, в. т., че със сигурност би получил
увеличаване на имуществото си, чрез реализиране на стоката си, причинна връзка между
деянието и имуществените вреди, противоправност и вина), 3) имуществените вреди да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални
представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4