Решение по дело №102/2020 на Административен съд - Видин

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.166 от .

Образувано е по жалба на ЕТ „Мелитур - Б.Г.Д.”, ЕИК *********, с адрес: гр. Кула, ул.”Възраждане” № 117, обл. Видин, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/312/02610/3/01/04/01 (АУПДВ), издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007-2013 г., т.8.1 от Договор № 05/312/02610 от 02.10.2014 г., във връзка с неизпълнение на чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и т.4.12 и т.4.18 от Договор № 05/312/02610 от 02.10.2014 г., както и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 268905,49 лева за установено неизпълнение на приходите, заложени в бизнес плана.

Твърди се, че атакуваният акт е незаконосъобразен, постановен съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби.

Претендира се отмяна на АУПДВ и присъждане на направените в производството по делото разноски.

Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си пълномощник оспорва жалбата и пледира да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя административната преписка. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд Видин, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:

Относно допустимостта:

Жалбата е подадена от активно легитимиран субект, адресат на акта, който е неблагоприятен за оспорващият субект - едноличен търговец, и в рамките на законоустановения преклузивен срок за оспорване. Атакуваният акт има характер на индивидуален административен акт, властническо волеизявление на ответния административен орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, съответно подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

По делото се установиха следните правнорелеванти факти: административното производство по отпускане на безвъзмездна финансова помощ е инициирано със заявление за подпомагане идентификационен № 05/312/02610/14.05.2013 г., подаден от ЕТ „Мелитур - Б.Г.Д.”, с предмет „Изграждане на къща за гости в гр. Кула”, в УПИ VI-4, кв.140 по плана на гр. Кула, обл. Видин, въз основа на бизнес план с придружаваща документация, приложени към преписката.

С договор № 05/312/02610/02.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, фондът предоставил на ЕТ „Мелитур - Б.Г.Д.” безвъзмездна финансова помощ в размер на 268949.73 лева. С анекс № I от 03.02.2015 г. към договора бил създаден нов текст, който предвиждал междинно плащане на обособена част по проекта в размер на 150855,46 лева, съгласно Приложение № 1, а общият размер на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ била коригирана от 268949,73 лева на 268905,49 лева. Сумите били своевременно изплатени по сметка на бенефициера, видно от приложените по преписката писмени доказателства, за което няма спор между страните.

От страна на фонда били извършени проверки след плащане по договора, както и след извършени допълнителни административни проверки било констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план. Било установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора бизнес план. в който са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.

В одобрения бизнес план за всяка една от следващите 10 години след въвеждане в експлоатация на къщата за гости били заложени приходи от продажби на нощувки. При проверка на място били представени документи за три пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018 г., както и за периода 01.01.2019 – 26.06.2019 г.

За пълната финансова 2016 г. било констатирано, че са реализирани приходи в размер на 4334,83 лева, което представлява 7,74% изпълнение на приходите в размер на 56000,00 лева, заложени за същия период в одобрения бизнес план.

За пълната финансова 2017 г. било констатирано, че са реализирани приходи в размер на 8250,57 лева, което представлява 11,23% изпълнение на приходите в размер на 73500,00 лева, заложени за същия период в одобрения бизнес план.

За пълната финансова 2018 г. било констатирано, че са реализирани приходи в размер на 6244,47 лева, което представлява 6,74% изпълнение на приходите в размер на 92610,00 лева, заложени за същия период в одобрения бизнес план.

За периода 01.01.2019 г. – 26.06.2019 г. били реализирани приходи в размер на 20456,00 лева, което представлява 43,28% изпълнение на приходите в размер на 47269,58, заложени за същия период в одобрения бизнес, спрямо заложените приходи за период от 5 месеца. Доколкото обаче към датата на проверката на място не била изтекла цялата финансова 2019 г., този резултат не бил взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.

Въз основа на горните констатации проверяващите направили извод, че установеното изпълнение на бизнес плана, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. било в размер на 8,48%. В писмо уникален № 05/312/02610/3/01/22/01/30.10.2019 г., с което е открито производството по издаване на процесния АУПДВ било посочено, че описаното се явява неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от договор 05/312/02610 от 02.10.2014 г., поради което на основание на т.4.4, буква "б" и т.8.1 от договор № 05/312/02610 от 02.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на посочените текстове от договора, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., и публикуваните в брой 69 от 30.08.2019 г. на ДВ "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.," на едноличния търговец следва да бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане.

Търговецът бил уведомен още, че за констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект (не постигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за три цели финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съгласно точка 30, Предложение I от Приложение към раздел I "Общи положения" от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.", когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената финансова помощ по договора, който в случая бил определен на 268905,49 лева.

Жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу изложеното в уведомителното писмо, входени под № 01-6500/8615 от 19.11.2019 г., в които изразил несъгласие с констатациите и заключенията в него, както и с приложените материални и процесуални разпоредби. Изложил подробни аргументи в подкрепа на твърденията за липса на нарушение и приложил писмени доказателства в подкрепа на тезата за липса на виновно поведение.

С изх.№ 01-6500/8615/18.02.2020 г. бил издаден процесния акт за установяване на публично държавно вземане, с който на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007-2013 г., т.8.1 от Договор № 05/312/02610 от 02.10.2014 г., във връзка с неизпълнение на чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и т.4.12 и т.4.18 от Договор № 05/312/02610 от 02.10.2014 г., както и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 268905,49 лева за установено неизпълнение на приходите, заложени в бизнес плана, съгласно т.30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г.". В мотивите на АУПДВ изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" изцяло възприел и възпроизвел изложените в уведомителното писмо констатации и изводи, въз основа на които определя подлежащото на възстановяване публично държавно вземане. Обсъдени са и депозираните писмени възражения, ведно с представените доказателства. Същите били преценени като неоснователни, за което били изложени подробни мотиви.

По делото е приложен и изготвения доклад за нередност до дирекция "Финансова" от дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони". Нередността била описана, както следва: въз основа на извършена проверка на място след плащане по договора и извършени допълнителни проверки било установено неспазване на договорни и нормативни задължения, както следва: в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, въз основа на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверка на място били представени документи за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018 г.). Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за тези финансови години е 8,48% от заложените приходи. Посочен е и размерът на сумата възстановяване – 268905,49 лева.

За установяване на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е допусната основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на основната експертиза, изпълнението на бизнес плана по години е както следва: за 2016 г. изпълнението на заложените показатели е в размер на 7.74% (приходи) и 19.56% (нощувки); за 2017 г. изпълнението е съответно 11.23% (приходи) и 38.15% (нощувки); за 2018 г. изпълнението е съответно 6.47% (приходи) и 23.29% (нощувки); за периода от началото на 2019 г. до 26.06.2019 г. е съответно 36.33% (приходи) и 60.32% (нощувки). Вещото лице е направило детайлна съпоставка на заложените параметри в бизнес плана и действително реализираните приходи и нощувки. Посочило е също, че към момента от заложените по плана 2 работни места е налично едно. Средноаритметичното изпълнение на заложените по бизнес план приходи за трите пълни финансови години 2016-2018 г. е в размер на 8.57%.

Допълнителното заключение е направено, като са събрани сумите по фактури и по години, съпоставени с подадените в ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин справки-декларации по ЗДДС, съобразявайки обстоятелството, че всички стойности по бизнес плана са с включено ДДС. При тази методика изведените резултати са следните: за 2016 г. реализираните приходи са в размер на 9.29% от заложените; за 2017 г. приходите са в размер на 13.47% от заложените; за 2018 г. приходите са в размер на 8.09% от заложените; за 2019 г. (от началото на годината до 26.06.2019 г.) са в размер на 44.60%. В съдебно заседание вещото лице заключава, че за трите пълни финансови години 2016-2018 г. средноаритметичното изпълнение е под 20% от заложеното по плана към процесния договор.

По инициатива на жалбоподателя по делото е допуснат и разпитан свидетелят Тони Илиев Ц., който установява, че работи в СГКК-Видин, от 1985 г., като от около 20 години познава жалбоподателя Б.Д.и нейното семейство. Установява, че служебно му е известно, че къщата за гости на жалбоподателя е пусната в експлоатация през 2016 г. Според свидетеля цялото семейство е било ангажирано с работа в къщата за гости. Свидетелят не е забелязал друг персонал да работи в търговския обект. Потвърждава, че и към момента на разпита къщата за гости работи по предназначение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: процесният акт е издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл.27, ал.3, ал.4 и ЗПЗП, както и на основание чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. Нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП сочи, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл.27, ал.9 от ЗПЗП изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник".

В настоящият случай, тези правила са обнародвани в Държавен вестник, бр.69 от 30.08.2019 г., а нормата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП е в сила от 28.06.2019 г.

Предвид изложеното, издаденият от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" индивидуален административен акт очевидно е в изпълнение на неговите правомощия, респективно е в рамките на неговата материална компетентност.

АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването му.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, относно нарушение на процедурата по издаване на процесния акт. Сочената от страната възможност за издаване на акт по реда на ЗУСЕСИФ в процесният случай е неприложима. Това е така, поради следното: в чл.11, т.4 от ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие”, а съобразно чл.11а, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Следователно специалният закон – ЗПЗП, урежда не само случаите през програмен период 2014 – 2020 г., но и през предходния програмен период.

Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (чл.20а, ал.1 от ЗПЗП) издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Несъмнено вземанията, възникващи въз основа на административен договор, представляват публични държавни вземания, което е видно от текста на чл.27, ал.5 от ЗПЗП и се събират по реда на ДОПК, с издаване на АУПДВ.

Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите, извън основанията на ал.6 от чл.27 от ЗПЗП, се установява с издаване именно на АУПДВ по реда на ДОПК, а не по реда на ЗУСЕСИФ. Видно от фактическите основания за издаване на акта, той се основава на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 02.10.2014 г. бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия. В този смисъл актът се основава именно на неспазване критериите за допустимост, които не се сочат в текста на чл.27, ал.6 от ЗПЗП и затова редът за издаване на решение съгласно чл.73 от ЗУСЕСИФ в случая е неприложим.

Противно на изложеното от жалбоподателя, производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало на 30.10.2019 г., с изпращане на уведомителното писмо, с което ползвателят е уведомен за стартиране на процедурата и на търговеца е предоставена възможност за депозиране на възражение и доказателства, от която бенефициерът се е възползвал. Извършените проверки на място са в изпълнение на правото на Фонда, съгласно т.4.1, т.4.2 и т.4.3 от договора от 02.10.2014 г. да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително контрол по изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ. При тези проверки на място следва да се проверява и счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информацията, респективно може да изисква от ползвателя документи, сведения и справки. Изрично е посочено, съгласно т.4.3, че правата по т.4.2, описани по-горе се отнасят и за времето след предоставяне на помощта, за установяване на целевото й използване съобразно условията на договора. Ето защо извършването на проверките съставлява част от правата на фонда, произтичащи от сключения договор между страните.

Предвид факта, че е предоставена възможност на едноличния търговец да се запознае с конкретните констатации на Фонда, съответно фактическите и правни основания за започване на производството, на страна е предоставена възможност да се защити, поради което процесуалните й права в това производство не са нарушени.

В резултат на изложеното съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила в настоящото производство по издаване на АУПДВ и наведените възражения в тази насока са неоснователни.

По приложението на материалния закон, съдът констатира следното: предоставената безвъзмездна финансова помощ, подлежаща на възстановяване, несъмнено съставлява публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, доколкото се претендира главницата и лихва върху тази сума.

Безспорно е по делото, че първата пълна финансова година е 2016 г., тъй като окончателната реализация на проекта е до 15.09.2015 г. (т.3.1 от договора), поради което правилно тази година е взета предвид като начало на периода, който следва да бъде обхванат от извършените проверки по изпълнение на договора, ведно с представения бизнес план.

От събраните по делото доказателства, както и от заключението на назначената, изготвена и приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че приходите за трите пълни финансови години (2016, 2017 и 2018) поотделно и средноаритметично са под 20% от приходите, заложени в бизнес плана към договора за отпускане на финансова помощ.

Показателите за 2019 г. не следва да се обсъждат, тъй като проверката за тази година не обхваща пълна календарна година и според описаното в АУПДВ показателите за 2019 г. не са взети предвид при преценката за постановяване на процесния акт, който се основава на анализа на данните само от трите пълни години 2016, 2017 и 2018 г.

При положение, че отразените от вещото лице приходи за всяка от трите пълни финансови години са под 20% от изпълнение на показателите заложени в плана, очевидно е налице неизпълнение на поетите договорни задължения и възниква основание за връщане на така предоставената субсидия, съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 29/11.08.2008 г.

Изслушаните по делото свидетелски показания, по никакъв начин не могат да оборят констатациите, че показателите, съдържащи се в одобрения проект, които са част от поетите договорни задължения, не са изпълнени, поради което и тези гласни доказателства не биха могли да опровергаят констатираното неизпълнение на цитирани договорни задължения, а именно по т.4.12 и 4.18 от договора.

По делото не беше въведено и доказано наличието на причини, поради които се е стигнало до неизпълнението, които да попадат в хипотезата на форсмажорни обстоятелства, изчерпателно изброени в хипотезата на §.1, т.27 от ДР на наредбата, а именно: а. Смърт на ползвателя на помощта; б. Продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в. Експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; г. Тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; д. Разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е. Епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. В този смисъл не са налице основания за неизпълнение на заложеното в договора, с което ползвателят се е задължил и което е било основание за отпускане на средствата по договора.

Фактът, че сумите, приети от експертизата като приходи по години, формирани от включени суми с ЗДДС са под 20% изпълнение на заложеното по плана, онагледява извода, че приходите от предоставени основни туристически услуги, в които се включват нощувки и хранене, са значително по-малко от обема, който е предвиден при отпускане на средствата. В периода на мониторинга, а именно 5 години след сключване на договора, това договорно задължение по т.4.12 от процесния договор в периода, съгласно т.4.18 от договора не е изпълнено и действително е налице основание за издаване на процесния АУПДВ. Съгласно чл.16, ал.2 от наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години.

Дефиницията на §.1, т.19 от ДР на тази наредба сочи, че "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, при което не би могло да се твърди, че бизнес планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част от договора и не задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си ангажименти.

В този смисъл бизнес-планът е неразделна част от договора. Това е така, тъй като в текста на т.9.1, б.”г” се сочи, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, включително и предоставения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес-план.

Действително съгласно чл.48, ал.1 страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства, по смисъла на §.1, т.27 и при спазване на условията на този член, но както вече се посочи в случая не се доказа настъпването на някое от лимитативно изброените в тази норма обстоятелства.

Съгласно чл.46, ал.2 от наредбата разплащателната агенция определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта.

Съгласно т.30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, както е в случая, и това е продължило в упоменатия проверяван период, считано от началото на 2016 г., размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100%, което в случая правилно е определено в размер на отпусната помощ от 268905,49 лева. Това е и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения АУПДВ, за което и според упоменатото в договора се дължи законната лихва върху тази сума, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Както вече бе отбелязано, административното производство е започнато на 30.10.2019 г., поради което публикуваните в Държавен вестник бр.69 от 30.08.2019 г. Правила очевидно са приложими и в това производство, а не им е придадено обратно действие, както се твърди от жалбоподателя.

Неоснователно е твърдението, че размерът на финансовата корекция е определен неправилно, тъй като е налице и национално съфинансиране. Аргумент за това е разпоредбата на чл.1, ал.2, изречение последно от ЗУСЕСИФ, съгласно която за средства на ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.

Предвид изложеното процесният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, и съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и във връзка с направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ДФ "Земеделие" направените по делото разноски в размер общо на 8689,60 лева, в това число заплатено адвокатско възнаграждение 8289,60 лева (с включен ДДС) и платено възнаграждение на вещо лице в размер на 400,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Мелитур - Б.Г.Д.”, ЕИК *********, с адрес: гр. Кула, ул.”Възраждане” № 117, обл. Видин, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/312/02610/3/01/04/01, издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА ЕТ „Мелитур - Б.Г.Д.”, ЕИК *********, с адрес: гр. Кула, ул.”Възраждане” № 117, обл. Видин, да заплати на Държавен Фонд "Земеделие" направените по делото разноски в размер общо на 8689,60 (осем хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 60 ст.) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: