Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 04.10.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Г.Н.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
4323 по описа на съда за 2016г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба
е подадена от „Топлофикация
Плевен” ЕАД против Г.П.Д., с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи сумата от 657.70 лв., от които 565.32 лв.-
представляваща главница за потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.02.2013г.-29.02.2016г. и 92.38 лв.-
представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013г.-30.03.2016г., ведно със
законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №
2503/2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на
сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 1569.93 лв., главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2008г. – 29.02.2016г. и 673.35 лв., лихва за забава за периода
02.04.2008г. – 30.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане. Твърди се, че по този повод е образувано
ч.гр.д. №2503/2016г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал
заповед за изпълнение. Ищеца твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е
подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл.
415 от ГПК. Това според ищеца поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е
ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена за имот намиращ се на
адрес гр. ***. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на чл. 150 от ЗЕ. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника оспорва иска. Оспорва
изпълнението на предписанието от съда на ищеца за внасяне на дължима държавна
такса в срок, след получаване на съобщението. Счита, че исковата молба трябва
да се върне, а делото да се прекрати, както и че по документацията на делото са
правени корекции. Твърди, че в исковата молба като негов адрес ищецът не е
посочил постоянния му и настоящ, а именно гр. ***, което е видно от приложената
по делото справка за предоставяне на данни, като сочи, че на този адрес няма и
никога не е имало централно парно отопление. Твърди, че вместо това ищецът е
посочил погрешен адрес - гр. ***. Ответникът сочи, че е налице пълно
разминаване между претендираните суми и процесни периоди в исковата молба и тези, претендирани в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на ПлРС. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за периода преди 01.03.2013г. Твърди, че всички собственици
на недвижими имоти в сградата на *** са декларирали желанието си да бъде
преустановено подаването на топлинна енергия за отопление от абонатната
станция. Въпреки това признава, че топлоподаването не е спряно, поради
техническа невъзможност, което според него представлява непоискана услуга и не
дължи плащане за нея. Сочи технически нередности при изписване на заявлението,
заповедта и исковата молба, които според него са били основание за отхвърляне
на исканията на ищеца. Сочи, че ПлОС с определение № 513
от 2008г. е оставил без уважение молбата на „Топлофикация Плевен” ЕАД за
издаване на изпълнителен лист против него и е обезсилил издадения в полза на
„Топлофикация Плевен” ЕАД по ч.гр.д. №1232/2008г. на ПлРС.
Твърди, че дружеството продължава да му изпраща фактури за хиляди левове.
Поискал да му бъде предоставен заверен препис от сметка, като след около три
месеца е получил незаверено извлечение за недължими суми. Твърди, че
дружеството отказва да сключат споразумение.
Третото лице
– помагач на ищеца - „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД изпраща писмени документи за
дължими суми и месечни справки, не дава становище по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 11.04.2016г. „Топлофикация
Плевен” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС,
по което е образувано ч.гр.д. 2503/16г. на ПлРС и по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1648/11.04.2016г. С тази заповед
ответника е осъден да заплати на ищеца сумите – 1569.93 лева за главница за
периода 01.02.2008 г.– 29.02.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 673.35
лева за периода 02.04.2008 г. до 30.03.2016 г. и законната лихва върху
главницата от 11.04.2016 г. до изплащане на вземането и направените разноски.
По тази заповед ответника е възразил в законоустановения
срок. Именно това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си, което той
е направил в законоустановения срок, подавайки искова
молба на 13.06.2016г. Искът е предявен само за част от сумите за лихва и
главница, включени в заповедта за изпълнение: 565.32 лв. – главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2013г. до 29.02.2016г.; 92.38 лв. – лихва върху главницата за периода от
02.04.2013г. до 30.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2503/ 2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. В заявлението, както и в исковата молба, ищецът
е посочил адрес на имота, в който е доставена топлинна енергия /т.12 във вр. с т.5 от заявлението и стр.1 на исковата молба/: ***.
Безспорно е между страните, а и ответника не отрича, и представяйки протоколи
от общи събрания на ЕС на ***, реално признава, че той е собственик на
посоченото жилище в ***. Като такъв той е подал молба до ищеца на 10.09.1996 г.
да му бъде открита партида като собственик на жилището, съгласно нотариален акт
№ 184, том 8 от 1996 г. Съобразно представените писмени доказателства от третото
лице-помагач на ищеца „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, ответника е с абонатен номер за
посоченото жилище № *** и като такъв не е използвал енергия за отопление, за
неизмерими мощности и за БГВ, а са му начислявани суми единствено за енергия за
сградна инсталация и за услугата дялово разпределение
за процесния период - месец февруари 2013 г. - месец
февруари 2016 г. До такива изводи е стигнало и заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от
съда, съгласно която, размерът на главницата за исковия период е 565.32 лв., а
лихвата върху нея е в размер на 92.38 лв. Изчислена е и главницата от
11.04.2013 г. до 29.02.2016г., която е в размер на 491.18 лв. и лихвата за забава считано от
03.06.2013 г. до 30.03.2016 г., възлизаща в размер на 70.18 лв. Съдът намира, че
с оглед направеното възражение за изтекла давност и не възразеното
от страните изчисление на заключението на вещото лице в частта му, отчитаща 3
години преди подаването на заявлението в съда – 11.04.2016 г., следва да
присъди по делото единствено изчислените суми за главница от 491.18 лв. и лихва
от 70.18 лв.
Всички останали възражения на ответника
по делото се явяват неоснователни, като по тях съдът намира следното: Главница в случая
е дължима на основание - собственост на ответника върху жилище в етажна
собственост. Като такъв, ответника дължи претендираните
в 3 год. период суми, не защото тръбите преминават през неговото жилище или той
се отоплява по някакъв начин от сградна инсталация, а
защото, където и да се намира сградната инсталация в
етажната собственост, то тя представлява обща част на сградата. Заплащането на
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, е задължение в качеството на
етажен собственик на всеки, който има собственост в тази сграда. Още повече, че
е законово закрепено в чл. 153, ал. 6 от
ЗЕнергетиката, че етажните собственици, прекратили
топлоподаването към имотите си, остават клиенти на услугата, която се предлага
от топлофикационните дружества. Именно това е основание, съдът да не счита, че
в случая не става дума за непоискана услуга, доколкото искането за тази услуга
е било налице още на 10.09.1996 г., съгласно приложеното по делото
доказателство на лист 8 по делото, и собствеността на ответника върху жилището
в сграда, която е топлофицирана и не може технически
да бъде отделена от топлопреносната мрежа е налице и
към процесния период. Всички технически разминавания
при изписванията на адреса, на който живее понастоящем ответника и адреса, на
който се намира топлофицираното жилище, не влияят на
обстоятелството, че ищецът е поискал заплащане на топлоенергията за сградна инсталация на жилището в ***, и че такава и към
момента на устните състезания не е била заплатена. На твърденията на ответника,
че съдът е следвало да прекрати производството по делото, а не го е направил, като
е дал възможност на ищеца да внесе държавна такса извън срока, и че е
преномерирал страниците в делото, са неоснователни. Напротив - именно
подреждането на страниците в делото и съдържанието на резолюцията на съда на
стр.11, сочат действително, че към датата на произнасянето на съда- 05.07.2016г. съобщението до ищеца не е било върнато
в съда, и докладчикът не би могъл да изчисли срока, и както намира за уместно
ответника - да прекрати делото. Не такава е правната логика, а напротив - при
заведен иск, съдът би следвало да се увери категорично, че срокът е пропуснат,
и едва тогава да прекратява едно производство. Видно е, съгласно изявлението на
ищеца на лист 14, че в дадения от съда допълнителен срок по нарочната за това
молба, такса е внесена и производството по делото е следвало да продължи и към
момента следва да се разгледа по същество, като се уважи в посочената част, а в
останалата – да се отхвърли. Възражението на ответника, че в исковото производство
липсва като доказателство извлечение от сметката му, и това е пропуск, който
води до отхвърляне на иска, също не е основателно – в определение №
3314/29.08.2016г., стр. 5, абзац 6, съдът изрично е приел ч.гр.д. № 2503/16г.
на ПлРС, в което се намира /на л. 7-9/ извлечението
от сметката на ответника, в която се съдържат и процесните
периоди и суми на претендираните в исковата молба
главница и лихви, като по този начин това доказателство се счита за приобщено
по делото. Също така, представеното с отговора Определение № 513 от 2008г. по
ч.гр.д. № 822/2008г. на ПлОС е изцяло неотносимо към настоящия спор, касае се за периоди,
различни от исковите, за суми, присъдени по един стар и вече отменен с новия
ГПК ред, и предмета на ч.гр.д. № 822/2008г. на ПлОС
не може да бъде съпоставян с предмета на настоящото производство.
При този изход на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК с оглед отхвърлената и уважена
част от исковете, на ищеца се дължи присъждане на разноски в исковото
производство, които са в размер на 461.08лв.
Т.к. е
налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани
по ч.гр.д. № 2503/16г. на ПлРС, за разликата, за
която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 1648/11.04.2016г., следва да
се обезсили. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите и
отхвърлянето на част от тях в исковото производство, съдът следва да осъди
ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното производство в размер
на 56.27лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Г.П.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител
Йордан Василев Василев, следните суми: 491.18 лв. –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за жилище на
адрес: ***, за периода 11.04.2013 г. до 29.02.2016г., лихвата
за забава в размер на 70.18 лв., считано от 03.06.2013 г. до 30.03.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 11.04.2016г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1648/12.4.2016г.
по ч.гр.д. № 2503/2016г., като за разликата до претендираните
565.32 лв .- главница и 92.38 лв. - лихва за забава,
отхвърля иска като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл.415
ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение № 1648/12.4.2016г. по ч.гр.д. № 2503/2016г.
на ПлРС за сумите над 565.32 лв
.- главница и 92.38 лв. - лихва за забава.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1
от ГПК, Г.П.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Йордан Василев Василев, разноски в исковото производство в размер на 461.08лв.
ОСЪЖДА Г.П.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Йордан
Василев Василев, разноски по ч.гр.д. № 2503/2016г. на
ПлРС в размер на 56.27лв.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ищеца „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Македония” № 129.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: