Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на седми
март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №6751 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са в обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл.344, aл.1, т.1, т.2, т. 3 вр. чл. 225,ал.1 и чл.224 КТ от С.П.С.
срещу „П.В.” ЕАД за признаване за незаконно на извършеното на
28.03.2017г. със Заповед №16/28.03.2017г. уволнение и неговата отмяна, да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на МПС
–пристанищен механизатор I
група”, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 761.38
лева, претендирана като обезщетение за времето, през
което е останал без работа за шест месеца, ведно със законната лихва, считано
от деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
сумата; за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2016г. в размер на 104 лева и за
9 дни за 2017г. в размер на 468 лева, ведно със законната лихва, считано от
деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
сумите.
Ищецът излага, че работил при
ответника по трудов договор за неопределено време, считано от 03.09.1990г. на
различни длъжности, последната от които била „водач на МПС
–пристанищен механизатор I
група” с място на работа пристанище Варна-запад. Сочи, че на 28.03.2017г. му
била връчена №16/28.03.2017г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл.328,ал.1, т. 12 от КТ – поради обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор – лицето на притежава свидетелство за управление
на МПС. Счита издадената заповед за незаконосъобразно, а уволнението му за
незаконно. Излага, че на 09.04.2016г. претърпял автомобилна катастрофа, при която
получил счупване на тазобедрената кост, което наложило оперативно лечение,
последвано от голям период на възстановяване и рехабилитация, които продължили
до 26.03.2017г. включително. През това време му били издавани болнични листи с
болничен и домашен режим на лечение. На 27.03.2017г. се явил на работното си
място като помолил да му бъде даден полагащия му се платен годишен отпуск за
2016г. и 2017г., който бил в голям размер. Уведомил работодателя, че му
предстои явяване пред ТЕЛК за определяне процента на неработоспособност и на
работите, които не може да работи. Отпускът му бил необходим, за да изчака да
му бъде върнато СУМПС, тъй като срокът за отнемането му бил изтекъл. Прекият му
ръководител се съгласил да му предостави искания отпуск, но когато се обадил до
канцеларията на ответника, отпускът бил
отказан от там. На същата дата му било
връчено предизвестие №
7912/27.03.2017г. за освобождаването му от работа. След запознаване със
съдържанието на това предизвестие установил,че в него било невярно отразено,че
с писмо изх. №1882/24.03.2017г. бил поканен да покаже документ, удостоверяващ
изискваната квалификация по длъжностна характеристика. Твърди, че не се е запознавал с това или
друго писмо в посочения смисъл. Излага, че е представил своевременно на
работодателя свидетелството си за управление на МПС, издадено на ***. и валидно до ***. , като копие от него било приложено в
досието му. На другия ден бил повикан дневна смяна на работа и му била връчена
процесната заповед за прекратяване на ТПО. Счита, че работодателят се е позовал
без основание на чл.328,ал.1, т.12 КТ като сочи, че при това уволнително
основание работодателят следва да докаже създадена нова обстановка, при която
реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини неопреодолими за и от страните като в случая не можело да
се приеме, че са били непреодолими пречки да изпълнява възложената му работа.
Излага, че освобождаването му на това основание представлява злоупотреба с
право от страна на работодателя предвид продължителното му лечение в периода
10.04.2016г. до 26.03.2017г. вкл. без прекъсване. Твърди,че веднага след
претърпяната злополука работодателят му бил уведомен,че с АУАН №***/19.05.2016г.
като ПАМ му било отнето СУМПС а срок от шест месеца, считано от деня на
автомобилната катастрофа, като този срок бил изтекъл към момента на явяването
му на работа, който факт бил също известен на работодателя. Сочи, че
работодателят разполага с препис от актуалното СУМПС, валидно до ***. и с молба вх. №***. до Началника на IV РУП , с която поискал да му бъде върнато
СУМПС. Счита, че работодателят е следвало да се съобрази с проявената от него
добросъвестност и грижа да се снабди с отнетото свидетелство, за което бил
предприел необходимото преди да се яви на работа. От IV
РУП
го уведомили, че всеки момент ще го повикат, за да го получи и това било въпрос
на време/2-3 дни/ и не представлявало неопреодолима
от страните по трудовия договор пречка за реалното му изпълнение, като
отсъствието на такава пречка доказвало липсата на фактическия състав на
чл.328,ал.1, т.12 КТ и не била налице причина, поради която да не е могъл да
продължи да изпълнява работата, за която са се договорили. Преодоляването на
тази кратковременна пречка зависела изцяло от волята на работодателя, който не
само не съдействал за отстраняването й, но и създал пречки за това. Твърди,
че СУМПС му било върнато и след няколко
дни се явил на изпит за психологическа пригодност, след което му било издадено
удостоверение №***/**.2017г.
за такава. Сочи, че не е бил налице спор между него и работодателя, че
притежава изискуемото СУМПС и че срокът
на наложеното му наказани е изтекъл. Не било взето предвид и обстоятелството,
че до последния работен ден преди 27.03.2017г. е бил в отпуск за временна неработоспобност, поради което не можело да му се вмени в
задължение да прекара това време в IV
РУП с
надеждата да ускори предаването на свидетелството. Сочи,че на 27.03.2017г. бил
поставен в графика дневна смяна и до края на 12- часовия работен ден бил на
работното си място. Твърди,че графикът, по който престира
труд е 12 часа дневна смяна, 12 часа нощна смяна и два дни почивка като по
необясними за него причини по заповед на
ответника графикът бил променен и на 28.03.2017г. бил задължен да се яви дневна
смяна на работа, като по график следвало да е нощна смяна и с тези действия бил
лишен от каквато и да е било възможност да направи опит да получи по-бързо
СУМПС. Твърди,че соченото от работодателя правно основание в уволнителната заповед
е приложено неправилно и незаконосъобразно. Счита, че работодателят е тълкувал
превратно нормата на чл.328,ал.1, т. 12 КТ като е нарушил принципа за
добросъвестно упражняване на процесуалните права и чрез законово допустими
средства се е домогнал да постигне една единствена цел – прекратяване на
трудовия договор с него. Сочи и че към настоящия момент няколко работници при
ответника с отнето СУМПС продължават да работят на друга подходяща длъжност
докато изтече срока на наложеното им наказание.
Твърди,че решението за освобождаването му е било взето предварително и
прекратяването на ТПО имало реално друго основание, различно от посоченото в
него. Излага, че по време на дългогодишната си работа при ответника е работил
добросъвестно, отдавайки всичките си сили и енергия в работата си, няма
извършени нарушения на трудовата дисциплина и наложени дисциплинарни наказания.
Това му давало основание да смята, че работодателят е нарушил принципа на
добросъвестността по чл.8,ал.1 КТ и че е
налице злоупотреба с работодателска власт от негова страна.
В първото по делото с.з. процесуалният представител на ищеца излага, че
ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време.
Излага, че е неоснователно твърдението в
отговора на исковата молба, че поради неспазване на 7 дневният срок за ползване
на отпуск същият не е бил разрешен на моя доверител. Ищецът се явил при работодателя 21.03.2017 г. с молба
да ползва такъв отпуск, както е посочено
в исковата молба, поради здравословни проблеми и предстоящо явяване на ТЕЛК, но
тогава не му е бил разрешен и не му е дадена възможност да подаде такава молба.
По отношение на обезщетенията по чл. 224 КТ заявява, че не оспорва това, че му
е заплатено обезщетението за 33 дни неползван платен годишен отпуск, като
счита, че претендираното обезщетение е следвало също
да бъде заплатено. Полагаемото му се обезщетение по чл. 224 КТ било в по-голям
размер. Поради здравословните проблеми на ищеца, поради това, че той е бил във болнични затова
потърсил съдействието на адвокат Ангелов,
който да подаде от негово име тази молба до МВР, за да си получи свидетелството
за управление на МПС. Излага още, че достъпът му бил спрян на 27.03.2017 г.,
когато му била блокирана служебната карта, с която влиза в дружеството. Като при посещението му на 28.03 му бил издаден посетителски
пропуск.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „П.В.” ЕАД е
депозирал отговор на исковата, в която изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Не се оспорва обстоятелството, че
към датата на прекратяване на ТПО ищецът е заемал длъжността „водач
на МПС –пристанищен механизатор I
група” по силата на Допълнително споразумение №***. към Трудов договор №***.
Твърди се, че съгласно Раздел IV от
връчената на ищеца на 08.12.2014г. длъжностна характеристика за изпълнение на
възложената на работа е задължително същия да притежава свидетелство за
управление на МПС категория „С” или „Е”, като съгласно чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП
водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него. Излага се, че
при явяването си на работа на 27.03.2017г. ищецът не бил представил
необходимото свидетелство, включително след писмена покана да стори това. С
констативен протокол от същата дата било удостоверено, че ищецът не е представил необходимия за
изпълнение на възложената му работа документ, а представил молба, от която се
установявало, че документът не е в негово държане към същата дата поради
отнемането му на 19.05.2016г. от
компетентните органи за нарушение на ЗДвП – да не управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи средства.
Твърди се, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовия договор, тъй като без СУМПС не е възможно работникът да бъде допуснат
да изпълнява трудовите си задължения на водач на МПС. Сочи се, че във връченото
на работника предизвестие с изх.
№1912/27.03.2017г. мотивирано били изложени причините за прекратяване на
договора. По отношение на твърденията,че на ищеца не било разрешено
използването на платен годишен отпуск се излага,че на основание т.3 от Заповед
№575/26.11.2015г. на Изпълнителния директор заявлението за отпуск се
подавало от работника 7 дни предварително, като този ред бил въведен поради
непрекъснатия режим на работа на пристанището и денонощното обслужване на
клиентите. Сочи се, че твърденията на ищеца за нарушение на чл.8,ал.1 КТ и за
недобросъвестно упражняване на правото на работодателя с цел да прекрати
трудовия договор не са подкрепени с никакви убедителни аргументи или
доказателства. Твърди се, че от представените писмени доказателства –
констативен протокол и молба до ОД
на МВР се установявала съществуващата
обективна пречка за изпълнение на длъжността, заемана от ищеца, а именно СУМПС не
е в негово държание, което обстоятелство било възникнало след сключването на
договора. Сочи се, че срокът за отнемането както твърдял ищеца е изтекъл на
19.11.2016г., а той се сетил да си го потърси едва четири месеца по-късно на
23.03.2017г. Излага се, че здравословното състояние на ищеца не е било пречка
да потърси документа, тъй като той действал чрез пълномощник – адв.*** и
личното му участие не било нужно.
Оспорват се твърденията на ищеца, че поради здравословното си
състояние не можел да се погрижи за
получаване на документа преди датата на явяването си на работа, тъй като
съгласно чл.18,ал.2 от Наредба за медицинската експертиза,а ко
лицето не е в състояние да се яви пред разследващите органи, това се
удостоверява изрично в болнични лист като в болничните листи на ищеца това не
било посочено. Счита се, че ищецът не е бил добросъвестен и не може да черпи
права от собственото си поведени, тъй като в периода след 19.11.2016г. е имал
достатъчно време и упълномощен адвокат,ако е желаел да получи свидетелството.
Като не сторил това се поставил сам в обективна невъзможност да изпълнява
трудовия си договор и да работи като водач на МПС в пристанището. В тази връзка
се оспорват твърденията на ищеца, че работодателят го е възпрепятствал да си
получи свидетелството и че го е лишил от възможността да го получи по-бързо във
връзка с графика за работа. Твърди се, че обстоятелството че СУМПС е върнато в
един по-късен момент след прекратяване на договора не е от значение, тъй като
основанието следва да се преценява към момента на връчването на предизвестието
за уволнението.
По
отношение на предявения иск с правно основание чл.224 КТ се твърди,че на ищеца
е начислено и изплатено обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за
2016г. и 2017г. за общо 33 дни в размер на 2085.51 лева с фиш за заплата от
месец март 2017г. и банков превод от 11.04.2017г. и не ставало ясно дали ищеца
оспорва получаването на сумата или претендира заплащането на допълнително
възнаграждение, което същият следвало да уточни.
По
отношение на предявения иск по чл.225,ал.1 КТ се излага становище, че
шестмесечния срок не е изтекъл и че не са представени доказателства, че ищецът
е останал без работа. Твърди се, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1483.52 лева и в случай на уважаване на иска по чл.225 КТ се
отправя възражение за прихващане при твърдения, че тогава ще отпадне основание
за получаването на тази сума. Твърди се, че последният пълен отработен месец на
ищеца е месец март 2016г. като БТВ въз основа на което следва да се изчисли
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е 1390.34 лева.
В
първото по делото с.з. процесуалният
представител на ответника излага, че с молба от 03.08 е представил по делото
график за месец Март за явяване, който е предварителен и график за отчитане на явяването на лицето на
работа. Относно ползването на платен годишен отпуск не приема твърдението, че
не е била дадена възможност на ищеца да
подаде молба да ползва. Имало
деловодство, където всеки можел да отиде и да си подаде съответния документ,
на който се слага входящ номер. Излага, че отпуск се ползва след като разрешен
от работодателя. Относно обезщетението по чл.224 КТ 33 дни неползван отпуск
излага, че е изплатено обезщетение и тези 33 дни са за
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Не се спори от страните, а
и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността ищецът „водач на МПС
–пристанищен механизатор I
група” по силата на Допълнително споразумение №***. към Трудов договор №***.,
както и че трудовото му правоотношение е прекратено въз основа на Заповед №16/28.03.2017г.
Съгласно представената
длъжностна характеристика за длъжността „ Водач на МПС –пристанищен механизатор
I група”,
отдел ‚Тилова механизация“ в „П.В.“ЕАД следва да се притежава квалификация
/специалност/ категория „С“ или „Е“ и др.
Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД С.П.С. е
постъпил в болничното заведение на 09.04.2016г. и е изписан на 25.04.2016г. с
диагноза „ Счупване на ацетабулума в дясно“.
Съгласно представените
болнични листи С.П.С. е ползвал болничен отпуск поради неработоспособност до
26.03.2017г.
С молба вх.№***. на ОД на МВР-Варна, Четвърто
РУ С.П.С. е отправил искане за възстановяване държането на СУМПС поради
отпаднало основание за наложената ПАМ в см. На чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
С Уведомително писмо
№1883/24.03.2017г., подписано от ИД на „П.В.“ ЕАД С.П.С. е поканен да представи
в деня на връчването му в отдел“Човешки
ресурси“ оригинал и копие на свидетелство за управление на МПС категория „С“
или „Е“ или в същия срок да представи обяснения или доказателства, които да удостоверят
причината, поради която не разполага с необходимите документи. Съгласно
удостовереното на втората страница от
писмото двама свидетели – Н.С.К.– касиер и К.П.Д.- инспектор са
присъствали при отказа на адресата да получи уведомлението, за което е посочена
дата 27.03.2017г. – 10.31 ч.
Съгласно Констативен
протокол, изготвен от Д. Ат.-
инспектор, подписан от свидетели Н. К.-касиер
и К.Д.- инспектор С.П.С. се е явил на 27.03.2017г. в 10.30 ч. в
Административната сграда на пристанище Варна запад в отдел „Човешки
ресурси“ и след като се запознал със
съдържанието на Уведомително писмо №1883/24.03.2017г. , отказал да получи
същото, не представил оригинал или копие от свидетелство за управление на МПС
категория „С“ или „Е“, представил копие от молба вх. №***. по регистъра на ОД
на МВР-Варна, Четвърто РИ за възстановяване на правото за управление на МПС,
която била приложена към трудовото досие.
В Докладна записка
вх.№1897/27.03.2017г. на Ръководител отдел „ТМ“ , Пристанище Варна-Запад инж.И.Д.
е отразено, че на 27.03.2017г. С.П.С. се е явил на работа след продължителни
болнични като му било поискано свидетелство за управление на МПС, защото той
без него не можел да изпълнява длъжностните си задължения и се оказало, че
свидетелството му е отнето от КАТ, за което се водело дело. С. С.
отказал да подпише уведомително писмо, връчено му в отдел „Човешки ресурси“.
Направено е предложение да се вземат мерки по отношение на С.С., тъй като не може да работи като водач на МПС.
С Уведомление
№1912/27.03.2017г. на ИД на Пристанище Варна С.П.С. е предизвестен на основание
чл.328,ал.1, т.12 КТ, че след изтичане на уговорения/или законния/ срок
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено поради липса на необходимото
свидетелство за управление на МПС категория „С“ или „Е“ по длъжностна
характеристика за заеманата длъжност. Отразено че, е поканен с писмо с
изх.№1883/24.03.2017г. да покаже документ, удостоверяващ изискваната
квалификация по длъжностна характеристика и липсата на такъв документ е
обективна пречка да изпълнява възложената му работа. В уведомлението е вписано,
че лицето отказва да получи предизвестието
на 27.03.2017г. 15.35 ч., което е удостоверено с подписи на свидетелите Н. К. и К.Д..
Съгласно издаденото
удостоверение от ОД на МВР-Варна, IV РУ свидетелството за
управление на МПС на С.П.С. е отнето на ***. със съставяне на АУАН
и издаване на ЗППАМ №*** във връзка с АУАН.
Същото е върнато на С.С. на 30.03.2017г. поради това,
че са изтекли повече от 6 месеца от отнемането му без разрешаване на въпроса с
отговорността.
Видно от копие от СУМПС
на С.П.С. същото е издадено на 06.12.2013г. и е с валидност до 06.12.2018г.
Със Заповед
№16/28.03.2017г. е прекратено трудовото правоотношение на С.П.С. на основание
чл.328,ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор – лицето не притежава свидетелство за управление на МПС.
Представен е график за явяването на работа за месец
февруари и март 2017г. на отдел „ТМ“, Пристанище Варна-Запад гр.Девня.
Представен е списък на
длъжностите, работещи при вредни и специфични условия на труд на Пристанище
Варна, които ползват допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 дни.
Представена е Заповед
№1516/03.11.2011г., с която е определен реда за предоставяне на безплатна храна
и тонизиращи напитки на работници и служители на Пристанище Варна.
Представена е Заповед
№44/14.01.2014г., с която са определени категории работници и служители в
Пристанище Варна, работещи на 12 часов график и сумирано изчисляване на
работното време.
Представена е справка от
пропускателната система на Пристанище Варна –Изток за преминаване през
турникети и портали на служители за периода 20.03.2017г. до 23.03.2017г., от
която се установява, че С.С. *** Изток на
22.03.2017г. като е влязъл в 10.41 ч. и
е излязъл в 11.38 ч. , а след това на същата дата е влязъл в 12.26 ч. и е
излязъл в 12.54 ч.
Видно
от Експертно решение № 3090 от 17.08.2017г. , издадено от МБАЛ
„Св.Марина-Варна“ ЕАД на С.П.С. е
определена ТРН 50 % за заболяване : фрактура ацетабуле
декстра.
Представен
е Колективен трудов договор, сключен на 12.01.2016г. от П.В. ЕАД като
работодател и Синдикални организации – КНСБ Варна Изток, КНСБ Варна Запад,
СС“Подкрепа“ и синдикат „Докери“ .
Представено
е личното трудово досие на ищеца.
Свидетелят И.Д.И., заемащ длъжността Ръководител
Отдел“Тилова механизация“ в Пристанище Варна излага, че е бил началник на
ищеца. Сочи, че С. отсъствал продължително време и се явил при тях в началото
на 2017г. След като му свършили болничните се явил на работа на следващия ден.
Не си спомня да е ги е посещавал по-рано. Не си спомня да са разговаряли за
отпуска с него. Излага, че отпускът се разрешава от преките ръководители и след
това от ръководството. Прекият ръководител на С. бил дежурния механик, а когато
е на 8-часова смяна -груповият механик, който също трябвало да даде съгласие за
отпуска. Тъй като свидетелят знаел, че имало произшествие и книжката на С. била
отнета, когато той се явил на работа, му я поискал. С. казал, че няма шофьорска
книжка.Казал, че му била отнета за употреба на алкохол. Свидетелят му казала,
че не може да работи без книжка. След като нямал шофьорска книжка, трябвало да
работи на 8 часа. На първия или втория ден С. представил един документ от Второ
РУ, но от там не ставало ясно ще книжката ще му бъде върната. Той твърдял, че
ще му я върнат, но не казал кога. В такива случаи ръководството вземало
решение. Разказва, че в момента работник на длъжността „ Водач на МПС“ Г. Д. М. нямал книжка и го преместили на
длъжността „ Оператор ГОТ“ заради това. Длъжността му изисквала при работа да
разполага със свидетелство за управление. Графикът на работа се изготвял в
отдела от икономисти в края на месеца и на първо число на следващия месец се
слагал в дежурната стая. Графикът зависел от работата. Работниците работели на
смени по 12 и по 8 часа. Когато работят по 8 часа, извършвали техническо
обслужване на машините и се изразявало в смяна на масла, филтри, гуми.
Свидетелката
К.П.Д., служител в „Човешки ресурси“ в Пристанище Варна, излага, че трябвало да
връчат н С. писмо да представи свидетелство за управление на МПС, но той
отказал да получи писмото.С. се явил на работа след болничния на 27-ми.По време
на болничния не се бил явявал на работа. Не им показал шофьорска книжка.
Представил молба от адвокат до Четвърто РУ. Написали един констативен протокол,
който приложили към досието му. На разговора им присъствали Добринка Атанасова
и Наталия Веселинова.
Свидетелят
С.П.Н., заемащ длъжността „Дежурен механик“ в отдел „Тилова механизация“ в
Пристанище Варна от 1990г., излага че ищецът работел като шофьор в друга смяна-
синя смяна. През месец март, когато свидетелят бил дневна- бала смяна, ищецът
дошъл да пита за полагащия му се отпуск. Свидетелят звъннал на ръководителя на С.
за мнение. Казал на С. да отиде да пита И.Д.. След като се върнал попитал
свидетеля дали знае някои от юристите във Варна, а свидетелят му казал: „Не“.
По отношение на ползването на отпуск казва, че първо се пита устно и след това
се пуска писмено.
Свидетелят Т.П.Г., Председател на
Синдиката на докерите, излага, че С. е
член на синдиката и работел като шофьор в Пристанище Варна –Запад. Не бил ходил
при него и не му се бил обаждал за помощ. Не били говорили и за уволнението.
Знае, че С. имал тежко произшествие и бил дълго време в болнични. Един ден се
срещнали на първия етаж в административната сграда на Пристанище Варна пред
кабинета на административния директор и С. му казал, че са му взели книжката и
искат да го уволнят. Това било в края на болничните му.
Свидетелят Г. И. И., ръководител на отдел „Правен“ в Пристанище
Варна, излага, че не познава ищеца. Няма спомен Т.Г. да е разговарял с него по
отношение на уволнението на ищеца. Сочи, че заповедта за уволнение на
ищеца е минала през него и доколкото си
спомня правното основание било за
липсата на правоспособност.
Съгласно заключението на вещото
лице по проведената ССчЕ и допълнението към нея последният
пълен отработен месец от ищеца е месец март 2016г. като размерът на БТВ,
начислено за този месец е в размер на
1960.23 лева и включва : 156 лева за
трудов стаж и професионален опит; 141.80 лева заплата по време; 115.24 лева
престои; 826.86 лева по разценка; 59.09 лева за нощен и извънреден труд и
661.28 лева, от които по т.33 -180 лева по
чл.100 от КТД – право на средства за храна за всеки отработен ден / 8
лева за 8часа и 12 лева за 12 часа/, за което експертът е посочил, че е
начисление, което е свързано със „социално-битово и културно обслужване в
предприятието, но не е допълнително възнаграждение, а средство за безплатна
храна и се изплаща в зависимост от отработеното време; 126 лева – „Девненски“ –
чл.68 от КТД вр. чл.18 от ВПФРЗ – сумите се определят
със заповед на изпълнителния директор, като базата за изчисляването им е
основната работна заплата на работника, като работниците ползвали неплатен
отпуск повече от половината на периода на разпределение не получават това
допълнително възнаграждение, а за работниците ползвали отпуск за временна
неработоспособност повече от половината на периода на разпределение, сумата е
пропорционална на отработените дни през периода;350 лева –„социални чл.95 КТ-
сумите се получават като допълнителни от работниците при наличие на финансови
средства по повод празници, а начислението е свързано със „социално-битово и
културно обслужване на предприятието, но не е допълнително възнаграждение, а
допълнителна сума. Вещото лице е посочило, че начисленията по т.34- 126 лева и
т. 54- 5.28 лева са с постоянен характер, а по останалите точки се определят в
зависимост от работното време с
изключение на т.110 – социални чл.95 от КТД. Няма изплатена безплатна храна на
ищеца по Наредба №11/2005г. Изложено е, че такава се осигурява в натура п
овреме на смяна, съобразно условията по Заповед №1516/03.11.2011г. Основанието
за издаване на ваучери за храна е чл.100,ал.2 КТД, както е посочено в Заповед
№1516/2011г. т. 12. Размерът на полагаемият се платен годишен отпуск според
длъжността на ищеца за година е 25 дни съгласно чл.38,ал.1 КТД и 10 дни
съгласно чл.40 от КТД по списък Приложение 1 или общо 35 дни. За 2016г.
полагаемият платен годишен отпуск е 35 дни, а за 2017г. 9 дни. На ищеца е начислено и изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 2 085.51
лева за 33 дни – 27 дни за 2016г. и 6 дни от 2017г. Експертът е посочил, че
определеният допълнителен годишен отпуск за заеманата длъжност от ищеца зависи
от реално отработеното време и следва да бъде редуциран съгласно „Забележка“ в
Списъка на длъжностите, работещи при вредни и специфични условия на труд, които
ползват допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни. Ищецът е
бил на сумирано отчитане на работно време, съгласно Заповед № 44/14.01.2014г.
Няма дата на изготвяне на графика за работа за месец март 2017г., като по
информация на ръководителя на „Тилова механизация“ графикът се изготвя в
последния ден от месеца, предхождащ месеца, за който се отнася. Работните,
заемащи идентична на длъжността на ищеца работят на двусменен режим на работа,
като за месец февруари „синята смяна“, в която ищецът присъства, ищецът започва
по график на третия ден от началото на месеца с „1“ първа дневна смяна, след
което следва „2“ втора нощна и два дни почивка „н“.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Трудовото правоотношение
на ищеца за длъжността „Водач на МПС пристанищен механизатор I
група“ в Пристанище Варна е било прекратено въз основа на Заповед №16/28.03.2017г., считано от 29.03.2017г. на
основание чл.328,ал.1, т.12 КТ с посочена причина – „Поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор- лицето не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.”
Основанието по
чл.328,ал.1,т.12 КТ обуславя субективното право на работодателя да прекрати
едностранно трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя при нововъзникнали обстоятелства, при които
реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причина, която
стои извън волята на страните по договора.
От ангажираните по
делото доказателства се установява, че ищецът е служител на Пристанище Варна от
1990г., като съгласно Допълнително споразумение №196/15.02.2005г. е преназначен
на заеманата до уволнението длъжност „Водач на МПС пристанищен механизатор I
група“. Ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспобност в периода 10.04.2016г. до
26.03.2017г. За първия работен ден 27.03.2017г. и следващите дни до края на
месец март 2017г. същият е бил включен в графика за 8 часова дневна смяна. На първия работен ден след
изтичане на срока на отпуска поради болест работодателят е отправил в писмен
вид искане /уведомително писмо/ до ищеца да представи свидетелство за
управление на МПС в същия ден на връчването му. Видно от отбелязването на
писмото същото е връчено при отказ, който е удостоверен с подпис на двама
свидетели, на дата 27.03.2017г. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелката К.П.Д., служител в „Човешки
ресурси“, която е присъствала при връчването и разговора с ищеца. Същата
излага, че ищецът не представил шофьорска книжка, а молба до Четвърто РУ, която
била приложена към досието му. Изготвена е и докладна записка на ръководителя
на ищеца от 27.03.2017г. И.Д., е която последният е уведомил изпълнителния
директор,че С.С. е с отнето свидетелство за
управление на МПС и не може да работи
като водач на МПС. На същата дата 27.03.2017г. е връчено отново при отказ
предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради липсата на необходимото
свидетелство за управление на МПС, което представлява обективна пречка за
изпълнение на възложената работа. Заповедта за уволнение е издадена на втория работен
ден на ищеца 28.03.2017г.
Ищецът е направил оплаквания за злоупотреба с право
от страна на работодателя, като не е съобразил, че ищецът е подал молба за
връщане на свидетелството му за управление на МПС преди да се яви на работа с
молба от 23.03.2017г., като срокът на наказанието е бил изтекъл и е било въпрос
на дни да го получи, което не
представлява непреодолима пречка за реалното изпълнение на договора. Не било
взето предвид също, че до последния работен ден преди 27.03.2017г. е бил в
отпуск за временна неработоспособност, което му попречило да отиде до РУ, като
на 27.03.2017г. – понеделник е бил поставен в графика на дневна смяна и до края
на работния си ден е бил на работното си място. На 28.03.2017г. отново бил
дневна смяна, макар и по график трябвало
да бъде нощна смяна, като с тези си действия работодателят го лишил от каквато
и да е било възможност да се снабди със СУМПС. Излага също, че му било отказано
да ползва отпуск, за който заявил желание при посещението си на работното място
на 21.03.2017г.
По съществото си
оплакванията на ищеца представляват твърдения за нарушение на разпоредбата на
чл.8,ал.1 КТ, прокламираща добросъвестно осъществяване на трудовите права и
задължения от страните по трудовия договор. Ищецът носи доказателствена тежест
по пътя на главното доказване да установи твърденията си, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя при упражняване на субективното му право на уволнение, съобразно
чл.8,ал.2 КТ, тъй като добросъвестността се предполага до установяване на
противното.
Не се установяват твърденията на ищеца, че
седмицата преди изтичане на отпуска му по болест се явил на работното място с
искане да му бъде разрешено ползването на отпуск, за да може да възстанови
отнетото му СУМПС. В тази връзка от събраните по делото доказателства се
установяват единствено твърденията му, че е посетил работното си място, което
видно от разпечатка от пропускателната система, е осъществено на 22.03.2017г.
Същият е водил разговор със С.Н., че иска да ползва отпуск, но липсват
доказателства в действителност да е отправил искане за това по надлежния ред до
работодателя или въобще това му искане дори и в устен вид да е достигнало до
работодателя.
Установява се, че на 27.03.2017г. – първия
работен ден след изтичане на болничния на ищеца, същият се е явил на работа,
като е бил включен в графика за дневна смяна до края на седмицата. В първия
работен при условията на отказ на ищеца е била връчена покана от работодателя
да представи свидетелство за управление на МПС. Даденият му срок е деня на
получаване на поканата или 27.03.2017г. В деня на връчване на тази покана от
показанията на свидетелката К.Д., удостоверила с подписа си отказа за
получаване на поканата, се изяснява, че ищецът не е представил СУМПС, а молба
до Четвърто РУ от 23.03.2017г. за връщането му. В контекста на твърденията за
недобросъвестност на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение
и анализа на всички събрани
доказателства съдът прави извод за нарушение на разпоредбата на чл.8,ал.1 КТ.
Несъмнено е, че за заемане на длъжността, на която е работил ищеца е необходима
квалификация – за управление на МПС категория „С“ или „Е“, която се
удостоверява със съответното свидетелство за управление. От друга страна, обаче
при включване в графика за дневна смяна последователно за всички работни дни от
първата седмица на завръщането на работа и дадения му срок, задължаващ го да
представи веднага свидетелството, ищецът
е бил поставен в невъзможност да удовлетвори условията на работодателя при
знанието от страна на последния, че същото е било отнето от контролните органи
при ПТП от 09.04.2016г. и че предстои връщането му с оглед на подадената молба
от ищеца от 23.03.2017г. Не без значение е и фактът, че ищецът е бил в болничен
до 26.03.2017г., което предполага обективна невъзможност за извършване на
фактически действия по връщането на свидетелството. Заповедта за уволнение е
издадена на втория работен ден от връщането на ищеца от работа без съобразяване
с всички обективни пречки и без даване на подходящ срок и възможност ищецът да
удовлетвори изискванията на работодателя,
при наличие на конкретни варианти в подобна ситуация с оглед на
изнесеното от свидетеля И.Д. – при липса на свидетелство за управление
работникът се включва в графика за осем часова смяна, в която се извършва
техническо обслужване на машините – смяна на масла, филтри, гуми, което не
налага управление на МПС и оттук необходимостта от притежаване на СУМПС. Същият
свидетел разказва и за подобен случай с друг работник Г. М.,
на който е било отнето свидетелството за управление, който поради тази причина
е бил назначен на длъжността „Оператор ГОТ“. Анализът на събраните
доказателства налага извода, че действията
на работодателя по уволнението на ищеца, могат да бъдат окачествени като целенасочени и
отправени към прекратяването на трудовия
договор конкретно със С.П., което и установява твърденията за ищеца за
злоупотреба с право в нарушение на чл.8,ал.1 КТ.
Гореизложеното
обосновава извод за незаконност на уволнението, поради което същото следва да
бъде отменено, а ищецът с оглед на направеното от него искане възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност.
По иска по чл.225 КТ за
заплащане на обезщетение за незаконното уволнение за периода, в който ищецът е
останал без работа.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца. От представения препис на
трудовата книжка се установява,че за периода 29.03.2017г. до датата на изтичане на шестмесечния срок 29.09.2017г. ищецът
не е работил по трудово правоотношение, поради което за ищеца възниква правото да претендира заплащане на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на
чл.228,ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, за който е възникнало основанието за съответното обезщетение
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Последно отработения
месец от ищеца преди уволнението му е месец март 2016г., като от ССчЕ се установява, че в този месец БТВ е възлизало в
размер на 1960.23 лева, в което се включват следните възнаграждения : 156 лева
за трудов стаж и професионален опит; 141.80 лева заплата по време; 115.24 лева
престои; 826.86 лева по разценка; 59.09 лева за нощен и извънреден труд и
661.28 лева, от които по т.33 -180 лева по
чл.100 от КТД – право на средства за храна за всеки отработен ден / 8
лева за 8часа и 12 лева за 12 часа/, за което експертът е посочил, че е
начисление, което е свързано със „социално-битово и културно обслужване в
предприятието, но не е допълнително възнаграждение, а средство за безплатна
храна и се изплаща в зависимост от отработеното време; 126 лева – „Девненски“ –
чл.68 от КТД вр. чл.18 от ВПФРЗ – сумите се определят
със заповед на изпълнителния директор, като базата за изчисляването им е
основната работна заплата на работника, като работниците ползвали неплатен
отпуск повече от половината на периода на разпределение не получават това
допълнително възнаграждение, а за работниците ползвали отпуск за временна
неработоспособност повече от половината на периода на разпределение, сумата е
пропорционална на отработените дни през периода;350 лева –„социални чл.95 КТ-
сумите се получават като допълнителни от работниците при наличие на финансови
средства по повод празници, а начислението е свързано със „социално-битово и
културно обслужване на предприятието, но не е допълнително възнаграждение, а
допълнителна сума. Вещото лице е посочило, че начисленията по т.34- 126 лева и
т. 54- 5.28 лева са с постоянен характер, а по останалите точки се определят в
зависимост от работното време с
изключение на т.110 – социални чл.95 от КТД. Няма изплатена безплатна храна на
ищеца по Наредба №11/2005г. Изложено е, че такава се осигурява в натура по време
на смяна, съобразно условията по Заповед №1516/03.11.2011г. Основанието за
издаване на ваучери за храна е чл.100,ал.2 КТД, както е посочено в Заповед
№1516/2011г. т.12.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, в брутното трудово
възнаграждение в случаите на чл.228 от
Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 225 КТ) се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или
индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото
друго не е предвидено в КТ и други изрично
изброени възнаграждения. Съобразно чл.15 от НСОРЗ с постоянен характер са
допълнителните трудови възнаграждения за придобит стаж и професионален опит и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време.
Въз основа на изложеното
и заключението на вещото лице съдът приема за база, върху която следва да се
изчисли дължимото обезщетение сборът на възнагражденията с постоянен характер,
дължими за месец март 2016 г., както следва : 156 лева за трудов стаж и
професионален опит; 141.80 лева – заплата по време; 115.24 лева- заплата за
престои; 126 лева – допълнително възнаграждение по чл.68 КТД, 5.28 лева за
условия на труд и 826.82 лева-
възнаграждение по разценка, определяно въз основа на сделна
система от работодателя. Съгласно ССчЕ сумата от 180
лева по чл.100 КТД средства за храна за всеки работен ден не е елемент от
трудовото възнаграждение, а допълнителна сума, която с оглед на чл.17 НСОРЗ не
е част от БТВ. В базата за определяне на обезщетението по чл.225 КТ не следва
да се включват и начислената сума за извънреден и нощен труд в размер на 59.09
лева и 350 лева – допълнителни средства
по чл.95 КТ по повод празници при наличие на финансови средства. Или с
оглед на изложеното размерът на БТВ, въз
основа на което се определя обезщетението за оставане без работа на ищеца
възлиза на 1371.14 лева. За шестмечния период 29.03.2017г. до 29.09.2017г. същото
възлиза в размер на 8 226.84 лева.
Работодателят
е направил възражение за прихващане на дължимата сума по чл.225 КТ с
изплатеното обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1483.52 лева, което не е
спорно, че е изплатено на ищеца. Предвид отмяната на уволнението е отпаднало
основанието за изплащането на обезщетението по чл.220 КТ като ищецът дължи възстановяването му на
работодателя, поради и което предпоставките за извършване на прихващане са
налице. След приспадане на размера на изплатеното обезщетение по чл.220 КТ и
дължимото такова по чл.225 КТ на ищеца следва да се присъди сумата от
6 743.32 лева като за тази сума искът му е основателен и следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 11 761.38 лева.
По
иска за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ.
При прекратяване на
трудовото правоотношение съгласно чл.224 КТ работникът има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, което се изчислява по реда на чл.177 КТ към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно заключението на
вещото лице размерът на полагаемият се платен годишен отпуск според длъжността на
ищеца за година е 25 дни съгласно чл.38,ал.1 КТД и 10 дни
съгласно чл.40 от КТД по списък Приложение 1 или общо 35 дни. За 2016г.
полагаемият платен годишен отпуск е 35 дни, а за 2017г. 9 дни. На ищеца е начислено и изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 2 085.51
лева за 33 дни – 27 дни за 2016г. и 6 дни от 2017г. Експертът е посочил, че
определеният допълнителен годишен отпуск за заеманата длъжност от ищеца зависи
от реално отработеното време и следва да бъде редуциран съгласно „Забележка“ в
Списъка на длъжностите, работещи при вредни и специфични условия на труд, които
ползват допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни. Съдът
напълно споделя изложеното от експерта, че допълнителният платен годишен отпуск
в размер на 10 дни следва да се редуцира според реалното отработено време, тъй
като е предназначен да компенсира работниците с оглед на условията, в които
същите полагат труд, като при липсата на престиране
на труд, какъвто е периода на ползван отпуск по болест следва да се приеме, че
такава компенсация не е необходима. С оглед изложеното съдът намира, че на
ищеца са се полагали 27 дни платен годишен отпуск за 2016г. и 6 дни платен
годишен отпуск за 2017г., обезщетението за които е изплатено напълно от
работодателя, поради и което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, редуцирано съобразно уважената част от исковете
му. Ищецът е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на 800 лева, за което
ответната страна е направила възражение за прекомерност. Възражението е
несъстоятелно, предвид че адвокатът на ищеца е осъществил защита по три
обективно кумулативно предявени иска, като при липсата на изрична договореност
за размера на всяко от тях следва да се приеме, че е заплатено поравно в
рамките на цялата сума, което се равнява на сума под минимума, установен в
Наредба НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 419.55 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна също има право
на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, които възлизат в размер на
2.37 лева за д.т. за СУ, 23.71 лева за заплатен депозит за ССчЕ
и 142.67 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на
чл.23,т.1 от НВЗПП.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 50 лева за предявения иск с правно основание
чл.334,ал.1, т.1 и т.2 КТ, в размер на
269.73 лева за уважения размер по предявения иск с правно основание чл.225,ал.1 КТ и за извършената ССчЕ в размер на 104.82 лева на
основание чл.78,ал.6 ГПК.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.П.С., ЕГН:**********, извършено със Заповед №16/28.03.2017г.,
издадена от Изпълнителния директор на „П.В.“ЕАД, на основание
чл.344,ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
С.П.С.,
ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност „Водач на МПС
–пристанищен механизатор I
група” в „П.В.“ЕАД, на основание чл.344,ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА П.В.“ ЕАД, ЕИК :***със седалище и адрес на
управление ***, пл.**№1 да заплати на С.П.С., ЕГН:**********
с адрес *** /шест хиляди седемстотин четиридесет и три лева и тридесет и две ст./
лева, представляваща обезщетение вследствие на незаконно уволнение за
периода 29.03.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в
съда – 23.05.2017г. до окончателното изплащане, на основание чл.225,ал.1 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
6 743.32 лева до сумата
8 226.84 лева като погасен чрез прихващане с изплатеното от работодателя
обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1483.52 лева и за разликата над
8 226.84 лева до 11 761.38 лева,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.С., ЕГН:********** с адрес ***
срещу „П.В.“ ЕАД, ЕИК :***със седалище и адрес на управление ***, пл.**№1 иск с
правно основание чл.224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2 дни за 2016г. в размер на 104 лева и за
9 дни за 2017г. в размер на 468 лева, ведно със законната лихва, считано от
деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумите,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.В.“ ЕАД, ЕИК :***със
седалище и адрес на управление ***, пл.**№1 да заплати на С.П.С.,
ЕГН:********** с адрес *** сумата от 419.55 /четиристотин и деветнадесет лева и
петдесет и пет ст./лева, представляваща направени разноски по делото,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН:**********
с адрес *** да заплати на П.В.“ ЕАД, ЕИК :***със седалище и адрес на
управление ***, пл.**№1 сумата от 168.75/
сто шестдесет и осем лева и седемдесет и пет ст./лева, представляваща
направени разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.“ ЕАД, ЕИК :***със седалище и адрес на управление ***,
пл.**№1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненския районен съд сумата
от 319.73/триста
и деветнадесет лева и седемдесет и три ст./лева, представляваща дължима
държавна такса по делото и изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице по ССчЕ, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: