Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                    гр. София, 06.12.2021г.

                                     

                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                                                          Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Светлана Влахова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1510 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 134 от ЗЗД, както и чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В първоначалната  искова молба, уточнена с молба от 23.09.2020г., и в допълнителната си искова молба ищците Х.В.Д., Я.Р.Д. и „Т.И.“ ЕООД излагат и поддържат твърдения, че на 16.05.2016г. е бил сключен Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г. между „О.б.“ АД, от една страна, и Р.Д.Д., кредитополучател, и Х.В.Д. и „Т.И.“ ООД, солидарни длъжници, от друга. Съгласно договора е бил получен кредит от 200 000 евро със срок на погасяване до 16.05.2026г. на равни месечни вноски. За обезпечаване на кредита е била учредена договорна ипотека.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, кредитополучателят Р.Д.Д. и солидарният длъжник Х.В.Д. са дали съгласие банката да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок на договора застраховка „Живот“, равна на дълга по кредита, но за сума не по-голяма от 100 000 лева, с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като банката е била посочена като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита. Съгласно чл. 11, ал. 4 от договора за кредит кредитополучателят и солидарните длъжници са били длъжни да уведомят незабавно банката за настъпило застрахователно събитие и са дали съгласие с всички постъпили суми, представляващи изплатено застрахователно обезщетение, да бъде погасяван кредитът, независимо дали по него е налице просрочие, освен ако страните не са договорили друго за всеки конкретен случай.

На 12.05.2019г. Р.Д.Д. е починал. Негови наследници са ищците Х.В.Д. и Я.Р.Д.. За настъпилата смърт е била уведомена своевременно „О.б.“ АД.

Между банката и „Д.З.“ АД е бил сключен Договор за корпоративна застраховка „Живот“ за получателите на потребителски ипотечни кредити от 29.08.2003г. Впоследствие е бил сключен Договор за прехвърляне на застрахователен портфейл от 03.12.2015г. между това застрахователно дружество и ответника, одобрен с Решение № 122-ЖЗ/29.02.2016г. на Комисията за финансов надзор. Поради това ответникът е застраховател по смисъла на чл. 11, ал. 2 от договора за банков кредит. От своя страна банката е уведомила ответника с писмо от 10.06.2019г. за настъпилото застрахователно събитие – смъртта на кредитополучателя на 12.05.2019г.

С оглед липсата на произнасяне от страна на застрахователното дружество и обратна връзка от банката ищците са депозирали заявление вх. № 9403/15.10.2019г. до банката с искане на конкретна информация и движение по застрахователната преписка. Въз основа на него получили писмо от 23.10.2019г. от банката, с което били уведомени, че застрахователят е сезиран и е представено придружително писмо и формуляр за застраховане.

   Въпреки че всички основания за изплащане на застрахователното обезщетение са били налице с писмо изх. № 2216/16.12.2019г. на ответника ищците са били уведомени, че по сметка, обслужваща кредита, ще бъде заплатена сума от 33 333. 33 лева, която да послужи за частично погасяване на дължимата сума по сключения договор за кредит.  Останалата сума от 66 666. 67 лева неправомерно не е била изплатена, въпреки че са били налице всички предпоставки за плащането й.

Като се позовават на разпоредбите на чл. 382, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, ищците искат да бъде осъден ответникът за заплати на „О.б.“ АД сумата от 66 666. 67 лева неплатена застрахователна сума за погасяване на задължението по Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г., съгласно сключен Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003г., поради настъпили застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя Р.Д.Д., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (10.08.2020г.) до действителното изплащане, както и 7 799. 41 лева мораторна лихва върху главницата от 66 666. 67 лева за периода от 23.12.2019г. до датата на подаване на исковата молба (10.08.2020г.).    Тъй като сумата от 33 333. 33 лева е била изплатена на 23.12.2019г., въпреки че застрахователното дружество е било сезирано на 10.06.2019г., ищците искат да бъде  осъден ответникът да заплати на „О.б.“ АД допълнително сумата от 1 759. 24 лева мораторна лихва върху главницата от 33 333. 33 лева за периода от 10.06.2019г. до 23.12.2019г.  

С уточнителната молба от 23.09.2020г. ищците са посочили, че са кредитори на банката, тъй като и след настъпилото застрахователно събитие продължават да изпълняват задълженията по договора за банков кредит и са платили недължимо суми,  кредитори са по отношение на задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред  изплащането на застрахователно  обезщетение в пълен размер, както и са ползващо се лице по застрахователния договор. 

Тъй като закъснялото плащане както на сумата от 33 333. 33 лева, така и на още 66 666. 67 лева е довело до надплащане по договора за банков кредит (главницата не се е намалила), ищците искат да им бъде платена от ответника солидарно сумата от 2 000 лева и 3 000 лева, надплатени по  Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г. от 10.06.2019г., съответно до 23.12.2019г. (за сумата от 33 333. 33 лева) и до датата на исковата молба (за сумата от 66 666. 67 лева), със законната лихва от датата на исковата молба (10.08.2020г.) до действителното изплащане, евентуално сумите да се платят на Х.В.Д., заплатила конкретно сумите на банката, съгласно уточненията от 23.09.2020г. по делото. 

Ищците претендират направените по делото разноски съгласно допълнително представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

„О.б.“ АД, конституирана като съищец, на  основание чл. 26, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 134, ал. 2 от ЗЗД,  по исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗЗ, поддържа тези искове изцяло като основателни. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение от 360 лева.

 

С отговор и допълнителен отговор ответникът Ж.к. „С.“ АД оспорва предявените искове.

Възразява, че Р.Д.Д. не е имал качество застраховано лице – договорът за кредит е извън обхвата на условията за приемане за застраховане по Договора за корпоративна застраховка „Живот“. По исковете за сума от 2 000 и 3 000 лева твърдението е за неплатени суми по договора за банков кредит, но ответникът не носи отговорност за изпълнението или неизпълнението по договора за кредит. Ищците не разполагат с активна легитимация да упражняват права по реда на чл. 134 от ЗЗД поради липсата на качеството  за  Р.Д.Д. застрахован и поради това, че банката е предприела всички действия, за да защити интересите на кредитополучателите.

Ответникът не оспорва, че на 13.06.2019г. „Общинска банка“ е предявила претенции по Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003г., сключен със ЗК“Орел“ живот“ АД, с частен правоприемник „Д.З.“ АД, праводател на ответника. Първоначално  ответникът е уведомил банката да отказ за заплащане на застрахователната сума по повод настъпилата смърт на Р.Д.Д., защото лицето не попада в обхвата на застрахованите лица по т. 2.1.2 от застрахователния договор, но след депозирано искане за преразглеждане на отказа и при постъпилото заявление вх. № 1740/30.10.2019г. на ищците,  с писмо изх. № 2055/25.11.2019г. ответникът е уведомил банката, че въпреки, че не счита Р.Д. за застраховано лице, с оглед запазване на създадените корпоративни взаимоотношения е било взето решение по целесъобразност да бъде изплатено обезщетение в размер на 33 333. 33 лева и банката е била поканена да представи сметка за превод на сумата. След представяне на сметка на 20.12.2019г., на 23.12.2019г. ответникът  е заплатил сумата.  За плащането са били уведомени и ищците.

Напълно неоснователно ответникът намира искането за изплащане на сума от още 66 666. 67 лева и мораторна лихва. Плащането на сумата от  33 333. 33 лева е било изцяло по целесъобразност. Дори да се допусне, че е имало основание за плащане, то дължимата застрахователна сума не би била по-висока от вече платената. Съгласно т. 9.1.2 от Договора за корпоративна застраховка „Живот“ при договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници, при настъпване на смърт на застраховано лице застрахователят е изплащал на банката пропорционалната част от застрахователната сума, определена от броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита. Максималната застрахователна сума е 100 000 лева. В конкретния случай към датата на смъртта на Р.Д. остатъкът по договора за банков кредит е възлизал на 158 585. 69 евро, съгласно издаденото от „О.б.“ АД удостоверение от 07.06.2019г. В случая по договора е имало кредитополучател и двама солидарни длъжници и по условията на т. 9.1.2 от застрахователния договор застрахователната сума е била разделена на броя на длъжниците.

По отношение на твърдяната забава за плащане ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 448, ал. 3, чл. 380, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 от КЗ – застрахователят извършва плащане в срок до 15 работни дни от получаването на всички необходими документи по застрахователната претенция, включително информация за банкова сметка. „О.б.“ АД е представила номер на банкова сметка ***.12.2019г. и след три дни е била преведена сумата от 33 333. 33 лева.

Също съгласно изложеното от ответника претендираните суми от 2 000 лева и 3 000 лева са свързани със задълженията по договора за банков кредит и нямат отношение към задълженията на ответника па Договора за корпоративна застраховка „Живот“. Допълнително изплащането и на максималния размер на застрахователната сума не е можело да погаси напълно задължението по договора за банков кредит и платените след датата на смъртта на кредитополучателя погасителни вноски не се явяват надплатени суми по кредита.

От ответника също се претендират направените разноски – 360 лева за представителство от юрисконсулт. Страната прави възражение за прекомерност на платеното от ищците адвокатско възнаграждение.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

На 16.05.2016г. между „О.б.“ АД, като кредитодател (кредитор), и Р.Д.Д., като кредитополучател, е  бил сключен Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г.

Съгласно договора на кредитополучателя е бил предоставен кредит от 200 000 евро, предназначен за текущи нужди, издължаван на  анюитетни вноски до 16.05.2026г., с дължима възнаградителна лихва, при конкретно уговорени лихвени условия, както и такси и комисионни (така клаузата на чл. 1, 3, 4 и 5 от договора). Вноските по кредита са били 120, от които 119 с размер 2 555. 21 евро всяка  и една последна изравнителна вноска. Договорът е бил обезпечен с ипотека.

Х.В.Д., съпруга на Р.Д.Д., и „Т.И.“ ООД, дружество, в което съпрузите са били съдружници, а Р.Д.Д. – управител, са встъпили в дълга на кредитополучателя по договора за кредит по реда на чл. 101 от ЗЗД (чл. 5, чл. 12, ал. 2 от договора).

         Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора кредитополучателят Р.Д.Д. и Х.В.Д., солидарен длъжник, са дали съгласие банката да сключи и да поддържа за своя сметка и за целия срок на договора застраховка „Живот“, равна на дълга по кредита, но не по-голяма от 100 000 лева, с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като кредиторът е бил посочен като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита. Кредитополучателят и солидарните длъжници са били длъжни да уведомят незабавно банката за настъпилото застрахователно събитие (чл. 11, ал. 4 от договора). Съгласно същата клауза те са давали съгласие с всички постъпили суми, представляващи заплатено застрахователно обезщетение, да бъде погасяван кредитът, независимо дали е налице просрочие, освен ако страните не са договорили друго за всеки конкретен случай. Идентична е била клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора относно предсрочното му погасяване. 

Частичното предсрочно погасяване на дълга по кредита е било основание за промяна на погасителния план (чл. 9, ал. 1). В тези случая банката е изготвяла нов погасителен план и го е изпращала на кредитополучателя.

         Договорът за кредит е представен по делото и сключването му, както и неговото съдържание не е спорно между страните.

         Междувременно на 29.08.2003г. между „О.б.“ АД и ЗК „Орел живот“ АД, с последващо наименование „Д.З.“ АД, е бил сключен Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити.

         Съгласно клаузата на чл. 1 от договора банката, в качеството си на застраховащ и трето ползващо се лице, сключва със застрахователя корпоративна застраховка живот върху живота и работоспособността на трети лица, кредитополучатели, по договорите за потребителски и ипотечни кредити, отпуснати от банката. Застраховали са се кредитополучатели на банката, които са били физически лица на възраст от 18 до 65 навършени години, длъжници по кредити в размер до 100 000 лева, които са попълнили и подписали конкретни формуляри за застраховане по образец (така клаузата на чл. 2.1 от относно обхвата на застрахованите лица).

Също съгласно клаузата на чл. 2.2 от застрахователния договор ако договорът за кредит е бил сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници, то застрахован в тези случаи е бил всеки един от кредитополучателите или солидарен съдлъжник по договора за кредит, при условие, че отговаря на изискванията по чл. 2.1, но размерът на застрахователните плащания за всеки един застрахован при настъпване на застрахователно събитие се е определял пропорционално на броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита. Правилото е било възпроизведено и в клаузата на чл. 9.1.2 от договора относно застрахователното плащане при смърт – при договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници при настъпване на смърт на застраховано лице, застрахователят изплаща на банката пропорционалната сума, определена от броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита.

За всички кредити с дата на решение за отпускане на кредит след датата на сключване на застрахователния договор кредитополучателите са се приемали за застраховани при определени в чл. 3.3. условия – за кредити в размер до 100 000 лева, при попълване и подписване на формуляр от кредитополучателя.

Покрити рискове са били смърт в резултат на злополука или в резултат на заболяване и  трайна неработоспособност над 50% в резултат на злополука или заболяване, настъпили със застрахованите лица през срока на индивидуалното застрахователно покритие (чл. 4). Застрахователната сума по всеки кредит се е променяла през срока на индивидуалното застрахователно покритие и се е определяла в размер на остатъка по кредита, включващ редовна и просрочена главница и редовна, просрочена и наказателна натрупана лихва до датата на плащане на застрахователната сума, включително и реално извършените погасителни плащания по кредита от датата на настъпване на застрахователно събитие до датата на плащане на застрахователната сума (чл. 5).

Договорът се е сключвал за неопределен срок и е влизал в сила от датата на сключването му. Получателите на потребителски и ипотечни кредити са се застраховали по реда и при условията на застрахователния договор (чл. 7).         

Съгласно клаузата на чл. 11 от договора банката е дължала обща застрахователна премия за цялата съвкупност от кредити на застрахованите по този договор лица, като размерът на премията е бил равен на 0.165 промила на месец от общия остатък по кредита, включващ редовна и просрочена главница и натрупана лихва по редовните и просрочени кредити, отчетен към последното число на предходния календарен месец.

В клаузата на чл. 13 от застрахователния договор е била уредена процедурата по предявяване на застрахователните плащания. За дата на предявяване на искането на застрахователно плащане се е считала датата на получаване от застрахователя на документите и тя се е удостоверявала с входящ номер и обратна разписка. Застрахователят е взимал решение по всяко предявено от банката застрахователно плащане в срок до 3 работни дни и е уведомявал банката в писмена форма в срок до 10 работни дни от предявяването на иска, включително с мотивите. Решението на застрахователя е можело да бъде приемане на искането за основателно, отхвърляне като неоснователно или определяне на иска като некоректно предявен (чл. 13.8).    Застрахователят е давал съгласие за извършване на застрахователните плащания чрез незабавно инкасо от сметките му въз основа на решението за приемане на искането за застрахователно плащане основателен (чл. 14.1).

В случай че поради липса на средства в сметката на застрахователя или на съгласие за незабавно инкасо застрахователното плащане е било забавено, застрахователят е дължал на банката неплатената сума заедно с неустойка в размер на законната лихва за всеки ден забава до захранване на сметката с пълния размер на необходимата сума или даването на съгласие за незабавно инкасо (чл. 16.2).

Застрахователният договор е представен по делото и сключването и съдържанието следва да бъдат приети като безспорно установени обстоятелства. Ищците не са поддържали оспорване на истинност на документа, а неотносимост, но не се установява съществуването на друг застрахователен договор, с друго съдържание извън този от 29.08.2003г.

Не се установява и преустановяване на действието на този застрахователен договор. По делото няма доказателства за такива обстоятелства.              

         На 03.12.2015г. между „Д.З.“ АД и ответника е бил сключен Договор за прехвърляне на застрахователен портфейл. С Решение № 122-ЖЗ от 29.02.2016г. на Комисията за финансов надзор е било дадено разрешение за доброволно прекратяване на „Д.З.“ АД и лиценза на дружеството да извършване на дейност по застраховане е бил отнет.

Към датата на отпускане на кредита по Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г. от Р.Д.Д. и Х.В.Д. са е били попълнени и подписани формуляри за застраховане по образец, а от банката ежемесечно е била плащана застрахователна премия, приемана от ответника. Тя е била върху сума от 100 000 лева – 16. 50 лева месечно, като са били платени поне 610. 50 лева застрахователни премии по договора за кредит.

Обстоятелствата са потвърдени от  заключението по делото  на вещото лице В.П.П., с пълна правоспособност на отговорен актюер. Вещото лице е уточнило още, че в случая е ставало въпрос за определен вид портфейлно застраховане между застраховател и банка, при отговорност до 100 000 лева и премията е била базирана на максимума от 100 000 лева. Определяла се е единна премия по кредита, независимо от броя на длъжниците – физически лица. 

Р.Д.Д. е починал на 12.05.2019г., за което „О.б.“ АД е била уведомена. Негови наследници по закон, приели наследството му, са ищците Х.В.Д., съпруга, и Я.Р.Д., син. Малко преди смъртта на Р.Д.Д. дружеството „Т.И.“ ООД е било преобразувано в еднолично търговско дружество със собственик на капитала Х.В.Д..

На 10.06.2019г. с писмо изх. № 4561/10.06.2019г. от „О.б.“ АД е било предявено искане за извършване на застрахователно плащане по договора от 29.08.2003г. за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити на „Общинска банка“ ОД с посочване на името на кредитополучателя  - Р.Д.Д. и датата и номера на договора за банков кредит - № Д2700013665/16.05.2016г. На основание чл. 13 от договора са били изпратени  банково удостоверение за остатъчната сума по договора за кредит (157 819. 39 евро редовна главница и 766. 30 евро лихва по редовна главница, общо 158 585. 69 евро), препис – извлечение от акт за смърт, съобщение за смърт, медицински документи, препис от договора за банков кредит и формуляр за застраховане.

Претенцията е била получена от ответника на 13.06.2019г. (вх. № 946/13.06.2019г.).

Плащане от страна на застрахователното дружество е било извършено на 23.12.2019г. – сумата от 33 333. 33 лева, въз основа на взето поне към 25.11.2019г. от дружеството решение за такова плащане. По-конкретно след изискване на допълнителни документи във връзка със здравословното състояние на Р.Д.Д. и преразглеждане на първоначално постановен отказ дружеството е взело решение за плащане  с оглед запазване на създадените корпоративни отношения с „О.б.“ АД - за частично погасяване на дължимата сума по сключения между Р.Д.Д. и банката договор за банков кредит от 16.05.2016г.  Сумата е била формирана на база тълкуване от застрахователното дружество  на т. 9.1.2 от договора – при настъпване на застрахователно събитие – смърт на застрахован кредитополучател по договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници, застрахователят изплаща на банката пропорционална част от застрахователната сума, определена от броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита. Лимитът на отговорност на застрахователя от 100 000 лева се е разделял на броя на  длъжниците по договора за кредит  -  трима.     В този смисъл е представеното по делото писмо изх. № 2055/25.11.2019г. на застрахователното дружество.

С писмото е било поискано представяне на банкова сметка ***. Сметката е била  посочена с входирано на 20.12.2019г. писмо на банката.

    На 15.07.2020г. между банката и Х.В.Д., Я.Р.Д. и „Т.И.“ ЕООД е бил сключен Анекс № 1 към договора за банков кредит. Наследниците на починалия кредитополучател са приели да отговорят за задълженията му в пълен размер. Бил е потвърден крайният срок на погасяване – 16.05.2026г., но размерът на месечните анюитетни вноски е бил по 2 262. 20 евро и една последна изравнителна вноска. 

Намаляването на размера на вноските е било поради получаването от банката на сумата от 33 333. 33 лева – сумата по застрахователния договор. Извършено  е било частично предсрочно погасяване на главницата със 17 024. 17 евро и неплатеният остатък е станал 131 159. 01 евро. От кредитополучателя, съответно солидарните длъжници, не е било допускано просрочие по договора. Вноските по кредита, включително след 10.06.2019г.,  са били плащани в срок. Обстоятелствата са изяснени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза Р.С..

Също съгласно заключението намаляването на главницата с платената застрахователна сума  би довело до намаляване на анюитетните вноски. 

По твърдение на ищците, неоспорени от ответника, плащанията на вноските след 12.05.2019г. са били  от Х.В.Д..

 За времето от 28.06.2019г. до 23.12.2019г. (22.12.2019г., включително) върху сумата от 33 333. 33 лева са изтекли лихви за забава в размер на 1 648. 15 лева, съответно на промените в основния лихвен процент за периода, а за времето от 23.12.2019г. до 10.08.2020г. (09.08.2020г., включително) върху сумата от 16 666. 67 лева са изтекли лихви за забава от 1 069. 44 лева. Заключение за размера на лихвите е дало вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и те се определят от съда на база данните в сайта Calculator.bg.    

        

         При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

 

         Ищецът „О.б.” АД и ответникът, застрахователно дружество,  частен правоприемник на „Д.З.“ АД, са обвързани от договора от 29.08.2003г. с характер на договор за застраховка върху живота на трето лице – физическо лице на възраст от 18 до 65 години, кредитополучател или солидарен длъжник по договор за потребителски и ипотечен кредит на банката, при размер на дълга до 100 000 лева. Съгласно застрахователния договор от датата на отпускане на кредит от банката и при писмено съгласие на физическото лице – кредитополучател или солидарен длъжник, неговият живот е бил застрахован при ответника за застрахователна сума до 100 000 лева.

         С оглед датата на сключване на застрахователния договор -  29.08.2003г., приложими към него са били разпоредбите на чл. 412 от ТЗ (отм.). ТЗ е допускал и уреждал застраховането на живота на трето лице, различно от това, което сключва застрахователния договор, заплаща застрахователната премия и има право да получи застрахователната сума. Застрахователният интерес на банката, застраховащ и ползващо се лице по договора, е бил поради опасността задълженията по договор за кредит да не бъдат изпълнени и в договора от 29.08.2003г. между страните ясно  е била посочена връзката между застрахователния интерес и съществуването на парично задължение по договора за банков кредит на третото лице. Участието на третото лице по договора е било свързано  с риска, както и договорът не е могъл да бъде сключен без писменото съгласие на кредитополучателя (солидарно отговорния длъжник), нито да продължи съществуването си, ако това съгласие бъде оттеглено (чл. 412 от ТЗ (отм.)).

При предмета на застрахователния договор от 29.08.2003г.   - живота на трети физически  лица кредитополучатели или солидарни длъжници, и начина на определяне на застрахователната премия – върху застрахователната сума от 100 000 лева, следва да се приеме, че при двама и повече застраховани физически лица кредитополучатели или солидарни длъжници, застрахователната сума е  пропорционално на техния брой, като са без значение  кредитополучателите или солидарно отговорните лица по договора за кредит извън персоналния обхват на застрахователния договор.  В този смисъл следва да бъдат тълкувани клаузите на  чл. 2.2 и чл. 9.1.2 от договора от 29.08.2003г. – че те касаят  хипотеза на договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници, които са физически лица и чийто живот е застрахован по договора. Такова тълкуване съответства на общата воля на страните по договора от 29.08.2003г., на останалите уговорки от договора, както и на добросъвестността. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една  да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Не би съответствало на смисъла и целта на договора, нито на добросъвестността тълкуване, обосноваващо делене на застрахователната сума на общ брой кредитополучатели или солидарни длъжници по договора за кредит, включително незастраховани физически или  юридически лица, щом тяхно неимуществено право не е предмет на договора, нито за тях е била платена застрахователна премия, обосноваващо и заплащането на застрахователната сума при настъпване на застрахователно събитие.  От вещото лице   В.П.П. е дадено тълкуване на застрахователния договор в друг смисъл (за делене на застрахователната сума на общия брой на кредитополучателите и солидарните длъжници), но то не се споделя от съда, допълнително, че се касае за правен въпрос, какъвто не е бил и поставян на експерта по делото. 

         Договорът от 29.08.2003г. не е бил прекратяван. Той е бил допустим и действащ  при действието на Кодекса за застраховането от 2005г. (отм.), както и е допустим и действащ след влизането в сила на настоящия  Кодекс за застраховането от 2015г. (в сила от 01.01.2016г.). В тези нормативни актове е била уредена идентична застраховка, сключвана в полза на кредитор (чл. 199а от КЗ от 2005г. (отм.) и чл. 382 от действащия КЗ),  като единствено съгласно § 142 от ПЗР към ЗИДКЗ (обн. ДВ, бр. 97 от 2007г.), с предвидено обратно действие и по заварените застраховки, каквато е процесната, е бил уреден пряк иск на длъжника или неговите наследници за суми, надхвърлящи непогасената част от задължението към кредитора, а при действието на Кодекса за застраховането от 2015г., в сила от 01.01.2016г., в отношенията между кредитора и длъжника, по повод сключен  от кредитора  застраховател застрахователен договор, е било предвидено,  че в случай на смърт на длъжника – застраховано лице по застрахователния договор, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия, относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователна сума  (чл. 382, ал. 3 от КЗ). Правилото следва да се приеме приложимо към всички уговорки между длъжник и кредитор, датирани  след 01.01.2016г.    

           В случая между Р.Д.Д., като кредитополучател, и „О.б.“ АД, кредитор, е бил сключен договор за банков ипотечен кредит от 16.05.2016г. В задължението на кредитополучателя, по реда на чл. 101 от ЗЗД, по съгласие с банката, е встъпила   Х.В.Д., солидарно отговорен съдлъжник, както и дружеството „Т.И.“ ООД. От датата на отпускане на кредита – 16.05.2016г., и при представените декларации по образец, съгласно сключения от банката застрахователен договор от 29.08.2003г., животът на   Р.Д.Д. и Х.В.Д. е бил застрахован в полза на банката до размера от 100 000 лева от дълга, каквато сума е била предвидена и в самия застрахователен договор като максимална. Възражението на ответника, че договорът за кредит от 16.05.2016г. не е в обхвата на застрахователния договор, тъй като е за сума от 200 000 евро, е неоснователно. От банката ежемесечно е била заплащана застрахователна премия във връзка с договора за кредит, също съгласно уговореното, при приемане на плащанията от ответника – застраховател.

         Със смъртта на Р.Д.Д. на 12.05.2019г. е бил осъществен  застрахователен риск и при отправената от банката претенция от 10.06.2019г. от ответника - застраховател е било дължимо заплащането на застрахователна сума – 50 000 лева, пропорционално на броя на застрахованите кредитополучатели – физически лица по договора за кредит, съгласно изложеното по-горе относно клаузите на  чл. 2.2 и чл. 9.1.2 от застрахователния договор.

Като е платил сумата от 33 333. 33 лева, ответникът е останал задължен за разликата от 16 666. 67 лева, дължима на „О.б.“ АД. Твърдението на ищците по делото за останала неплатена част от застрахователната  сума по застрахователния договор е основателно. Неоснователни са възраженията на ответника, че  Р.Д.Д. не е бил застрахован, съответно че и да е бил застрахован, биха били дължими платените 33 333. 33 лева.

Не може да се приеме размер на дължима застрахователна сума от 100 000 лева, съответно останали за плащане  66 666. 67 лева от ответника, тъй като застраховани по застрахователния договор от 29.08.2019г. са били две физически лица. Твърденията на ищците за дължимост на сума от още 66 666. 67 лева са неоснователни. Това е съгласно клаузите на договора от 29.08.2003г. единствено установен като съществуващ по дело – няма доказателства за съществуването на друг договор с други уговорки.

Не са налице уговорки в нарушение на права на потребител по застрахователния договор. Застрахователният договор в случая е сключен от банката, за нейна сметка и като обезпечение в неин интерес по договор за банков кредит,  и правата на ищците Х.В.Д. и  Я.Р.Д., като потребители, дори да съществуват по договора за кредит, са без значение по отношение на ответника. Те не упражняват свои, а чужди права – по застрахователния договор.    

При размера на остатъчната сума на задължението по кредита към 12.05.2019г. - 158 585. 69 евро, която многократно е надвишавала застрахователната сума, не е била налице хипотезата на разпоредбата на  чл. 199а, ал. 1, изр. 2 от КЗ от 2005г. (отм.), принципно приложима и по процесния застрахователен договор, нито по делото има твърдения за права на длъжник или наследник на  Р.Д.Д. в този смисъл. 

         Твърденията  са за легитимация  по чл. 134 от ЗЗД на  Х.В.Д., солидарен длъжник по договора  за банков кредит и наследник по закон на  Р.Д.Д., Я.Р.Д., наследник по закон на  Р.Д.Д., и „Т.И.“ ЕООД, солидарен длъжник по договора за банков кредит, да упражнят правата на банката по застрахователния договор като нейни  кредитори.

Твърдението следва да бъде прието основателно.

         С оглед датата на сключване на договора за банков кредит, част от неговото съдържание следва да се приеме задължението по чл. 382, ал. 3 от действащия КЗ, че в случай на смърт на длъжника застраховано лице по застрахователния договор, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума. „О.б.“ АД своевременно и в срок е претендирала сумата по застрахователния договор, но при липсата на доброволно плащане от ответника – застраховател на пълния размер на дължимата застрахователна сума е бездействала и не е предявила иск за събирането й по съдебен ред. Възражението на ответника, че банката е извършила всички дължими действия е неоснователно.  Същевременно след 12.05.2019г. от Х.В.Д.  са били плащани анюитетни вноски по договора за кредит, без сума от 16 666. 67 лева от главницата да е била приспадана, обуславящо надплащане, т.е. претърпени от нея имуществени вреди, което е  и за  Я.Р.Д. и „Т.И.“ ЕООД – солидарно отговорни длъжници, дължащи възстановяване на платените суми на Х.В.Д. (чл. 127, ал. 2 от ЗЗД).

             Или предявените от ищците Х.В.Д., Я.Р.Д. и „Т.И.“ ЕООД искове относно главницата по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 134 от ЗЗД, до размера от 16 666. 67 лева са основателни, включително при потвърждаване качеството им кредитори на „О.б.“ АД  – ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на банката сумата от 16 666. 67 лева  като част от останала неплатена застрахователна сума по Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003г., дължима при смъртта на Р.Д.Д. на 12.05.2019г., кредитополучател по Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г.

В останалата част до пълния предявен размер от 66 666. 67 лева исковете относно главницата следва да бъдат отхвърлени.

На основание клаузите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16.2 от застрахователния договор от 29.08.2003г. следва да бъде прието, че при неоснователен отказ на застрахователя за плащане повече от 10 работни дни след входирането  при него на искане за плащане на застрахователна сума, е дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно клаузата на чл. 16.2. от договора. Хипотезата на неоснователен отказ за плащане не е била изрично уредена от страните, но това тълкуване  следва от правилата относно срока за уведомяване на банката за решението относно плащането и предвиденото плащане чрез незабавно инкасо от сметките на застрахователя въз основа на решението за приемане на искането за застрахователно плащане основателно. Съответно на добросъвестността е при неоснователен отказ застрахователят да дължи това, което би дължал ако своевременно е  взел решение за плащане, но плащането е забавено.

По делото не се установява необходимост от допълнително искане на документи за здравословното състояние на Р.Д., както е процедирал ответникът, нито липсата на банкова сметка, ***,  е обосновало  определянето на искането на банката за плащане като некоректно предявено по чл. 13.8 от застрахователния договор (последните обстоятелства са изложени от ответника едва по настоящото дело).  Напротив, установява се, че още на 13.06.2019г. при ответника е била входирано искане за плащане на застрахователната сума с всички необходими приложения и с изтичане на 10 работни дни или поне от  28.06.2019г. ответникът е бил в забава за плащане на застрахователната сума по договора от 29.08.2003г.    Дължима е била лихва по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., така както се претендира по делото - за времето от 28.06.2019г. до 22.12.2019г., включително, върху сумата от 33 333. 33 лева – 1 648. 15 лева лихви, съгласно възприетото от фактическа страна, и върху сумата от 16 666. 67 лева за времето от 23.12.2019г. до 09.08.2020г., включително – 1 069. 44 лева лихви, също съгласно възприетото от фактическа страна. При действието на ТЗ и уредените от него отношения във връзка със  застрахователния договор върху живота на трето лице са липсвали специални прави относно забавата на застрахователя за плащане на застрахователна сума, нито КЗ от 2005г. (отм.) и КЗ от 2015г. (отм.) са предвиждали обратно действие в тези случаи, въпреки изрично предвидените правила относно забавата в тези нормативни актове,  при което приложими в случая са уговорките по договора между страните, съответно общите правила на ТЗ и ЗЗД относно забавата на длъжник.  

         За посочените суми исковете за изтекли лихви по делото следва да бъдат уважени, а в останалата част до пълните предявени размери от 1 759. 24 лева и 7 799. 41 лева – отхвърлени.

         Дължима е и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху присъдената главница от датата на исковата молба (10.08.2020г.) до окончателното плащане.

         По делото от страна на ищците  Х.В.Д., Я.Р.Д. и „Т.И.“ ЕООД, в лично качество, са предявени искове по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за вреди поради договорното неизпълнение  на ответника, но с осъждането му по исковете за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД последиците от неизпълнението са преодолени – със застрахователната сума ще бъде намалена допълнително сумата по главницата по договора за кредит.  Така липсва неправомерно поведение на ответника в причинна връзка с претърпени от ищците вреди и исковете по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.    

 

По разноските

 

         Ищците са поискали присъждане на направените по делото разноски. Установяват разноски от 3 249. 01 лева платена държавна такса по исковата молба,  и 750 и 300 лева разноски за експертизи, общо 4 299. 01 лева, както и 2000 евро разноски за адвокат по приложен договор за правна защита и съдействие от 15.05.2020г. При изхода на делото (уважени суми за 19 384. 26 лева от предявени 81 225. 32 лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са им дължими разноски от 1 025. 95 лева и 477. 30 евро, платими от ответника.

За разноските за адвокат на ищците от ответника е възразено, че са прекомерни по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Възражението е неоснователно.

Минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед интереса по делото от 81 225. 32 лева е 2 966. 76 лева (чл. 7, ал. 2, т. 4). Платеното от ответника адвокатско възнаграждение (с левова равностойност 3 911. 66 лева) при фактическата и правна сложност на делото с оглед броя на предявените искове, събраните доказателства и продължителността на делото,   не е прекомерно и няма основание да бъде  намалявано. 

         На ищеца банка са дължими 85. 91 лева от претендираните разноски за представителство от юрисконсулт, общо от 360 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

         При частичното отхвърляне на исковете разноски са дължими и на ответника – 274. 09 лева, от общо претендираните 360 лева по  чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Разноските са дължими от ищците Х.В.Д., Я.Р.Д. и „Т.И.“ ЕООД, упражнили права по чл. 134 от ЗЗД, както и свои права, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

 

         Воден от горното съдът

 

                                                    Р Е Ш И :

 

 

         ОСЪЖДА, по искове на Х.В.Д., с ЕГН **********, Я.Р.Д., с ЕГН **********, и „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК********, всички със съдебен адресат адв. В.В.,***, като кредитори по чл. 134 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2 от ГПК, „Ж.к. „С.““ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „О.б.” АД,  с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,  16 666. 67 лева (шестнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) останала неплатена застрахователна сума по Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003г., дължима при смъртта на Р.Д.Д. на 12.05.2019г., кредитополучател по Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г., със законната лихва за забава от 10.08.2020г. до окончателното плащане на сумата,  на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 1 069. 44 лева (хиляда шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) изтекла лихва от 23.12.2019 до 10.08.2020г. върху сумата от 16 666. 67 лева, както и 1 648. 15 лева (хиляда шестстотин четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки) изтекла лихва върху сумата от 33 333. 33 лева за времето от 28.06.2019г. до 23.12.2019г.,  като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част съответно за главницата до пълния предявен размер от 66 666. 67 лева и и изтеклите лихви до пълния предявен размер от 7 799. 41 лева и 1 759. 24 лева, съответно периоди,  както и исковете на Х.В.Д., с ЕГН **********, Я.Р.Д., с ЕГН **********, и „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК********, всички със съдебен адресат адв. В.В.,***, срещу „Ж.к. „С.““ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за суми от 2 000 лева и 3 000 лева със законната лихва за забава от 10.08.2020г.

 

ОСЪЖДА „Ж.к. „С.““ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.В.Д., с ЕГН **********, Я.Р.Д., с ЕГН **********, и „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК********, всички със съдебен адресат адв. В.В.,***, сумите от 1 025. 95 лева (хиляда двадесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки)  и 477. 30 евро (четиристотин седемдесет и седем евро и тридесет евроцента)  разноски по делото, а на „О.б.” АД,  с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление *** лева (осемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съответно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Х.В.Д., с ЕГН **********, Я.Р.Д., с ЕГН **********, и „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК********, всички със съдебен адресат адв. В.В.,***, да заплатят на „Ж.к. „С.““ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 274. 09 лева (двеста седемдесет и четири лева и девет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съответно на отхвърлената част от исковете.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: