№ 139
гр. С., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500180 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 285/06.04.2023 г. постановено по гр. дело № 53/2023 г. по описа на
Районен съд С., с което е отхвърлен предявеният от Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 против „................” ЕООД с ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1 т.1 от
КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 330/07.11.2022 г.на
С.П.Р. - управител на „................” ЕООД с ЕИК .................., с която е прекратено трудовото
му правоотношение като неоснователен.
С решението е отхвърлен и предявеният от Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на работа в ответното дружество на длъжност „общ работник, строителство“
като неоснователен.
Осъдено е „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител да заплати на Л. З. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 сумата 213 лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 08.09.2022 г. до 15.09.2022
г, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за
1
16.09.2022 г. като неоснователен.
Отхвърлен епредявеният от Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9
вх.А ап.3 против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 213, от КТ за заплащане на обезщетение в размер
на три брутни месечни възнаграждения, общо сумата 2130 лева като неоснователен и
недоказан.
Осъдено е „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител да заплати на Л. З. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 разноски в размер на 256.50
лева.
Осъден е Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 да
заплати на „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител разноски в размер на 917 лева..
Осъдено е „................” Еоод С ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител да заплати по сметка на СлРС в
полза на бюджета на съдебната власт д.т. в размер на 50 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца чрез представител по пълномощие,
в която се твърди, че решението в частите, с които е отхвърлен предявеният от Л. З. Д. с
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.З против „................” ЕООД
с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр.
осн. чл. 344, ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед №
330/07.11.2022 г.на С.П.Р. - управител на „................” ЕООД с ЕИК .................., с която е
прекратено трудовото му правоотношение като неоснователен, както и в частта с която е
отхвърлен предявеният от Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9
вх.А ап.З против „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул.„...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 213, от КТ за заплащане на обезщетение в размер
на три брутни месечни възнаграждения, общо сумата 2130 лева като неоснователен и
недоказан и е осъден Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9
вх.А ап.З да заплати на „................” ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „...........“ № 22, представлявано от С.П.Р.- управител разноски в
размер на 917 лева е очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Първоинстанционият съд е приел некоректна фактическа обстановка, при оценка на фактите
и обстоятелствата, както и събраните по делото доказателства е подценил или игнорирал
част от тях, като е надценил други, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност
на постановеното съдебно решение. Съдът очевидно неправилно е приложил правните
норми, което е довело до очевидна неправилност и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Не ставало ясно в решението от какво е независимо описаното с текст
нарушение в заповедта. Не е изяснено от коя същата ставало ясно, че е наложено наказание
за друго, неописано в заповедта нарушение. В чл.195 от КТ се изисква да бъде описано ясно
2
и точно нарушението, за да бъде мотивирана заповедта за уволнение. След като в заповедта
е посочено като нарушение неподаване на писмени обяснение и неявяване за изслушване на
служителя, липсват мотиви и доказателства съдът законосъобразно да е достигнал до
извода, че е друго нарушението, а не изписаното в текста на заповедта. Още повече, че сам
ответникът не сочел да е допуснал грешка или опущение в изписване на нарушението, тъкмо
обратното - той твърди в отговора, че нарушението е ясно и точно посочено. Така
изписаното нарушение от работодателя в заповедта ясно и точно, касае неявяване на
служителя да даде обяснения и неподаване на писмени обяснения във връзка с неявяването
му на работа. Съдът не можел по свой почин да коригира, поправя, преиначава или дописва
описаното от работодателя нарушение. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че
за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на
нарушението /т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване
на извършените от работника/служителя действия/бездействия в разрез със закона и/или с
въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата
функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба
цел. Противоправно, в нарушение на процесуалните правила и норми, съдът сам е заместил
в решението си вместо изписаното основание от работодателя, свое предполагаемо
основание. Такъв решаващ за изхода на спора правен извод е очевидно неправилен,
немотивиран от доказателствата по делото, незаконосъобразен и е недопустимо съдът да
подменя волята на работодателя с цел постигане на благоприятен за ответника изход с
обявяване на законосъобразност на уволнението. В заповедта липсва дата и подпис на
ищеца и не става ясно кога е връчена заповедта и кога е наложено дисциплинарното
наказание. Като не е посочено в решението нито кога, нито с коя обратна разписка е връчена
заповедта не може да се направят изводи за спазени срокове. Работодателят не е посочил с
коя от приложените обратни разписки е връчена заповедта и на коя дата е връчена
заповедта, а свидетелката на ответника споменава, че заповедта била връчена с обратна
разписка, но без конкретика, без пълно и главно доказване, каквото е задължението на
работодателя. Съдът незаконосъобразно не цени свидетелските показания на свидетелите на
ищеца относно обстоятелството за явяването на ищеца на работа за периода от 16.09.2022г.
до 26.09.2022г., а тези показания на свид.Н.М. и свид.М.А. са преки и непосредствени. Ето
защо, с изключване на непосредствените свидетелски показания на ищцовите свидетели, с
посочването на заинтересувания от изхода на делото свидетел на ответника П. с неточни и
субективни показания е направен предопределения извод в съдебното решение, че ищецът
не се бил явявал на работа за периода от 16.09.2022г. до 26.09.2022г., което прави извода
неоснователен и незаконосъобразен, както противоречащ на събраните по делото
доказателства. Съдът незаконосъобразно не цени свидетелските показания на свидетелите
на ищеца относно обстоятелствата за недопускане до работа на ищеца за периода от
26.09.2022г. до 19.12.2022г., а тези показания на свид.Н.М. и свид.М.А. са преки и
непосредствени. Счита, че спецификата на казуса с оглед на всички установени
съпътстващи и относими към спорното право факти и обстоятелства, не са били предмет на
убедителен, обоснован и преди всичко законосъобразен анализ от страна на
3
първоинстанционния съд. По предявеният иск по чл.213 от КТ в обжалваното решение на
първоинстанционния съд са изложени съдебни мотиви, които са изключително формални и
противоречиви, като не е съобразен закона и задължителната съдебна практика, относима
към иска. Излага аргументи. За периода от 16.09.2022г. до връчване на заповедта на
19.12.2022г. ищецът и неговия колега са се явили на работа с готовност за работа, като за
датата 26.09.2022г. тяхното явяване не се отрича и от свидетеля на ответниците П., тъй като
тъкмо той е бил информиран за присъствието на ищеца и колегата му на работа и
свидетелят е дал разрешение да се качат, за да си вземат оборудването. В обобщение се иска
да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново, с което да се уважат
претенциите. Претендират се разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В жалбата не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
В с.з за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да
бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Районният съд е приел, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от
КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и
неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с
въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства
за установяването . Фактическите основания за дисциплинарно уволнение следва да са
очертани чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения,
4
съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез
непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл.
194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен.
Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на
работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало
достояние на наказаното лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на
чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в
който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено.
/ Решение № 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о., ГК/.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити
ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1
КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта
за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта
и който е бил известен на работника или служителя. /Решение № 102 от 12.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./
По делото е безспорно установено и не се спори, че работодателят е издал заповед.
Въззивният съд, подробно обследвайки атакуваната заповед, констатира, че същата е
абсолютно неясна, като фактическо основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание посочено като „неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване във
връзка с неявяване на работа…“. Така описаното фактическо нарушение не е измежду
визираните в разпоредбите на чл.187 и чл.190 от КТ, още по-малко може да обуслови
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В последвалите
описанието на извършеното мотиви, работодателят е продължил да описва процедура по
поискване на обяснения и връчване на поканата за това. Най-накрая заключава, че
описаното поведение е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, без да
се посочи в кое от четирите, регламентирани в разпоредбата хипотези. Недаването на
обяснения е право на работника в открито дисциплинарно производство, но не и
дисциплинарно нарушение.
Заповедта, с която са изискани обяснения на ищеца – въззивник, чието връчване е описано в
уволнителната заповед, касае нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1,
предл.3, вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни. В тази заповед, с която се искат обяснения също следва нарушението да е
посочено точно и ясно, по разбираем за работника начин. В случая при нея отново е налице
неяснота относно времето на извършване на нарушението – посочени са два последователни
дни, без да са конкретизирани точните дати, а е визиран един дълъг период от 16.09.2022г.
до 13-.10.2022г. Не е ясно посочено кои два последователни дни в този период визира
работодателя. Твърденията му в отговора на исковата молба са всъщност за неявяване на
5
работа на ищеца през целия посочен период, но това не става ясно от заповедта за даване на
обяснения. Едва в хода на първоинстанционното производство става ясно какво е имал
предвид работодателя при поискването на въпросните обяснения. Това процедиране обаче е
недопустимо. Извършеното нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание, следва
да бъде посочено с фактическите си, обективни и субективни признаци, точно, ясно, по
небудещ съмнение начин както в искането на работодателя за даване на обяснения, ката и в
самата заповед, с която се налага наказание. Яснота няма както в заповедта за обяснения,
още по-малко в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Действително, словесното изразяване по чл.193 и чл.195 от КТ може да е различно, но
същественото е от съдържанието и на двата акта да следва несъмнения извод за същността
на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага
наказание и те да са идентични. В случая това не е налице. Нито е налице яснота относно
извършеното и точното време на извършване /в заповедта за даване на обяснения/, нито е
налице идентичност между нарушението, за което е искано обяснение и това, описано в
заповедта за налагане на наказание. Това безспорно нарушава правата за защита на
работника, а и създава пречки на съда за преценка на законосъобразността на уволнението,
тъй като може да изследва фактите само в рамките на посоченото дисциплинарно
нарушение. Тъй като от една страна посоченото в атакуваната уволнителна заповед
нарушение „неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване във връзка с
неявяване на работа…“ не е измежду тези по чл.190, ал.1 от КТ, не е идентично с
нарушението, за което са искани обяснения, което от своя страна не е описано по напълно
разбираем за работника начин, с липсата на ясно и разбираемо описване на извършеното от
работника с неговите съществени белези от обективна и субективна страна и времето на
извършване, пълна неяснота и противоречие в описаното като извършено, прави заповедта
за уволнение неотговаряща на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.
Съдът следи служебно за наличието на задължителната форма по чл.195, ал.1 от КТ на
заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта е едно от основните права на
всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко
санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни
норми. Поради това, съдът намира, че същата е незаконосъобразна, неотговаряща на
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.
Тези процесуални нарушения са достатъчни за определяне незаконосъобразността на
издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание и за тяхната отмяна, без да
е необходимо съда да разглежда по същество спора, т.е. да изследва въпроса дали са
извършени посочените нарушения, те явяват ли се такива на трудовата дисциплина,
извършени ли са виновно и тежестта им може ли да обуслови налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“ за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, заедно с
атакуваната заповед. По отношение на този иск изводите на двете съдебни инстанции не
6
съвпадат, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в тази му част като
.неправилно и незаконосъобразно и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с
което да признае за незаконно уволнението на ищеца и да отмени атакуваната уволнителна
заповед.
По отношение на иска по чл.213 от КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до
работа в размер на 2130лв.:
Този иск съдът намира за неоснователен и недоказан по следните съображения:
Твърденията на ищеца са за недопускане от страна на работодателя до работното му място
не при първоначалното встъпване в длъжност, а през времето, докато трае изпълнението на
трудовото правоотношение с ответното дружество, т.е. хипотезата на чл.213, ал.2 от КТ.
Трудовото правоотношение безспорно е започнало да се изпълнява на 08.09.2022г. и се е
изпълнявало нормално до 15.09.2022г., което обстоятелство не се спори от страните. По
делото, от събраните доказателства не се установи твърдението на ищеца, че след
16.09.2022г. работодателят чрез свои служители не са го допускали до работното му място –
обекта „Часовникова кула на Община С.“.
На първо място следва да се отбележи, че от писмените доказателства се установяване
предаването още на 08.09.2022г. на работно облекло и лични предпазни средства на ищеца
срещу подпис. Освен това работодателят му е дал сумата от 5000лв. за закупуване на
алпиниско оборудване с оглед особения характер на възложената работа и височинното й
изпълнение. На следващо място остава абсолютно недоказано твърдението на ищеца, че на
15.09.2022г. е поискал от работодателя допълнителни машини, бъркалки, инструменти.
Съдът не приема, че непредоставяне на инструменти, недоказано изобщо дали са поискани,
респ. какви са и кога са били поискани, е довело до препятстване на ищеца да изпълнява
възложената му на обекта работа. Няма данни и твърдения за настъпили изменения в
изискванията и технологията на извършване на работата, вършена от ищеца до 15.09.2022г.,
нито какво е довело до твърдяното /недоказано/ искане за предоставяне на допълнителни
инструменти.
Няма ангажирани доказателства служители на работодателя да не са го допуснали до обекта.
Няма доказателства и самата охрана на Община С. до 26.09.2022г. да е препятствала достъпа
на ищеца до обекта. Едва на 26.09.2022г. на обекта дошла друга група да изпълни задачата,
но тогава ищецът и свид. М. само са отишли да си приберат оборудването /въжетата/ от
обекта, като няма спор, че са били допуснати до него, а след тази дата и самите те не
твърдят, че са ходили на обекта и са искали да продължат работата, която била възложена
вече на друг екип. Поради това претенцията и за периода след 26.09.2022г. е неоснователна,
тъй като самият ищец след тази дата не твърди и не установи да е ходил на обекта.
С оглед изложеното, съдът намира исковата претенция по чл.213, ал.2 от КТ за
неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Тъй като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции по отношение на този иск
съвпадат, първоинстанционното решение в тази обжалвана част следва да се потвърди.
7
Страните са претендирали разноски и за двете инстанции.
С оглед изхода на процеса, на ищеца в първоинстанционното производство следва да се
присъдят допълнително разноски за първата инстанция по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в
размер на 710лв.
На ответника по съразмерност, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се дължат разноски в
размер на 207 лв. при присъдени такива в размер на 917 лв., поради което решението на
СлРС следва да се отмени в тази част над размера от 207 лв.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – частична основателност на същата, на
въззвника следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 532лв., а на
въззиваемото дружество – разноски в размер на 450 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество „................“ ЕООД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлРС допълнителна
държавна такса в размер на 80лв. за иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и държавна такса
за въззивното обжалване по сметка на СлОС в размер на 40лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 285/06.04.2023 г. постановено по гр. дело № 53/2023 г. по описа на
Районен съд С., с което е отхвърлен предявеният от Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 против „................” ЕООД с ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...........“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1 т.1 от
КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 330/07.11.2022 г. на
С.П.Р. - управител на „................” ЕООД с ЕИК .................., с която е прекратено трудовото
му правоотношение като неоснователен и в частта, с която е Л. З. Д. ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 осъден да заплати на „................“ ЕООД,
ЕИК .................. разноски над размера от 207 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед №330/07.11.2022г. на
Управителя на „................“ ЕООД, с която на Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 285/06.04.2023 г. постановено по гр. дело
№ 53/2023 г. по описа на С.ски районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „................“ ЕООД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ №22 да заплати на Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“
№ 9 вх.А ап.3 сумата от 710 лева, представляваща допълнителни разноски пред първата
инстанция и сумата от 532лв., представляваща съразмерна част от направените пред
въззивната инстанция разноски.
8
ОСЪЖДА Л. З. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Я., ж.к. „......“ № 9 вх.А ап.3 да
заплати на „................“ ЕООД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ №22 сумата от 450 лв., представляваща съразмерна част от направените пред
въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА „................“ ЕООД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ №22 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С.ски
районен съд допълнителна държавна такса в размер на 80,00лв.
ОСЪЖДА „................“ ЕООД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „...........“ №22 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С.ски
окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 40,00лв.
Решението, в частта относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението, в частта относно иска по чл.213 от КТ, е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9