Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 27.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на пети юли две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 140 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр.
с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на
чл. 422 от ГПК, предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
управление:***, със законен представител: С.Н.Н., О.Л.,
Д.Х.и И.Г., чрез юрк. Г.С. - К., против М.А.М., с ЕГН
**********, адрес: ***, к-с „***
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2015 г.
между П.К.Б. ЕООД и М.А.М. бил сключен договор за потребителски кредит №
********** (нататък – ДПК). Заявителят изпълнил точно и в срок задължението си
по договора, като превел сумата от 1000 лева по посочена от М.А.М. банкова
сметка. ***ие по Договора за потребителски кредит,
като го сключила за срок от 30 месеца (впоследствие погасителният план се е
удължил на 31 месеца, поради поискано отлагане на една вноска от страна на М.М.), с месечна вноска по погасителен план в размер на 87.09
лева и падежна дата всяко 25-то число на месеца. Договорът бил подписан при
Общи условия (ОУ). ОУ били неразделна част от Договора, подписани от клиента и
той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва.
Твърди се, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и след
като платил 7 месечни вноски, преустановил плащанията. Последното плащане било
на 06.07.2016 г., като по този начин ответницата изпаднала в забава. Съгласно
уговореното и прието от страните в Общите условия към ДПК, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една
месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост....“, на
01.11.2016 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД, а
за периода от изпадане на длъжника в забава до прекратяване на договора се
дължала мораторна лихва в размер на 8.09 лева.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК размерът на кредита
ставал предсрочно изискуем, начислявала се неустойка за обезщетяване на вреди
поради настъпилото разваляне на договора, платима еднократно. Размерът на
неустойката се определял на базата на неизплатената част от задължението на
длъжника към датата на прекратяването на договора като процент, изрично посочен
в ОУ. Оставало в сила и задължението на клиента да заплати всички дължими суми
по сключения договор.
Във връзка с горното, до ответницата било изпратено писмо-уведомление,
но не последвало доброволно плащане. Ето защо ищцовото
дружество подало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д.
№1578/2017 г. по описа на РС К. и издадена Заповед №1020/13.10.2017 г.. Със
заповедта било разпоредено на ответницата да заплати
на заявителя (ищцовото дружество) следните суми:
- сумата 2003.07 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 20.11.2015 г.;
- сумата 8.09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва за периода от 26.08.2016 г. – датата на изпадане на
длъжника в забава до прекратяване на договора – 01.11.2016 г.;
- законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017г. до
изплащането на вземането;
- сумата 40.22 лева, разноски по делото за внесена държавна такса и
- сумата 50 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника, но
тъй като съобщението до М.М. било връчено при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът на осн. чл.415,
т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество
(тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от образуване на настоящото
производство.
МОЛИ съда да признае за установено, че ответницата М.А.М., с ЕГН **********,
адрес: ***, к-с „**** дължи на дружеството сумата от 2003.07 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.09.2017г., до изплащането на
вземането. Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в
заповедното производство.
ОтветниЦАТА не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В първото по делото съдебно заседание
за него се явява назначеният особен представител адв.
Д., който оспорва иска. Моли съда да го отхвърли, като недоказан, тъй като от
исковата молба не ставало ясно колко вноски са платени.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения заверен препис, че между страните, е бил сключен договор за
потребителски кредит № **********, съгласно който ищцовото
дружество е предоставило на ответницата паричен кредит в размер на 1000 лева.
Договорен е срок за погасяването на кредита 30 месеца (впоследствие срокът е
бил удължен на 31 месеца, поради поискано от М.М.
отлагане на една вноска), с месечна вноска по погасителен план в размер на
87.09 лева.
От представеното извлечение по сметка към Договор за потребителски
кредит № ********** е видно, че на 06.07.2016 г., М.А.М. е извършила последното
си от общо седем плащания по кредита: на 05.01.2016 г. са
платени 87.35 лв.; на 20.01.2016 г. са платени 1.35 лв.; на 15.02.2016 г. са
платени 180.00 лв.; на 31.03.2016 г. са платени 90.00 лв.; на 31.05.2016 г. са
платени 88.80 лв.; на 29.06.2016 г. са платени 88.80 лв.; на 06.07.2016 г. са
платени 79.00 лв.
Общата сума на направените плащания по договора е в размер на 615.30
лева. С нея е погасена сума в размер на 609.63 лева, съгласно задължението по
погасителен план (седем пълни вноски).
Тъй като други плащания по кредита не са направени, ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. От приложеното ч. гр. д. №1578/2017 г. по описа на РС К. се
установява, че на 13.10.2017 г. е издадена заповед №11020 за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено длъжникът (ответник в настоящото
производство) М.А.М. да заплати на кредитора (ищцовото
дружество) следните суми: сумата от 2003.07 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 20.11.2015 г.; сумата от 8.09
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода от 26.08.2016 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до
прекратяване на договора – 01.11.2016 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017г. до изплащането на
вземането; сумата от 40.22 лева – разноски по делото за внесена държавна такса
и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника, но тъй като
съобщението до М.М. било връчено при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК е
дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител)
да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу нея, като довнесе дължимата държавна такса. Кредиторът е сторил това, като е ангажирал
съответните доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Предявеният иск е допустим. Издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ето защо за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иска за установяване на вземането си по заповедното
производство.
По същество искът е неоснователен.
Предявеният установителен
иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
повече от тридесет календарни дни и настъпилото по силата на т.12.3 от ОУ
автоматично прекратяване на договора, при което ищецът претендира последиците
от това прекратяване, изразяващи се в дължимост на
останалата част от непогасените суми в
размер на 2003.07 лева – главница. За сумата от 8.09 лева – лихва за забавено плащане, ищецът не предявявява иск.
Съобразявайки доказателствена тежест на
страните и твърденията на ищеца относно неприложимост на задължението за
уведомяване за настъпилата предсрочната изискуемост, настоящият съдебен състав приема
следното:
Съгласно константната практика на ВКС, в хипотезата на предявен иск по
чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди
предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване, обаче, не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в
исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се
изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение ( в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II
т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС,
решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Освен
това, по настоящото дело ответницата е представлявана от особен представител и
на нея лично не са ѝ връчвани нито препис от исковата молба и
доказателствата, нито заповедта по чл.410 ГПК.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т.18 на ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за
настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Независимо
от обратните твърдения на ищеца, съдът счита, че приложението на разрешенията
на т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции (така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.
о.). Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото
правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в
сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от
02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС. При възприемане на извода, че
предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от
финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното –
така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост
в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е
подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се
прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит.
От доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника
преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо, с
дата от 04.11.2016 г., адресирано от „П.К.Б.‘ ЕООД До М.а.М., но липсват
твърдения и доказателства, както същото да е изпратено до длъжника, така и
същото да е получено от него. Ето защо, следва да се приеме, че договорът не е
прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ.
Предвид изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е
довел до знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията
по договора, то договорът не е прекратен на претендираното
основание, при което вземанията по него не са изискуеми. Това обуславя извод за
неоснователност на предявения иск и отхвърлянето му изцяло.
С оглед изхода от спора и липсата на направени разноски от ответната
страна, такива не следва да се присъждат.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното
възнаграждение в полза на адв. К.Д..
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ***,със седалище и адрес управление ***,
със законен представител – С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г.–
управители, чрез пълномощника – юрисконсулт
Г.С. – К., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М.А.М., с ЕГН **********,
адрес: ***, к-с **** дължи на дружеството сумата от 2003.07 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.09.2017 г., до изплащането на
вземането, за която сума е издадена Заповед №1020 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.10.2017 г. по ч. гр. д. №1578/2017 г. по описа
на РС К.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
особения представител адв. К.Д. разходен касов ордер
за сумата от 370.21 лв. (триста и седемдесет лева и двадесет и една стотинки)
депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.