№ 1141
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100504761 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2518 от 13.02.2024г., постановено по гр.дело №48969/2022г. по описа на
СРС, ГО, 175 с-в, е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК:********* срещу Й. И. Б. с ЕГН:********** установителни искове по реда на чл.422,
ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1547,04 лева- стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за имот в гр.София, ж.к.„****, аб.№239006, ведно със
законната лихва от 02.06.2022г. до окончателното изплащане, сумата от 168,50 лева-
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.05.2022г. и сумата от 35,10 лева- цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва считано от 02.06.2022г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №29471/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав,
като са отхвърлени иска за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 1547,04
лева до пълния претендиран размер от 1550,24 лева; за мораторна лихва върху тази главница
за разликата над 168,50 лева до пълния претендиран размер от 169,08 лева, както и изцяло
предявения иск за сумата от 6,08 лева- мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 13.05.2022г. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца 84,73 лева разноски в заповедното производство и 431,13 лева разноски в исковото
производство, а ищецът е осъден да заплати на адв.С. К. от САК, на основание чл.38, ал.2
ЗАдв., сумата от 2,24 лева възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ чрез
1
процесуално представителство на ответника в исковото производство. Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Термокомплект“
ООД.
Срещу решението в частта с която са уважени исковете за мораторна лихва и стойност
на услугата за дялово разпределение, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника процесуалния му представител. Жалбоподателят твърди, че ищецът ен е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на дължимите суми в сайта на
дружеството или по друг начин, съответно- не е установил изпадането в забава на
ответника. Сочи текстовете от Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия
от 2014г. Твърди също така, че липсва основание за заплащане на сумите за дялово
разпределение на ищеца. Претендира отмяна на решението в тези части и отхвърляне на
исковете, както и преизчисляване на разноските по делото.
Ищецът, с подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението в
обжалваната част, следва да се добави и следното:
По делото не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира е присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е установено от
представените по делото писмени доказателства обстоятелството, че ответницата притежава
вещното право на ползване върху процесния имот, в който е доставяна топлинна енергия от
ищеца през целия процесен период и в посочените в обжалваното решение стойности.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая, противно на изложеното
2
от ответника във въззивната жалба, приложими са не общите условия от 2014г, а влезлите в
сила на 10.07.2016г. Общи условия на ищцовото дружество, по арг.чл.150, ал.2 ЗЕ. По
делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила
правото си на възражение срещу тези Общи условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради
изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е било
налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца,
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато
клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите
условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана, публикуване
или връчване на общата фактура, както твърди жалбоподателят. Клиентите имат право да
правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този
срок възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В
ал.4 на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са
заплатени в срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/.
Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за
задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта
3
на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане
цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата
фактура. В случая между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задължението си
за цената на доставената в имота му топлинна енергия през процесния период, а ищецът
претендира обезщетение именно за периода от датата на изтичане на 45-дневния срок от
издаване на общата фактура- 15.09.2019г.
Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ.
Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи
топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ,
топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване
на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата
плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл.
140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото /л.10 от
първоинстанционното производство/ е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото
производство заплаща на третото лице- помагач извършената услуга "дялово разпределение"
съгласно ценоразпис. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща
възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140,
ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са
дължими на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2518 от 13.02.2024г., постановено по гр.дело
№48969/2022г. по описа на СРС, ГО, 175 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Й. И. Б. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК:*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет
лева/– разноски във въззивното производство.
4
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца-
„Термокомплект“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5