Р Е Ш Е Н И Е №...
Гр.Враца,30.07.2014 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 15.07.2014 год. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Н.
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
гр.дело N201
по
описа за 2013 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
„Б.
ДСК”ЕАД-С.,ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.С.,Район „О.” ул.”М.”№**
, представлявано от Главен изпълнителен директор В. С. от гр.С. и Д. Н. от гр.С.,чрез
пълномощника им М. И. И.-юрисконсулт е предявило срещу С.В.Ц. с ЕГН**********,с постоянен адрес *** и Г.Н.З. с ЕГН**********,с постоянен адрес *** по реда на чл.422,ал.1
от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови
претенции за съществуване и дължимост на вземания в размер на: 420 000.00 лв.представляваща главница по Договор за ипотечен
кредит от 21.07.2008 г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 18.06.2011 год. до окончателното й
изплащане,97 896.08 лв.
договорна лихва за периода 22.11.2009 г. до 14.06.2012 год. , включително,
69180.37 лв. наказателна лихва за периода от 21.10.2010 г.до 14.06.2012
год.,както и направените деловодни разноски в заповедното производство в размер
на 18 062.29 лв. –общо сума в
размер на 587076.45 лв. Претендира
присъждане на деловодни разноски за тази съдебна инстанция при уважаване на
исковете.
След
извършени проверки по чл.129 и чл.130 ГПК,съдът констатира,че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.
Съдът е сезиран с установителен иск основан на чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 и чл.417 ал.1 от ГПК за признаване за установено дължимост на вземането
, след издаване на заповед за изпълнение,подадено от длъжника в срок
възражение.
Спорът
подлежи на разглеждане по реда на глава
ХХХІІ от ГПК,с оглед разпоредбата на чл.365 от ГПК.Ищецът има качество на
търговец,а сключеният договор за кредит попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ТЗ,с
оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.286,ал.2 във връзка с ал.1 от ТЗ,договорът се характеризира като търговска сделка.Исковата претенция има за
предмет правно отношение,породено от неизпълнение на тази търговска сделка и
затова разглеждането й трябва да бъде по реда на глава ХХХІІ-ра от ГПК.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на
чл.422,ал.1 ГПК,е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице
е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
С оглед гореизложеното,предявеният иск е допустим.По
предявяването му в преклузивния срок визиран в закона се е произнесъл САС с
Определение №306 от 30.12.2013 год. по ч.гр.д.№3251/2013 год. по описа на САС.
Претендираното право за заплащане на сумата от 587 076.45 лв. включваща
главница,лихви и разноски в заповедно производство на ищцовото дружество произтича от
обстоятелството , че по силата на Договор за ипотечен банков кредит от 21.07.2008 год. в качеството им на кредитополучатели С.В.Ц. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.К. ,ж.к.”*” , бл.* , вх.”*” , ет.*,ап.* и Г.Н.З. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.К., ул.”Т.”№**,са
получили кредит в размер 420 000 лв.за текущи нужди ,като крайния
срок на издължаване на всички задължения
по кредита е 360 месеца,считано от
датата на неговото първо усвояване,като е договорен гратисен период за
издължаване на главницата по кредита 36 месеца от датата на първото усвояване
,през което кредитополучателите могат но не са длъжни да погасяват главницата.
Кредитът е
обезпечен с учредена в полза на Банка ДСК ЕАД договорна ипотека върху УПИ,находящо се в с.Л.,район П. ,улица
З. №**,ведно с находящата се в него
триетажна жилищна сграда с таванско помещение.
Според изложеното от ищеца ,в исковата
молба и допълнителната искова молба ,кредитът е усвоен изцяло по разплащателна
сметка на С.Ц. с №11170260 на 24.07.2008 год.
За
периода на действие на договора
,длъжниците са допуснали просрочие,като не са погасили на падежа
дължимите си вноски по кредита и дължимите договорни лихви за съответния
период,което е над 90 дни, и съгласно
т.20.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,целият остатък от кредита става
изискуем.Ищецът се позовава на извлечение от кредитна сметка №15930217,по която се отчита погашението по
кредита ,като твърди че вноските постъпвали за погасяване на кредита след месец
август 2009 год. са били недостатъчни да
покрият дължимата по погасителен план
лихва в гратисния период.Кредитът е
обявен за предсрочно изискуем ,към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,като
ответниците са уведомени още през
2012 год. и са поканени в 14-дневен срок да погасят задължението си,като
последното частично плащане по кредита е
от 20.10.2011 год.
Ищецът по реда на заповедното производство
, се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение
в производство по чл.415 ГПК.Доколкото ответниците са упражнили правото си на
възражение, съдът е дал срок на ищеца да установи съществуването на вземането
си в исков процес.
С
така изложеното обосновава правен интерес от търсената защита.
Правната квалификация на правата претендирани
от ищеца е чл.422 ал.1 ГПК,вр. с чл.417 ГПК
вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД и чл.430 ТЗ.
С
Определение №125 от 20.02.2014 год. съдът е разпоредил връчване на преписи от
и.м. и приложенията към същата на ответниците с указанията по чл.367,ал.2 от ГПК и е задължил ищеца да
представи по делото справка по чл.366 от ГПК.Приобщил е като доказателство по
делото ч.гр.д.№776/2012 год. по описа на РС-Козлодуй,по което се е развило
заповедното производство.
В
срока по чл.367 ,ал.1 от ГПК ответниците
са подали писмен отговор вх.№1831 от 13.03.2014 год./виж п.к/.С него са
оспорили изцяло предявените искове и
изложените в исковата молба твърдения.Заявили са,че не оспорват само
обстоятелството,че между тях и банката е възникнало облигационно отношение по
договор за ипотечен банков кредит.
Молят исковете да бъдат отхвърлени,като
неоснователни и недоказани с присъждане на деловодни разноски за тази съдебна
инстанция.
С Разпореждане №400 от 17.03.2014 год. съдът
задължи банката ищец да представи по делото заверено копие от ч.гр.д.№776/2012
год. по описа на РС Козлодуй,в което се съдържат писмените доказателства въз
основа на които се е развило заповедното производство.
С две молби
вх.№2002 от 20.03.2014 год. и вх.№2086 от 24.03.2014 год.ищецът представи по
делото заверени копия от делото и справка по чл.366 от ГПК,като копията бяха
изпратени на ответниците.След получаването им те представиха по делото
допълнителен отговор вх.№2519 от 08.04.2014 год.
С него се
заявява становище,че не са налице предпоставки и към датата на подаване на
заявлението от страна на банката не са били налице условията за предсрочна
изискуемост на кредита.
Оспорва се съдържанието на извлечението
от сметка,представено от ищец,както и справката по чл.366 от ГПК.
С
Разпореждане №490 от 28.03.2014 год.,съдът е разпоредил препис от отговора да
се връчи на ищеца.В срока по чл.372 ал.1 ГПК,ищецът е упражнил правото си да
подаде допълнителна искова молба вх.№3041 от 30.04.2014 год.С нея е заявил,че ще се ползва от оспореното
„извлечение от сметки”.
С
Разпореждане №615 от 30.04.2014 год. съдът е разпоредил препис от постъпилата
допълнителна искова молба да се връчи на ответниците.В установеният от закона
срок те са упражнили правото си да
подадат допълнителен отговор на допълнителната искова молба.С него е оспорено
изложеното в допълнителната искова молба и е оспорена представителаната власт
на подалите я.
Твърдят,че
заповедното производство е опорочено.
Оспорват
твърдението на ищеца,че поради нередовно погасяване на кредита и поради забава
на плащанията на погасителни вноски по главница и лихви с повече от 90 дни,е
налице предсрочна изискуемост,като се позовават на договорения гратисен период
от 36 месеца,през който се дължи само лихва,без главница.Позовават се на
съдебни актове постановени по ч.гр.№1100/06.11.2012 год. на КРС и
ч.гр.д.№143/2013 год. по описа на ВрОС,като цитират приетото в тези спорове по
повод спиране на изпълнението.Позовават се на извършени плащания на 22.12.2009
год.,на 23.02.2010 год. и извършени плащания през 2011 год. и януари 2012 год.
и твърдят,че липсва изпълняемо право,тъй като не са били налице условията
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.Молят да се отхвърлят исковете
срещу тях,като неоснователни по основание и размер.Оспорват представените по
делото извлечения от сметки по съдържание,като оспорват размера на посочените в
тях главници и просрочени такси и лихви.
С допълнителната искова молба подадена от
банката,се твърди,че така релевираните възражение са изцяло неоснователни.
С
допълнителния отговор се поддържат изцяло всички възражения,направени с
отговора на исковата молбата,като изрично посочват,че оспорването е по
отношение на претендираната от ищеца настъпила предсрочна изискуемост на
вземането и съпътстващите го наказателни лихви и направените
разноски.Твърдят,че е неясно защо е било необходимо едностранно изменение на
лихвения процент,оспорват дължимостта и
размера на претендираната възнаградителна санкционна лихва и възнаградителната
редовна лихва в насока едностранно
променените лихвени проценти.Твърдят,че липсват доказателства,които да
обосноват правен извод,защо се е наложила промяна на лихвения процент,както и
че не са се възползвали от програмата „Уют”,поради което тези твърдения са
голословни.Поддържат,че е налице неяснота на основание на коя разпоредба от
договора следва да се изчисляват сроковете за погасяване,съответно възникване
на основанието водещо до промяна на лихвения процент и дължимостта на
санкционираща лихва.Позовават се на липсата на доказателства,от които да е
видно датата на усвояване на кредита,както и на налична банкова сметка *** С.Ц..Твърдят,че
не е налице погасителен план,тъй като представения по делото е подписан от неизвестно
лице,както и липсата на посочена в договора падежна дата.
При така изложените позиции,съдът приема , че
безспорно е обстоятелството:сключване на
договор за кредит.
Спорни са обстоятелствата относно размера на
дължимите суми и от тук размера на вземането на ищеца за главница и лихви,и
такси,уведомяването на ответниците за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем,както и да е налице
предсрочна изискуемост.
С
представените от ищеца писмени доказателства ,той е обосновал доводите си.
Съдът разпредели доказателствената
тежест,като указа на страните ,че в исковото производство по чл.422 ГПК,в тежест на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането,за
което се е снабдил с със заповед за изпълнение,осъществяване на фактическия
състав,от който произтича вземането му,съдържанието на вземането,размерът му и
настъпил падеж,а в тежест на ответника е
да докаже плащане на дълга и възраженията си.
В съответствие с разпределената доказателствена
тежест по делото е допусната и изслушана специализирана съдебно счетоводна експертиза
по искане на ищеца,като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и
се приема от съда ,като обективно и вярно.
По
делото се установява следната фактическа даденост:
От приобщеното като доказателство ч.гр.д.№776/2012
год. по описа на РС-Козлодуй ,в заверено копие и оригинал се установява,че със
Заявление вх.№2888 от 18.06.2012 год.банката е сезирала съда по реда на чл.417 ГПК с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,поради
обстоятелството,че задълженията по кредита са с настъпил падеж,поради упражнено
право на банката да го обяви за предсрочно изискуем,за което длъжниците са
уведомени с писма покана.С.В.Ц. с писмо-из№27-00-1163 от 08.05.2012 год.,връчено
й на 15.05.2012 год./л.87 и 90 от делото/,в качеството й на кредитополучател и Г.
Н. З. –съдлъжник/л.88 и 89/ с отбелязване,че пратката до него не е доставена.
Въз основа на доказателствата,съдът е издал
Заповед №498 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 20.06.2012 год.,с която е разпоредено издаване на изпълнителен
лист от 20.06.2012 год. за вземания в
размер на 420 000.00 лв.представляваща
главница по Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г.,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 18.06.2011
год. до окончателното й изплащане,97
896.08 лв. договорна лихва за периода 22.11.2009 г. до 14.06.2012 год.,включително,69 180.37 лв. наказателна лихва за периода от 21.10.2010 г.до 14.06.2012
год.,както и направените деловодни разноски в заповедното производство в размер
на 18 062.29 лв. –общо сума в
размер на 587076.45 лв.
На 06.11.2012 год. с вх.№47968 е входирано
възражение от С.В.Ц. и Г.Н.З. ***,чрез пълномощник адв.В. В.-АК-София, с което възразяват
срещу издадената заповед за изпълнение и твърдят,че не дължат изпълнение по
нея.То е подадено в срок,тъй като поканите за доброволно изпълнение по изп.д.№20128380409527 по описа на ЧСИ М. Б.
рег.№838, са им връчени на 24.10.2012
год./обстоятелство по което страните не спорят/.Съобщението за подаденото
възражение е връчено на банката на 20.11.2012 год.На 27.12.2012 год. е
постъпила искова молба входирана в РС-Козлодуй и е образувано гр.д.№1535/2012
год. по описа на съда,което е прекратено и изпратено по подсъдност на ВрОС.По
допустимостта на иска се е произнесъл САС по ч.гр.д.№3251/2013 год.
Съдът приема,че ищецът чрез проведеното от
него пълно и главно доказване доказа по безспорен начин,че на 21.07.2008 год. Банка ДСК ЕАД –гр.София,в
качеството й на „Кредитор” е сключила с ответниците С.В.Ц. с ЕГН**********,с постоянен адрес гр.К. , ж.к.”*”, бл.*,
вх.”*”,ет.*,ап.*,заедно с Г.Н.З. с ЕГН**********,с
постоянен адрес гр.К. , ул.”Т.”№** , ”кредитополучатели”,договор за ипотечен
кредит,по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя ипотечен
кредит за текущи нужди,в размер на 420 000
лв.Договорът е оформен с подписите и на двамата кредитополучатели,от страна
на Г.Н.З.,в качеството на съпруг и подписите не са оспорени.
На 23.07.2008 год. е сключен договор с
нот.акт №96,том ІІ,рег.№3872,дело №275/2008 год.,пред нотариус В. К.,нотариус с
район на действие Районен съд-гр.София,по силата на който в полза на кредиторът
са учредени 4 ипотеки върху недвижим имот лична собственост на С.В.Ц.,находящ
се в с.Лозен,Столична община-район „Панчарево”.
Със същия договор са уговорени начина на
усвояване на сумата,обезпеченията,лихви,комисионни такси , неустойки и
др.клаузи,касаещи изпълнението и прекратяването на договора,като крайният срок
за издължаване на всички задължения по
кредита е 360 месеца ,считано от датата на неговото първо усвояване.Договорен е
гратисен период за издължаване на главницата по кредита 36 месеца,считано от
датата на първото усвояване,като съгласно т.3 от договора,кредитът в
разглеждания случай се усвоява еднократно.Страните са се договорили,че в
гратисния период от 36 месеца,кредитополучателят може,но не е длъжен да погасява главницата.
Кредитът се усвоява и погасява на равни
месечни вноски от разплащателна сметка на С.В.Ц.,като погасителен план се изготвя след изтичане на гратисния период.
В т.7 от договора страните са се
договорили,че към датата на сключването му,лихвеният процент е 8.29 %.В т.11
кредитополучателите са се съгласили ,че Общите условия за предоставяне на
ипотечни кредити на физически лица,са им предоставени в деня на подписване на
договора,приели са същите и са наясно с обстоятелството,че те са неразделна
част от договора.Съгласили са се ,че заплащат такси съгласно чл.12 от договора,съгласно
Тарифата за лихвите,таксите и комисионните,че са запознати с тази тарифа.
Изразили са съгласие и с чл.14,че
Кредиторът има право да извършва изменения или допълнение на Общите условия и
Тарифата, като те стават задължителни за кредитополучателите,след уведомяването
им за това.Съгласили са се и с посочения начин на уведомяване от кредиторът-
чрез съобщения,поставени на видно място в салоните на Банката.
От
заключението на вещото лице по слушаната ССЕ,се установява,че сумата е предоставена по разплащателна сметка
с №11170260 на 24.07.2008 год. на името
на С.Ц. и изцяло усвоен.
Въз
основа на така установеното от вещото лице,съдът приема правния извод,че
кредитът е усвоен на тази дата.
С
оглед гореизложеното съдът приема за доказано възникването на валидни
облигационни отношения между страните,по договор за банков кредит,породил права
и задължения за същите.
От страна на ищеца е доказано и изпълнение
на задължението му да предостави кредит в размер на 420 000 лв.на
кредитополучателите.
При така приетото,съдът приема за
неоснователни възраженията на ответниците,че е неясно защо е било необходимо
едностранно изменение на лихвения процент, дължимостта и размера на претендираната възнаградителна
санкционна лихва и възнаградителната редовна лихва в насока едностранно променените лихвени
проценти,че липсват доказателства,които да обосноват правен извод,защо се е
наложила промяна на лихвения процент,както и че не са се възползвали от
програмата „Уют”,че е налице неяснота на основание на коя разпоредба от
договора следва да се изчисляват сроковете за погасяване,съответно възникване
на основанието водещо до промяна на лихвения процент и дължимостта на
санкционираща лихва,че липсват доказателства,от които да е видно датата на
усвояване на кредита,както и на налична банкова сметка *** С.Ц.,че не е налице
погасителен план,тъй като представения по делото е подписан от неизвестно
лице,както и липсата на посочена в договора падежна дата.
Към
момента на подписване на договора тези реквизити не са попълнени,тъй като както
вече се посочи по-горе,е договорен 36 месечен гратисен период и е договорено в
т.5,че погасителен план се изготвя след изтичане на този срок.
С
допълнителната искова молба от страна на ищеца е представен по делото заверен
препис от погасителен план,подписан от клиента С.Ц.,като същата не е оспорила
подписа си.
Съгласно
отразеното в погасителния план падежната дата е 30-то число на
месеца.Действително тази дата не е вписана в договора.Същевременно вещото лице
е констатирало,че страните са приели падежна дата 22-ро число на месеца/виж
Извлечение от кредитна сметка №0000000015930217 и на тази дата са внасяни
погасителните вноски-стр.3 от заключението на вещото лице/.
С
оглед горното,съдебният състав приема,че е налице мълчаливо съгласие на
страните и падежната дата е 22-ро число на съответния месец.С тази дата се е
съгласила и кредитополучателката,видно от представените по ч.гр.д.№776/2012
год.по описа на РС-Козлодуй платежни документи ,с които са внасяни погасителни
вноски.
Въз
основа на Извлечение от кредитна сметка №00000*** с дата на падеж 22-ро число
на месеца е установило,че на 19.03.2010 год. е извършено последното плащане по
погасителна вноска №17 от погасителния план с падежна дата 22.12.2009 год. в
размер на 26.87 лв.,като неплатената част по тази вноска е в размер на 1609.10
лв.
Съгласно
чл.20.2 от Общите условия,при допусната забава в плащанията на главница и /или
на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие.Съгласно договореното вещото лице установява,че кредитът е
станал предсрочно изискуем на 23.03.2010
год.,като банката счетоводно е отнесла кредита в просрочие и е започнала да
начислява наказателна лихва в размера по чл.20.2 от Общите условия на 26.03.2010 г.,поради забава в плащането от 94 дни на погасителна вноска
№17 с падежна дата 22.12.2009 год., и следващите вноски с падежи 22.01.2010
год.,22.02.2010 год. и 22.03.2010 год.
Към 14.06.2012 год.,датата на входиране на
заявлението в съда ответниците имат задължение към банката,както следва : главница
420 000 лв.,редовна договорна лихва от 24.07.2008 год. до 14.06.2014 год.
включително,147 828.21 лв.по договор,погасени-49 932.13 лв., задължение в
размер на 97 896.08 лв.,наказателна лихва начислена на основание чл.20.2
от Общите условия-93 227.31 лв.,погасени суми 24 046.94
лв.,задължение към датата на подаване на заявлението-69 180.37 лв. или
общо задължения към банката в размер на 587 076.45 лв.
Общо
заплатените суми,с които са закривани задължения на С.В.Ц. по процесния договор
за кредит са в размер на 76 213.83
лв./49 932.13 лв.договорна лихва+24046.94 лв. наказателна лихва+2204.32 лв.
такси и застраховки=76 213.83 лв./.
Последното плащане за погасяване на редовна
договорна лихва е било на 19.03.2010 год. в размер на 26.87 лв.,с която е
покрита частично договорната лихва по 17-та падежна вноска за м.декември 2010
год.,последно плащане за погасяване на наказателна лихва е било на 12.01.2012
год. в размер на 2000 лв.,с която се покрива наказателна лихва в размер на
1133.18 лв.
С оглед констатираното от вещото лице и
клаузите на договора,съдът приема правния извод,че кредитополучателя е изпаднал
в забава,не е изпълнил задълженията си по договора и е налице хипотезата на чл.20.2
от Общите условия,като за Банката е възникнала правната възможност да обяви
кредитът за предсрочно изискуем.Действително в процесния случай,страните са
договорили автоматична предсрочна изискуемост,поради което банката считано от
26.03.2010 год. е отнесла кредита в просрочие и е започнала да начислява лихва
съгласно чл.20.2 от Общите условия.Според този текст,до предявяване на молбата
за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита,който е отнесен в
просрочие се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Банката
е упражнила това свое право, за което длъжниците са уведомени с писма покана.С.В.Ц.
с писмо-из№27-00-1163 от 08.05.2012 год.,връчено й на 15.05.2012 год./л.87 и 90
от делото/,в качеството й на кредитополучател и Г. Н. З. –съдлъжник/л.88 и 89/
с отбелязване,че пратката до него не е доставена.
Отправила
е към кредитополучателя покана за
доброволно изпълнение на цялото задължение , включително начислените и
неплатени разноски,лихви и главница в размер на 578 748.53 лв. към 08.05.2012 год.,дала му е 14-дневен срок от
получаване на поканата да погаси цялото задължение.
Към датата на последното съдебно заседание
по делото е постановено Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 год. на ВКС по
тълк.д.№4/2013 год. на ОСГТК,което е задължително
за съдилищата в страната.С т.18 от същото се прие,че по силата на чл.60,ал2
от ЗК институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 ГПК,когато
„кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или
повече вноски.Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,което за разлика от общия
принцип в чл.20а,ал.2 ЗЗД,настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки:обективния факт на неплащането и упражненото право от кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Приема се ,че предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи
настъпването й.
При така приетото с ТР №4,настоящият
съдебен състав приема,че в процесния случай предсрочната изискуемост е
настъпила не на 26.03.2010 год.,когато са настъпили обективните факти на
неплащането на 4 вноски,а на 15.05.2012 год.когато волеизявлението на кредитора
е получено от длъжника.Обективните факти към този момент са настъпили.Последно
плащане на наказателна лихва е било на 12.01.2012 год. в размер на 2000 лв.,а
на договорна лихва 19.03.2010 год.
Съдебният състав приема,че поради
настъпилата предсрочна изискуемост на 15.05.2012 год.-момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора,банката не е имала право да начислява
наказателната лихва договорена в чл.20.2 от Общите условия,считано от
26.03.2010 год. до датата на подаване на заявлението в съда,а само за периода
от 15.05.2014 год. до 18.06.2012 год.,така както е прието в Общите условия.Отделно
от това не е доказано от ищеца какъв е размерът на вноската за погасяване на
наказателната лихва.
С оглед гореизложеното,съдът приема,че
ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване, доказа,че
кредитополучателят е допуснал просрочие към 18.06.2014 год.,констатирано от
вещото лице и поради това и неплащане на погасителните вноски по кредита и
остатъкът от кредита,ведно с дължимите към този момент лихви и разноски в пълен
размер,е обявен за предсрочно изискуем по силата на чл.20.2 от Общите условия.С
оглед приетото по-горе,съдът приема,че ищецът не доказа правото си да има
вземане за наказателна лихва в размер на 69 180.37 лв.
В тежест на ответника беше да установи
изпълнение на задължението си да заплати дължимите по договора вноски с
настъпил падеж и погасяване на задължението по договора за банков кредит
изцяло.Такива доказателства не са релевирани по делото.Не се подкрепя от
събраните по делото доказателства и твърдението на ответниците,че не са били
налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.След 20.03.2010
год.,когато съгласно договорената предсрочна изискуемост при условията на чл.20.2
от Общите условия е обективен факт и банката е започнала да начислява
наказателната лихва,длъжниците са внесли,както се посочи по-горе 24 000
лв.Банката не се е възползвала от правото са да начислява лихвата по чл.20.1 от
Общите условия,като съобразно погасителния план те имат задължение да погасяват
договорната лихва.При приетото от съда,че наказателната лихва не се дължи,тъй
като длъжниците не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост,с
постъпилите суми следва да се погасява задължението им за договорна лихва.Тази
сума не е достатъчна да покрие задълженията им за договорна лихва.След 30.03.2010
год. до 18.06.2012 год. /датата на входиране на заявлението по чл.417 ГПК в
Съда/длъжниците имат задължения да погасят 14 вноски х 2901.50 лв.,2 вноски х
3 201.50 лв.и 12 вноски по 3 250.85 лв. или само за този период
,задължението им за договорна илхва е в размер на 86 034.20 лв.
За да бъде
уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен
иск/съществуване и дължимост на вземане/ чрез събраните по делото доказателства
следва да бъде доказано следното:
Признато в
заповедното производство по реда на чл.417 и сл. от ГПК в полза на ищцовата
страна вземане , индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично
задължение с длъжник-ответникът.В разглеждания случай, обстоятелство установено
чрез приложеното частно гражданско дело.Осъществяване на фактическия състав,от
който произтича претендираното вземане,съдържанието на вземането,размерът му и
настъпил падеж.Обстоятелства доказани от ищеца чрез представените писмени
доказателства и заключение на вещо лице.
От страна на
ответника не се ангажираха доказателства,с които да обори доказателствената
сила на документите послужили за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение,а ищецът чрез слушаната ССЕ доказа верността им.
С оглед гореизложеното , искът за
установяване съществуване на вземането на банката,предявено по реда на чл.417 ГПК, по отношение на ответника кредитополучател, се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен за главница в размер на 420 000 лв. и договорна
лихва за периода 22.11.2009 год.-14.06.2012 год. включително.Като отчита,че за
погасяване на наказателната лихва,която не се дължи от длъжника са внесени за
погасяването й 24 000 лв.,съдът приема,че тази сума следва да се приспадне
от задължението за договорна лихва,поради което приема,че кредиторът има
вземане за договорна лихва в размер на 73 896.08 лв.,като над този размер
искът следва да се отхвърли.Приема,че искът за сумата 69 180.37 лв.
наказателна лихва,съгласно чл.20.2 от Общите условия, следва да се отхвърли
изцяло,като недоказан.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 15 195.45
лв. разноски в заповедното производство и 18 562.29 лв.-разноски направени
пред въззивната инстанция.
Така
мотивиран ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че С.В.Ц. с ЕГН**********,с постоянен
адрес гр.К., ж.к.”*”,бл.*, вх.”*”,ет.*,ап.* и Г.Н.З. с ЕГН**********,с постоянен адрес ***,ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО в качеството им на
кредитополучатели на „БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С.,Район „О.” ул.”М.”№-* , представлявано от
Главен изпълнителен директор В. С. от гр.С. и Д. Н. от гр.С., сумата:420
000.00 лв.-главница по Договор
за ипотечен банков кредит от 21.07.2008
год.,73896.08 лв.-договорна лихва за
периода 22.11.2009 год. до 14.06.2012 год.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК-18.06.2012 год. до изплащане на вземането,за което са издадени: Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,№498 от 20.06.2012 год. и
Изпълнителен лист от 20.06.2012 год. по ч.гр.д.№776/2012 год. по описа на РС-Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С.,Район „О.” ул.”М.”№** , представлявано от
Главен изпълнителен директор В. С. от гр.С. и Д. Н. от гр.С.,чрез пълномощника
им М. И. И.-юрисконсулт срещу С.В.Ц. с ЕГН**********,с постоянен
адрес *** и Г.Н.З. с ЕГН**********,с
постоянен адрес *** по реда на чл.422,ал.1 от ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и
дължимост на вземания за сумата над
73 896.08 лв. договорна лихва за периода 22.11.2009 г. до 14.06.2012 год. , включително и 69180.37
лв. наказателна лихва за периода от
21.10.2010 г.до 14.06.2012 год.КАТО НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
С.В.Ц.
с ЕГН**********,с постоянен адрес *** и Г.Н.З. с ЕГН**********,с постоянен адрес *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на
„БАНКА ДСК”ЕАД-София,ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр.С.,Район „О.” ул.”М.”№/*/ , представлявано от
Главен изпълнителен директор В. С. от гр.С. и Д. Н. от гр.С. деловодни разноски
за заповедното производство в размер на 15 195.45 лв. и 18 562.29 лв.
за тази съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд-гр.София.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: