РЕШЕНИЕ
№ 6475
гр. С., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110102090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу „Ебонит
Лайт“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 36,42 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на вземането; 8,00 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 26.10.2021 г.;
28,52 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 10.11.2021 г. до
изплащане на вземането; 6,08 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч.гр.д. №
64170/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ул. „П.С.“ № 11А, вх. „В“, магазин № 4,
поради което се е обогатил, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, като във
възражението по чл. 414 ГПК е посочил, че процесният обект не е собственост на
дружеството от 2016 г.
Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но
поради бездействието му не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговаря по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези
твърдения на ищеца, главният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага
или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на
актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат
направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или
пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на
правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя
да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или
обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този
смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид
субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на
обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни.
От представените Договор от 02.11.2007 г. и Протокола от проведено ОС на ЕС, се
установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна
собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
От представения по делото Нотариален акт № *******., се установява, че на
посочената дата „ЕБОНИТ-ЛАЙТ“ ЕООД, чрез управителя Т.Д., като собственик на
3496/3842 ид. части от поземлен имот, находящ се в гр. С., С.О., район „С.“, целият с площ
от 3842 кв.м., представляващ поземлен имот 1126 от квартал 24 по плана на гр. С., местност
„В. – ВЕЦ С.“, учредил на Л.А.Ч., А.С.Ч., Т.П.Н. и С. П.Н., собственици на останалие
346/3842 ид. части от гореописания имот, като същите взаимно си учредили и запазили
правото на строеж на следните недвижими имоти, на които Л.А.Ч., А.С.Ч., Т.П.Н. и С. П.Н.
станали изключителни собственици съгласно описаното по – долу, от жилищна сграда –
секция “F”, част от комплекс “Светлина-3“ – жилищни сгради (А, В, С, D, E, F и G) с
ателиета, офиси, магазини, подземни гаражи и спортен център, която щяла да бъде
изградена в гореописания имот, а именно: - за Л.А.Ч. и А.С.Ч. правото на строеж за следните
имоти: Апартамент № Ф-11Ф, Апартамент № Ф-12Ф, Гараж № 9; за Т.П.Н. и С. П.Н. –
2
Апартамент № Ф15, Апартамент № Ф-16, Гараж № 10. Съгласно т. 2 от нотариалния акт,
Л.А.Ч., А.С.Ч., Т.П.Н. и С. П.Н. прехвърлили на „ЕБОНИТ- ЛАЙТ“ ЕООД, чрез управителя
Т.Д. собствените си 346/3842 ид. части от описания по – горе поземлен имот, срещу което
„ЕБОНИТ-ЛАЙТ“ ЕООД, чрез управителя Т.Д., се задължило да построи жилищна сграда –
секция „F“, част от комплекс „Светлина-3“ - жилищни сгради с ателиета, офиси, магазини,
подземни гаражи и спортен център.
По делото е представен и Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
********* г., от който се установява, че на посочената дата Ангел Илиев Георгиев
прехвърлил на „ЕБОНИТ ЛАЙТ“ ЕООД собствената си ½ ид. част от следния съсобствен
недвижим имот, находящ се в гр. С., С.О., район „Студентски“, а именно: поземлен имот №
2324 от квартал 24 по плана на гр. С., местност „В.-ВЕЦ С.“, с площ на поземления имот 238
кв.м. Съгласно т.2 от нотариалния акт „ЕБОНИТ ЛАЙТ“ ЕООД прехвърлило в замяна на
Ангел Илиев Георгиев собственото си право на строеж за описани в предвидената за
изграждане Секция Ф, част от комплекс „Светлина 3“.
Представен е и Нотариален акт за замяна на недвижими имоти НОМЕР, ТОМ, рег. №
НОМЕР, дело № 481 от 11.04.2007 г., от който се установява, че на посочената дата Веселин
Илиев Георгиев прехвърлил на „ЕБОНИТ ЛАЙТ“ ЕООД собствената си ½ ид. част от
следния съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. С., С.О., район „Студентски“, а
именно: поземлен имот № 2324 от квартал 24 по плана на гр. С., местност „В.-ВЕЦ С.“, с
площ на поземления имот 238 кв.м. Съгласно т.2 от нотариалния акт „ЕБОНИТ ЛАЙТ“
ЕООД прехвърлило в замяна на Веселин Илиев Георгиев собственото си право на строеж за
описани в предвидената за изграждане Секция Ф, част от комплекс „Светлина 3“.
От представеното по делото обявление от 02.02.2016 г. се установява, че за 26.02.2016
г. от Т.Н.Н – синдик на „ЕБОНИТ ЛАЙТ“ ЕООД (в несъстоятелност по това време) е била
обявена продажба на недвижими имоти, собственост на длъжника, сред които и магазин №
4, находящ се жилищна сграда-секция „Е“, с административен адрес: гр. С., ул. „П.С.“ №
11А, вх. „В“, партерен етаж, със застроена площ от 33,78 кв.м., с начална тръжна цена в
размер на 63 500 лв.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като
между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за
процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
3
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: за
процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от сградна инсталация било на база
отопляема кубатура в размер на 96 куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата; за
процесния имот нямало изчислена ТЕ за отопление на имот, за общи части, както и за БГВ;
за процесния период начислените суми за ТЕ били по прогнозно потребление.
Предвид гореизложеното, от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "прогнозно потребление".
Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално
доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за
неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенса) дължи на кредитора (солвенса)
именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на
обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с
количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил.
Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като
получи нещо повече от реално потребеното. В случая съдът намира, че претенцията не е
доказана по отношение обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.
По делото не е доказано, също така, през исковия период ответникът да е бил собственик на
процесния магазин № 4, находящ се в гр. С., ул. „П.С.“ № 11А, вх. „В“ – това обстоятелство
не се установява от представените и цитирани по – горе нотариални актове.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при
договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, какъвто
настоящият случай не е (в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр.
д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г. и др.).
За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо
ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала топлинна
енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално потребеното количество
топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение. При съобразяване на
процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този релевантен факт, съдът следва
да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава,
че съдът приема, че ответникът не е потребил топлинна енергия през исковия период,
поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявените
главни искове са неоснователни.
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът, но същият не е
сторил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу „ЕБОНИТ
ЛАЙТ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.Ш.” № 77,
вх. Б, магазин № 2, представлявано от управителя Ф.Т.Д., положителни установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 36,42 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на вземането; 8,00 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 26.10.2021 г.; 28,52 лв. –
главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на
вземането; 6,08 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64170/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Термокомплект” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5