Определение по дело №542/2017 на Окръжен съд - Ловеч

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        Гр. Ловеч, 09.10.2017 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                              ПЛАМЕН ПЕНОВ 

 

 

при секретаря................  като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 542 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по  чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от А.Р. *** лично и като пълномощник на А.Р.О. *** и З.Р. ***, Е.Р. ***, А.Р.И. *** С.Р.И. *** като наследници на починалия Русин И. Кемалски, б.ж. на с. Бабинци, конституирани като ищци по гр.д. № 825 по описа на ТРС за 2015 год. против  протоколно определение от 26.06.2017 г. на ТРС, с което е отхвърлена молбата на общия им наследодател за възстановяване на срока за обжалване на Решението по гр.д. № 825/2015 г. на ТРС - влязло в сила на 07.03.2017 год. Считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно и молят да бъдат отменено.

Твърдят, че неправилно ТРС приема, че с връчването на съобщението за постановяване на решението по горното дело на пълномощника на общия им наследодател, същият е редовно уведомен за постановяването му. Излагат, че само по себе си пропускането на срока означава, че страната е уведомена надлежно при спазване на правилата на ГПК, но поради настъпили обективни пречки в течението на срока, тя не е могла да извърши съответното процесуално действие. В практиката на ВКС се приема, че особени и непредвидени са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната или процесуалният представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Считат, че в случая процесуалният представител на общия им наследодател не е положил необходимата грижа за доброто водене на процеса, същият не е уведомил своевременно Русин Кемалски за постановяването на решението по горното дело и явно не е обяснил на същия какви права е имал във връзка с обжалването му. Затова твърдят, че е налице нередовно връчване на страната на съобщението за постановяване на решението, поради което същата не е могла да защити интересите си. За наличието на възникнал конфликт между Кемалски и процесуалният му представител говори и фактът, че Кемалски е поискал правна помощ от съда, която неоснователно му е отказана поради направена справка за имотно състояние.

На второ място излагат, че след дългата зима здравословното състояние на Кемалски много се е влошило. Същият страдал от сърдечна недостатъчност, съпроводена от многобройни съпътствуващи заболявания, за което бил освидетелстван от „МБАЛ Троян” ЕООД още през 2014 г. със 72% трайна неработоспособност. Считат, че именно трайно влошеното му здраве и постоянните кризи, в които изпадал, са обективната причина същият да бъде в невъзможност и неразбиране какви процесуални действия е трябвало да извърши. Смятат, че тези причини са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната да извърши тези процесуални действия, поради което неправилно ТРС е приел, че не са налице основанията на чл. 64, ал. 2  от ГПК и е постановил определението си в противоречие със закона.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответниците не са подали отговор на частната жалба.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

     За да остави без уважение молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението на Тетевенския районен съд, съдебният състав е приел, че ищецът е имал пълномощник по делото по чл.39 от ГПК. Изложени са съображения, че неуведомяването на страната от процесуалния представител, на който е извършено връчването, не е особено непредвидимо обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Посочена е и разпоредбата на чл.45, изр.2 от ГПК, съгласно която връчването на представителя се смята за лично връчване. В мотивите на обжалваното определение е цитирана и практика на ВКС.

Настоящата инстанция счита, че обжалваното определение на ТРС е правилно. В разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК е уредена възможността за възстановяване на пропуснатия от страната установен от закона или определен от съда срок - при доказване, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Според трайната съдебна практика такива обстоятелства могат да бъдат природни бедствия, внезапно възникнали  здравословни проблеми или смърт, като и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени. Неуведомяването на страната от нейния пълномощник за постановеното решение не е такова обективно обстоятелство, което може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Пропускът на пълномощника да извърши определено процесуално действие в определен срок или да уведоми страната за необходимостта от неговото извършване е субективен и не може да бъде отстранен чрез подаване на молба от страната за възстановяване на срока по реда на чл.64, ал.2 от ГПК.

На следващо място въззивната инстанция счита за неоснователен е доводът на жалбоподателите за неправилност на определението поради това, че съдът не е съобразил, че не е налице редовно връчване на решението на ТРС. Както правилно е посочил и районният съд, връчването на съобщението на пълномощника на страната или нейния съдебен адресат има за последица уведомяването на самата страна. Ето защо в производството по възстановяване на пропуснатия срок страната не може да се позовава на своето незнание за това съобщение. Следва да се има предвид и това, че по делото не са представени доказателства за оттегляне на пълномощията на адв.Цачев, нито са изложени съображения, че той е бил възпрепястван да подаде въззивната жалба при условията, предвидени в разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК – особени непредвидени обстоятелства.

Представените по делото доказателства не могат да мотивират въззивната инстанция да направи друг извод с оглед доводите на жалбоподателите, че през периода 16.02.2017 г. - 01.03.2017 г., когато е текъл срокът за обжалване на решението на ТРС, техният наследодател Русин Кемалски е бил във влошено здравословно състояние. От представената епикриза на „МБАЛ-Тетевен-Д-р Ангел Пешев” ЕООД е видно, че Кемалски е бил хоспитализиран в един предходен период – от 20.12.2016 г. до 27.12.2016 г. На следващо място следва да се посочи, че тези оплаквания са неотносими към настоящия казус, тъй като съобщението, с което е връчен препис от решение № 18/14.02.2017 г. по р.д. № 285/205 г. на ТРС е получено не лично от него, а от пълномощника му адв.Кр.Цачев.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд

 

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.06.2017 год. по гр.дело № 825/2015 г. на Районен съд Тетевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                                 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                        1.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                         2.