Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 13 от 12.04.2012 година по гр. д. № 508/2009 година Районен съд – град Г. О. е осъдил „М.” – град Г. О. да заплати на С. Б. Д. и Х. Б. Д. сума в общ размер на 2 566.00 лева, представляваща дължимо за периода от 19.03.2004г. до 19.10.2004г. наемоподобно обезщетение за ползите, от които са лишени, съизмерими с пропуснатия пазарен наем за собственото им незастроено дворно място, пл. № 116, кв. 48 по плана на квартал Калтинец от 1957г., включено в границите на новообразуваните УПИ І и УПИ ІІ, квартал 48 по ПУП на квартал Калтинец, с площ от 13 492 кв.м., производствени сгради /Рингова пещ № 2 ЗРП 1258.80 кв.м., Рингова пещ № 3 ЗРП 1488.19 кв.м,, Машинно –дърводелска работилница ЗРП 530.80 кв.м./ и спомагателни сгради /Техническа работилница ЗРП 240.60 кв.м., Складова и битова сграда ЗРП 290.53 кв.м., Склад – администрация ЗРП 265.40 кв.м./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 19.03.2009г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен предявеният от С. Б. Д. и Х. Б. Д., в условията на първоначално субективно съединяване, иск с правно основание чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за разликата от 7 934.00 лева, включваща и претендираното наемоподобно обезщетение за 20 дка ниви и кариери , пл. № 135, квартал 28 по плана на квартал Калтинец от 1957г. до пълния предявен размер от 10 500.00 лева, като неоснователен и недоказан. „М.” – град Г. О. е осъдено да заплати на С. Б. Д. и Х. Б. Д. сума в размер на 238.27 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска. С. Б. Д. и Х. Б. Д. са осъдени да заплатят на „М.” – град Г. О. направените от дружеството разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, в размер на 1133.43 лева. Недоволни от така постановеното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове, са ищците по делото С. Б. Д. и Х. Б. Д., които го обжалват в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си С. и Х. Далчеви развиват подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от тях част. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице частично изменение на ПУП, с което са образувани УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 48 по ПУП на град Г. О., които не съвпадат по граници и размери с възстановения им недвижим имот. Посочват, че Районният съд неправилно е достигнал до извода, че е ирелевантно дали построените сгради след национализацията са построени законно или представляват незаконни строежи. На следващо място излагат съображения, че неправилно с обжалваното решение е определен и размерът на наемоподобното обезщетение, което им се дължи. Молят решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират да им бъдат заплатени направените разноски в производството по делото за двете инстанции. Въззиваемият „М.” – град Г. О. не заема становище по подадената въззивна жалба. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на С. Б. Д. и Х. Б. Д. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С. Б. Д. и Х. Б. Д. основават исковите си претенции по делото на чл. 73, ал. 1, пр. 2-ро ЗС. Претендират „М.” – град Г. О. да бъде осъдено да им заплати сумата в размер на 10 500.00 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ги е лишило ответното дружество чрез ползването на собствените им 20.77 % ид. ч. от имот пл. № 116, кв. 48 по плана на квартал „Калтинец” от 1957г. и построените в него производствени и спомагателни сгради и ползването на 20 дка ниви и кариери, представляващи имот пл. № 135, кв. 28 по плана на квартал „Калтинец” от 1957 година за периода от 19.03.2004г. до 19.10.2004г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Безспорно по делото е, а и от събраните доказателства - Удостоверение №№ 614, 615 и 617 /л. 10-12 от първоинстанционното дело/, се установява, че, наследодателите на С. Б. Д. и Х. Б. Д. - Ц. Ф. Б., М. Х. Д. и И. Х. Б., са били акционери в Индустриалното търговско акционерно дружество „М.” и са притежавали общо 20.77 % акции от капитала на дружеството. Това дружество е било национализирано по реда на ЗНЧИМП. От Списък от 24.07.1947 година /л. 63 от първоинстанционното дело/ се установяват сградите, собственост на Индустриално и търговско акционерно дружество „М.” – град Г. О., записани в сметка „Покрити имоти” към 24.07.1947 година. Не се спори от страните по делото и от Заповед № Р-01-206/11.02.1993г. на кмета на Община Г. О. /л. 14 от първоинстанционното производство/ се установява, че на основание чл. 2 ЗВСВОНИ на наследодателите на С. Б. Д. и Х. Б. Д. е възстановено правото на собственост върху национализирания по ЗНЧИМП имот пл. № 116, кв. 48 по плана на квартал Калтинец от 1957г. на Индустриалното търговско акционерно дружество „М.”, представляващо фабрично дворно място от 63.4 дка, както и останалите несъборени национализирани сгради и около 20 дка ниви и кариери – имот пл. № 135 по плана на кв. Калтинец от 1957 година. За новопостроените след национализацията сгради е издаден АДС № 2514/10.01.1994 година /л. 93 – 100 от първоинстанционното дело/. От Заповед № 970 от 24.04.2002 година на Кмета на Община Г. О. /л. 92 от първоинстанционното дело/ се установява, че е одобрено частично изменение на подробен устройствен план /план за регулация и план за застрояване/ на УПИ І, кв. 48 по плана на квартал „Калтинец” , който се разделя на УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, в квартал 48. От заключението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза /л. 126-132 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че процесният имот по кадастралния и регулационния план на квартал „Калтинец” от 1957 година, одобрен със заповед от 1957 година е представлявал дворище пл. № 116, за което е отреден парцел І – 116, кв. 48 и е бил с площ от 63 400 кв. м. Със заповед № 970 от 24.04.2002 година на Кмета на Община Г. О. е одобрено ЧИ на ПУП на УПИ І, който се разделя на УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, в квартал 48, като кварталът, респективно – имотът е уширен в западна посока. УПИ І след промяната на регулацията е увеличен с 5 492 кв. м. и е с обща площ 50 934 кв. м.; УПИ ІІ след промяната на регулацията е увеличен със 750 кв. м. и е с обща площ 1 482 кв. м., а УПИ ІІІ след промяната на регулацията е увеличен с 2 260 кв. м. и е с обща площ 19 486 кв. м. От заключението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза /л. 163 от първоинстанционното дело/се установява, че съществуващите и възстановени сгради на ищците по делото имат застроена площ 4 074.32 кв. м., а новоизградените след национализацията такива имат застроена площ 10540 кв. м. Площта, необходимата за използването на новопостроените сгради, заедно с прилежащата на самите сгради площ, е 28 404 кв. м. Застроената площ на съществуващите и възстановени сгради е 4 074.32 кв. м. Частта от възстановеното и незастроено място, за което се дължи обезщетение по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС и включено в УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, в квартал 48 има площ 30 921.68 кв. м. Частта от възстановеното и незастроено място, за което се дължи обезщетение по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС и включено само в границите на новообразувания УПИ ІІІ има площ 17 430 кв. м. Частта от възстановеното и незастроено място, за което се дължи обезщетение по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС и включено само в границите на новообразуваните УПИ І и УПИ ІІ има площ 13 492 кв. м. Видно от заключението по допуснатата от първоинстанционния съд втора допълнителна съдебно-техническа експертиза /л. 186-188 от първоинстанционното дело/, което настоящият съдебен състав приема за обективно дадено, имотът, за който се претендира обезщетение, представляващ ниви и кариери по плана на квартал „Калтинец” от 1923 година, се е намирал извън регулация. Към момента имотът, представляващ пл. № 135 и съседните имоти се ползват като утайници /сгурозвали/ за депониране на отпадни продукти на „Захарни заводи” . От заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство повторна съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно, се установява, че пазарната наемна цена за 1.00 кв. м. незастроена земя е в размер на 0.15 лева. Видно от заключението, застроената площ на съществуващите и възстановени стари сгради е в размер на 4 074.32 кв. м., като вещото лице е посочило и цените на пазарния наем за сградите поотделно. Дължимото на ищците обезщетение за ползването на собствените им 20.77 % ид. ч. от съществуващите и възстановени стари сгради е в размер на 2 721.00 лева. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи. За да бъде уважен искът по чл. чл. 73, ал. 1, пр. 2-ро ЗС за заплащане на обезщетение от недобросъвестния владелец за ползите, от които е лишил собствениците, ищците следва да докажат, с оглед доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че са собственици на недвижимия имот и че ответникът ползва същия. Наследодателите на ищците по делото, сега въззивници, са притежавали 20.77 % акции от капитала на Индустриалното търговско акционерно дружество „М.”. В капитала на дружеството били включени и имот пл. № 116, в кв. 48 по плана на квартал „Калтинец” на град Г. О. от 1957 година и имот пл. № 135 с площ от 20.000 дка. По реда на ЗНЧИМП дружеството било национализирано, а през 1993 година на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ правото на собственост е възстановено на наследодателите на С. и Х. Д.. Доколкото към момента на възстановяване на собствеността юридическото лице ИТАД „М.” не е съществувало и предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗВСВОНИ, собствеността е възстановена на наследниците на бившите акционери. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищците по делото, сега въззивници, са станали собственици на възстановените имоти. Имот № 116, в квартал 48 плана на квартал „Калтинец” от 1957 година е бил с площ 63 400 кв. м., но е претърпял регулационна промяна, като със Заповед № 970 от 24.04.2002 година на Кмета на Община Г. О. е одобрено частично изменение на подробен устройствен план /план за регулация и план за застрояване/ на УПИ І, кв. 48 по плана на квартал „Калтинец”, като е разделен на УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ, в квартал 48 по плана на квартал „Калтинец”. Неоснователно в тази насока е възражението на жалбоподателите в настоящото производство, че цитираната по-горе заповед на кмета на Община Г. О. не е породила действие и по отношение на имота не е настъпила визираната в нея регулационна промяна. В случая следва да се има предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, съгласно която „Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол”. Настоящият съдебен състав приема, че посоченият административен акт е валиден. Същият е валидно постановен от компетентен орган, кмета на община Г. О., в рамките на неговата материална и териториална компетентност и във валидна писмена форма. Наведените от жалбоподателите в настоящото производство възражения за пороци в процедурата по изменение на ПУП, респективно – че не са били налице и не са били изпълнени изискванията на ЗУТ за ЧИ на ПУП касаят законосъобразността на издадения административен акт. В тази насока обаче, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, съгласно която „Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му”, настоящият съдебен състав не разполага с правомощието за осъществяване на косвен съдебен контрол. Гражданският съд може да извърши такъв единствено ако актът се противопоставя на страна, която не е участвала в административното производство, т.е. на трето за административното производство лице. В случая по делото ищците, въззивници в настоящото производство, не са такива. По смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ същите се явяват „непосредствено засегнати” от акта и с него се засягат техни законни права и интереси, поради което те са участници в административното производство и като такива на тях им е предоставена възможността да инициират проверка на акта по административен ред, респективно – за гражданския съд не съществува възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на заповед № 970 от 24.04.2002 година на Кмета на Община Г. О.. Безспорно по делото е и обстоятелството, че ответното дружество, като правоприемник на ИТАД „М.”, е ползвало и владяло УПИ І и УПИ ІІ, в квартал 48 по плана на квартала „Калтинец”, в които имот е включен и имот, пл. № 116 по плана на квартала от 1957 година, собственост на ищците по делото, сега въззивници. Изложеното по-горе води до извод, че ответното дружество се явява недобросъвестен владелец по отношение на собствените на ищците идеални части от УПИ І и УПИ ІІ. Съгласно чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС недобросъвестния владелец дължи на собственика на имота обезщетение за ползите, от които го е лишил. Тези ползи се равняват на месечния наем, който биха получили ищците при отдаване на имота под наем. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в периода от национализацията на ИТАД „М.” до възстановяването на имот пл. № 116 държавата е извършвала преустройства в същия, като част от сградите са съборени, други са реконструирани и е извършено строителство и на нови сгради. Всички те са били включени в Държавна керамична фабрика „М.”, преобразувана в ЕАД „М.”, чийто едноличен собственик на капитала е била държавата, а в последствие дружеството е приватизирано и преобразувано в „М.” . Ето защо ответното дружеството се явява суперфициарен собственик на новоизградените сгради и като такъв, съгласно чл. 64 ЗС, има право да ползва както новозастроената част от земята, така и незастроената част от земята, необходима за ползване на постройките според предназначението им. В този смисъл са и изводите Ýа Районен съд – град Г. О.. Не намират опора в закона възраженията на процесуалния представител на жалбоподателите във въззивното производство, че по делото не са представени доказателства за законността на построените след национализацията сгради. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на ЗВСВОНИ правото на собственост на имота и сградите се възстановява доколкото те реално съществуват. Не се дължи обезщетение за ползването на частта от реституиран терен, върху който след национализацията на имота са построени нови сгради. След реституцията държавата, респективно - държавното предприятие, има статут на суперфициарен собственик и следва да се ползва от терена под тях съгласно чл. 64 ЗС, като не дължи обезщетение за това ползване. Построените след национализацията сгради не се обхващат от реституцията, тъй като тя визира само размера на одържавеното имущество, наличен към влизане в сила на ЗВСВОНИ. Върху построените след национализацията сгради държавата запазва правото си на собственост, като собствеността й върху построеното е аналогична на суперфициарния собственик, който държи притежаваните сгради върху чужд имот. Без значение за правото на собственост върху построените след национализацията от държавата сгради е дали строителството е извършено с надлежни строителни книжа или не. В този смисъл е константната практика на ВКС, включително по-новата такава - решение № 255 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2008 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът по делото, сега въззиваем, изрично е възразил, че не осъществява ползване и владение по отношение на УПИ ІІІ и имот, пл. № 135, представляващ ниви и кариери. Доказателствената тежест в тази насока е на ищците по делото, сега въззивници, при което доказателства, че „М.” ползва и владее имотите те не са представили нито пред първоинстанционния съд, нито във въззивното производство. Ето защо исковете в тази част се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че „М.” – град Г. О. дължи обезщетение на С. Б. Д. и Х. Б. Д. по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за ползването: на 20.77 % ид. ч. от незастроената площ на УПИ І и УПИ ІІ, в квартал 48 по плана на квартал „Калтинец”, като бъде приспадната незастроената площ от тях, необходима за ползването на частта от реституирания терен, върху който след национализацията на имота са построени нови сгради, т.е. предвид заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза - за 13 492 кв. м., както и на 20.77 % ид. ч. от съществуващите възстановени сгради. По отношение на размера на дължимото на ищците обезщетение настоящият съдебен състав приема, че следва да се вземе предвид съдебно-техническата експертиза, изготвена във въззивното производство, доколкото вещото лице задълбочено и обосновано е посочило начина, по който е определен размерът на обезщетението, за разлика от вещото лице, изготвило експертизата в първоинстанционното производство, където е ползван размерът на обезщетението, дадено по гр. д. № 474/2001 година на ГОРС, коригиран единствено с размера на инфлационния индекс за процесния период. След извършване на съответните аритметични изчисления настоящият съдебен състав приема, че дължимото по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за периода от 19.03.2004г. до 19.10.2004г. обезщетение за ползването на 13 492 кв. м. от площта на възстановения незастроен имот е в размер на 2 942.40 лева (13 492 кв.м. х 0.15 лева /на кв.м. за един месец/ х 7 месеца х 20.77%), а дължимото по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за периода от 19.03.2004г. до 19.10.2004г. обезщетение за ползването на 20.77 % ид. ч. от съществуващите и възстановявани сгради, съгласно изготвената във въззивното производство експертиза е в размер на 2 721.00 лева или общо дължимото обезщетение в размер на 5 663.40 лева. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на С. Б. Д. и Х. Б. Д. е частично основателна. Решението на Районен съд – град Г. О. е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разликата от 2 566 лева до 5 663.40 лева, поради което в тази част същото следва да бъде отменено, а предявените искове за тази разлика - уважени. В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, като при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.” следва да бъде осъдено да заплати на С. Б. Д. и Х. Б. Д.направените от тях разноски за двете инстанции в размер на 1 064.50 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Б. Д. и Х. Б. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на „М.” направените от дружеството разноски за двете инстанции в размер на 690.94 лева. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 13 от 12.04.2012 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 508/2009 година в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Б. Д. и Х. Б. Д. против „М.” – град Г. О. искове с правно основание чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за разликата над 2 566.00 лева до 5 663.40 лева, която разлика е в размер на 3 097.40 лева, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „М.” – град Г. О., със седалище и адрес на управление град Г. О., ул. „А. С.” № 1., с ЕИК ... да заплати общо на С. Б. Д., с ЕГН * и Х. Б. Д., с ЕГН *, двамата с постоянен адрес град С., бул. „Е. Г.” № ... още сумата 3 097.40 лева, представляваща дължимо за периода от 19.03.2004г. до 19.10.2004г. обезщетение по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за ползите, от които са лишени от ползването на 20.77% ид.ч. от: 13 492 кв.м. от собственото им незастроено дворно място, пл. № 116, кв. 48 по плана на квартал „Калтинец” от 1957г., включено в границите на новообразуваните УПИ І и УПИ ІІ, квартал 48 по ПУП на квартал „Калтинец”; и от съществуващите в имота и възстановени производствени и спомагателни сгради, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 19.03.2009г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „М.” – град Г. О., със седалище и адрес на управление град Г. О., ул. „А. С.” № ..., с ЕИК ... да заплати общо на С. Б. Д., с ЕГН * и Х. Б. Д., с ЕГН *, двамата с постоянен адрес град С., бул. „Е. Г.” № .... сумата в размер на 1064.50 лв. /хиляда шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща направените от тях разноски в производството по делото за двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете. ОСЪЖДА С. Б. Д., с ЕГН * и Х. Б. Д., с ЕГН *, двамата с постоянен адрес град С., бул. „Е. Г.” № ... да заплатят на „М.” – град Г. О., със седалище и адрес на управление град Г. О., ул. „А. С.” № 1., с ЕИК ... сумата в размер на 690.94 лв. /шестстотин и деветдесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направените от дружеството разноски в производството по делото за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |