Определение по дело №8/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 115
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20237270700008
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 09.02.2023г.

 

 

Административен съд- Шумен, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

                                                                                                 СЪДИЯ: Бистра Бойн

 

като разгледа ч.адм.д. № 8 по описа за 2023 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Административното производство е образувано по реда на чл.54 ал.1 т.5 и ал.5 от АПК, във връзка с чл.202 т.2 от АПК, във връзка с чл.24б ал.7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-102 от 13.01.2023год. по описа на ШАС, депозирана от „А-Ч.М.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. Константинов №8, представлявано от изп. директор Д.Д., чрез пълномощник юрисконсулт И.Д. срещу спиране на административно производство по Искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, обективирано в Решение №32-446376/21.12.2022г. на Директора на ТД Митница- Русе. С жалбата се иска отмяна на постановеното спиране, като акт издаден при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалните разпоредби и връщането на преписката за продължаване на административното производство и разглеждане на преписката по същество. В мотивите на жалбата се оспорва наличието на предпоставките по чл.54 ал.1 т.5 АПК, за връзка между две производства– по Искане с вх.№32-131939 от  21.04.2022г., на основание чл.24а ал.4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /ОАКП/, по което е постановено Решение №32-257205/02.08.2022 г. на Директора на ТД Митница- Русе, с което на дружеството е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, предмет на адм.д.№260/22г. на ШАдмС, висящо към момента и по искане вх. № 32-299763 от 07.09.2022г. за издаване на УОАКП. Твърди се, че липсва връзка между двете производства, респективно липса на основание по чл.54 ал.1 т.5 АПК, тъй като от изхода на предходното производство не зависи законосъобразността на административния акт по второто подадено искане за издаване на УОАКП, понеже същото е на различно основание- чл.24 ал.2 т.5 от ЗАДС и по отношение на различни енергийни продукти.

       Ответникът- Директор на Териториална дирекция Митница Русе, представляван от юрисконсулт С., оспорва жалбата в молба от 27.01.2023г. Твърди наличие на преюдициално производство със същия предмет и между същите страни, понеже исканията на жалбоподателя по двете административни производства касаят един и същи обект, по отношение на който можело да бъде издадено само едно удостоверение, съгласно чл.24а ал.2 от ЗАДС, а в случая е налице и припокриване на двете искания в частта за енергийните продукти. Счита, че законът не допуска даден краен потребител да притежава две УОАКП за един и същи продукт на един и същи обект.

    Административен съд Шумен, като обсъди доводите на страните, представената административна преписка и събраните допълнително по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

    С Искане с вх.№32-131939 от 21.04.2022г., препратено по компетентност на ТД Митница- Русе, дружеството жалбоподател е поискало на основание чл.24а ал.4 от ЗАДС, във връзка с чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС- използване на енергийни продукти за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, да му бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител /ОАКП/ за обект „Асфалтова база и кариера за инертни материали“- с.Кралево, Община Търговище за продукт газьол, маркиран за промишлени и комунални цели с код по КН 27010 19 43, колечство 7 000 000л. и търговско наименование и код по КН на произвежданите стоки- битумни смеси на базата на природен асфалт и битум с код по КН 27150000. С Решение №32-257205/02.08.2022г. на Директора на ТД Митница- Русе било отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. По предприето съдебно оспорване на административния акт било образувано адм. д. № 260/2022г. по описа на Административен съд Шумен, което към момента не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С Решение №142/24.11.2022г. по адм. д. № 260/2022г., съдът отменил постановения отказ и върнал административната преписка за произнасяне на Директор на ТД Митница Русе, като делото е на етап касационно обжалване пред ВАС по жалба на административния орган.

    На 07.09.2022г. с вх.№ 32-299763 дружеството подало ново искане за издаване на УОАКП с правно основание чл.24 ал.2 т.5 от ЗАДС- използване на енергийни продукти в минералогични процеси за същия обект, в което по т.3 са посочени множество енергийни продукти: тежки горива, природен газ, както и 2 333 333 литра газьол с код по КН от 2710 19 до 27101949 за производство на 200 000т. продукция, представлява битумни смеси на базата на природен асфалт с код по КН 27150000. Били приложени изискуеми документи за собственост, разрешение за ползване на обекта, сертификати и др. Издадено било Решение №32-446376/21.12.2022г. на Директора на ТД Митница- Русе, с което е спряно административното производство, на основание чл.54 ал.1 т.5 АПК– поради наличие на образувано адм. д. № 260/2022г. по описа на ШАдмС с предмет оспорване на Решение №32-257205/02.08.2022г. на Директора на ТД Митница- Русе по отказ за издаване на УОАКП до приключване на съдебното производство, понеже издаването на акта не може да стане преди приключване на същото административно производство.

      При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

      Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 04.01.2023г. Жалбата, по която е образувано съдебното производство, е подадена на 05.01.23г. или в срока по чл.197 АПК, от легитимирано по смисъла на чл.147 ал.1 АПК лице- адресат на акта с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

      Оспореното Решение е издадено от компетентен административен орган по чл.24а ал.4 и чл.24б ал.4 ЗАДС, в срока по чл.24б ал.6 ЗАДС- в 30-дневен срок от постъпване на искането по чл.24а ал.4, като същото е в писмена форма и притежава мотиви от фактическа и правна страна.

      Административното производство, образувано по искане вх.№ 32-299763  от 07.09.2022г. за издаване на УОАКП, е спряно с правно основание чл.54 ал. 1 т.5 АПК- поради наличието на образувано друго административно и съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Съгласно съдебната практика на ВАС, предпоставките на тази разпоредба изискват съществуваща връзка на обусловеност между две производства, като от изхода на едното зависи законосъобразността на крайния акт на другото. Отнесено към настоящия казус, следва произнасянето на органа по искането да е обусловено от решаването на спора по адм. д. № 260/2022г. на ШАдмС, предвид мотивите на оспорения акт. Изложените фактическите доводи за това са, че за един и същи обект и за един и същи продукт не може да има издадени две УОАКП. Изводът на административния орган не се споделя от съда, поради следните съображения:

     Съгласно чл.24 ал.2 от ЗАДС, за всеки обект, където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Това не означава, че за един обект може да има само едно УОАКП, както се твърди в становище по жалбата от ответната страна. Няма логика издаването на едно удостоверение за едни обект да преклудира възможността за последващи искания на търговци касаещи различни продукти и различно време на използване. Да се възприеме обратното становище, застъпвано от административния орган, би противоречало на целта на закона, в частта му относно регулацията на освобождаване от облагане с акциз.

      В настоящия казус е налице един обект, в който се иска да бъдат освободени различни енергийни продукти на различни правни основания спрямо целта на употреба- чл.24 ал.2 т.4 и чл.24 ал.2 т.5 от ЗАДС. Действително, посочения в първото искане газьол с код по КН 27010 19 43 фигурира като продукт в обхвата на посочените във второто искане енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19 до 27101949, но същият е в различно количество. Поради което, съдът приема, че е налице различен предмет на проверката за изпълнение на изискванията на чл.24а ЗАДС.

      Не се установява тезата на административния орган, че от изхода на първото административно производство зависи правилността на крайния акт на второто и същата  не съответства на основанието по чл. 54 ал.1 т.5 АПК. От изхода на адм. д. № 260/2022г. на ШАдмС не зависи законосъобразността на крайния акт на митническия орган по новото искане от 07.09.2022г. за издаване на УОАКП. Още повече, че ако ВАС потвърди отменителното съдебно решение по делото, ще бъде установено изпълнението на изискванията по чл.24а ал.3 от ЗАДС към предходен момент, спрямо релевантния за второто подадено искане. Това установяване няма никакво отношение към подаденото ново заявление, по което решаващият орган следва да извърши нова проверка по чл.24б ал.1 ЗАДС, по аргумент от чл.24б ал.8 ЗАДС.

      За пълнота следва да се отбележи, че твърденията на административния орган за наличие на две висящи производства между същите страни и със същия предмет биха довели до извод за недопустимост, в който случай компетентният орган е следвало да откаже да разгледа по същество второто искане. Съгласно чл.27 ал.2 т.2 от АПК, преди да започне производството административния орган задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен акт, сред които е висящо административно производство със същия предмет и страни, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване.

        По гореизложените съображения и на основание чл.200 ал.1 АПК оспореното решение следва да бъде отменено.

        При този изход на спора и на основание чл.143 ал.1 АПК жалбоподателят има право на сторените разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, доказателства за което са приложени към жалбата.

      Водим от горното и на основание чл. 200 ал. 1 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на „А.  Ч.м.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. Константинов №8, представлявано от изп. директор Д.Д., Решение №32-446376/21.12.2022г. на Директора на ТД Митница- Русе, с което на основание чл.54 ал.1 т.5 АПК е спряно административното производство, образувано по искане с вх.№ 32-299763/07.09.2022г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

 

           ВРЪЩА преписката на административния орган Директор на Териториална дирекция Митница Русе за продължаване на производството по искане с вх.№ 32-299763/07.09.2022г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

           ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Русе при Агенция "Митници" да заплати на „А.  Ч.м.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***. Константинов №8, представлявано от изп. директор Д.Д. деловодни разноски в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/.

 

           На основание чл.200 ал.2 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р България, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.дело №10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за Директора на Териториална дирекция Митница Русе.

 

           Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с чл.138 от АПК.

                                          

                                                                                    СЪДИЯ: