№ 23675
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110159203 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Н. Ц., чрез адв. Й.,
срещу „..“ АД и „..“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № .. г., сключен с „..“ АД, поради противоречието му със
закона, както и установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
.. г., сключен с „..“ ЕООД, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално
поради липсата на основание за сключването му.
Ищецът твърди, че на 13.11.2023 г. сключил с „..“ АД договор за паричен заем
№ .. за сумата от 1000 лв., която следвало да възстанови чрез изплащането на 12 на
брой седмични погасителни вноски, при уговорен ГПР от 49,14% и фиксиран лихвен
процент в размер на 40%. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят следвало да
предостави в полза на заемодателя обезпечение по кредита чрез две физически лица
(поръчители), банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, в срок
до три дни от датата на сключване на договора. В тази връзка, на 13.11.2024 г., ищецът
сключил с „..“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, като с оглед
предоставеното от дружеството обезпечение, заемодателят следвало да заплати на
гаранта възнаграждение в размер на 317,28 лв., което било разсрочено за изплащане.
Ищецът излага доводи относно нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото при изчисляване на ГПР по кредита не било съобразено задължението на
заемателя за заплащане на възнаграждение в полза на дружеството-гарант. Счита, че
действително приложимия ГПР по кредита надвишава максимално допустимия
размер, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че процесният договор за паричен заем е
недействителен, което обуславяло нищожност и на договора за предоставяне на
гаранция поради липса на основание. Твърди, че уговореното възнаграждение има за
цел неоснователно обогатяване за сметка на заемателя, което не отговаряло на
принципите за добросъвестност. Навежда доводи относно свързаността на ответните
дружества, както и относно взаимовръзката между процесните договори. По
изложените съображения, моли съда да прогласи недействителността на сключените с
ответниците договори. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва правния интерес на ищеца от търсената защита. Оспорва
твърденията на ищеца относно нищожността на сключения договор за предоставяне на
гаранция. Сочи, че доколкото се е задължил да отговаря солидарно с ищеца пред
1
кредитодателя за изпълнението на задълженията му по договора за кредит,
потребителят следва да му заплати уговореното възнаграждение за предоставената
услуга. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция касае отделно
правоотношение и не е част от договора за потребителски кредит. Твърди, че не са
налице основания за включване на уговореното възнаграждение при изчисляване на
ГПР по кредита. Излага съображения в подкрепа на твърдението му относно
действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция. Моли съда да
остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ АД е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва правния интерес на ищеца от търсената защита. Оспорва твърденията
на ищеца относно нищожността на сключения договор за паричен заем. Счита, че
съдържанието на договора е в съответствие с изискванията на ЗПК. Отбелязва, че ГПР
по кредита се изчислява съобразно известните към датата на сключване на договора
разходи. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не
следва да бъде включено при формиране на ГПР по кредита. Счита, че ищецът по
собствена инициатива е избрал да предостави посоченото обезпечение по кредита.
Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да
го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
правния си интерес от търсената защита, както и обстоятелствата, обуславящи
недействителност на процесните договори.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че на 13.11.2023 г. между „..“ АД и Б. Н. Ц. е сключен
договор за паричен заем № .., както и че на същата дата ищецът е сключил с „..“ ЕООД
договор за предоставяне на гаранция № .., по силата на който дружеството-гарант се е
задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на заемателя по процесния
договор за паричен заем.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. На основание
чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.06.2025 г. от 11.00 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146, ал.3
ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването възможност да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и преписи от отговорите на ответниците.
2
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3