Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 235/26.04.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 173 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1,
буква „д“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Л.Л.П. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№17-0294-000223 от 18.12.2017год. на Началник сектор „Охранителна полиция” при
РУ - Л*** към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е
наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
заплащане на дължимата глоба по НП”. В жалбата не се оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, досежно факта на установяване на „управление” на товарен
автомобил марка „Ф*** Т*** ” с рег. №М*** на посочената в заповедта дата и
място, като се твърди, че по цитираните в заповедта Наказателни постановления с
които са му наложени глоби, същите са погасени по давност.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата, твърди, че административния
орган не е конкретизирал издадените НП, като наложените наказания по тях са
погасени по давност.
Ответникът - Началник Сектор "Охранителна
полиция" при РУ Л*** към ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-0294-000223
от 18.12.2017год. е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.3 и л.6 по делото) от лицето -
адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка и заверено копие от издадените НП
15-0294-000092; 15-0242-000093; 15-0242-000290; 17-0242-000303; 15-0294-000326;
15-0294-000327; 17-0242-000086; 17-0294-000398, ведно с данни за влизането им в
законна сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложения по делото акт за установяване на административно
нарушение бланков № 1543/24.01.2017 г. на мл. Автоконтрольор при РУ – Л*** към
ОД на МВР – Монтана е установено, че на 24.11.2017 г., около 11,10 часа в гр.Л***
на ул.”П*** ” оспорващия Л.Л.П., управлявайки товарен автомобил „Ф***
Т*** “, с рег. № М 0915АР, е спрян за проверка от полицейски служители на РУ – Л***
, като е носел връчено НП с изтекъл срок за плащане. При извършената проверка в
АИС-АНД е установено, че водача не е изпълнил задължението си да заплати
наложени му глоби с влезли в сила наказателни постановления. Проверката е
извършена от полицейските служители при РУ – Л*** – Й*** Д*** И*** и Г*** Е***
Г*** – актосъставител.
От фактическа страна се оспорва от жалбоподателя
наличието на влезли в сила наказателни постановления, респективно от правна
страна се излага довод относно непосочването на конкретно наказателно
постановление и погасяване по давност на наказанията по тези НП. В тази връзка
освен писменото доказателствено средство – акт за установяване на административно
нарушение №1543 от 24.11.2017год., се събраха и писмени доказателства – справка
за нарушител – водач и наказателни постановления №15-0294-000092; №15-0242-000093;
№15-0242-000290; №17-0242-000303; №15-0294-000326; №15-0294-000327; №17-0242-000086
и №17-0294-000398, ведно с данни за влизането им в законна сила и дата на
тяхното получаване.
На 18.12.2017 г. административният орган е издал
оспорваната заповед, приемайки, че Л.Л.П. е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал.8 от ЗДвП.
Заповедта е връчена лично на П. на 19.03.2018г.
Представените и цитирани в оспорената заповед за
прилагане на принудителна административна мярка наказателни постановления са влезли
в законна сила, същите са официални документи по своя характер и не бяха
оспорени по предвидения в процесуалния закон ред, респективно не беше открита
процедура по оспорване истинността/автентичността на същите, такава не бе
открита и по отношение на съставеният АУАН и издаденото впоследствие НП, поради
това съдът приема за осъществени фактите изложени в акта. По категоричен начин
се установи наличието на основен факт с правно значение – към момента на
проверката на 24.11.2017 г., около 11,10 часа в гр.Л*** на ул.”П*** ” оспорващия
Л.Л.П. е управлявал товарен автомобил марка
„Ф*** Т*** “, с рег. № М 0915АР, с НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за
плащане и при неизпълнение на задълженията му за заплащане на глоби по влезли в
сила наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.8 на тази заповед
началник сектор "Охранителна полиция" при РУ – Л*** към ОД на МВР -
Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни
лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната
заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на
службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е
издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146,
т.1 от АПК.
В оспорената заповед изрично е посочено, че същата се
основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на акта за
установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички
реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се
приеме, че е издадена в предвидената от закона форма, като при постановяването
й са изложени и съответните мотиви – фактическите и правните основания за
издаването й. Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административно производствени
правила, въпреки възраженията в жалбата в тази насока, доколкото са събрани
необходимите и относими доказателства и са спазени правата на административно привлеченото
лице.
Със заповедта е разпоредена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП, като установените факти по делото не
обосновават извода за противоречие на заповедта с материално правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „д“ от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до заплащане на
дължимата глоба.
При тази законова регламентация, необходимата
материално правна предпоставка за прилагане на мярката е наличието на наложена
глоба с влязъл в сила санкционен акт и незаплащането на глобата в срока за
доброволното й заплащане. Наличието на тези материално правни предпоставки се
установи по категоричен начин от представените писмени доказателства в
настоящето производство, които не бяха оспорени. Жалбоподателят не представи
годни и убедителни доказателства в обратен смисъл, за да обори констатациите
относно неплащането на наложените глоби, дори в съдебното заседание не отрече
тяхната дължимост. Възраженията в жалбата, свързани с твърдяни съществени
нарушения на процесуалните правила поради неуказване в заповедта за налагане на
ПАМ на конкретното наказателно постановление, съдът намира за неоснователни,
тъй като същите изрично са посочени в оспорената заповед под съответния номер.
Не представлява порок на мотивите неотбелязването на
конкретното наказателно постановление, нито по принцип, нито още по - малко в
конкретния случай, доколкото всяко от осемте влезли в законна сила наказателни
постановления е основание и материално - правна предпоставка за налагане на ПАМ
от вида, който е наложен. Както вече се отбеляза, приложените официални
документи – влезли в сила наказателни постановления потвърдиха факти с правно
значение, а не се представиха други доказателства, които да установят
доказателствени и правнорелевантни факти по делото, които да оборят
материалната доказателствена сила на АУАН, по арг. чл.189, ал.2 от ЗДвП, поради
което съдът счита, че не е налице основание за отмяна на заповедта, тъй като
безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на
процесната ПАМ. Административният орган е действал при условията на обвързана
компетентност, доколкото разпоредбата на чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП не дава
право на органа да преценява дали да приложи мярката отнемане на свидетелството
за управление на МПС, като мярката е приложена под прекратително условие до
заплащане на наложените глоби. Правомощието на органа да приложи тази мярка е
едновременно и задължение и не е обвързано от други изисквания на закона.
Съответно на това е и задължението на съда в рамките на съдебния контрол, да
провери само и единствено за наличието на основанията по чл.146 от АПК.
Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец
след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при
обжалване, а в случая този срок е значително надвишен предвид факта, че от
влизане в сила на наказателните постановления е изминал период повече от 1-2
години.
По отношение на направените от оспорващия
възражения за погасяване по давност на наказанията наложени по издадените и
цитирани в заповедта осем наказателни постановления, настоящият съдебен състав
ги счита за неоснователни. Тъй като съгласно чл.82, ал.1,
т.1 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години от налагането на наказанието "глоба", а съобразно
ал.3 независимо от спирането или прекъсването на давността административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 горния
срок. Тъй като въпреки дадените от съда указания административния орган не е
ангажирал доказателства за образувани изпълнителни производства за събиране на
наложените на жалбоподателя наказания, то дори да се приеме, че по отношение на
НП №15-0294-000092 влязло в законна сила от 08.06.2015год.; №15-0242-000093
влязло в законна сила от 08.06.2015год.; №15-0242-000290 влязло в законна сила
от 25.11.2015год. и №17-0242-000303 влязло в законна сила от 25.11.2015год., че
към датата на издаване на заповедта – 18.12.2017год. изпълнението на
наказанията е погасено по давност, то по отношение на останалите четири НП не е
изтекла нито погасителната, нито изпълнителната давност, за да е налице
незаконосъобразност на издадената Заповед за прилагане на ПАМ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че заповедта, като постановена
от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма на акта, и в
съответветствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и
с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, съответно
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на делото и липсата на
претенция за разноски от ответната страна, то съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Л.П. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№17-0294-000223 от 18.12.2017год. издадена от Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ - Л*** към ОДМВР – Монтана, с която му е наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до заплащане на дължимата глоба по НП”, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: