Решение по дело №931/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 431
Дата: 16 юли 2025 г.
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20241001000931
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Капка Павлова

Николай Метанов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20241001000931 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1327 от 4.10.2024 г. по т.д. № 604/ 2024 г. на Софийския градски съд, търговско
отделение, VІ - 22 състав е отхвърлен предявеният от „И., В. и Ко“ ООД - гр. София срещу
„О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ с
искане да се признае за установено, че с вписване № 20120706123851 по партидата на „О Ен
Джей И“ ЕООД - гр. София в търговския регистър, в частта относно посочения като
седалище и адрес на управление на дружеството адрес - гр. София, район „Триадица“, п.к.
1000, бул. „Христо Ботев“ № 28, ет. 4, е вписано несъществуващо обстоятелство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „И., В. и Ко“ ООД - гр. София, в която се
изтъква, че е неправилно.
В мотивите били изложени неотносими за спора факти - идентичност на адреса на
управление на ищцовото дружество и Адвокатско дружество „И., В. и Ко.“ - за да покаже
връзката с личността на заявителя на вписване по партидата на дружеството, както и
предоставяните от адвокатското дружество услуги. Неотносими за спора били и направените
на база „обосновано предположение“ изводи, че ищцовото дружество е

било наясно с негативните последици от съвпадащите седалище и адрес на управление,
1
доколкото било свързано с адвокатското дружество, чийто служител заявил вписването.
Необоснован бил извода, че заличаването на седалището и адреса на управление на
дружеството и липсващото вписване на нов адрес на управление би довело до нарушаване
на доверието в регистъра, доколкото ще обусловят неприложимостта на редица законови
разпоредби. В резултат на пълното бездействие на ответната страна останало недоказано
осъществяването на дейност от каквото и да е естество на процесния адрес, но този факт не
бил съобразен при постановяването на решението. Непълното и избирателно обсъждане на
правнорелевантни факти по делото с цел обосноваване на определен правен извод било
съществено процесуално нарушение, което довело до неправилност на съдебното решение.
Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с
което исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът по въззивната жалба „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София не е взел становище.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба ищецът „И., В. и Ко“ ООД - гр. София твърдял, че е собственик на два
апартамента, заемащи целия четвърти етаж на сградата с административен адрес: гр. София,
бул. „Христо Ботев" № 28, ет. 4. Посоченият адрес бил адрес на управление на ответника „О
Ен Джей И“ ЕООД - гр. София, където последният получавал своята кореспонденция и бил
търсен от трети лица, които невинаги приемали за достоверно обяснението, че дружеството
не се намира на този адрес. С посоченото неудобство се засягало правото на собственост на
ищеца - между ответника и обявеното по партидата му седалище и адрес на управление
понастоящем нямало никаква връзка, каквато връзка нямало и между него и ищеца. От
изложените обстоятелства произтичал правния интерес от заличаването в търговския
регистър на вписаното обстоятелство като несъществуващо.
При тези твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл.
29, ал.1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ да признае за установено спрямо ответника, че по партидата
му в търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 28, ет. 4, което следва да бъде
заличено служебно на основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 14, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ответникът „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София не взел становище.


- 3 -

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
С договор за продажба на недвижим имот, сключен на 26.04.2007 г. с нотариален акт № 93,
том I, рeг. № 6243, дело № 83 от 2007 г. на нотариуса Д. С. „АРХ. Инженеринг“ ООД продало
на „И., В. и Ко.“ ООД апартамент № 5 със застроена площ от 123.81 кв.м. и апартамент № 6
2
със застроена площ от 91 кв.м., находящи се на четвъртия етаж на изградената в груб строеж
сграда с административен адрес: гр. София, район „Триадица“, бул. „Христо Ботев“ № 28 за
сумата 100 000 евро, с включен ДДС.
От справката по партидата на „О Ен Джей И“ ЕООД - гр. София, с ЕИК ********* в
търговския регистър се вижда, че с вписване № 20150401153644 е извършена първоначална
регистрация на дружеството със седалище и адрес на управление на дружеството гр. София,
район „Триадица“, п.к. 1000, бул. „Христо Ботев“ № 28, ет. 4, капитал 2 лева, едноличен
собственик на капитала и управител И. Ф., гражданин на Република Украйна.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в
установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните,
приема от правна страна следното.
Правното основание на иска е чл. 29, ал.1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и преценката за неговата
основателност следва да бъде извършена при съблюдаване на принципните положения в т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, съгласно
които вписване на несъществуващо обстоятелство е налице когато е вписано обстоятелство,
което по закон възниква с решение на орган на търговско дружество, без изобщо да е налице
подобно волеизявление от страна на органа, т. е. налице е неистинско удостоверяване или
когато е вписано обстоятелство, което е възникнало с решение на волеобразуващия орган, но
по-късно по исков ред е установена нищожността му.
Правната възможност да бъде поискано установяване на вписване на несъществуващо
обстоятелство по партидата на търговско дружество е предоставена на всяко заинтересовано
лице, стига то да е изложило в молбата фактически твърдения за вписано обстоятелство,
което не е възникнало валидно и то към момента на заявяването му за вписване.

В конкретния случай е оспорено обстоятелство, подлежащо на вписване съгласно чл. 4
от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 119, ал.2, вр. с ал.1 и чл. 115, т. 1 от ТЗ, но в молбата не са изложени
твърдения относно невалидното му възникване преди вписването му при първоначалната
регистрация на дружеството, а именно - не е посочено защо вписаният адрес на управление
не е отговарял на действителния към момента на вписването му по партидата на търговеца.
Напротив, изрично е изтъкнато, че това несъответствие между вписаното обстоятелство и
действително съществуващото в обективната действителност е настъпило едва след
оспореното вписване. Принципно положение е, че последващи изменения на подлежащи на
вписване обстоятелства не могат да бъдат основание за обявяване на вписаното
обстоятелство за несъществуващо, а за заявяване за вписване на ново обстоятелство
(промененото). Нормативно то е закрепено в предписанието на чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
3
според което всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства трябва да го
извърши в седмодневен срок от настъпването на обстоятелството.
Неизпълнението на това задължение е предпоставка за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на задълженото лице, което не е заявило за
вписване промененото обстоятелство (адреса на управление) на основание чл. 40, ал. 1, вр. с
чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. В качеството си на лице, което е засегнато от бездействието на
ответника, (което съставлява нарушение на предписанието в чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ),
ищецът може да сезира органа по чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ с искане за установяване на
нарушението и налагане на санкцията по чл. 40, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

В съответствие с изложените съждения настоящият състав на въззивната инстанция
преценява оплакванията в жалбата като неоснователни и поради съвпадането на крайния
извод за неоснователност на исковата претенция с изводите на първостепенния съд намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1327 от 4.10.2024 г. по т.д. № 604/ 2024 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 22 състав.


- 5 -

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4