Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
14268 по описа за 2018 година, прецени:
Делото
е образувано по искова молба с вх. № 139469 от 26.10.2018 г., подадена от Г.О.З.
и уточнена с молба вх. № 113301 от 17.09.2019 г. и молба вх. № 26029 от 27.02.2020
г., както и в съдебно заседание от 05.03.2020 г. (л. 195). Г.О.З. е предявил срещу
П.С.Х., М.О.З. и А.И.В. следните обективно съединени искове:
- главен
иск с правно основание чл. 152 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № 51 том ХІ, рег. № 21392, дело № 1668/2015 г. от
27.10.2015 г. на нотариус М.Г., район на действие гр. София, вписан под акт №
129 том CL, дело № 46296/2015 г., вх. № 63386/2015 г. на Службата по вписванията,
на ½ (една втора) идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1001.425.1.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18-108 от 13.12.2016 г. на
АГКК, находящ се на шести етаж в сграда с идентификатор 68134.1001.425.1 в гр.
София, Столична община, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0,
предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.425, находящ се на административен адрес: гр. София
район „Триадица“ бул. „******, представляващ апартамент № 17 със застроена площ
77 кв. м,
състоящ
се от две стаи, вестибюл и кухня, при съседи: на същия етаж имот с
идентификатор 68134.1001.425.1.13, под обекта
имот с идентификатор 68134.1001.425.1.11, над обекта – няма, заедно с
таванско помещение над обекта без посочени номер и площ, с площ по данъчна
декларация 9 кв. м, при съседи бул. „Патриахр Евтимий“, ул. „Цар Асен“ и Н.П.,
и избено помещение без посочени номер и площ, с площ по данъчна декларация 4
кв. м, при съседи: от две страни коридор, двор и общ клозет, както и
припадащите му се 150/3301 идеални масти от общите части на сградата и правото
на строеж върху поземления имот, в който сградата е построена;
-
при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29 ал. 2 от ЗЗД за
унищожаване на договор покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 51 том ХІ,
рег. № 21392, дело № 1668/2015 г. от 27.10.2015 г. на нотариус М.Г., район на
действие гр. София, вписан под акт № 129 том CL, дело № 46296/2015 г., вх. №
63386/2015 г. на Службата по вписванията, по отношение на ½ ид. част от
описания по-горе имот, поради сключването му при измама на ищеца като продавач;
-
при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД, за унищожаване на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 51 том ХІ, рег. № 21392, дело №
1668/2015 г.на нотариус М.Г., район на действие гр. София, вписан под акт № 129
том CL, дело № 46296/2015 г., вх. № 63386/2015 г. на Службата по вписванията по
отношение на ½ идеална част от имота, поради сключването му при
заплашване на ищеца като продавач;
- главен
иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по договора за
продажба.
С
молба вх. № 118792 от 01.10.2019 г. назначеният представител на ищеца прави
изявление за оттегляне на предявения иск в частта му срещу А.И.В.. С последваща
молба вх. № 26029 от 27.02.2020 г. представителят на ищеца е направил изявление
за оттегляне на изявлението за оттегляне на иска срещу този ответник.
Ищецът Г.О.З. чрез назначения му процесуален
представител адв. П. излага, че на
27.10.2015 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 51 том ХІ рег. № 21392 нот. дело № 1668/27.10.2015 г. на
нотариус М.Г., първият ответник – П.С.Х. придобила от ищеца и от втория
ответник М.О.З. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.425.1.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД 18-108 от 13.12.2016 г. на АГКК, находящ се на шести етаж в сграда
с идентификатор 68134.1001.425.1 в гр. София, Столична община, с брой надземни
етажи 6, брой подземни етажи 0, предназначение: жилищна сграда многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.425, находящ се на
административен адрес: гр. София район „Триадица“ бул. „******, представляващ
апартамент № 17 със застроена площ 77 кв. м, , състоящ се от две стаи, вестибюл
и кухня, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор 68134.1001.425.1.13,
под обекта имот с идентификатор
68134.1001.425.1.11, над обекта – няма, заедно с таванско помещение над обекта
без посочени номер и площ, с площ по данъчна декларация 9 кв. м, при съседи
бул. „Патриахр Евтимий“, ул. „Цар Асен“ и Н.П., и избено помещение без посочени
номер и площ, с площ по данъчна декларация 4 кв. м, при съседи: от две страни
коридор, двор и общ клозет, както и припадащите му се 150/3301 идеални масти от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Ищецът
твърди, че на 16.03.2015 г. той и брат му вторият ответник М.О.З. придобили
имота по наследство и постигнали съгласие за продажбата му. Поддържа, че
вторият ответник живее на семейни начала с третия ответник А.И.В.. Ищецът
твърди, че с ответника А.И.В. имали неуреден спор във връзка с договор за заем
от 100 000 лева, какъвто ищецът смята, че не бил сключен. Ищецът предложил
на брат си – втория ответник М.О.З. да закупи неговата част от имота, но
ответникът З. отказал с мотив, че имали неуредени взаимоотношения, като
претендирал по-големи права върху имота. Ищецът твърди, че ответникът М.О.З. го
заплашвал, че третият ответник А.И.В. можел да възбрани неговата идеална част
от имота. Ищецът Г.О.З. твърди, че бил притеснен поради регистрацията му като
безработен и редица заболявания, и вследствие физически и психологически
проблеми се съгласил на условията, поставени му от втория и третия ответник.
Подписал договор за посредничество от 19.10.2015 г., предварителен договор от
23.10.2015 г. за покупко-продажба на наследения апартамент и споразумение от
26.10.2015 г. Ищецът твърди, че преди изповядването на сделката, вследствие
постоянни принуди и заплахи се съгласил да подпише споразумение от 26.10.2015
г., според което сумата от продажната цена следвало да бъде преведена на третия
ответник А.И.В.. Ищецът твърди, че се съгласил да продаде имота и подпише
нотариалния акт при поставените от втория и третия ответник условия, защото
освен различните заплахи и тормоз, те му дали да разбере, че ако не приеме
техните условия, ще възбранят имота му и нямало да получи нищо от бъдещата му
продажба.
Представителят на ищеца в молба от
01.10.2019 г. твърди, че договорът за покупко-продажба от 27.10.2015 г. с
нотариален акт № 51 том ХІ рег. № 21392 нот. дело № 1668 на нотариус М.Г. е
недействителен на следните основания:
1.
Недействителност поради противоречие с чл. 152 от ЗЗД. Представителят на ищеца
твърди, че с него било постигнато съглашение за удовлетворяване на кредитор по
договор за заем, обезпечен с ипотека, по начин, различен от предвидения в
закона.
2. Недействителност на договора
поради измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД. Измамата според представителя на
ищеца се изразявала във въвеждане на ищеца в заблуждение от трето, неучастващо
в сделката лице, че ако не приеме техните условия по договора, ще му възбранят
идеалната част от наследствения имот и нямало да получи нищо от бъдещата
продажба, както и че с получената сума третото лице за сделката – ответницата А.И.В.
ще закупи жилище за нейния син или ще предаде сумата на втория ответник.
3. Недействителност на договора
поради заплашване по смисъла на чл. 30 от ЗЗД. Заплашването според ищеца се
изразявало в това, че вторият ответник М.О.З. и третият ответник А.И.В.
възбудили основателен страх у ищеца, че ако не приеме техните условия на
сделката, може да възбранят неговата идеална част от имота.
На основание изложеното, ищецът чрез своя представител
прави следните искания до съда, уточнени в съдебно заседание на 05.03.2020 г.:
- да прогласи за недействителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 51 том ХІ
рег. № 21392, нот. дело № 1668/2015 г. от 27.10.2015 г. на нотариус М.Г.с рег.
№ 622 на Нот. камара, с район на действие СРС по отношение на ½ идеална
част от описания недвижим имот, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 във вр. с
чл. 152 предл. 2 от ЗЗД, като прикриващ съглашение за удовлетворение на А.И.В.
като кредитор по начин, различен от предвиденото в закона;
- при условията на евентуалност, да унищожи
(дефинирано като „прогласи за недействителен“) договора за покупко-продажба на
описания имот на основание чл. 29 от ЗЗД, поради измама, като съдът приема така
направеното искане като искане за унищожаване на договора;
- при условията на евентуалност, да унищожи
(дефинирано като „прогласи за недействителен“) договора за покупко-продажба на
описания имот на основание чл. 30 от ЗЗД, поради заплашване, като съдът приема
така направеното искане като искане за унищожаване на договора;
- да осъди първия ответник П.С.Х. да върне на ищеца Г.О.З.
½ идеална част от описания имот.
Ответницата П.С.Х. оспорва редовността на предявените
искове на основание чл. 214 от ГПК и тяхната допустимост. Излага, че исковете
по чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД са конститутивни, на което не съответства
формулираният в молбата на представителя петитум по тези искове. По същество,
оспорва доводите на ищеца за нарушение на закона, измама и заплаха. Позовава се
и на погасяването по давност на исковете по чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД.
Останалите ответници не вземат становище по исковете.
Фактите по делото.
Ищецът
Г.О.З. бил длъжник на третия ответник А.И.В., което задължение са удостоверява
с нотариален акт за договорна ипотека № 29 том І рег. № 4466 дело № 29 от
29.01.2008 г. на нотариус А.Ч.(л 17-18). В нотариалния акт е вписано
основанието за учредяване на ипотеката – договор за заем, с който ответницата В.
предоставила на ищеца като заемател, паричен заем в размер на 100 000 лева. Имотът,
върху който е била учредена ипотеката, обезпечаваща заема – апартамент № 14 в
гр. София бул. „******с омбща площ 59,70 кв. м, е бил придобит от ищеца чрез
покупко-продажба от първия ответник М.О.З. с НА № 74 том І рег. № 4366 от
21.05.2004 г. на нотариус С.Д.(л. 24). Ищецът в исковата молба оспорва
съществуването на задължението с твърдение за „фиктивен“ договор за заем, но не
представя доказателства в тази насока. Установява се от съдържанието на
представения протокол за разпределение (л. 151) и косвено от справката от БНБ
(л. 147), че върху имота е била учредена предходна ипотека в полза на „Бънка
ДСК“ ЕАД за отпуснат на ищеца банков кредит. Имотът – предмет на ипотеката, бил
изнесен на публична продан и продаден по изп. дело № 20118380402536 (л. 151). Със
сумата 72 093,83 лева от продажната цена се е удовлетворил ипотекарният
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, видно от протокола за разпределение.
Ищецът
Г.О.З. и първият ответник М.О.З. били съсобственици по наследяване при равни идеални
части на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.425.1.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18-108 от 13.12.2016 г. на
АГКК, находящ се на шести етаж в сграда с идентификатор 68134.1001.425.1 в гр.
София, Столична община, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0,
предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.425, находящ се на административен адрес: гр. София
район „Триадица“ бул. „******, представляващ апартамент № 17 със застроена площ
77 кв. м, , състоящ се от две стаи, вестибюл и кухня, при съседи: на същия етаж
имот с идентификатор 68134.1001.425.1.13, под обекта имот с идентификатор 68134.1001.425.1.11, над
обекта – няма, заедно с таванско помещение над обекта без посочени номер и
площ, с площ по данъчна декларация 9 кв. м, при съседи бул. „Патриахр Евтимий“,
ул. „Цар Асен“ и Н.П., и избено помещение без посочени номер и площ, с площ по
данъчна декларация 4 кв. м, при съседи: от две страни коридор, двор и общ
клозет, както и припадащите му се 150/3301 идеални масти от общите части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот.
От
представения от ищеца протокол от 04.06.2015 г. на нотариус Р.Д.е видно, че
ищецът е поканил втория ответник М.О.З. да купи идеалната част на ищеца за
сумата от 33 000 евро, но ответникът заявил, че ще заплати тази сума, след
като страните уредят имуществените отношения помежду си. На 19.10.2015 г. ищецъг
и вторият ответник сключили договор за посредничество при продажба на
недвижимия имот ъс „С.К.– А.и сие“ СД,
при офертна цена 102 000 евро.
На
23.10.2015 г. се сключил предварителен договор за продажба на имота между ищеца
и втория ответник като продавачи от една страна и първия ответник П.С.Х. като
купувач от друга страна. Съгласно клаузите на точки 1.2-1.3 от договора,
продажната цена в размер на 93 379,84 лева в полза на бъдещия продавач Г.О.З.
му се изплаща частично в размер на 30 000 евро, равностойни на
58 674,90 лева, а останалата сума по банковата сметка на ответницата А.И.В.
(л. 7).
С
последващо споразумение от 26.10.2015
г., сключено между ищеца Г.О.З., втория ответник М.О.З. и третия ответник А.И.В.,
страните се съгласили цялата сума от продажбата на имота да бъде преведена по
банковата сметка на А.И.В..
С
нотариален акт № 51 том ХІ рег. № 21392 нот. дело № 1668/27.10.2015 г. на
нотариус М.Г. № 622 район на действие СРС, ищецът Г.О.З. и вторият ответник М.О.З.
продали на първия ответник А.И.В. описания имот за продажна цена от
128 084,78 лева. В нотариалния акт се съдържа изявление на продавачите, че
продажната цена е получена по сметка на третия ответник А.И.В.. Продажната цена
е с 58 674,90 лева
по-ниска от уговорената цена в предварителния договор от 23.10.2015 г.
Разликата в цената е равна на сумата, която ищецът Г.О.З. е следвало да получи
съгласно предварителния договор.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния
съд:
По предявения главен иск с правно
основание чл. 152 от ЗЗД.
Предпоставка
за нищожност на съглашение по чл. 152 предл. 2 от ЗЗД е начинът на
удовлетворение в това съглашение да е уговорен предварително, т.е. да предхожда
договора, вземанията по който обезпечава. Конкретният случай не е такъв.
Договорът за заем е сключен на 29.01.2018 г. и е обезпечен с ипотека върху
недвижим имот, различен от имота, който е предмет на оспорените сделки –
апартамент № 14 в гр. София бул. „*****. Съглашението, с което ищецът се
съгласява да удовлетвори кредитора чрез плащане на част от продажната цена на
собствения му апартамент, е сключено седем години по-късно, на 26.10.2015 г. (л.
146). С това съглашение, ищецът като продавач на своята идеална част от имота,
се съгласява, заедно с втория ответник М.О.З., да предостави на третия ответник
А.И.В. цялата продажна цена на имота за закупуване на жилище на сина на втория
и третия ответници. Това не е предварителна уговорка при сключване на договора
за заем, а тълкувана в съвкупност с договора за заем и доказателствата за
неизпълнение на задълженията по него, способ за удовлетворяване на кредитора А.И.В..
Освен това, този способ за погасяване не е различен от предвидените в закона.
Способът за погасяване на парични задължения е плащане. С горния предварителен
договор ищецът като продавач се е съгласил да преотстъпи паричното си вземане
за продажната цена на имота на своя кредитор ответника А.И.В.. Не е налице
хипотезата на чл. 152 предл. 2 от ЗЗД и последващият предварителния договор
нотариален акт № 51 том ХІ рег. № 21392, нот. дело № 1668/2015 г. от
27.10.2015 г. на нотариус М.Г.с рег. № 622 на Нот. камара, с район на действие
СРС по отношение на ½ идеална част от описания недвижим имот, на
основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 във вр. с чл. 152 предл. 2 от ЗЗД, не е нищожен
на това основание.
По предявения
иск с правно основание чл. 29 ал. 2 от ЗЗД.
Като
основание за предявяване на иска ищецът и процесуалния му представител сочат
твърдяното от тях изявление на втория и третия ответник М.О.З. и А.И.В., че ако
не приеме техните условия за сключване на договора, ще възбранят имота му и
няма да получи нищо от бъдещата продажба на имота (л. 138). Това според ищеца и
неговия представител било умишлено въвеждане в заблуждение от страна на тези
ответници.
За
тези изявления на ответниците не са представени доказателства. А самите
изявления и действия не са от такъв характер, че да въвеждат в заблуждение. По
начина, по който ищецът ги описва, това са действия, насочени към
удовлетворяване вземането на ответницата А.И.В. към ищеца Г.О.З. по два
възможни способа – чрез изплащане на частта от продажната цена на Г.О.З. в
полза на неговия кредитор А.И.В., или чрез събиране на вземането по съдебен
ред, част от който е възможността за налагане на обезпечение чрез възбрана на
имота. Тези изявления на А.И. В.не съдържат въвеждане в заблуждение. Заблуждението
трябва да създава невярна представа за съществуването или несъществуването на
определени факти от действителността, която невярна представа да е мотивирала
измамената страна да сключи договора. Заблуждение не може да има, когато
другата страна декларира, че ще извърши определени правни действия, ако
договорът не бъде сключен. Извършването или не на определени правни действия е
въпрос на свободна воля и решение на страната и изявлението на страната, че ще
ги извърши при определени условия, не следва да се приема като въвеждане в
заблуждение.
По иска с правно основание чл. 30 от ЗЗД.
Искът
се основава на твърдение на ищеца Г.О.З., че сключил договора за продажба
поради заплахи от втория ответник М.О.З. и третият ответник А.И.В., че ако не
приеме условията за продажба съгласно споразумението и последващия нотариален
акт, ще възбранят идеалната част от имота на бул. „*********,, притежавана
от ищеца, и той няма да получи нищо от
бъдещата продажба на имота.
За
да е налице заплашване по смисъла на чл. 30 от ЗЗД, следва заплашената страна
да е била мотивирана да сключи договора чрез въвеждане в основателен страх.
Заплахата трябва да съдържа посочване на неблагоприятни правни последици –
„предстояща злина“ (ВКС Р. 918 от 21.10.2008 г. по гр.д. 3337-2007-І г.о.),
причиняването на която зависи от заплашващия, които страхови представи са
възбудени от другата страна или от трето лице в нарушение на добрите нрави. От
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и уточнено от
представителя на ищеца с молба от 01.10.2019 г. е видно, че изявленията на
втория и третия ответник се изразявали в декларирано намерение да „възбранят“
идеалната част от имота. Доколкото това заявление съдържа намерение за бъдещи
действия по съдебен ред с предмет описания имот, те не съдържат заплаха. Заявеното
от ответниците, че ще бъдат предприети действия за събиране на вземанията си по
съдебен ред, включително и чрез налагане на възбрана върху имота, дори и да
отговаря на намеренията ѝ, а това не е доказано по делото, не е заплаха, а е право на всеки кредитор в
облигационно правоотношение съгласно чл. 79 от ЗЗД, както и право да се обърне
към съда с иск за защита на своето материално право, съгласно чл. 2 и чл. 124
ал. 1 от ГПК, като и да пристъпи към обезпечение на това си право по реда на
чл. 389 от ГПК. Доколкото е налице вземане по договор за заем, което не е
погасено, изявлението на заемодателя, че ще „възбрани“ имота, не следва да се
приеме като заплаха. Поради тези съображения не е налице основанието на чл. 30
от ЗЗД за унищожаване на договора.
По иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД.
Разпоредбата
прогласява задължение на всяка от страните да върне полученото от нея по
договор, който бъде признат за нищожен или унищожен. Предпоставката за нейната
приложимост в случая е признаването на договора за нищожен или унищожаването му
на някоя от предявените от ищеца основания. След като съдът е приел, че не е
налице нищожност на договора по смисъла на чл. 152 от ЗЗД и не са изпълнени
основанията на чл. 29 ал. 2 или чл. 30 от ЗЗД за неговото унищожаване, няма и
основание за връщане на даденото по силата на оспорения договор. Искът по чл.
34 от ЗЗД е неоснователен.
Разноските по делото.
Ищецът
дължи на ответницата П.С.Х. разноските по делото. Представителят на ищеца е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Размерът
на материалния интерес, по който се определя минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е цената на главния иск по чл. 152 от ЗЗД, която е в размер на
данъчната оценка на имота – 113 664,30 лева (л. 116). Според чл. 7 ал. 2
т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(редакция към датата на договора за правна защита 16.10.2019 г.), минималният
размер на адвокатското възнаграждение, според цената на иска, е 3530 лева плюс
2% от 13664,30 лева, или 3803,29 лева. С начислен ДДС тази сума е 4590,85 лева.
Договореното и платено възнаграждение с ДДС е 4920 лева, което надвишава
минималното възнаграждение с 329,15 лева, или 7%. Не е налице прекомерност,
поради което възражението е неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от Г.О.З. ЕГН **********, адрес: *** срещу П.С.Х. ЕГН **********, адрес: ***,
адрес за призоваване: гр. София ул. „*********офис 2, М.О.З. ЕГН **********,
адрес: *** и А.И.В. ЕГН **********, адрес: ***8 главен иск с правно основание чл. 152 от ЗЗД за
обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №
51 том ХІ, рег. № 21392, дело № 1668/2015 г. от 27.10.2015 г. на нотариус М.Г.,
район на действие гр. София, вписан под акт № 129 том CL, дело № 46296/2015 г., вх. №
63386/2015 г. на Службата по вписванията, на ½ (една втора) идеална част
от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.425.1.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД 18-108 от 13.12.2016 г. на АГКК, находящ се на шести етаж в
сграда с идентификатор 68134.1001.425.1 в гр. София, Столична община, с брой
надземни етажи 6, брой подземни етажи 0, предназначение: жилищна сграда
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.425,
находящ се на административен адрес: гр. София район „Триадица“ бул. „******,
представляващ апартамент № 17 със застроена площ 77 кв. м, , състоящ се от две
стаи, вестибюл и кухня, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор
68134.1001.425.1.13, под обекта имот с
идентификатор 68134.1001.425.1.11, над обекта – няма, заедно с таванско
помещение над обекта без посочени номер и площ, с площ по данъчна декларация 9
кв. м, при съседи бул. „Патриахр Евтимий“, ул. „Цар Асен“ и Н.П., и избено
помещение без посочени номер и площ, с площ по данъчна декларация 4 кв. м, при
съседи: от две страни коридор, двор и общ клозет, както и припадащите му се
150/3301 идеални масти от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот, в който сградата е построена.
Отхвърля
предявения от Г.О.З. срещу П.С.Х., М.О.З.
и А.И.В. при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 29 ал. 2 от ЗЗД за унищожаване на
договор покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 51 том ХІ, рег. № 21392,
дело № 1668/2015 г. от 27.10.2015 г. на нотариус М.Г., район на действие гр.
София, вписан под акт № 129 том CL, дело № 46296/2015 г., вх. № 63386/2015 г. на Службата по
вписванията, по отношение на ½ ид. част от описания по-горе имот, поради
сключването му при измама на ищеца като продавач.
Отхвърля
предявения от Г.О.З. срещу П.С.Х., М.О.З.
и А.И.В. при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД, за унищожаване на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 51 том ХІ, рег. № 21392, дело №
1668/2015 г.на нотариус М.Г., район на действие гр. София, вписан под акт № 129
том CL, дело № 46296/2015 г., вх. № 63386/2015 г. на Службата по вписванията по
отношение на ½ идеална част от имота, поради сключването му при
заплашване на ищеца като продавач.
Отхвърля
предявения от Г.О.З. срещу П.С.Х., М.О.З.
и А.И.В. иск с правно
основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 51 том ХІ, рег. № 21392, дело №
1668/2015 г. от 27.10.2015 г. на нотариус М.Г., район на действие гр. София,
вписан под акт № 129 том CL, дело № 46296/2015 г., вх. № 63386/2015 г. на Службата по
вписванията.
Осъжда
Г.О.З. да заплати на П.С.Х.
разноски по делото в размер на 4920 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: