СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 05.02.15г. /с участието
на секретаря С. В./ гражданско дело № 2188/08г. и констатира следното:
Предявени частични
са искове от Т. Н. против Р. С. с правно основание чл. 189 от ЗЗД за сумата 20 000 лева /част от вземане в
размер на 57 153 лева/ и чл.
92 от ЗЗД за сумата 6 000 лева /част
от вземане в размер на 30 615 лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
На основание договор
за покупко-продажба /обективиран в нотариален
акт № 137 от 06.08.07г. на Нотариус В. Б./ - ищецът е „придобил” от
ответника собствеността върху: апартамент
№ 3, находящ се в град С., ж.к. С.Т., улица Цар С., № 302, на 1 етаж, в блок
324 /имотът е индивидуализиран подробно
– в посочения нотариален акт/. С влязъл в сила съдебен акт /постановен по г.д. № 22827 от 07г. на СРС 25 състав/ е
уважен установителен иск за собственост на П. Н. срещу ищеца /спрямо описания имот/, т.е. – косвено
е установено със СПН, че ищецът не е
придобил права върху имота на основание на договора за продажба с ответника /предвид факта, че –
последният не е разполагал с такова
право към момента на процесната
продажба/.
Изложеното сочи, че предпоставките на чл. 189 от ЗЗД са удостоверени
в процеса /с влязъл в сила съдебен акт
е установено косвено, но еднозначно,
че – ищецът не е придобил права на
собственост върху процесния имот от ответника, предвид факта, че – последният
не е разполагал с това право към момента
на процесната сделка/. В такава
хипотеза – на ищеца /купувача/ се
следва /и без спазване на производството по чл. 87 от ЗЗД именно предвид
наличието на влязъл в сила съдебен акт, съответно и по аналогия с правилото на чл. 191 от ЗЗД/ връщане на платената
цена по продажбата /в случая на сумата 57 153
лева – визирана в горния нотариален акт/. Тази сума подлежи на безусловно
връщане – предвид императивната
редакция на чл. 192 от ЗЗД /т.е. –
законовата логика е, че във всички случаи по чл. 189 от ЗЗД и чл. 191 от ЗЗД – купувачът може да
претендира най-малко връщане на платената цена по договора; в противен случай – продавачът би се обогатил неоснователно, а последната хипотеза принципно не се толерира от закона в нито един случай/. Искът обаче – следва
да бъде уважен до размера на заявената сума /доколкото претенцията е
предявена като – частична/.
Искът по чл. 92 от ЗЗД е неоснователен:
Отговорността на продавача /ответника/ в хипотезата на чл. 92 от ЗЗД – предполага виновно поведение /неизпълнение/ от страна на – продавача
/в този принципен смисъл е правилото
на чл. 189, ал. 1, изр. последно от ЗЗД/.
Такова в случая не може да се установи
– предвид констатациите на представената по делото осъдителна присъда на наказателен съд /която установява, че
ответникът не е знаел за права на
трети лица спрямо процесния имот, а напротив – бил е въведен в заблуждение в тази връзка, в резултат на извършено
спрямо него - престъпление/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Ц.С. ЕГН ********** да плати на Т.Б.Н. ЕГН ********** сумите: 20 000
лева /част от вземане в размер на 57 153 лева/ - на основание чл. 189 от ЗЗД и 800 лева - съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Б.Н. да
плати на Р.Ц.С. – 115 лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: