РЕШЕНИЕ
№ 1290
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330201295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-014596 от
30.12.2020г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на П. Й. А., ЕГН **********, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 10 точки.
Жалбоподателят П. Й. А. обжалва наказателното постановление /НП/,
като формулира претенция за отмяната по изложени в жалбата съображения.
Редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и направеното с нея
искане.
Въззиваемата страна - Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. В депозира писмено становище
1
по жалбата навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на НП. При условията на евентуалност прави възражение за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до
минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против П. Й. А. за
това, че на 02.10.2020 г. около 16:30 часа в с.Ягодово на ул.“Христо Ботев“ №
5 като водач управлява мотоциклет „Ямаха Мате CY 80“ по пътища отворени
за обществено ползване без регистрация, разписан в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с
номер на рама № *****. Случаят е докладван в РП Пловдив. Образувана е
пр.преписка № 9656/05.11.2020 г. по материали на 05 РУ на МВР гр.Пловдив,
съдържащи данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Същата
е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, което е изпратено в сектор „Пътна полиция“ с оглед преценка
за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо лицето
П. Й. А..
С което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН бланков №
639576 от 02.10.2020г., съставен от Я. И. М., заемащ длъжността „***“ при
група „Сигма“, сектор СПС-01 при ОД на МВР – Пловдив, като при
описание на фактическата обстановка в АУАН е посочено, че нарушението е
извършено в с.Ягодово, ул.“Христо Ботев“ № 35.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
2
съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя Я. И. М. и
на св.Д. Н. Т. като логични, взаимодопълващи се, правдиви и при липса на
индиции за предубеденост на свидетелите, подкрепени от приетите по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира частично показанията на св.Е.И. А.,
за която се установи, че е съпруга на жалбоподателя и е резонно с
показанията си да направи опит да издейства благоприятно за своя съпруг
разрешение на казуса. Разбира се това обстоятелство не е основание
показанията й априори да се дискредитират, а да бъдат внимателно обсъдени
в светлината на останалите доказателства. По съществото си тези показания в
частта им относно мястото и конкретен съставомерен елемент на
разглежданото деяние – управление на МПС от страна на жалбоподателя,
противоречат както на показанията на св. Т. и св.М., така и на писмените
доказателства по делото, поради което в тези им части съдът не им дава вяра.
Възприетата фактическа обстановка се установява по категоричен начин
и от приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че правилно актосъставителят и наказващият
орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани. В случая
чрез действията си по управление на мотоциклета, жалбоподателя не се е
съобразил с това правило за поведение, тъй като по улица на населено място е
управлявал нерегистриран по надлежния ред мотоциклет. Жалбоподателят
признава, че към момента на проверката процесния мотоциклет не е бил
регистриран, но оспорва факта на предприети действия от негова страна по
управлението на МПС. Изхождайки от категоричните показания на свидетеля
Т., подкрепени и от показанията на актосъставителя, за които липсват
основания да не бъдат кредитирани, както и приложените по делото
доказателства, съдът намира за категорично доказан релевантния за
съставомерността на разглежданото нарушение факт, а именно –
управлението на въпросния мотоциклет от жалбоподателя А.. От позицията
си на очевидец св.Т. е възприела непосредствено действията на
жалбоподателя по управление на МПС, чийто двигател е работел и с
3
категоричност потвърждава, че това се е осъществило на улицата, в случая
ул.“Христо Ботев“ в с.Ягодово, която се явява път по смисъла на §6, т.1 от
ЗДвП и път, отворен за обществено ползване. Изложеното от св.А., че
жалбоподателят не управлявал мотоциклета, не намира логическо обяснение в
последващото й изречение от показания й, където сочи, че съпругът й го
побутвал с краката, защото „не искаше да запали“, т.е. целта на
жалбоподателя е била привеждане на мотоциклета в движение, което е било
осъществено на улицата, където същият е бил забелязан от полицейските
служители да управлява МПС. Предвид на това съдът намира, че в
настоящото производство несъмнено се доказа и този съставомерен елемент
от вмененото на А. деяние. От обективна страна се установи, че управлението
на мотоциклета е извършено на път, отворен за обществено ползване.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение,
задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за обществено
ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е
всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението, като съгласно ал.2 на същия член всеки има право да се движи
по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
установените правила за движение в този закон, което в случая не е сторено
от жалбоподателя. С оглед на това следва да се приеме, че санкционираното
лице е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на ППС
съгласно нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед на
санкционната правна норма, която предвижда фиксиран размер на
административните наказания, за съда не съществува законова възможност да
измени издаденото НП, като определи същите под предвидения от
законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28
4
от ЗАНН, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид, като се касае за
типична обществена опасност на нарушението.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановлениена, т.е. на съдебен контрол не подлежи преценката
за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени
компетентността и предвидените в закона срокове, досежно тяхното
съставяне, респективно издаване. Що се касае до констатираното разминаване
в акта и НП при посочване на номер на административния адрес на
извършване на нарушението, същото е налично, но по никакъв начин не се е
отразило на правото на защита, доколкото с категоричност се установява, че
мястото е в с.Ягодово, като както в АУАН, така и в НП са описани едни и
същи фактически констатации, а доколкото защитата е срещу фактите, а не
срещу цифрите, посоченото възражение, макар и основателно, не е годно да
обоснове целения от жалбоподателя правен резултат.
По делото не е направена претенция за присъждане на разноски от никоя
от двете страни, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-014596 от 30.12.2020г. на
Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на П. Й. А., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
5
наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10
точки, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014596 от
30.12.2020г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на П. Й. А., ЕГН **********, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 10 точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6