Решение по дело №59583/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3132
Дата: 8 април 2022 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20211110159583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3132
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110159583 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от СТ. СЛ. ИГ., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС срещу ЗАД „ФИРМА“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление АДРЕС за заплащане на сумата от 4 000 лева /четири хиляди лева/,
представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: преден калник - подмяна и боя;
облицовка преден калник - подмяна и боя; основа предна броня - подмяна; фар ляв -
подмяна; фар десен - подмяна; рамка радиатор - подмяна; радиатор воден - подмяна;
радиатор климатик - подмяна; тръбопровод на климатик - подмяна; подкалник PVC преден
десен - подмяна; конзола предна броня - дясна - подмяна; конзола предна броня - лява -
подмяна; калник преден десен - средна деформация и боя; калник преден ляв - средна
деформация и боя; кора под радиатори - подмяна; въздушна възглавница шофьор - подмяна;
въздушна възглавница пътник - подмяна; предпазен колан преден ляв - подмяна; предпазен
колан преден десен - подмяна; решетка предна броня - средна - подмяна; решетка предна
броня - лява - подмяна; решетка предна броня - дясна - подмяна; фар за мъгла - преден ляв -
подмяна, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 11.12.2019г., по
застрахователен договор Застраховка „****“, клауза „Пълно каско”, със застрахователна
полица на лек автомобил МАРКА, с рег. № ДКН, ведно със законната лихва върху
дължимата главница считано от дата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно
изплащане на вземането.
Твърди се, че страните са били обвързани от Застраховка „****", клауза „Пълно каско“
по отношение на автомобил марка МАРКА, с рег. № ДКН със срок на действие от 14,00 часа
на 02.12.2017г. до 23,59 часа на 01.12.2020г
Твърди се, че на 11.12.2020г. около 20.35 часа, в гр. София, лек автомобил МАРКА, с
рег. № ДКН, собственост на СТ. СЛ. ИГ. и управляван от Л Е П е претърпял ПТП, като бил
ударен от лек автомобил МАРКА, с рег. № ДКН управляван от А В П, като за настъпилото
1
ПТП вината е на водача Паисиев и е съставен Протокол за ПТП № от 11.12.2019 г. с рег. № .
Поддържа се, че СТ. СЛ. ИГ. е уведомил застрахователя, като същият е извършил
оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил Опис на претенция № 51-
01300-15794/19/12.12.2019 г. по щета № , съответно застрахователят е определил
обезщетение в размер на 4 349,70 лв., удържал от определеното обезщетение сума в размер
на 766,26- неплатени вноски по полицата и превел по банков път на ищеца сумата от 3
583,44 лв. на 28.01.2020 г.
Твърди се, че необходимата сума за ремонта на автомобила - за части и труд, е в
размер на около 8 500 лв., като ищецът отчита плащане на сумата от 4 349,70 лв. и
претендира заплащане на още 4000 лева.
Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Оспорват се твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно
обезщетение, като се твърди, че в настоящата хипотеза искането за заплащане на
застрахователно обезщетение в претендираният размер не представлява необходим и
оправдан разход, а представлява подобрение, което не е покрит застрахователен риск.
Оспорва се иска по размер, като се сочи, че претендираното от ищеца обезщетение
значително надвишава действително претърпените вреди.
Твърди се, че при сключването на застрахователният договор е налице изрично
волеизявление от страна на ищецът за „Изплащане на застрахователно обезщетение в
доверен сервиз”, но при извършването на оглед на уврежданията по процесният автомобил е
налице изрично искане застрахователното обезщетение да бъде изплатено по експертна
оценка.
Оспорва се необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищеца
елементи и детайли, като се поддържа, че детайлите не са за подмяна, а се касае само за
бояджийски услуги.
Твърди се, че липсва застрахователен интерес за ищеца, тъй като по време на
процесния договор процесното превозно средство е било продадено.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание на основание чл. 214 от ГПК ищецът е направил изменение на
иска чрез увеличение на размера му, като с претендира сумата от 6440.34 лева.
Правната квалификация на предявения иск е чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от КЗ.
Не се спори между страните, че те са били обвързани от валидно сключен
застрахователен договор по полица №****** от дата 02.12.2019 г. Обект на застраховката е
лек автомобил с рег.№ДКН, марка , рама *******, светло сив на цвят, година на първа
регистрация : 2013 г. Определена е застрахователната стойност от 15 00 лева и е уговорено
заплащане на застрахователна премия в размер на 1021,72 лева, разсрочена на четири
вноски. Срока на застраховката е от 14.00 ч. на 02.12.2019 г. до 23.59 ч. на 01.12.2020
г.Уговорен е начин на обезщетяване чрез извършване на ремонт в доверен сервиз.
Първата вноска от застрахователната премия в размер на 255.46 лева е заплатена на
02.12.2019 г., за което застрахователят е съставил сметка, имаща характер на разписка.
Със Заявление за заплащане на застрахователно обезщетение СТ. СЛ. ИГ. е описал, че
на 11.12.2019 г. в гр. София бил паркирал, тръгнал да излиза и от спрените коли не видял
колата срещу него и я ударил. Към заявлението са приложени Протокол за ПТП №, талон за
ГТП и свидетелство за правоуправление.
Приложени са два описи на претенция с № 51-01300-15794/19 от дата 11.12.2019 г. с
2
изброени детайли: преден капак, облицовка пр. броня, основа пр. нр, фар ляв, фар десен,
рамка радиатор, радиатор воден, радиатор климатик, тръбопровод на климатик,
подлакътник PVC пр.д, конз. пр.бг –д., конз. пр.бг –л., калник пр.л., калиник пр.д., кора под
радиатори, възд. възгл. – шофьор, възд. възгл.-пътник, предпазен колан пр.л., предпазен
колан, пр.д., решетка пр.бр-ср., решетка пр.бр-л., решетка пр.бр.-д., фар за мъгла пр.л., фар за
мъгла пр.д. (в зоната на удара). В полето забележка е посочено желанието на ищеца
обезщетението да бъде заплатено по експертна оценка.
Застрахователят е изплатил на СТ. СЛ. ИГ. сумата от 3583.44 лева с банков превод на
28.01.2020 г.- калкулирано обезщетение по заведената щета.
По делото е назначена, изслушана и приета автотехническа експертиза, вещото лице по
която е взел предвид извършените огледи и съставени описи (лист №20 и лист №21 от
делото) на увредените детайли по щета №51- 1300 - 15794/19 от 12.12.2019 г., видът и
степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил, отчел е че
към датата на застрахователното събитие - 11.12.2019 г., процесният автомобил е бил в
експлоатация 6 години, 7 месеца и 4 дни, считано от датата на първоначална регистрация -
07.05.2013 г. и е определил стойност, необходима за възстановяване на уврежданията на
база средни пазарни цени към датата на ПТП: 10790,04 лв.
По делото е назначена, изслушана и приета допълнителна автотехническа експертиза,
вещото лице по която е установило, че стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията, изчислена по експертна оценка е 6339.09 лева.
По делото е представена справка от ОД на МВР К Сектор „Пътна полиция“, от която
се установява, че лек автомобил МАРКА, с номер на рама: ******* с рег. № ДКН е станал
собственост на 05.09.2019 г. на СТ. СЛ. ИГ., на 27.04.2020 г. същото лице е прекратило
регистрацията на автомобила като е заявил съхранение в частен имот, а на 22.05.2020 г.
превозното средство е възстановено в „Отдел „Пътна полиция“- СДВР с нов собственик – Ц
К М, ЕГН ********** и нов рег. №ДКН
С оглед събраните по делото доказателства,съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан в пълен размер,поради което същият следва да бъде изцяло уважен.
Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от закона - чл. 183, ал. 1 от КЗ - и
от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките
по чл. 186, ал. 1 от КЗ - и от общите условия на застрахователя за съответния вид
застраховка
В процесния случай видно от застрахователната полица застрахователното покритие е
съгласно клауза „Пълно Каско“. Съгласно приложимите общи условия, находящи се на л.
24-42 от делото покрит застрахователен риск е ПТП/Пътнотранспортното произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозни средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети./ Не се спори, че на 11.12.2019 г. застрахованото МПС е
увредено при настъпване на ПТП.
Налице е валиден застрахователен договор и настъпило по време на срока на договора
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че ищецът в рамките на срока на договора
почти пет месеца след настъпване на застрахователното събитие е отчуждил застрахованото
МПС не може да обуслови право на застрахователя да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение.
Отказът за заплащане на застрахователно обезщетение винаги е свързан с наличие на
обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на
застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите или са относими към
3
доказването им . Такова обстоятелство не може да се приеме самата личност на новия
приобретател на застрахованата вещ , респ. неуведомяването за промяната в собствеността
на вещта,още по-малко неспазването на срока за същото . За интереса на застрахователя е от
значение не конкретния собственик като такъв, а обстоятелствата, които съпътстват
промяната на собствеността и са от естество да способстват увеличаването на риска и
настъпването на застрахователното събитие, респ. да влияят върху обхвата или размера на
вредите или върху тяхното доказване./ Решение № 15 от 12.04.2012 г. по търг. д. № 454/2011
г. на Върховен касационен съд/.
В допълнение следва да се посочи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие именно ищецът е бил както страна по застрахователния договор, така и собственик
на застрахования лек автомобил, което обуславя интереса му именно той да претендира
заплащане на застрахователното обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск.
Въпроса за липса на интерес би бил налице ако правоприемника претендира обезщетение за
настъпили вреди преди този правопроменящ юридически факт
В константната практика на ВКС / напр. решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №№
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о.,решение № 141 от
08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о./ се приема, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото
имущество./Определение № 670 от 26.10.2009 г. по т.д. № 561/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, ТК.
Ето защо съдът приема за действителна стойност на вредите посочената от вещото
лице сума на база средни пазарни цени към датата на ПТП: 10790,04 лв. Именно средните
пазарни цени са действително претърпените и доказани по размер вреди. Искането за
заплащане по експертна оценка е относимо към доброволно платеното от застрахователя.
Доколкото обаче ищецът претендира, а и доказва при условията на пълно и главно
доказване, че претърпените от настъпилото застрахователно събитие вреди са в по-висок
размер, разликата в размера е незаплатен остатък по дължимо застрахователно обезщетение
и следва да бъде присъден.
Ето защо с оглед събраните по делото доказателства,съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан до размера на 6440.34 лева, представляваща разлика между
установения размер на вредите/10 790.04 лева/ с приспадане на платената преди процеса на
застрахованото лице сума / 3 583,44 лв./ и приспадане на удържаните от застрахователя
неплатени вноски по застрахователната полица/ 766,26 лева/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на СТ. СЛ. ИГ. се следват деловодни разноски за
настоящото производство. Преъендират се 257,61 лв.- държавна такса, 250 лева- депозит за
вещо лице и 1000 лв.- адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи
мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца
действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално
4
представителство в съдебно заседание с изслушване на съдебно-автотехническа експертиза
по оценяем иск, като претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразно с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да
бъде редуцирано до сумата от 652 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
АДРЕС да заплати на СТ. СЛ. ИГ. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6440.34 лева,
представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, на застрахован лек автомобил МАРКА с рама *******, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 11.12.2019г., по застрахователен договор
Застраховка „****“, клауза „Пълно каско”, със застрахователна полица №****** от дата
02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница считано от дата на
депозиране на исковата молба в съда/18.06.2020 г./ до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 1159.61 лева- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5