Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12.12.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6828 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 711 от 03.01.2019 г. постановено по
гр.дело № 73029/2015 г. по описа на СРС, І Г.О., 47 състав, е прието за установено
по предявените от В.П.Ч., с ЕГН **********, като наследник на П.В.Ч., починал в
хода на делото, и Ц.В.П., с ЕГН ********** субективно съединени искове с правно
основание чл.108 от ЗС срещу Р.Д.А., с ЕГН **********, че В. П.Ч., с ЕГН **********, като наследник на П.В.Ч.,
починал в хода на делото, и Ц.В.П., с ЕГН ********** са съсобственици на 1/2
идеална част от недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1939, находящ се в гр.София, район“Витоша“, ул.“**********,
с площ от 1082 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./, стар идентификатор:
няма, при съседи имоти с идентификатори: 68134.1939.1122, 68134.1939.627,
68134.1939.438, 68134.1939.1119, като е осъдена Р.Д.А., с ЕГН ********** да предаде
на В.П.Ч., с ЕГН ********** и Ц.В.П., с ЕГН **********, владението върху същия
недвижим имот. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Д.А., с ЕГН **********, да заплати
на В.П.Ч., с ЕГН ********** и Ц.В.П., с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 1028,22 лева.
Срещу решението на СРС, 47 с-в е постъпила въззивна жалба от Р.Д.А.,
подадена чрез пълномощника адв.В.Н., с искане същото
да бъде отменено, като неправилно, и вместо това да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като
неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ищци В.П.Ч., чрез пълномощниците
си адв.В. и адв.М., и Ц.В.П.,
чрез пълномощника си адв.В. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Молят съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В хода на производството по
делото, ищцата Ц.В.П. е починала на 04.10.2021 г., след подаване
на въззивната жалба и преди приключване на съдебното
дирене пред настоящата въззивна инстанция. С
определение постановено в закрито заседание на 24.04.2024 г. по настоящето
в.гр.дело № 6828/2019 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав са конституирани
на основание чл.227 от ГПК, като ищци по делото: С.В.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, и Ц.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Х.В., и е заличена, като
въззиваема страна-ищец по делото Ц.В.П., ЕГН **********.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция е прието, като
неоспорено от страните по делото заключение на вещо лице инж.Р.П. по допусната
съдебно- техническа експертиза, изслушани са показанията на допуснатия от въззивната инстанция свидетел И.В., представено е от ищците
и прието, като доказателство решение № 6908 А/07.07.2021
г., издадено от Общинска служба земеделие „Западна“, София-град, с което на
основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ е поправено решение № 6908/07.11.2013 г., които
не променят приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. От друга
страна, съдът намира, че събраните в първата
инстанция доказателства, са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предмет на разглеждане в настоящето производство
е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от ищците срещу ответницата, ревандикационен
иск с правно основание чл.108 от ЗС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат
с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт
констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
По наведените във въззивната жалба на ответницата основни доводи досежно материалната
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съдът
приема следното:
Ицците П.В.Ч./ починал в хода на
производството по делото на 14.12.2015 г. и на негово място конституирана на
основание чл.227 от ГПК, като ищец В.П.Ч./ и Ц.В.П. излагат доводи в исковата
молба, че са наследници по закон на майка си С. Н.Ч., която от своя страна е
наследник по закон на брат си и техен чичо- З.Н.П., както и че майка им С.Ч. е
наследила половината от неговото имущество, а другата половина е наследена от
другия му брат- покойния им чичо И.Н.П.. Ищците излагат доводи също така, че с
решение № 6908/07.11.2013 г. на Общинска служба „Земеделие-Овча купел“ било
възстановено в качеството им на наследници на С. Н.Ч., правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху 1/ 2 идеална част от нива, седма
категория, находяща се в землището на с.Бояна,
местността Аметица, представляваща имот № 440, кад.лист 812 от кад.план,
изработен 1950 г. при граници: от две страни улици, пл.№ 437, пл.№ 438. Този
имот с пл.№ 440 представлявал част от цялата нива с площ от 3725 кв.м. в м.“Аметица“ по договор за делба от 1934 г. С т.ІІ, подточка 3
на договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от 21.02.1934 г.
с нотариална заверка на подписите на нотариус Г. В., ІІ- ри нотариус при
Софийски окръжен съд на З., И. и С.Н.Г.В. е поставен в общ дял следния недвижим
имот, а именно: от нивата в местността“Аметица“- 3725
кв.м., при посочени в договора съседи, заедно с находящата
се в него построена къща на 60 кв.м. Към настоящия момент имотът, описан в
решението на поземлената комисия, представлявал съгласно КККР, одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен
имот с идентификатор 68134.1939.439, в гр.София, ул.“**********, с площ от 1082
кв.м. Ответницата Р.Д.А. била придобила от „Г.Ф.“ ЕООД, процесния
поземлен имот с идентификатор 68134.1939.439 по силата на договор за покупко- продажба, от който имот ищците притежавали 1/ 2
идеална част.
С решение № 6908 от 07.11.2013 г.,
издадено от Общинска служба земеделие „Овча купел“, гр.София за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на село Бояна, след като е разгледана от комисията в
посочен поименен състав на преписката по заявление вх.№ 2132 от 03.06.1992 г. и
представените писмени доказателства от Ц.В.П. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на С. Н.Ч., на основание чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1 от
ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на С. Н.Ч. в
съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1./ нива от
0.472 дка, седма категория, находяща се в землището
на село Бояна, в местността Аметица, имот № 437,
к.лист № 612 от кадастрален план изработен 1950 г., при посочени граници/
съседи/; 2./ нива от 1.320 дка, седма категория, находяща
се в землището на село Бояна, в местността Аметица,
имот № 440, к.лист № 612 от кадастрален план изработен 1950 г., при граници/
съседи/: от две страни улица, пл.№ 437, пл. № 438, заявен с пореден № 3 от
заявлението и установен с делбен протокол 1934 г.,
дял ІІІ, т.3. С процесното решение № 6908 от
07.11.2013 г., издадено от Общинска служба земеделие „Овча купел“, гр.София, е
възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н.Ч. в съществуващи/
възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1./ нива от 0.315 дка,
седма категория, находяща се в землището на село
Бояна, в местността Аметица, имот № 437, к.лист № 612
от кадастрален план изработен 1950 г., при посочени граници/ съседи/, като
видно от забележка: имотът се възстановява в размер на 315 кв.м.,
представляващи 1/ 2 ид.част от имот с пл.№ 437; 2./
нива от 0.653 дка, седма категория, находяща се в землището
на село Бояна, в местността Аметица, имот № 440,
к.лист № 612 от кадастрален план изработен 1950 г., при граници/ съседи/: от
две страни улица, пл.№ 437, пл. № 438, като видно от забележка: имотът се възстановявав размер на 653 кв.м., представляващ 1/ 2 ид.част от имот с пл.№ 440, който имот е заявен с пореден №
3 от заявлението и установен с делбен протокол 1934
г., дял ІІІ, т.3. Липсва изрично отбелязване, че решението на ОСЗ“ Овча купел“
е влязло в законна сила. От друга страна следва да се вземе предвид
обстоятелството, че в частта, с която се
възстановяват правата на собственост върху земеделските земи в лицето на
наследниците на С. Н.Ч., решението на ОСЗ”Овча купел” е положително за тях/ за
ищците/ и не е налице правен интерес от обжалването му, тъй като поражда
незабавно конститутивното си действие.
Представено е удостоверение по чл.13, ал.5 от
ППЗСПЗЗ, изх.№ 9400-1165/12 г./ 03.10.2013 г., издадено от Гл.архитект на
Столична община- район“Витоша“, относно имоти със стари планоснимачни
№ 437 и 440, заявени в сроковете по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ от Ц.В.П., в
качеството й на наследник на С. Н.Ч..
От
удостоверение за наследници с изх.№ 1945/15.10.2013 г., издадено от Столична
община- район „Витоша“ се установява, че С. Н.Ч. е починала, като вдовица на
02.02.1981 г. и е оставила след смъртта си следните
наследници по закон: П.В.Ч.- син; Ц.В.П.- дъщеря и Н.В.Ч.- син, починал на
11.04.2010 г., като неженен, без деца. От удостоверение за наследници с изх.№
1418/28.12.2015 г., издадено от Столична община- район „Триадица“ се
установява, че П.В.Ч. е починал, като вдовец на 14.12.2015 г. и е оставил след
смъртта си за наследник по закон: В.П.Ч.- дъщеря. От удостоверение за
наследници, издадено на 15.05.2023 г. от длъжностно лице в Столична община-
район „Витоша“ се установява, че Ц.В.П., ЕГН ********** е починала на
04.10.2021 г., като вдовица и е оставила за наследник по закон- Т.В.Т.- син,
който е починал на 03.04.2023 г. Видно от същото удостоверение за наследници, наследници по закон на Т.В.Т. са С.В.Т./ съпруга/ и Ц.Т.Т./ дъщеря/.
От нот.акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 017, том І, рег.№ 1091, дело № 015 от 2015 г. , се установява,
че на 30.01.2015 г. в гр.София е бил сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по силата на който „Г.Ф.“ ЕООД, чрез управителя и
представителя си Р.А.Ш.е продало на Р.Д.А., следния собствен на дружеството
недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № 68134.1939.439, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД
18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ
се в гр.София, Столична община, район „Витоша“, ул.“**********, с площ съгласно
скица на АГКК от 1082 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 440, квартал 32, парцел ІV, при съседи посочени в нот.акт.
Пред
настоящата въззивна инстанция е представено от ищците
и прието, като доказателство решение №
6908 А/07.07.2021 г., издадено от Общинска служба
земеделие „Западна“, София-град, с което на основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ е
поправено решение № 6908/07.11.2013 г., както следва: навсякъде, вместо „делбен протокол 1934 г., дял ІІІ, т.3“, да се чете: „“ Делбен протокол 1934 г., дял ІІ, т.3“. Изрично е
отбелязано, че решението е влязло в законна сила на 23.07.2021 г.
Съобразно
постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.188,
ал.3 ГПК/отм./, а понастоящем по чл.235, ал.3 ГПК, съдът е задължен да вземе
предвид всички факти, независимо дали са се осъществили преди предявяване на
иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания,
ако са от значение за спорното право. Съгласно решение № 238 от 12.07.2011 год.
по гр.дело № 533/2010 год. на ВКС, І г.о., „Основанието на иска се определя от
фактите, които ищецът посочва в обстоятелствената част на исковата молба и от
които извежда своето право. Тези факти подлежат на доказване в процеса. При
действието на отменения ГПК страните имат право да сочат нови доказателства
неограничено както пред първата, така и пред въззивната
инстанция. От друга страна чл.188, ал.3 ГПК /отм./ задължава съда да вземе предвид
и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното
право. Изменението на основанието на иска за собственост на основание чл.116
ал.1 ГПК /отм./ се състои в посочването на нов юридически факт, като ново
основание на иска в сравнение с посоченото в исковата молба. Представянето на
ново доказателство за въведеното в исковата молба основание на иска не
представлява изменение на иска по смисъла на чл.116 ал.1 ГПК /отм./“. Според
цитираното решение, както и решение № 117 от 21.05.2013 год. по гр.дело №
20/2013 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 253 от 18.01.2013 год. по гр.дело №
295/2012 год. на ВКС, ІІ г.о., и трите постановени по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е бил длъжен да обсъди представеното пред
него и прието като доказателство ново решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, както го
задължава разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК/отм./, а сега нормата на чл.235,
ал.3 ГПК. Настоящият въззивен състав споделя изцяло
възприетото с посочените решения на състави на ВКС разрешение. Решението по
чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделските
земи е административен акт с вещноправни последици и
е елемент от административна процедура, а не придобивен
способ, поради което с представеното от ищците пред настоящата въззивна инстанция в проведеното публично съдебно заседание
на 01.12.2021 г., решение № 6908 А/07.07.2021 г., издадено от Общинска служба земеделие
„Западна“, София-град, с което на основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ е поправено
решение № 6908/07.11.2013 г. не се въвежда ново основание за придобиване на
собствеността. С това решение на органа по поземлената собственост се
установява, че след предявяването на иска на 26.11.2015 год. са настъпили факти
от значение за спорното право на собственост, които съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, следва да бъдат взети предвид, а не се касае за новонастъпили
юридически факти, съставляващи основание за предявяване на нов иск.
Реституцията по
ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт- решение
на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на
реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи
белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид индивидуални
административни актове има конститутивно действие по
отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и
легитимират лицата като собственици, но
само в случай на неоспорване от трети лица на правото на възстановяване.
Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието вещно- правно действие е
обусловено от наличието на действително право на собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните
наследници. Ако такова право на собственост не е съществувало към обобществяването, то и решението по чл.14, ал.1 или ал.3
ЗСПЗЗ не може да го създаде понастоящем. В тази връзка следва да се отбележи,
че установеното в административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното
производство по чл.11, ал.2 или чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ право на собственост към
момента на обобществяването няма обвързващо действие спрямо трети лица, които не са били страни в
съответното производство, поради което и актът за възстановяване е
непротивопоставим на оспорващите го трети лица. В този смисъл гражданският съд
осъществява косвен съдебен контрол, в случай на изрично направено конкретно
искане, както за валидността, така и за материалната законосъобразност на
административния акт, в чието производство по издаване и обжалване не е била
страна оспорващата го ответница- ТР № 6/ 10.05.2006 г. на ОСГК- ВКС. Съдът обаче следва
да осъществи косвен съдебен контрол за наличието на
предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по реда на
ЗСПЗЗ само
в рамките на направеното по делото оспорване от страна на
неучаствувалото в административното
производство лице/ в случая ответницата по делото/. Ако подобно оспорване
не е било направено
изрично, съдът не разполага с правомощието да упражнява служебно косвен съдебен контрол. Само при направено
оспорване ползуващото се от решението
на ОСЗ /ПК/ лице следва да ангажира
доказателства за установяване наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, тъй като само
в този случай наличието на предпоставките
за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се
включва в предмета на доказване и то само по
отношение на онези предпоставки, липсата на които
оспорването засяга. В процесния
случай по отношение на решението на ОСЗ“Овча купел“, гр.София, с
което ищците се легитимират като собственици на спорния имот в писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът, чрез своя пълномощник не е направил изрично
искане да се извърши косвен съдебен контрол по реда на чл.17,
ал.2 от ГПК. Според практиката
на ВКС направените в отговора на исковата
молба възражения трябва да са
достатъчно ясни и конкретни, за да може
ищецът от своя страна да
организира защитата си, което не
би могло да стане, ако
се направи общо възражение, че наследодателят му не е бил собственик на спорния имот,
без да се
посочат причините за това.
В процесния
случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за постановяване на реституционното
решение на ОСЗ „Овча купел“, гр.София, в полза на ищците за възстановяване на
собствеността върху процесния спорен недвижим имот.
От друга страна съдът приема, че процесното решение
от 07.11.2013 год., издадено от ОСЗ“ Овча купел“, гр.София е валиден
индивидуален административен акт, който е породил своите правни последици.
На следващо място, съдът приема, че
при положение, че ответницата черпи права от придобивно
основание, осъществило се след коопериране на имота, същата не разполага с
възражението, че наследодателя на ищците не е бил собственик на спорния имот
към момента на кооперирането му. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана
с Решение № 293 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр.дело № 43/2012 г., І г.о., в което е прието, че не е допустимо
страна по вещен иск, с предмет реституирана земеделска земя, която черпи права
от правопораждащ факт, осъществил се след
кооперирането на имота да оспорва правата на наследодателя на реституираните
собственици върху имота към момента на обобществяването
му, тъй като не заявява свои права върху него към този предходен момент.
Установяването на този факт би било релевантно само в случай на спор кому
принадлежи правото на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. В случая,
ответницата не заявява собственически права върху процесния
поземлен имот към момента на обобществяване на
земеделската земя, поради което не следва да се изследва фактът дали
наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот към
момента на неговото масовизиране. В същия смисъл е константната практика на ВКС
- Решение № 885/13.12.2010 г. по гр. дело № 1468/2009 г. на ВКС, І г. о.,
Решение № 137/16.08.2011 г. по гр. дело № 1036/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение
№ 365/15.10.2010 г. по гр. дело № 1493/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 329
от 27.04.2010 г. по гр.дело № 927/2009 г. на
ВКС, І г.о.. Доколкото в процесния случай ответницата не заявява свои права върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, същата не
разполага и с възражението, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е
идентичен с притежавания преди масовизацията. В този смисъл са постановените
Решение № 360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1385/2010 г., I г. о. и
Решение № 27 от 26.01.2011 г. по гр.дело №1687/2009 г. на ВКС, І г.о.
На следващо място, в Тълкувателно
решение № 1/1997 г. на ОСГК се приема, че решенията на общинските поземлени
комисии по чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и в нови
реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно
действие, тъй като с тях се индивидуализира обекта на собственост. В практиката
на ВКС се приема също така, че в рамките на исково производство по спор за
собственост е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, с
които се възстановява право на собственост. Косвеният съдебен контрол обаче е
контрол за законосъобразност на съответния административен акт и предполага
проверка дали са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ
издаването му. В случая, при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ,
контролът обхваща спазването на уредените от закона правила за установяване
собствеността и идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване
на собствеността преди обобществяването на земята с
документите по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно
чл.18а и чл.18б ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и
т.н. В този смисъл е Решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр.дело № 289/2009 г. на
І г.о. Ищецът, който основава правата си на земеделска реституция, е длъжен
да докаже, че праводателят му е бил собственик на
имота преди обобществяването, само ако ответникът
оспорва иска като предявява свои права върху същия имот към същия момент. В
обратната хипотеза, когато ответникът черпи правата си от юридически факт,
възникнал след обобществяването /сделка с ТКЗС,
предоставяне на право на ползване и др./, той няма интерес да твърди, че
наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на
кооперирането, а следва да докаже, че неговите права са противопоставими
на правото на реституция. В хипотеза, като в процесния
случай, когато ответникът черпи правата си от юридически факт, възникнал след обобществяването /сделка с ТКЗС, предоставяне на право на
ползване, договор за покупко- продажба и др./, той
няма интерес да твърди, че наследодателят на ищците не е бил собственик на
имота към момента на кооперирането. Възражението на ответницата по делото, че
ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател, е
недопустимо да бъде обсъждано от съда, тъй като същата не заявява свои права
върху имота за възстановяване по реда на земеделската реституция и няма правен
интерес да твърди че наследодателя на ищците не е бил собственик на имота преди
кооперирането му.
Направеното
в процесния случай от ответницата възражение в тази
насока е недопустимо, поради липса на правен интерес и не следва да бъде
разгледано от съда. В този смисъл са Решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр.дело
№ 1493/2009 г. на ІІ г.о. и Решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.дело №
927/2009 г. на І г.о., които се споделят от настоящия въззивен
състав.
По въпроса
за допустимите възражения срещу иск за собственост,
основан на земеделска реституция, в практиката на ВКС - решение № 1082 от 05.12.2008 г. по гр.дело №
2570/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1519 от 17.11.08 г. по гр.дело №
1033/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., най-общо се приема,
че по иск
за собственост, основан на земеделска
реституция, ответникът не може да
оспорва легитимацията на ищеца с възражението,
че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот
към момента на обобществяването му, ако самият
той не заявява
права върху имота към същия
момент. Ответникът може да противопоставя
по предявения иск само собствени
права, които изключват правата на ищеца. Настоящият
възивен състав споделя изцяло тази
практика на ВКС, която е установена при действието на ГПК/
отм./, още повече, че в същия смисъл
е и последващата практика по чл.290
от ГПК - решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр.дело № 2713/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 595 от 04.12.2009 г.по гр.дело №
3474/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.дело № 927/09 г. на І г.о.; решение № 185/28.05.10 г. по гр.дело № 65/10 г. на ІІ г.о.; решение № 540/13.07.10 г. по гр.дело № 1837/09 г. на І г.о.; решение № 365/15.10.10 г. по гр.дело №
1493/09 г. на ІІ г.о. Тази практика
следва да намери приложение и по настоящето дело.
Недопустимо е в процесния случай направеното от
ответницата възражение срещу правото на собственост на наследодателя на ищците
върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС. След като ответницата не
е противопоставила насрещни права върху процесния
имот към този момент, съдът не следва да разисква придобивното
основание на наследодателя на ищците и дали притежаваният от него имот е
идентичен с този който е възстановен на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ.
На следващо място, в практиката на
ВКС- решение № 247 от 15.05.2009 г. по гр.дело № 1075 от 2008 г. на ВКС, ІІ
г.о. и решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр.дело №. 1912 от 1997 г. на ВКС, ІV
г.о. е прието, че административното производство по възстановяване на
собствеността на земеделски земи приключва с издаването или заверката от
Общинската служба „Земеделие” на скицата към решението на този административен
орган и че такава скица е необходима винаги и независимо от това дали имотът е
индивидуализиран по местоположение, граници и съседи в решението на ОСЗ. Съдът
приема, че когато имотът се намира в границите на урбанизирана територия,
издаването на такава скица не е необходимо. Такъв е процесния
случай, с оглед на обстоятелството, че спорния поземлен имот възстановен на
ищците по реда на ЗСПЗЗ се намира в границите на урбанизирана територия.
Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху подлежаща на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя се удостоверява с решението на
ОСЗ /преди Поземлена комисия/ и скицата към това решение. До изменението на
тази разпоредба с ДВ бр.45 от 1995 г. ЗСПЗЗ не е изисквал скица към решенията
на поземлените комисии, поради което за издадените преди влизане в сила на това
изменение на закона решения на ПК скица не е необходима. Достатъчно е в самото
решение на ПК имотът да е достатъчно индивидуализиран по местоположение, площ и
съседи. Не се изисква скица към решенията на ПК и ОСЗ и за бившите земеделски
имоти, които понастоящем се намират в границите на урбанизираните територии,
тъй като за индивидуализацията на тези имоти още преди постановяване на
решението на административния орган законът изисква издаване на удостоверение и
скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ от органите на общината. За тези имоти
издадената от общината скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ замества скицата,
която законът изисква да бъде издадена от административния орган /ПК или ОСЗ/
за земеделските имоти, намиращи се извън урбанизираните територии. Поради това
административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ
върху бившите земеделски имоти, намиращи се в границите на урбанизираните
територии, приключва с постановяването на решението на общинската служба
„Земеделие”, без към това решение да е необходимо издаването от ОСЗ на последваща това решение скица на имота. В този смисъл е и практиката
на ВКС по този въпрос /например решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.дело №
1134 от 2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр.дело № 79
от 2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 245 от 25.05.2011 г. по гр.дело № 806 от
2010 г. на ВКС, І г.о и др.,/, в която е възприето горното становище.
На следващо място по заявеното от ответницата придобивно основание- изтекла в нейна полза придобивна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2
от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и
започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. При тълкуване на текста
в практиката на ВКС се приема, че преди възстановяване на собствеността по реда
на ЗСПЗЗ придобивна давност върху имота не може да
започне да тече. Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или
по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила /22.11.1997 год./, и то при положение, че реституционното
производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е
приключило окончателно.Това означава, че придобивната
давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от
22.11.1997 г., а ако възстановяването на собствеността настъпи след тази дата,
началният срок на давността е от момента на възстановяването.
В практиката на ВКС- решение № 584
от 25.09.2009 г. по гр.дело № 2949/2008 г. на ВКС, І г.о., е прието, че не може
да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ
за възстановяване на собствеността. Това разбиране изхожда от заложения в чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се
защити чрез иск. Настоящият въззивен състав напълно
споделя така постановеното решение, което е израз на създадената трайна
практика на Върховния касационен съд по този въпрос. В хипотеза, при която
решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в
сила след приемането на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, то давностният
срок за придобиване на имота започва да тече именно от момента на влизане в
сила на решението за възстановяване на собствеността. От този момент правото на
собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на
съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. Що се
отнася до възможността имотът да бъде придобит с кратката петгодишна давност,
тя се определя от добросъвестния характер на владението, за което е от значение
наличието на предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от ЗС. Следователно е
допустимо придобиване на възстановен земеделски имот съгласно чл.79, ал.2 ЗС
при условие, че владението е добросъвестно.
В закона няма ограничения относно
вида на придобивната давност, която тече след
прекъсването и по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. В практиката на ВКС е възприето
разбирането, че това може да е и кратката петгодишна давност - в този смисъл
решения № 627/05.10.2010 г. по гр.дело № 1623/09 г. на ВКС, І г.о. и № 547/12.01.11
г. по гр.дело № 660/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Настоящият въззивен
състав споделя това разбиране. То изхожда от идеята, че при липса на специална
уредба се прилагат общите правила на ЗС и по-специално на чл.70 от ЗС. Когато приобретателят на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски
имот придобива от несобственик, но без да знае това, владението му е
добросъвестно, ако е основано на валидна сделка. Това владение може да доведе
до придобиване на собствеността с кратката придобивна
давност по чл.79, ал.2 от ЗС.
По настоящето дело е установено, че
собствеността на ищците върху спорния имот е възстановена с решение на ОСЗ-„Овча
купел“, гр.София от 07.11.2013 г., което има конститутивно
действие. Ответницата очевидно е получила владението на имота през 2015 г. по
силата на договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 30.01.2015 год., оформен с нотариален акт. Създава се положение, при
което ответницата владее имота на годно правно основание - договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 30.01.2015 год., оформен с нотариален акт, без да знае, че нейният
праводател не е собственик. Владението й е
добросъвестно съгласно чл.70, ал.1 от ЗС и тя може да придобие имота с кратката
петгодишна давност. Давността се прекъсва с чл.2, ал.5 от ЗВСОНИ, но след
22.11.1997 г. започва да тече нова давност. В настоящия случай, съдът приема,
че придобивна давност в полза на ответницата/
респективно на нейния праводател/ би могла да започне
да тече най- рано от 07.11.2013 год., а именно от момента, когато собствеността
на ищците върху спорния имот е
възстановена с решение на ОСЗ-„Овча купел“, гр.София. От този момент- 07.11.2013
г. до датата на предявяване на иска за собственост -26.11.2015 г., не е изтекъл
необходимият петгодишен срок по чл.79,
ал.2 от ЗС за придобиване от ответницата на собствеността по давност. С оглед
на което, ответницата не е придобила собствеността върху спорния имот по
давност, поради което заявеното от нея придобивно
основание- изтекла в нейна полза придобивна давност
се явява неоснователно.
В този смисъл и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че ответницата
не се легитимира, като титуляр на право на собственост върху процесния недвижим имот-1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1939.439, с адрес на поземления имот: гр.София,
район“Витоша“, ул.“**********, с площ от 1082 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
440, квартал 32, парцел ІV, при съседи: 68134.1939.1122, 68134.1939.627,
68134.1939.438, 68134.1939.1119. Ищците се легитимират, като титуляри на правото
на собственост върху процесния
недвижим имот, на посоченото от тях
придобивно основание, който се владее
от ответницата без правно основание, поради което предявения от тях
ревандикационен иск за собственост с правно основание
чл.108 от ЗС се явява
основателен и доказан, и като
такъв, правилно
е бил
уважен от първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивникът-ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. При този изход на спора пред настоящата
съдебна инстанция, на въззиваемата страна- ищец В.П.Ч.
на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство в
размер на сумата от 850 лв./ от които 400 лв. заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза и 450 лв., представляващи уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правно
обслужване от 05.05.2021 г./. При липса на направено
искане за присъждане на разноски за
настоящата въззивна инстанция, такива не се дължат на
въззиваемите страни - ищци С.В.Т. и Ц.Т.Т..
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 711 от 03.01.2019 г.
постановено по гр.дело № 73029/2015 г. по
описа на СРС, І Г.О., 47 състав.
ОСЪЖДА Р.Д.А.,
с ЕГН **********, да заплати на В.П.Ч.,
с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, сумата от 850 лв. / осемстотин и петдесет лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.