РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Момчилград, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100590 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК вр.чл.79 от ЗС.
Ищцата А. М. И. с ЕГН-**********, чрез процесуален представител
адв.А. С. от АК-Кърджали, е предявила искова молба против С. М. И. с ЕГН-
**********, с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС.
Ищцата посочва, че от 1990г. владее свой Урегулиран поземлен имот
№12, кв.10 по ПУП на с.******, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ от
470 кв.м., ведно с построените в него Двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от Първи етаж с две стаи и
коридор и избено помещение, и Втори етаж с четири стаи баня и коридор, и
Второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м. при граници на целия УПИ
№12: от двете страни улица и общинско дворно място.
Ищцата заявява, че е придобил правото на собственост по давностно
владение върху горният, т.к. го владеела явно, спокойно, манифестирано и
спрямо ответника повече от 30 години, считано от 1990г., като преди това
имота е бил закупен от баща й. твърди, че процесният имот е изцяло нейна
1
собственост и никой освен нея не е владял и своил имота. Посочва, че е заедно
с покойния си съпруг Х. И. своили и живяли в имота, като след смъртта му
имота е неин.
Заявява, че повече от 30 години владее, поддържам и свои имота, била
извършила редица подобрения в него- основен ремонт, ремонт на всички
помещения и др. Никой не е имал претенции върху имотите. Твърди, че такива
възражения били направени наскоро от ответника през последна година, който
е оспорил нейното право на собственост, като е заявил, че е бил собственик и
притежавал акт за собственост и бил декларирал имотите в Община
Момчилград.
Оттогава са били налице скандали, свързани с правото на собственост и
опитите от негова страна да встъпи във владение на имота й. Направила
справка за да установи дали Ответника нотариален акт от 1976г. на имената С.
М.ов А. /с които е бил до възродителния процес/, и установил, че няма такъв.
Посочва, че все е успял да установи, че ответника притежава
Нотариален акт № 72, том 1, дело № 127/1976г. на СВ при PC-Кърджали
/вероятно има предвид РС- Момчилград/. В този н.а. са били записани
българските имена С. М. И., каквито имена през 1976г. според ищцата нито
един български гражданин от турски произход в България не е имал. Заявява,
че е бил вписан ЕГН, който през 1976г. също нито един български гражданин
не бил имал, защото същият е бил въведен в България в края на 1977г.
Освен това в н.а. е бил от 1976г., а паспортните данни посочени в него,
са били с дата от 1985г. Предвид и на това намира, че този официален
документ- нотариален акт, е бил неистински, поради което оспорва изцяло
съдържанието му по реда на чл.193 от ГПК.
Заявява, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Посочва, че със свидетелски показания, разписки и квитанции за
заплатени сметки ще доказва, че владее процесните имоти повече от 30
години, както и че ответникът не е упражнявал владение върху тях за същия
период. Освен това с удостоверение за данъчна оценка щяла да докаже
стойността на имота.
Предвид горното и на осн. чл.124 ал.1 от ГПК, иска да се постанови
решение, с което да се признае за установено спрямо С. М. И., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес в с.******, общ.Момчилград, че е собственик
2
по давностно владение на урегулиран поземлен имот №12, кв.10 по ПУП на
с.******, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ от 470 кв.м., ведно с
построените в него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 65 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и избено
помещение и втори етаж с четири стаи баня и коридор; и Второстепенна
постройка с РЗП от 30 кв.м., при граници на целия УПИ №12: от двете страни-
улица и общинско дворно място. Претендира и осъждане на ответника да й
заплати направените по делото разноски.
Представя писмени доказателства- разписки и квитанции за заплатени
ел.енергия и вода- с посочени дати и периоди на фактуриране и имена на
платеца, както и копие на Нотариален акт № 72, том 1, дело № 127/1976г. на
PC- Момчилград.
В законоустановеният 1- месечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника С. М. И., чрез адв.Р. Х. от АК- Кърджали, в който се
посочва, че исковата молба е допустима, но неоснователна, като посочва, че е
Собственик на посочените Недвижими имот на основание покупка, съгласно
Нотариален акт № 72, том 1, дело № 127/1976г. на PC- Момчилград.
Ответника твърди, че живее в процесния имот от 1976г., когато го е
закупил. През 1989г. ответникът със семейството си заедно с баща си и майка
си са заминали за Р.Турция където са се установили да живеят, като в
процесния имот са оставили лице, който е работил като учител, да го
стопанисва, докато приключи с продажбата на тютюна. Ответникът посочва,
че родителите му се завърнали в Р.България на следващата година през 1990г.,
и се настанили в неговата къща, като през 1991г. баща му се е разболял и е
починал, а през 1997г. е починала и майка му.
В отговора се посочва, че родителите му са били в напреднала възраст,
поради и което ищцата им е помагала, и се настанила при тях за да им помага.
Майката е починала през 1997г., и след шест месеца е починал и съпругът на
ищцата през 1998г., и поради тези причини същата е останал да живее в
процесния имот, за да го ползва със съгласието на ответника, като е ползвала
първия етаж, а ответникът когато си идвал в Българи- винаги се е настанявал в
имота , след което отново заминавал за Турция.
Ответника твърди, че винаги си е владял имота, плащал си е данъците в
периода от 1976 година до настоящият момент, грижил се е за имота си като
3
собственик. Оспорват се твърденията на ищцата, и се посочва, че същата
никога не е владяла процесния имот като свой, защото ответника е закупил
процесния имот, и в него са живели със семейство си, но поради процесите,
които настъпили в България, ответникът и семейството му, вкл. и родители
им, заминали през 1989г. за Р.Турция. В отговора се посочва, че Ищцата през
този период е живяла в с.Ауста, общ.Момчилград, и именно той- ответника е
помагал на ищцата и при построяването на къщата на ищцата в село Груево,
общ.Момчилград.
Заявява се, че Ищцата никога не е владяла имота за себе си, и когато
ответникът си идвал в България, винаги е живял в собствената си къща.
Винаги се е грижил за собствеността си, плащал си е данъци, плаща ги и към
настоящия момент. Ищцата никога не е декларирала имота в служба „Местни
Данъци и такси“ към Общинска администрация, гр.Момчилград, не е плащала
данъци, т.к. е била наясно, че правото на собственост върху имота
принадлежи на ответника /който е бил брат на ищцата/.
Ответникът 2022г. е заявил на ищцата/своята сестра, че трябва да
освободи имота, т.к. иска да направи основен ремонт, защото смята да
заживее постоянно в Р.България, като ищцата е посочила, че няма проблеми в
това отношение, но имала дърва, които искала да свърши, и след като същите
са свършили, ответникът я е помолил отново да се премести в нейната си
къща да живее, но същата е отказала.
Заявява, че оттогава са почнали проблемите им, поради и което той-
ответникът е депозирал жалба в полицията, като с Постановление от 03.10
2024г. Е било отказано да се образува ДП. Ответникът твърди, че от 2022г. до
настоящия момент ищцата отправяла системни закани за саморазправа,
заплахи и други насилствени методи за отнемане на собствения му процесен
имот.
По отношение на оспорването на представения Н.а № 72, том I, дело
127/1976г. по описа на PC Момчилград, твърди, че същият е бил пресъставен
при заминаването му в Р.Турция, и поради тази причина имало разминаване в
имената и посочения личен паспорт с година на издаване 1985г.
Предвид изложеното намира предявеният иск за неосноватален и
недоказан, и като такъв иска да бъде отхвърлен.
Представя писмени доказателства; копия на Н.а. № 72, том I, дело
4
127/1976г. на PC Момчилград; Препис от Скица № 264 от 20.09.2024г., изд. от
общ.Момчилград; Клиентски номер с клиент С. И. и Заявление за получаване
на персонален код; Жалба до РУ- Момчилград и Постановление за отказ да се
образува ДП от 03.10.2024г. на РП Кърджали /т.о.Момчилград/.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв.А. С., поддържа исковата молба
така, както е предявена по изложените съображения в съдебно заседание и в
представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез адв.Р.Х., намира предявената искова молба за
допустима и неоснователна, в доводи изложени в с.з.
В съдебно заседание е открито производство по чл.193 от ГПК за
оспорване истинността на Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PC-
Момчилград.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното;
С приложеното като доказателство по настоящото производство копие
на Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PC- Момчилград- представено и от
двете страни, в т.ч. и заверено от Служба по вписванията на РС- Момчилград,
от съдържанието на който се установява, че ответникът С. М. И. /с посочено
ЕГН- **********, и данни на личен паспорт- серия Д № *********/85г., изд.
от МВР- Кърджали/ е закупил от лицето Ю.И.М. следният недв.имот, находящ
се в с.******, общ.Момчилград, а именно; Дворно място от 470 кв.м.,
представляващ парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в
него Жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и
Стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот; от двете
страни- улица и общинско дворно място.
В същият нот.акт са описани и доказателства, представени при
изповядване на сделката- като сред тях е и нот.акт № 95/ 1975г.
Представена е скица на УПИ № ХII, кв.10 по плана на с.******, изд. от
общ. Момчилград на 20.09.2024г., в която имотът е записан на името на
ответника С. М. И.- по силата на н.а. № 72, том I, дело 127/1976г.
Представени са копия на жалба подадена от ответника през м.август
2024г. против ищцата, касаеща процесният недв.имот- за самонастаняване на
5
ищцата в процесният имот, по която е била образувана преписка № 2539/
2024г. на РП- Кърджали /т.о. Момчилград/, и след извършена проверка
прокуратурата със Постановление от 03.10.2024г. е отказала да образува
досъдебно производство за деяние по чл.323 от НК, като е счетено, че липсват
данни за извършено престъпление от общ характер. Прокуратурата е приела,
че е налице гражданско- правен спор, поради и което е постановила отказа за
образуване на ДП, и е прекратила преписката.
Представено е удостоверение за дан.оценка, изд. от общ.Момчилград на
17.09.2024г., в която процесният имот /имотите- УПИ № ХII, кв.10 по плана на
с.******, както и Двуетажната къща с обща застроена площ от 130 кв.м., и
едноетажна постройка от 30 кв.м., са записани на името на ответника С. М. И..
Ищцата А. М. И. е представила следните писмени доказателства;
Разписки и квитанции за заплатени ток и вода за процесният имот, а именно
разписка от 03.02.2021г.; разписка от 05.12.2022г.;разписка от 06.02.2023г.;
разписка от 05.03.2023г; разписка от 05.04.2023г.;разписка от 04.05.2023г.;
разписка от 05.06.2023г. ; разписка от 07.09.2023г.; разписка от 06.07.2023г.
разписка от 05.10.2023г.; разписка от 09.04.2024г.- в тези документи като
задължено лице е посочено името на Х. Ф.И., а обектът е с адрес с.******.
Ищцата допълнително в съдебно заседание е представила следните
писмени доказателства; Удостоверение за наследници от 05.04.2024г. на
общ.Момчилград, за лицето Х. Ф. И. с ЕГН- ********** /починал на
06.09.1998г./- от което е видно, че ищцата е съпруга на това лице;
Представени са от ищцата и следните писмени доказателства;
извлечения от заплатени фактури, както следва; от 15.09.2024г., от
09.07.2024г.; от 09.10.2024г.; от 10.11.24г., от 15.12.2024г. и разписки платени
от Изи Пей от 06.02.2024г.;от 08.01.2024г.; самите фактури за отчетените
периоди;разписка от Изи Пей от 03.05.2021г.; разписка от 29.04.22г. и
приложение към нея; разписка от 29.04.22г. и приложение към разписка за
фактура **********; разписка от 04.01.2022г.; разписка от 06.12.2021г.;
разписка от 04.08.2021г.; разписка от 05.04.2021г.; разписка от 04.01.2022г.,
разписка от 01.03.22 год. и приложение, със които се установява, че в тях като
клиент на „ВиК“ и съответното електроразпределително дружество е
посочено името Х. Ф.И..
От ищцовата страна са представени, въз основа на издадено от съда
6
Удостоверение, копие на Акт за раждане № 286/01.06.1956г. на ОНС-
Момчилград, в който е записано, че лицето С. М.ОВ А. е роден на 10.05.1956г.
в с.******, а в графа бележки са посочени и имената С. М. И..
В акта са посочени родителите; майка- Х. М.ОВА А.А-по мъж, Х.А.Е.-
по баща, родена на 07.06.1918г.; и баща- А.Б. А., роден на 02.03.1915г.
Представено е копие на Декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която се
установява, че ответникът С. М. И. е декларирал имота в общинска
администрация- Момчилград на 23.08.2021г.. В тази декларация лицето е
посочило, че е придобило имота по наследство през 2015г., както и че има
документ за собственост- н.а. № 72/ 22.05.1976г., изд. от Р.Съд. В
декларацията е упоменато че къщата и стоп.постройка са построени през
1965г.
Като доказателства е представено копие на нот.акт № 95/ 03.10.1975г.,
том II, дело №700/ 1975г. на РС- Момчилград, с който лицето Ю.М. /Х.-
нечетливо име/, с който посоченото лице е било признато за собственик по
давностно владение на недв.имот, находящ се в село ******, а именно; Дворно
място от 470 кв.м., представляващ парцел № ХII, кв.10 по плана на селото,
ведно с построените в него Жилищна сграда на два етажа със застроена площ
от 65 кв.м., и Стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот;
от двете страни- улица и Б. М.ов А.- сиреч става дума за имот, идентичен със
процесният.
В копие на препис- извлечение от акт за смърт № 0001/ 19.03.1998г. на
км.с.******, общ.Момчилград, е видно, че лицето Х. А. А., родена на
07.06.1918г., е починала- на 18.03.1998г.
В копие на препис- извлечение от акт за смърт № 0003/ 08.07.1991г. на
км.с.******, общ.Момчилград, е видно, че лицето А. Б.А., роден на
02.05.1915г., е починал на 07.07.1991г.
Сиреч, родителите на ответника /т.к. посочените имена и датите им
раждане съвпадат в представените писмени доказателства/, са починали през
1991г. и респ.1998г.
С писмо № V8-116/ 27.01.2025г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ, се установява,
че Единният граждански номер /ЕГН/ е въведен с ПМС № 15, обн.ДВ бр.28 от
08.04.1977г., като въвеждането на данни за ЕГН е приключило на 31.12.1977г.
По делото като свидетели са разпитани следните лица; Х. О. /от
7
с.******/, Х. Ю. /също от с.******/, ШЮКРЮ АЛИ /от с.******/, и И. Ю./от
същото село/, които са познати на страните, познават е техните родители,
знаят кога са починали последните.
Посочените от страните свидетели са познати на ищцата и ответника и
техните родители, знаят за процесните имоти, и знаят кой, кога е живял в
къщата и ползвал имотите.
Св. Х. О. и св.Х. Ю., твърдят, че имотът е бил родителите на страните,
като в имота до 1989г. са живели родителите и ответникът семейството си, и
през същата година са заминали за Турция. Тези свидетели сочат, че през
следващата година родителите на страните се върнали от Турция и заживяли в
имота, като при тях е дошла да живее и ищцата, която им помагала. Същата по
това време е живеела в съседно село- Ауста. Бащата на страните е починал
през 1991г., а майката- през 1998г. и в през цялото време в имота е била
ищцата, която се грижела за родителите си и за имота, като го стопанисвала и
извършвала различни ремонти- смяна на покрив, врати и прозорци в различни
години. Свидетелите са категорични, че от 90-те години до настоящият
момент за имотите се грижела А., която ги стопанисвала, и никой друг не е
живял в имотите и не е имало спор за тях до преди година или пък претенции
от някой. Същите посочват, че в тези години и ответникът е идвал в къщата
при А.- по веднъж два пъти в годината. Твърдят, имотът е закупен от М.
/бащата на страните/, и в къщата А.- ищцата е била допусната от бащата, и тя
се грижела за имота, като свой и влагала свои пари за ремонтите.
Свидетелите изразяват мнение, че А. е плащала данъците, тока и водата, и
мислят, че родителите са закупили къщата, защото към 76г. ответникът е бил
18-20 годишен, и не вярват, че е закупена от него. Свидетелите посочват, че
тогава С. /С.- ответникът/ е заминал с родителите си в Турция, и последните се
върнали и заживяли в къщата, и при тях е дошла А.- омъжена в съседното село
Ауста , за да се грижи за тях. Категорични са, че за къщата и за стопанисването
и поддържането на същата, както и за ремонтите винаги е плащала тях.
От друга страна, посочените от ответника свидетели- Ш. А., и И. Ю.,
посочват, че процесният имот е на ответника, и бил закупен именно от него.
Твърдят, че година след заминаването на ответника и семейството и
родителите им в Турция, последните се завърнали в България и заживели в
процесната къща, като после дошла и А., която дотогава живеела в с.Ауста.
8
Заявяват, че къщата е закупена от С., и е негова , и не знаят той да е оставил
същата на А.. Посочват, че при всяко идване от Турция, ответникът се е
настанявал в къщата си. Той е плащал данъците на къщата и имал нот.акт за
къщата. През годините не са имали спорове за къщата, като тя е била на С.,
който я купил от Юмер. Не са чували А. да казва, че къщата е нейна или да е
придобила къщата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
Съдът, с оглед на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства,
намира, че исковата молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от
ЗС е неоснователна и недоказана.
Съдът счита, че исковата претенция е недоказана, т.к. по делото със
събраните по делото се установи, че ответникът е собственик на процесните
недвижими имоти– посочените дворното място с площ от 470 кв.м.,
двуетажна къща с РЗП от 130 кв.м., и едноетажна стопанска постройка с площ
от 30 кв.м.
Безспорно, обектът на настоящият установителен иск е недвижим имот-
описаните в исковата молба и в представените писмени доказателства-
Урегулиран поземлен имот №12, кв.10 по ПУП на с.******, общ.Момчилград,
обл.Кърджали, с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него Двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от
Първи етаж с две стаи и коридор и избено помещение, и Втори етаж с четири
стаи баня и коридор, и Второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м. при
граници на целия УПИ №12: от двете страни улица и общинско дворно място.
Претенцията на ищцата е че е собственик на имотите давностно
владение по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, като съдът, имайки предвид
събраните по делото доказателства приема, че същата е недоказана.
По делото не се установи процесните дворно място от 470 кв.м.,
двуетажна къща с площ от 130 кв.м. и стопанска постройка от 30 кв.м., да са
наследствени, защото не се установи, че техните, на страните, общи
наследодател /родителите им/- така, както са посочени в исковата молба, да са
имали някакво участие в придобиването на собствеността върху дворното
място, и във построяването на къщата и стопанската постройка в посоченият
парцел.
9
Нещо, установи се, че имотите са били собственост на трето,
неучастващо в производството по делото лице- Установи се, че с нот.акт № 95/
03.10.1975г., том II, дело №700/ 1975г. на РС- Момчилград, лицето Ю.М./Х. -
нечетливо име/ е било признато за собственик по давностно владение на
недв.имот, находящ се в село ******, а именно; Дворно място от 470 кв.м.,
представляващ парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в
него Жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и
Стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот; от двете
страни- улица и Б. М.ов А.- сиреч става дума за имот, идентичен със
процесният.
Именно това лице през 1976г. е продало на ответника С. М. И. с
Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PC- Момчилград е закупил процесните
имоти.
В тази насока е представено и от двете страни, в т.ч. и заверено от
Служба по вписванията на РС- Момчилград, от съдържанието на който се
установява, че ответникът С. М. И. /с посочено ЕГН- **********, и данни на
личен паспорт- серия Д № *********/85г., изд. от МВР- Кърджали/ е закупил
от лицето Ю.И.М. следният недв.имот, находящ се в с.******,
общ.Момчилград, а именно; Дворно място от 470 кв.м., представляващ парцел
№ ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в него Жилищна сграда
на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и Стопанска постройка на един
етаж, при съседи на целият имот; от двете страни- улица и общинско дворно
място.
Представените писмени доказателства, в т.ч. и писмо № V8-116/
27.01.2025г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ, в което е посочено, че Единният
граждански номер /ЕГН/ е въведен с ПМС № 15, обн.ДВ бр.28 от 08.04.1977г.,
като въвеждането на данни за ЕГН е приключило на 31.12.1977г., не водят до
извода, че така представеният титул за собственост, а именно оспореният по
реда на чл.193 от ГПК- т.е. Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PC-
Момчилград, неинстински.
Липсват доказателства, които да водят до обратният извод, поради и
което съдът приема, че оспорването на истинността на Н.а. № 72, том I,
дело 127/1976г. на PC- Момчилград, е недоказано.
И това е така, въпреки, че ЕГН е приет и е въведен за живите граждани
10
на Р.България /тогава Народна Р.България/, то това не води до извода, че не
може на съставени актове за собственост да бъдат издадени преписи, респ. да
бъдат съставени нови такива, съобразени със новите реалности и правила /в
т.ч. и с придобитите по време на т.н. Възродителен процес имена и данни на
лични документи/, в по-късен етап, което явно се е случило по настоящият
случай. Или, съдът приема, че именно това е станало с представеният титул за
собственост, който е заверен в Служба по вписванията при РС- Момчилград- и
това се приема, поради липса на други доказателства в обратна насока.
Поради и изложеното съдът приема, че оспорването по реда на чл.193 от
ГПК, на истинността на Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PC-
Момчилград, е недоказано.
Ето и защо се приема, че собственик на процесните имоти от датата на
закупуването на същите през 1976г. до датата на заминаването им в Турция
през 1989г., е бил именно ответникът по настоящото производство.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства- посочени по-горе
и обсъдени, не водят до извода, че ответникът е загубил правото на
собственост върху имотите си /процесните/, защото същият в годините /поне
за годините след 2016г., след подаването на имотната декларация в
общинската адмиминстрация/ е заплащал дължимите данъци и такси. Всички
издадени от общинската администрация писмени доказателства- в т.ч. и
удостоверение за данъчна оценка и скица на имотите, са записани на името на
ответника.
Представените от ищцовата страна писмени доказателства- за заплатени
ел.енергия и вода, касаят сравнително кратък период от твърдяният исков
период /1989г. до настоящият момент е твърдяният период на давностно
владение/, сочат на годините от 2021г. до 2024г.
Ответната страна не отрича, че имота е бил ползван от ищцата, която е
негова сестра, и това се е случило след завръщането на родителите им от
Турция, и ползването е било във връзка с помощта, която същата е оказвала на
родителите им, като в тази насока следва да се посочи, че именно родителите
им са живели в имотите до смъртта си /91г., респ.97г./, а ищцата е била в
имотите за да им помага, предвид тяхната възраст.
В тази насока са и показанията на свидетелите- че именно ищцата е
помагала на своите родители, до тяхната смърт през 1991г.- бащата, и през
11
1997г.- майката. Показанията на посочените от ищцата свидетели са в насока,
че ищцата е полагала грижи за имота, като свой, и извършвала ремонти и
плащала данъците, но същите останаха изолирали и неподкрепени със други
доказателства- а именно не бяха представени писмени доказателства в тази
насока- за нито една от претендираните години.
Фактът, че партидите за ток и вода са били на името на друго лице-
вероятно съпруг на ищцата, не прави претенцията основателна, и това е така
защото това лице /съпругът/ е починало през 1998г., и въпреки това партидите
са негово име. Сиреч, издаването на фактури за ползването на дадени
услуги/напр.ток, вода, телефон или интернет понастоящем/ на името на едно
лице, касаещ определен имот, не съставлява доказателство, че именно това
лице е собственик на имота, или пък владее и държи имота като свой.
Сиреч, със събраните по делото доказателства, посочени подробно по-
горе е видно, че процесните дворно място, къща и стопанска постройка, така,
са закупени през 1976 година от ответника, който при заминаването си в
Турция, ги е оставил, и същите са били ползвани от родителите му, които се
върнали една година по-късно- 1990г., и в тази къща са починали /през 1991г. и
1997г./. Ищцата по това време е живеела в съседно село- с.Ауста, и и
посещавала имота, респ.и го е ползвала, но само и единствено поради
обстоятелството, че родителите им се живеели в имота, и главно за да ги
подпомага.
Наличните доказателства не водят до извода, че ищцата е владеела и
ползвала имота като свой. Дори и да е извършвала определени ремонти-
посочените в исковата молба и в показанията на част от свидетелите, същите
не водят до извода, че са били извършени от нея като лице, което свои имота.
Установи със показанията на свидетелите, че при своите идвания от Турция,
ищецът се настанявал именно в процесната къща, като във своя къща, а не
като гост, и именно той е декларирал имотите като свой, и респ. той е дължал
данъците за тези имоти.
С други думи каза, до към 89/90г. в къщата са живели семейството на
ответника и родителите на страните, като последните след 1989година са
заминали за Турция, а родителите се върнали през 1990г.и заживяли в къщата
до смъртта си. Установи се, че до 1989г. в къщата не е живяла ищцата, а
същата заживяла в къщата след завръщането на родителите им от Турция с цел
12
да им помага, като не се установи същата да е живяла като в своя къща.
По делото са налице определени гласни доказателства за извършвани
ремонти по къщата, но същите не конкретизирани по време и начин на
извършване и в какво конкретно се изразяват, като такива вероятно са
извършвани. Няма спор, че ищцата /или семейството й/ са направили
съответни ремонти по къщата, като ремонт на покрива, стени, врати и
прозорци, но съществени ремонтни дейности не се установи да са направени-
не са представени доказателства в тази насока.
В същото време се установи, че ищецът през целият период от
заминаването си в Турция до датата на подаване на исковата молба, е
посещавал имота, и да оставал в него, ползвал имота и имал достъп до нея- до
лятото на 2024г., когато ищцата е отказала достъпа на ответника до имота, и
последният е сезирал полицията за това.
Както и по-горе се посочи, действително е имало ремонти на
ползваната от ищцата къща /посочени в общ вид от свидетелите/, но същите
не са установени по вид, или време, през което са били извършени.
Съдът приема, че със събраните по делото доказателства не се
установиха конкретните действия на ищцата, с които същата да е показала
своите собственически претенции досежно процесният имот, освен, че са
открити партиди за ток и вода- името на нейният съпруг /за който пък не се
установи с една категоричност и да е живял в имота/. Не са установени
ремонтните дейности, нито по вид, нито пък по време на тяхното извършване.
Както и по-горе се посочи, ползването на процесните имоти е било
именно във връзка със грижите, които е полагала за своите родители /и на
ответника също родители/, а не във лично качество до 1997г., а след това дори
и да е ползвала имотите, отново не се установи да е сторила това с
намерението за своене, още повече, че през 2016г. ответникът е декларирал
имотите като свои в общинска администрация- Момчилград
В същото време се установи, че именно на името на ответника има
съставен титул за собственост- оспореният по-горе нот. акт от 1976г., по
силата на който същият е закупил имота, декларация за имота от 2016г.,
удостоверение за данъчна оценка и скица на имота.
Цитираните и обсъдени по-горе доказателства са основание съда да
приеме за безспорно обстоятелството, че ответникът е собственик на имотите,
13
процесните, и в тази насока са обсъдените по-горе доказателства, както
писмени, така и гласни. По делото не са представени никакви писмени
доказателства, че ищцата по настоящото производство, е владяла имота за
себе си, а не е обикновен ползвател на същите, като писмените доказателства,
показващи открити партиди за ток и вода, не са достатъчни да се приеме, че
същата е придобила по силата на давностно владение собствеността над
процесните имоти, така, както е посочено в исковата молба.
Не се установи ищцата да е осъществила владение над имота в
сроковете, посочени в разпоредбата на чл.79 от ЗС, без никакво прекъсване,
без никакво обезпокояване от страна на ответника.
За да се приеме, че някой правен субект може да придобие
собствеността върху даден имот по този ред, следва да бъдат представени
доказателства, с които да се установи по безспорен начин, че същият/същите
са осъществявали владението над имотите в продължение на повече от 10
години, като в това време да са упражнявали фактическа власт над него и са
държали имотите като свои, и това да са показвали със съответни действия- а
такива не са установени.
Не се установи, че през претендираните от ищцата години- посочени
конкретно в исковата молба, владението й над имота не е било обезпокоявано
от никого, поради което за нея не е изтекъл съответният давностен срок, и
същата не е станала собственик на имотите на това основание.
За придобиване правото на собственост над определен недвижим имот
/или съответна идеална част от същата/ се изисква да са настъпили съответни
факти със правно значение- напр. да е осъществена възмездна или
безвъзмездна сделка, да е изтекъл съответен давностен срок и пр.
По делото не са събрани доказателства, че е налице изтекъл давностен
срок в полза на ищцата по делото за придобиване на собствеността, поради и
което същата не е станала собственик на процесните имоти, предмет на
настоящото производство.
Установи се, че ответникът по настоящия процес основава своите
собственически правомощия върху тези имоти на нот.акт, посочен по-горе, с
който ги е придобил по силата на възмездна сделка, и този нот.акт съдът
намира за правилно и законосъобразно издаден.
Предвид на това съдът намира, че предявената искова молба с правно
14
основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че тя- ищцата е собственик на процесните
недвижими имоти по давностно владение продължило повече от 30 години,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Установи се, че
ищцата по делото не е собственик на процесните имоти, поради което така
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
спрямо ответника.
Както и по-горе се посочи, съдът намира че оспорването по реда на
чл.193 от ГПК, на истинността на Н.а. № 72, том I, дело 127/1976г. на PC-
Момчилград, е недоказано.
При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплатят на
ответника, направените от последният разноски по делото, както следва; 950
лева- адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от А. М. И. с ЕГН-**********, искова
молба с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, ЗА ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. И. с ЕГН-**********, ЧЕ Е
СОБСТВЕНИК по давнонстно владение на недвижим имот, представляващ;
Урегулиран поземлен имот №12, кв.10 по ПУП на с.******,
общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ от 470 кв.м., ведно с построените в
него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м.,
състояща се от Първи етаж с две стаи и коридор и избено помещение, и Втори
етаж с четири стаи баня и коридор, и Второстепенна постройка с РЗП от 30
кв.м. при граници на целия УПИ №12: от двете страни улица и общинско
дворно място.
ПРИЕМА за недоказано оспорването по реда на чл.193 от ГПК,
направено от А. М. И. с ЕГН-**********, на истинността на Н.а. № 72,
том I, дело 127/1976г. на PC- Момчилград.
ОСЪЖДА А. М. И. с ЕГН-**********, да заплати на С. М. И. с
ЕГН-**********, сумата в общ размер на 950 лева- направени по делото
разноски от тях.
15
Решението подлежи на въззвивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
16