Решение по дело №243/2018 на Районен съд - Стара Загора

                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               27.04.2018 година                         гр. Стара Загора

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На  19 февруари                                                              Година 2018

В публичното заседание, в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: М.Пенева

като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов

АНД № 243 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на ”Стройкомерс” ЕООД, с адрес: гр.София, ул.”Г…”№ …, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 24-001734 от 05.01.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Стара Загора.

            

  В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушението. Жалбоподателят твърди, че бил в трудови правоотношения с лицето Георги Ангелов, но считано от 01.11.2017г. трудовият договор бил прекратен по надлежния ред, като било подадено и уведомление до ТД на НАП за това обстоятелство. За дружеството било необяснимо присъствието на Ангелов на обекта по време на извършената проверка на 21.11.2017г. от страна на Инспекция по труда, като само той би могъл да обясни присъствието си там. Констатациите на актосъставителя били неверни и с възпроизвеждането им в наказателното постановление дружеството било санкционирано незаконосъобразно за неизвършено от негова страна нарушение и то със санкция в размер на 4000 лева. Ангажира доказателства в процеса.

 

Въззиваемата страна – Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Стара Загора, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

            

             Жалбата е редовна и допустима, защото е подадена в законо-установения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

             С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001734 от 07.12.2017год., дружеството „Стройкомерс” ЕООД било санкционирано, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ с „имуществена санкция” в размер на 4000.00 лева, за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че дружеството, в качеството на работодател приема на работа на обект в гр.Стара Загора, кв.Трите чучура, бл.56 считано от 02.11.2017г. и към момента на проверката- 21.11.2017г. в 11.20 часа лицето Г. А.- технически ръководител, без преди това да сключи с него писмен трудов договор. Уточнява се, че в саморъчно попълнена от това лице декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, същият посочил, че е на работа от 02.11.2017г.

   Описани са документите, които служителите на трудовата инспекция проверили в хода на проверката. От анализа на изложените в акта и в НП обстоятелства следва констатацията, че актосъставителят и наказващият орган изчерпателно са описали всички относими факти и обстоятелства включени в състава на нарушението и по никакъв начин не било нарушено правото на защита на санкционираното дружество в настоящия административнонаказателен процес. Изрично е описано от кога завареното лице работи на обекта и то по негови данни, попълнени в нарочна декларация, която се цени в процеса като годно писмено доказателство, както и датата на извършената проверка, когато същият бил установен на строителния обект. Вярно е, че между дружеството и Ангелов имало предходен трудов договор, но именно от представеното от дружеството заверено копие на Заповед № 57 от 1.11.2017г. се установява, че трудовият договор бил прекратен.Посочено е, че А. заемал длъжността „технически ръководител” на обекта. Подадено е и съответно уведомление до ТД на НАП за регистриране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което действително от 02.11.2017г. свидетелят Г.А.не би следвало да осъществява дейност на строителния обект, защото правоотношението му с работодателя било прекратено. От фактическа страна обаче, било установено, че въпреки липсата на правно основание, свидетелят и към момента на проверката бил на обекта и по данни на заварени други работници, с които проверяващите служители разговаряли, технически ръководител на този обект и към момента на проверката бил именно Г.А. Изрично в показанията на свидетелите С.Ж.А. и В.С.Н. се установява, че именно работещите лица на обекта са представили Г.А.като технически ръководител и са съпроводили на инспекторите, като им посочили къде се намира той. След срещата си с трудовите инспектори свидетелят А. ги поканил във фургона, където им представил изискани документи и обяснил, че е на работа все още, защото нямало нов технически ръководител и няма на кого да предаде обекта, а бил материално отговорно лице. Същевременно сочи, че без неговото участие работниците нямало да се справят с осъществяване на задълженията си, поради което той и към датата на проверката- 21.11.2017г. изпълнявал функциите на технически ръководител. В саморъчно попълнена от него декларация заявил, че е на работа от 02.11.2017г. и към момента на проверката 21.11.2017г.

       Безспорно, по делото бе установено и че считано от 01.11.2017г. трудовият договор от 03.08.2017г. сключен между А. и дружеството бил прекратен, но този факт не е отрицателна предпоставка за осъществяване на вмененото на дружеството –работодател нарушение. С факта на прекратяване на договора, независимо дали имало нов технически ръководител или не, без значение дали на строителния обект се намира имущество или не, за лицето което е прекратило трудовото си правоотношение не съществува правно основание, което да оправдава присъствието му на това място, още повече, че както вече бе отбелязано по данни на работещите, А. и към момента на проверката бил на работа и осъществявал трудови функции, включително като материално отговорно лице. Няма пречка въпреки наличието на предходни трудови отношения, които били прекратени от 01.11.2017г., считано от следващия ден- 02.11.2017г. да бъде осъществено вмененото на работодателя нарушение, че приел на работа в процесния обект като технически ръководител свидетеля Г. А. Показанията на свидетелите са последователни и взаимнодопълващи се, като си кореспондират и с писмените доказателства и установяват наличието на всички белези от състава на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ. Несъстоятелна е тезата на дружеството изложена в жалбата, че за работодателя било неизвестно по какви причини Г.А.бил на строителния обект след прекратяване на трудовия му договор именно защото в процеса не се установи друго лице да било натоварено с неговите функции на технически ръководител и материално отговорно лице, поради което в съответствие с доказателствения материал по делото били направени и съответните изводи за осъществен състав на това нарушение. По своя характер същото е формално и за осъществяването му не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат. Както е известно, отговорността на дружеството, в качеството на работодател е обективна /безвиновна/, с оглед естеството на субекта- юридическо лице.

             Съгласно императивната норма на чл.61, ал.1 от КТ „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.” Несъмнено, считано от 02.11.2017г. и до 21.11.2017г., когато била осъществена проверката не е налице нов трудов договор между същото дружество и този работник /технически ръководител/, поради което с факта, че в посочения период лицето била на обекта и изпълявало вменените му функции без наличието на валидно сключен трудов договор, било осъществено и процесното нарушение.

             При изложените по-горе констатации, евентуалното приложение на санкционния състав за маловажно нарушение на трудовото законодателство, съгласно чл.415в, ал.1 от КТ би било незаконосъобразно и наказващият орган правилно не е приложил тази разпоредба. Първо, следва да се отбележи, че нарушението не е отстранено веднага след като било извършено, а от обстоятелствата по делото става ясно, че последващ трудов договор между този работодател и посоченото лице- технически ръководител не бил представен. Не на последно по важност място, следва да се отбележи и че този вид нарушения принципно са изключени от обхвата на маловажните нарушения, по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, с оглед изключенията предвидени в императивната норма на чл.415в, ал.2 от КТ, където законодателят указва, че не маловажни нарушенията и по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

         Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения опорочаващи произнасянето на наказващия орган с обжалваното НП. Съставеният акт за установяване на нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са изготвени от компетентните органи. За доказано по несъмнен начин нарушение на цитираната императивна материалноправна разпоредба и въз основа на правилно определената санкционна норма на чл.414, ал.3 от КТ, наказващият орган наложил имуществена санкция. Видно от текста на тази разпоредба възможната имуществена санкция за такова нарушение е в диапазона от 1 500 до 15 000 лева. Колкото до определения размер, а именно значително над минимума на възможната санкция и към средния предвиден в закона, съдът намира, че липсва съответна обосновка от наказващия орган. При определяне размера на санкцията следва да се отчетат редица обстоятелства, като при налагане на санкция в по-висок от предвидения минимален размер, за наказващият орган съществува задължение да го обоснове. В настоящият случай, действително наказващият орган не се позовал при произнасянето си на установени отегчаващи отговорността обстоятелства, а съдът не констатира такива. Настоящият съдебен състав счита, че справедлива и съответна на тежестта на нарушението би била санкция в минималния предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция в размер на 1500 лева, съответно счита, че наложената такава в размер на 4000 лева е прекомерна и не отговаря на тежестта на нарушението.

             За пълнота на изложението, следва да се отбележи и неприложимостта на института на чл.28 от ЗАНН в процесния случай. Осъщественото нарушение е типично за вида си, като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния, поради което прилагане на този институт, което фактически би освободило дружеството от отговорност изцяло, би било незаконосъобразно.

             В заключение, съдът приема жалбата за частично основателна, от което произтича изменяне на наказателното постановление съобразно гореизложеното, като  наложената санкция се намали до посочения размер.             

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, Съдът  

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-001734 от 05.01.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Стара Загора, с което на ”Стройкомерс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Гербер”№ 5, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция” в размер на 4000.00 лева, като я НАМАЛЯВА на 1500.00 лева.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд- град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: