Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 03.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в
публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2558/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Е.Д. с ЕГН **********
***, чрез упълномощения адвокат М.Г., с която срещу „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***” № ***, представлявано от
изпълнителния директор Т. И. Г., са предявени следните обективно съединени
иска: за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като
незаконосъобразна на заповед № ***/24.07.2020 г. на представляващия ответното
дружество, с която, трудовото правоотношение между ищцата и ответника, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено, т.е. поради спиране на
работата за повече от 15 дни; за възстановяване, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ, на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Служител,
човешки ресурси”. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, атакуваната заповед е незаконосъобразна поради това, че не е налице фактическия състав на цитираната разпоредба, доколкото липсва спиране дейността на предприятието за посочения от закона срок. Напротив през целия период в ответното дружество се е осъществявала обичайната търговска и производствена дейност. На следващо място Д. сочи, че през целият период през който не е допускана да изпълнява трудовите си задължения, поради т.нар. „престой“ служителите реално са полагали труд, което изключва наличието на такъв „престой“.
На следващо място ищцата счита, че работодателят е злоупотребил с правата си като е обявил престой единствено спрямо нея, а за останалите работници и служители на ответното дружество такива мерки не са предприети. В тази връзка се сочи, че работодателят е извършил дискриминационни действия спрямо ищцата по признак „лично положение“, като е поставена в по-неблагоприятно положение спрямо останалите служители на ответника.
В подкрепа на своите твърдения ищцата излага аргументи, според които прекратяване на трудовото правоотношение между страните през 2019 г. е било обявено от съда за незаконосъобразно и Е. е била възстановена на заеманата от нея длъжност, работодателят е възпрепятствал нейното явяване на работното й място с издаването на 24.06.2020 г. заповед за престой, която заповед е предхождала издаването на заповедта за възстановяване на ищцата на работа, като се е достигнало до недопускане на Д.Е. до работното й място, въпреки постановения съдебен акт в тази насока.
Ищцата счита, че с процесната заповед работодателят се стреми да я уволни като заобиколи закрилата на чл. 333 от КТ, каквото тя има, като лице със заболяване, попадащо под приложното поле на посочената разпоредба.
Като следващ аргумент в подкрепа на извода за незаконосъобразност на обсъжданата заповед на работодателя Е. сочи, че за периода на престой и е начислявано трудово възнаграждение за реално отработени работни дни, а не като за период на престой.
В срока по чл. 131 от ГПК „Водоснабдяване и канализация - Добрич” АД,
чрез процесуалния си представител, е представил отговор, съгласно който
предявените искове са недопустими, респ. неоснователни. Ответникът заявява, че
оспорва исковата претенция, както и изложената в исковата молба фактическа
обстановка.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото – в тази
насока са и представените по делото писмени доказателства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата, на което Д.Е.Д. е заемала
длъжността „***” в „***” АД. По силата на заповед от 24.07.2020 г. на
изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение с ищцата,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (поради спиране на работата за повече
от 15 дни) е прекратено, считано от 27.07.2020 г.
Със заповед № РД 03-48 от 24.06.2020
г. работодателят е разпоредил спиране, считано от 25.06.2020 г. работата на Д.Е.Д.
на длъжност „Служител човешки ресурси в отдел ТРЗ в ЦУ“.
В последствие със заповед № РД 03-49 от 25.06.2020 г. работодателят е
разпоредил ищцата да бъде възстановена на работа във връзка с изпълнение
решение № ***/13.03.2020 г. на Добричкия районен съд по гр. Дело № 1729/2019 г.
От представените по делото доказателства се установява, че трудовото
правоотношение на ищцата с ответното дружество е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. при спиране на работа за повече от 15 дни.
Спирането на работа означава преустановяване на дейността на предприятието. То
може да засяга, както цялото предприятие, така и негово поделение или звено.
Причините за спирането на работата следва да са организационно - технически, а
взетото решение в тази насока има автономен характер и не подлежи на съдебен
контрол. Спирането на работата по т. 4 на чл. 328, ал. 1 от КТ следва да се
различава от престоя.
При престоя ударението се поставя върху състоянието на неактивност, на
неизпълнение на трудовите задължения, в което се намира работникът или
служителят. Престоят засяга отделния работник или служител и може да се дължи,
както на независещи от него причини, така и на неговото виновно поведение.
Докато при „спиране на работата“ ударението се поставя върху временно отсъствие
на необходимите организационно - технически условия за извършване на работата,
поради което тя спира. Спирането на работата следва да се предшества от изрично
вземане на решение на работодателя за това. Действително законът не предвижда
реда за вземане на това решение, органа който го приема, формата на това
решение, но това се явява въпроси на управлението на самото предприятие и на
работодателската целесъобразност, които от своя страна не подлежат на съдебен
контрол. Но за наличието на това основание за прекратяване на трудовия договор
е необходим и достатъчен фактът на самото спиране на работата, не само за
отделен един служител от предприятието, а за цялото предприятие или за
дейността на негово отделно поделение или звено.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск за отмяна като незаконосъобразна на заповед № ЛС-05-1011/24.07.2020 г. на представляващия ответното дружество, с която, трудовото правоотношение между Д.Е.Д. и „***” АД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (при спиране на работа за повече от 15 работни дни) е прекратено, считано от 27.07.2020 г., черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал.
1, т. 4 от КТ предполага наличието на следния фактически състав: установено от
закона материално преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия
договор от страна на работодателя при установяване на престой в предприятието,
продължил поне 15 работни дни, т.е. фактът на установен престой означава пълно
и трайно бездействие на работника / служителя за изпълнение на преките му
трудови функции. В обсъжданата хипотеза атакуваната заповед съдържа информация единствено
относно началната, но не и крайна дата на обявения престой, т.е. не става ясно
продължителността на престоя, както и периода, който същият обхваща.
Прекратяване на трудовото правоотношение по
посочения ред лишава съдът от възможността да извърши проверка относно икономическата
обосновка на работодателя за спиране на работата в предприятието. Сферата на
проверката относно законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение се простира единствено до установяване на
обстоятелството за наличието на реален престой, изразяващ се в пълно и трайно
бездействие на ищцата, в качеството й на „*** в отдел ***“.
В обсъжданата хипотеза от данните по делото се
установява, че през процесния период ответното дружество е функционирало,
съобразно предмета си на дейност, като в тази връзка неминуемо са осъществявани
и трудовите функции, вменени на ищцата по длъжностна характеристика, макар и от
друг/и служител/и на ответника: изготвяне на заповеди за прекратяване на
трудови договори между ответника и негови работници и служители; сключване на
нови трудови договори; оформяне на документация – трудови книжки и длъжностни
характеристики, и пр. На следващо място начисленото и изплатено в полза на ищцата
възнаграждение за посочения месец е за действително положен труд, а не за
престой. В тази връзка следва да се отбележи, че „нареждането“ на работодателя
по време на обявения „престой“ ищцата да получава трудовото си възнаграждение,
очевидно не кореспондира с вложената от законодателя логика в правилото на чл.
328, ал. 1, т. 4 от КТ, доколкото е налице индиция, че работодателят отнапред е
създал пречки на ищцата да упражнява трудовите си функции. Следва да се
отбележи, че за да е налице фактическият състав на посочената разпоредба е
необходимо спирането на работа да е продължило повече от 15 работни дни, през
което време работникът или служителят да е бил в престой именно поради спиране
на работата, а не по други причини.
Съдът намира, че в настоящия казус не е проведено пълно
доказване на обстоятелството за обявен престой в „***” АД, при носена от
ответника доказателствена тежест. Събраните по делото доказателства, обсъдени в
тяхна съвкупност не могат да обосноват стабилен извод относно това дали в
ответното дружество е бил обявен действително престой или предприетите действия
от страна на работодателя са били мотивирани единствено в посока реализация на
намерението за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по
предвиден от закона ред, при който ищцата да не попада под закрилата на чл. 333
от КТ (Закрилата по чл. 333 от КТ има
обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на
уволнението по социални и хуманни критерии. В изброените в чл. от 333 КТ случаи
уволнението е поставено в зависимост от предварително разрешение от определен
държавен или синдикален орган.).
Изложеното обоснова извода, че уволнението на ищеца
е извършено незаконосъобразно при несъблюдаване изискванията на посочената
норма. Предявеният иск за отмяна на заповедта за уволнение, като
незаконосъобразна е основателен и доказан и следва да бъде уважен
Основателен и обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ за възстановяване на Д.Е.Д. на заеманата преди уволнението длъжност – „***“.
По отношение въведеното от ищцата твърдение за упражнено спрямо нея
дискриминационно отношение от страна на работодателя следва да се отбележи
следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона
за защита от дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране или поставяне в
неравностойно положение на лица на базата на установени в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. признаци. Според същата разпоредба забранява се прякото или не прякото
ограничаване на законните права, задължения и възможности на лицата на основата
на изброените в текста критерии. Легална дефиниция на понятието „пряка
дискриминация” се съдържа в чл. 4, ал. 2 от Закона, според който пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
С цитираната норма (чл. 4, ал. 1
от ЗЗДиск.) законодателят по императивен, общ и безусловен начин е
регламентирал забрана за всяка форма на дискриминация. Забраната действа
спрямо всички правни субекти, а защитата срещу всякаква форма на дискриминация
се разпростира спрямо всички физически лица на територията на Република
България. Също така забраната за дискриминация се отнася за упражняването и защитата
на всички предвидени в Конституцията и законите на Република България права и
свободи, т.е. тя е относима към всички сфери на обществения живот (чл. 3, ал. 1
и чл. 6 от ЗЗДиск.). Текстът на чл. 4, ал. 1 продължава с изброяване на
дискриминационните признаци: пол, раса, народност, етническа принадлежност,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние и други. Списъкът обхваща
всички признаци по чл. 6, ал. 2 ***, като ги допълва с някои признаци, изрично
предвидени в директивите на ЕС.
В частта относно защитата при
упражняване правото на труд следва да се отбележи и чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр.,
а именно работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на
признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона. Законодателят е предвидил в чл. 26 от
ЗЗДискр., че лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност,
възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците
по чл. 4, ал. 1.
Сред основните, конституционно
гарантирани и защитени, права на гражданите на *** е правото на труд и
задължение на държавата е да оказва съдействие за неговото упражняване /чл. 48,
ал. 1 от К./. Правото на труд е сред основните принципи, на които се основава
съвременното българско общество. Причината за това е в характера на трудовите
отношения, в качеството им на едни от най-важните релации при изграждането на
обществената инфраструктура. Те извеждат на преден план ролята на човека в
икономическия строй на обществото чрез създаваните от него, в процеса на труда,
богатства от материални и духовни ценности за индивида и обществото. Проявна
форма на тези отношения в социалния живот е тяхната специална закрила –
гарантиране и закрила на всички правни субекти, ангажирани в трудовия процес –
работници и работодатели, синдикални и работодателски организации и пр.
Конкретни мерки в тази насока са утвърждаването правото на труд сред основните
ценности в обществото /чл. 16 от Конст./; признаване правото на труд и на
съпътстващите неговото осъществяване основни права на гражданите /чл. 48 от
Конст./; правото на защита на икономическите и социални интереси, които
произтичат от труда /чл. 49 и чл. 50 от Конст./.
Свободата на труда, като основен
принцип и общочовешка ценност, възведена в Конституцията /*съобразена и с
ратифицираните от ***** международни актове –
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН
/Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г.
- ДВ, бр. 60 от
Сред основните задължения на
социалната държава /абзац 5-ти от Преамбюла на Конституцията/ е не само
декларирането правото на труд, но и създаването на ефективни, реални
практически мерки за фактическото осъществяване правото на труд на гражданите.
Този изключително важен аспект на конституционна закрила е Обезпечен в новелата
на чл. 48, ал. 1 от Конституцията На следващо място правата за защита на
икономическите и социални интереси, съпровождащи реализацията на правото на
труд, а именно правото на свободен избор на професия и място на работа, на
здравословни и безопасни условия на труда, на минимално трудово възнаграждение,
правото на почивки и отпуски и пр. са отново конституционно гарантирани – чл.
48, ал. 3 и ал. 5.
Правото на труд, ведно с
произтичащите от него права и правата за тяхната защита са т. нар. „основни
права на гражданите” – чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Тези права на първо
място са неотменими – нито от текущото законодателство, нито тяхното прилагане
може да бъде пренебрегвано или накърнявано /дори по волята на страните по
конкретното правоотношение/. Съобразно принципа на пряко действие на
конституционните норми, те са приложими наред с всички произтичащи благоприятни
последици от това.
Принципът за забрана на
дискриминацията е прогласен в чл. 6 от Конституцията на Република България. В
този смисъл ЗЗДискр. доразвива общо заложеното в Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и Конституцията правило за
недопустимост на дискриминацията като несъвместима с принципите и основите на
представляващи фундамента на всяка едно демократично общество. За да налице
проява на дискриминация, по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени
всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма,
както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран
подход към дадено лице, или определен кръг лица, трябва да я обвързан от
признак по чл. 4 от Закона. Необходимо е също така, че е налице
причинно-следствена връзка между дискриминационното действие и причината за
същото, за да се направи извода, че равното третиране е нарушено.
От значение при установяване на
факта на дискриминационно поведение е обективно съществуващия недопустим
противоправен резултат, при упражняване на дейността, проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания.
Законът цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение, според признаците
изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с
начина, по който се третира, е било
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Предвид обстоятелството, че ищцата
не е сезирала съда с иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за признаване за
установено, че ответникът, в качеството му на работодател по процесното
правоотношение, е извършил нарушение на
трудовото законодателство като е осъществил спрямо ищцата по-неблагоприятно
третиране, свързано с недопускането й до работното й място, с което е допуснато
неравно третиране на ищцата по лично положение
който е установителен по своя правен характер и с неговото завеждане
петиторът се стреми да установи с влязъл в сила съдебен акт, твърдяната
дискриминационна проява, то настоящият състав намира, че не следва да се
произнася по поставения въпрос извън мотивите на настоящия съдебен акт.
Поради уважаването на предявения
иск и на основание на чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 3 във връзка с чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът трябва да заплати по сметка на ДРС дължимата
държавна такса в размер, както следва: по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ – в размер на 50 лв. и по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
– в размер на 50 лв., или обща сума от 100 лв. /сто лева/.
По отношение искането на ищеца за присъждане в негова полза на съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение, същото е основателно. От данните по делото Договори за правна защита и съдействие от 01.12.2020 се установява, че Д.Е.Д. и нейният пълномощник адвокат М. Г. са уговаряли възнаграждение за процесуално представителство в размер общо на 990 лв. /деветстотин и деветдесет лева/.
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението, извършено със заповед № ****/24.07.2020
г. на изпълнителния директор на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, бул. „***, представлявано от изпълнителния директор Т.
И. Г., с която трудовото правоотношение между ищцата Д.Е.Д. с ЕГН ********** ***
и ответника „****” АД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено,
поради спиране на работата за повече от 15 дни.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Е.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ, на заеманата от нея до момента на уволнението длъжност: „Служител
човешки ресурси в отдел ТРЗ в ЦУ“ в ответното дружество.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „***, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., да
заплати на Д.Е.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 990 лв. /деветстотин и деветдесет лева/, представляваща сторените
по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от
изпълнителния директор Т.И.Г., да заплати в полза на Държавата по бюджетната
сметка на Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред
Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от обявяването му (считано от 03.02.2021 г.).
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: