О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №241
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 01,02,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. дело №
2659/2018 г. и установи следното:
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
С определение № 11015/29,10,2018 г., постановено
по гр. д. № 6107/2018 г. на РС Пловдив VI гр.
състав, са оставени без уважение молба вх. № 32998/31,05,2018 г. от Г.З.З. с ЕГН **********; и молба вх. № 33002/31,05,2018 г. от
С.З.З. с ЕГН **********; с които се иска да се
допусне същите „да встъпят главно в производството“ по делото, тъй като
„предявяват срещу всички страни по делото самостоятелни права върху имота“ –
предмет на делбата.
Посоченото
определение се обжалва с въззивна
частна жалба вх. № 65986/06,11,2018 г. от Г.З.З. и с въззивна частна жалба вх. № 65991/06,11,2018 г. от С.З.З.. С оплакване за незаконосъобразност на определението от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да допусне
исканото главно встъпване в производството по делото.
Ответникът по
частните жалби В.Т.Т. ***, ЕГН **********; заявява
становище за основателност на жалбите и също иска отмяна на определението и
допускане на главното встъпване.
Ответникът по
частните жалби Р.З. ***, ЕГН **********; заявява становище за неоснователност
на жалбите и иска потвърждаване на обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Частните жалби са допустими (предявени са в срок
от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт) и следва да се
разгледат по същество.
Производството по делото е образувано по иск за
делба, предявен от Р.З. ***, ЕГН **********; против В.Т.Т.
***, ЕГН **********. Твърди се, че страните са съсобственици на недвижими имоти
(два жилищни в гр. Пловдив, шест УПИ в с. Тюркмен и два земеделски имота в
землището на същото село).
Като основание за възникване на съсобствеността
се сочи наследство от З. Д. З., поч. на 10,07,2008
г., който приживе придобил процесните имоти в режим
на СИО с ответника В.Т.-З.. Призовани към наследяване били: ищецът (дъщеря на
общия наследодател, придобила по наследство 1/8 ид.
част), ответникът (преживяла съпруга, придобила 1/2 ид.
част от прекратената СИО и 1/8 ид. част по
наследство) и частните жалбоподатели Г.З. и С.З. (също низходящи от първа
степен, наследили по 1/8 ид. част). След откриване на
наследството преживялата съпруга (отв. В.Т.-З.) и низходящите
Г. и С. З. продали (с договор от 07,10,2008 г.) цялото си наследство от общия
наследодател на трето лице – С. С. Т., която след смъртта си оставила за свой
единствен наследник дъщеря си – ответницата В.Т.-З.. Така към датата на
предявяване на исковата молба съсобственици на процесните
имоти се твърди да са ищецът (притежаващ 1/8 ид.
част) и ответникът (притежаващ 7/8 ид. части, от
които 4/8 ид. части – от прекратената СИО и 3/8 ид. части – по наследство от С.Т.).
Исковата молба е предявена на 16,04,2018 г. и е
вписана в Службата по вписванията на 20,04,2018 г. (вж. л. 48).
С молба вх. № 33002/31,05,2018 г. от С.З.З. с ЕГН **********; се предявява искане да бъде допуснато
главно встъпване на молителя в производството по делото, като се предявяват искове
за делба срещу първоначалните ищец и ответник на един от процесните
имоти (жилище в ***) с
твърдение молителят да притежава 1/8 ид. част от
него. Към молбата се прилага нотариален акт, видно от който на 03,05,2018 г. –
след предявяване и след вписване на исковата молба, ответникът В.Т.-З. е прехвърлила (подарила) на своята дъщеря
С.З. 1/8 ид. част от посочения имот.
С молба вх. № 32998/31,05,2018 г. от Г.З.З. с ЕГН **********; се предявява искане да бъде допуснато
главно встъпване на молителя в производството по делото, като се предявяват
искове за делба срещу първоначалните ищец и ответник на един от процесните имоти (жилище в ***) с твърдение молителят да притежава
1/8 ид. част от него. Към молбата се прилага
нотариален акт, видно от който на 03,05,2018 г. – след предявяване и след
вписване на исковата молба, ответникът В.Т.-З. е прехвърлила (подарила) на
своята дъщеря Г.З. 1/8 ид. част от посочения имот.
С писмени отговори първоначалният ищец Р.З.З. се е противопоставила на исканията за встъпване на
третите лица в производството.
С обжалваното определение РС е оставил без
уважение като неоснователни исканията за допускане главно встъпване. За да
достигне до този извод, РС е приел, че не е налице хипотезата на чл. 225 от ГПК, тъй като третите лица не предявяват самостоятелни права върху предмета на
спора, както и че не са налице предпоставките по чл. 226 ал. 2 от ГПК, при
които приобретателите могат да заместят праводателя си в процеса.
Настоящата инстанция също приема молбите за
главно встъпване за неоснователни по следните съображения:
Главно встъпване законът предвижда в хипотеза,
при която трето за първоначалния спор лице претендира за себе си изцяло или
отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. В този
случай законът допуска това лице да предяви исковете си срещу ищеца и ответника
и те да бъдат съединени за общо разглеждане и безпротиворечиво
решаване в едно производство с вече предявения иск. Същественото в случая
обстоятелство, даващо основание за такова встъпване, е това, че третото лице
предявява самостоятелни права
върху предмета на спора. Самостоятелността на правото на встъпващия се състои в
неговата несъвместимост с
правото, претендирано по първоначалния иск. Това
означава, че претендираното от третото лице
право следва да изключва правото, претендирано от
първоначалния ищец. Несъвместимостта на претенциите на
първоначалния ищец и на главно встъпилия налага противоположни решения – при
уважаване иска на единия, този на другия трябва да бъде отхвърлен (така – проф.
Ж. С., „Българско гражданско процесуално
право“)
Настоящият случай не е такъв. В настоящия случай
е настъпило прехвърляне на спорното право в хода на процеса. След предявяване и
след вписване на исковата молба ответникът е прехвърлил на едно трето лице част
от права си върху едното жилище и на друго трето лице част от правата си върху
второто жилище. При това прехвърлителят е запазил в
своя патримониум част от правата си върху всяко от
жилищата. Така на практика за всеки от двата жилищни имота – предмет на
делбата, кръгът на съсобствениците е разширен след вписване на исковата молба и
се иска допускане на приобретателите като съделители в производството, наред с първоначалните страни.
Липсва основание за допускане на исканото встъпване. Според разпоредбата на чл.
226 ал. 1 от ГПК, намираща приложение и в делбеното
производство, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено
върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Смисълът на
тази разпоредба не е да се забрани прехвърлянето на спорното право като материалноправна възможност (носителят му не губи
разпоредителната си власт), а да се отнеме на това прехвърляне непосредствения
процесуалноправен ефект, за да се защитят процесуалните права на насрещната
страна. В случая прехвърлянето на част
от спорното право в хода на процеса има за резултат увеличаване броя на
съсобствениците на двата жилищни имота – предмет на делба, и конституирането на
приобретателите като съделители
би повлияло директно на приложимостта на някои от способите за извършване на
делбата и би влошило процесуалното положение на насрещната страна.
В обобщение: извършеното в хода на
производството прехвърляне на част от спорното право в полза на трети лица не е
основание да се допусне встъпването на същите по реда на чл. 225 от ГПК, поради
което обжалваното определение се приема за законосъобразно и ще бъде
потвърдено. По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11015/29,10,2018 г.,
постановено по гр. д. № 6107/2018 г. на РС Пловдив VI гр. състав, с което са
оставени без уважение молба вх. № 32998/31,05,2018 г. от Г.З.З. с ЕГН **********; и молба вх. № 33002/31,05,2018 г. от
С.З.З. с ЕГН **********; за допускане главното им
встъпване и разглеждане на предявените от тях искове за делба в производството
по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на
предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: