Р
Е Ш Е
Н И Е №
260 004
гр. Габрово, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Веселина Венкова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 265 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 123 от 02.04.2020 г. по гр.д. № 282/2019 г. по описа на Габровски районен съд е отхвърлен предявения от П.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** против А.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** и П.В.А., ЕГН ********** с адрес *** иск за делба на втори етаж от сграда с идентификатор 14218.537.66.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/18.05.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК; адрес на сградата: гр. Габрово, п.к. 5300, ул. „М. № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 14218.537.66, застроена площ: 30 кв.м.; брой етажи 1; предназначение: хангар, депо, гараж, при граници: сграда с идентификатор 14218.537.66.3, имот с идентификатор14218.537.66 и имот с идентификатор 14218.537.65, и втори етаж от сграда с идентификатор 14218.537.66.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-19/18.05.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК; адрес на сградата: гр. Габрово, п.к. 5300, ул. „М. № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 14218.537.66; застроена площ: 61 кв.м.; брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при граници: сграда с идентификатор 14218.537.66.2, сграда с идентификатор 14218.537.66.7, имот с идентификатор 14218.537.66 и имот с идентификатор 14218.537.65, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение, съдът е отхвърлил предявения иск от П.В.А. против П.Д.А. и А.Д.А. за обявяване нищожността на сключения между тях договор за делба с нотариална заверка на подписите № 147, т. ІІІ, рег. № 357 от 15.12.1997 г., изд. от РС – Габрово, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е и предявения от П.В.А. против П.Д.А. и А.Д.А. иск за обявяване нищожността на сключения между тях Договор за делба с нотариална заверка на подписите № 147, т. ІІІ, рег. № 357 от 15.12.1997 г., изд. от РС – Габрово, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е предявения от П.В.А. против П.Д.А. и А.Д.А. иск за обявяване нищожността на сключения между тях Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите № 147, т. ІІІ, рег. № 357 от 15.12.1997 г., изд. от РС – Габрово, поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на разноски П.Д.А. в размер на 80,00 лв. – държавна такса, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата и П.В.А. на 1 200,00 лв. –разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3659 от 11.06.2020 г. в срок от П.Д.А., чрез адв. Хр. М. от ГАК. Счита решението за неправилно и немотивирано, което води до неговата незаконосъобразност. Моли да се отмени изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А.А., с който заявява че оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, като моли да се остави без уважение и се отхвърли изцяло. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Взема становище, че от събраните по делото доказателства се установява, че с представеният договор за доброволна делба страните са изразили волята си и процесните две сгради са поставени в дял на А.А., поради което той е станал едноличен техен собственик. Въпреки, че в договора тези сгради са описани като едноетажни, става въпрос за процесите имоти с идентификатори 14218.537.66.2 и 14218.537.66.3. Налице е идентичност на страните по Договора за доброволна делба и настоящото производство, като съсобствеността е прекратена законосъобразно. Вторите етажи от двете сгради не са самостоятелни обекти. Същите представляват част от жилището на А.А., което има свой самостоятелен вход от първия етаж. Единствено разгледани в съвкупност тези помещения обособяват самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ, но не и взети поотделно, поради което помещенията на вторите етажи в процесите две сгради не представляват самостоятелни обекти и като такива не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка, респ. делба. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба от П.А., с която обжалва решението в частта на отхвърлените предявени от нея инцидентни установителни искове против П.А.. Счита решението за неправилно и немотивирано и в останалата му част. Моли да се отмени изцяло.
Отговор на тази въззивна жалба е постъпил от А.А., в който взема становище по неоснователността на жалбата. Счита, че с настоящия насрещен иск се иска преразглеждане на установеното със сила на пресъдено нещо с влезлите в сила решения на фактически и правни положения. Моли да се отхвърли изцяло въззивната жалба и претендира разноски.
Настоящият състав намира, че правилно е направена преценката на доказателства и е установена фактическата обстановка, а от там е формиран правния извод на съда по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
Пред Районен съд
- Габрово е предявен иск за делба с правно основание чл. 341 от ГПК във вр. с
чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 69 и сл. от ЗС. Предмет на разглеждане са и
предявените инцидентни установителни искове за обявяване на нищожността на сключения между тях Договор за
доброволна делба с нотариална заверка на подписите № 147, т. ІІІ, рег. № 357 от
15.12.1997 г., изд. от РС – Габрово, поради липса на съгласие с правно
основание чл. 26, ал.2, пр. 2-ро от ЗЗД, в условията на евентуалност по чл. 26,
ал.1, пр. 1-во от ЗЗД- поради противоречие със закона и поради невъзможен
предмет чл. 26, ал.2, пр. 1-во от ЗЗД.
Ищецът твърди, че към настоящия момент между
страните е налице останала от общия им наследодател съсобственост върху вторите
етажи на сгради с идентификатори № 14218.537.66.2 и № 14218.537.66.3
/понастоящем обитавани от първия ответник/, което обстоятелство се доказва и от
текста на самия договор за доброволна делба от 1997 г. Моли съда да се
постанови решение за допускане на делба на вторите етажи на имотите и да се
установи кои са съделителите, за кои недвижими имоти, поделяеми ли са в реални
части какви са дяловете и стойността на всеки един съсобственик от тях, както и
да се постанови решение за прекратяване на съсобствеността между тях.
В отговора на исковата молба П.А.
взема становище за допустимост и основателност на предявения иск. След
сключения договор за доброволна делба са останали неподелени имоти – описаните
в исковата молба и предявява инцидентен установителен иск, съединен в условията
на евентуалност.
Ответникът А.А., в отговора си, оспорва подадената искова молба за делба. Счита, че не са налице имоти, които да са съсобствени между страните. П.А. няма собственост в процесите имоти. Моли да не се допуска делба.
За да постанови решението си съдът е приел, че с договора за доброволна делба се установява, че страните изрично са изразили волята си за делба на дворното място и намиращите се в него сгради. Процесните две сгради са поставени в дял на ответника А.А., поради което той е станал едноличен техен собственик. Въпреки, че в договора за доброволна делба процесните сгради са описани като едноетажни, между страните по делото няма спор, че се касае за имотите с идентификатори 14218.537.66.2 и 14218.537.66.3.
Приел е, че договорът за доброволна делба е непрецизен, като в него е посочено, че се извършва делба на две сгради, а в поземления имот с идентификатор 14218.537.66 са изградени четири сгради, всяка от които е с отделен кадастрален идентификатор. Налице са и неточности, касаещи точната квадратура на сградите, но независимо от това, частта в която страните са се уговорили какво делят, договорът е ясен и конкретен – делят се сгради и дворно място. Налице е идентичност на страните по договора и страните в настоящото производство, като със сключването на договора за доброволна делба съделителите са прекратили законосъобразно съсобствеността върху поделения имот и са декларирали, че за в бъдеще никой от тях няма претенции по отношение на другите. С тези мотиви, съдът е приел, че процесите сгради са еднолична собственост на А.А., поради което същите не могат да бъдат предмет на делба.
Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска е посочено обстоятелството, че вторите етажи от двете сгради не са самостоятелни обекти. Помещенията на втория етаж от процесните две сгради представляват част от жилището на А.А., който има свой самостоятелен вход от първия етаж. Разгледани в съвкупност тези помещения обособяват самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ, но не и взети поотделно, поради което помещенията на вторите етажи в процесите две сгради не представляват самостоятелни обекти и както такива не мога да бъдат предмет на разпоредителна сделка.
Също така съдът е приел, че от съдържанието на процесния договор за доброволна делба по недвусмислен начин се установява съгласието на страните за подялба на описаните в него имоти. Предмет на спора по гр.д. № 2716/2016 г. на Районен съд – Габрово е бил дали две стаи, владени до този момент от П.А. са част от собствената на А.А. -сграда с идентификатор 14218.537.66.3. Положителният отговор на този въпрос по никакъв начин не е променил изразената в договора воля на страните.
По предявения инцидентен установителен иск, съдът е приел, че същия е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Като такива е приел и исковете предявени в евентуалност. Извършената доброволна делба не противоречи на никоя законова разпоредба и не е с невъзможен предмет.
Настоящият състав напълно споделя направения
правен извод.
По отношение на въззивната жалба на П.А..
В тази въззивна жалба бланкетно се иска да се отмени решението като неправилно и немотивирано. В съдебно заседание представя писмени бележки, в което сочи аргументите си за това. Позовава се на влязлото в сила Решение № 227 от 08.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 220/2017 г. по описа на ГОС, с което е отменено Решение № 153 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 2716/2016 по описа на Габровски районен съд, с което е признато за установено по отношение на П.А. и съпругата му Ю. А., че А.А. е собственик на две стаи със застроена площ от 22,60 кв.м., полезна площ от 19,60 кв.м., част от сграда с кадастрален идентификатор 14218.537.66.3, гр. Габрово, ул. „М.“ № **, разположена в ПИ 14218.537.66, със застроена площ 61 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, подробно описана в Скица № 15-224786-11.05.2016 г. на СГКК – Габрово.
Счита, че посоченото решение и мотивите към него променят волята и съгласието на трите страни участващи в делбения процес през 1997 г. Габровски районен и Габровски окръжен съд са стигнали до извода, че този договор е непрецизен, неясен и непълен. Не се съобразяват с изразеното становище, че се делят съществуващи две жилища, а не сградите в които се намират. Счита, че съдът след като се е позовал на посочените по-горе решения, от делбената маса са изключени вторите етажи на сградите с идентификатори 14218.537.66.2 и 14218.537.66.3, които понастоящем са в съсобственост и следва да бъдат допуснати до делба, независимо от факта, че не могат сами по себе си да обособят самостоятелен имот. Счита, че изводът на съда е в противоречие с влязлото в сила решение на ГОС.
Съдът намира възраженията по тази въззивна
жалба за неоснователни.
За да постанови Решение № 227 от 08.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 220/2017 г. по описа на ГОС, съдът е приел, че по силата на договора за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 15.12.1997 г., сключен между П.А., А.А. и тяхната майка П.А., А.А. е получил в дял и е станал собственик на полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 56 кв.м., находяща се в западната част от дворното място и източния гараж, а П.А. е получил в дял и е станал собственик на масивна жилищна сграда на един етаж, с площ от 76 кв.м., както и на западния гараж, построени в същото дворно място, а третият съделител си е запазил правото на ползване върху дела на П.А. пожизнено. Процесните две стаи са част от получената в дял от ищеца полумасивна жилищна сграда, които от преди делбата са се ползвали от П.А. и съпругата му Ю. А.. Приел е, че в частта, в която страните са се договорили какво делят договорът за доброволна делба е ясен – делят се дворно място и сгради.
С подадената искова молба се цели да се промени вече постановеното решение за делба, което има сила на присъдено нещо, че процесите сгради са еднолична собственост на А.А., поради което същите не могат да бъдат предмет на делба.
Като е поставил в дял на А.А., помещенията на втория етаж от процесните две сгради, които представляват част от жилището на А.А., който има свой самостоятелен вход от първия етаж, съдът е постановил своя акт, който има сила на присъдено нещо по отношение на страните и предмета на спора. Помещенията на вторите етажи в процесните две сгради не представляват самостоятелни обекти и както такива не мога да бъдат предмет на разпоредителна сделка.
По въззивната жалба на П.А..
Жалбата е бланкетна. В съдебно заседание са
представени писмени бележки от процесуалния представител на страната адв. С..
Съдът намира, че същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд при постановяване на решението си се е произнесъл по
всеки от предявените инцидентни искове в условията на евентуалност.
Както и в предходното производство по делба,
съдът е приел че договорът за доброволна делба, въпреки непрецизността си е действителен
и страните доброволно са прекратили съсобствеността си с него. Страните са
идентични, както и поделените имоти. Доброволно те са уредели отношенията си по
повод описаните в договора имоти. Правилно първоинстанционният съд е приел и по
отношение на исковете предявени в евентуалност, че не са налице доказателства,
че извършената доброволна делба не противоречи на никоя законова разпоредба и
не е с невъзможен предмет.
Във връзка с горното, съдът намира, че
първоинстанционият съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на въззивните жалби направените от жалбоподателите разноски следва да бъдат оставени в тежест на страните, така както са ги направили. Разноски се дължат на ответника по въззивните жалби, за което има представен списък на разноските и два договора за правна защита и съдействие, с който се претендират 1 200,00 лв. –адвокатски хонорар за защита по иска за делба и 1 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение по инцидентния иск. Направено е възражение за прекомерност.
Съдът намира, че следва да се уважи искането за присъждане на 1 200,00 лв. по защитата срещу инцидентния установителен иск и предявените в евентуалност искове. До същото становище е достигнал и първоинстанционния съд, като е приел че така претендираното възнаграждение се дължи. По отношение на възнаграждението за въззивната жалба по иска за делба, съдът намира, че следва да се присъди сумата от 600,00 лв., съгласно чл.7, ал. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя П.А..
На основание изложеното въззивният съд прие,
че решението, постановено от Районен съд
– гр. Габрово е правилно и
законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123 от 02.04.2020 г. по гр.д. № 282/2019 г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА П.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.В.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски по предявения инцидентния установителен иск и предявените в евентуалност искове в размер на 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.