Р Е Ш Е Н И Е
№260103/20.8.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13396 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от А.З.С.Н.В. ***, *** срещу С.М.И. ЕГН ********** с адрес
***, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 451.49
лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен
заем ***. сключен между сключен между
***ООД и С.М.И., като вземането
по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 03.12.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „***и „***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.02.2019
г. до окончателното ѝ
изплащане,сумата от 70.83 лева, представляваща
договорна лихва за периода от
20.01.2018 г. до
17.09.2018 г.,сумата от 209.79 лева, представляваща такса за експресно разглеждане
на документи, както и сумата от 8.59 лева, представляваща лихва за забава върху
непогасената част от главницата за
периода от 18.09.2018 г. до 11.02.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1623/26.02.2019г., постановена по гр. дело № 2930/2019г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,вр.
чл.99 ЗЗД, по реда чл. 422 ГПК
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и дружеството ***ООД е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем ***., с падеж на задължението по договора на 17.09.2018г.При
тези съображения и доколкото навежда твърдения, че срокът за плащане и на
последната погасителна вноска е изтекъл, релевира искане за заплащане на
цитираните по-горе суми.
Твърди, че на 03.12.2018г. е
подписано Приложение №1 към договор за продажба на вземанията от 01.12.2016г.,
по силата на което ищецът е придобил вземането произтичащо от договор за
паричен заем ***. срещу ответника. По силата на договор за цесия ищеца придобил вземането от кредитора ***ООД, като последния упълномощил ищеца да осъществи
уведомяване на длъжниците по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД.Твърди, че ответникът е уведомен за цесията, като в условията на
евентуалност излага, че уведомяване за извършената цесия следва да се осъществи
с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Излагат се възражения, като се посочва,
че договорът за потребителски кредит не е съобразен с разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, поради което и на осн. чл.
22 ЗПК е недействителен, при което ответникът дължи връщане на само на чистата
сума под формата на главница.
Намира таксата за експресно
разглеждане на документа за нищожна, като същото противоречи на разпоредбата на
чл.10а ЗПК.Оспорва размера на начислената договорна лихва, като не става ясно
как е изчислена същата, оспорва дължимостта на обезщетението за забава. Излага
възражения, че цесията не е съобщена на ответника, което е в противоречие на
чл. 99, ал.3 ЗЗЗД.Счита, че в хипотезата, в която на страната й е назначен
особен представител, то неможе да бъде прието, че цесията се счита съобщена с
получаване на препис от исковата молба от ответника.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за паричен заем №***., по силата на който „***“ ООД в качеството му на
кредитор е предоставило паричен заем на ответницата в размер на 500 лева.
Уговорено е паричните средства да бъдат върнати за срок от 9 месеца, като
размера на погасителната вноска е определен на 91,54 лева, която сума включва
главница, лихви и такса за експресно разглеждане на документи. Последната
погасителна вноска е определен с падеж
на 17.09.2018г., като ГПР е посочен, че възлиза в размер на 49,44 %. В договора
се съдържа разписка – чл.2, ал.2, че отпусната сума е получена от длъжника.
Представен по делото е
рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.12.2016г.
сключен между „***“ и ***ведно с Приложение №1 към договора, от който се
установява, че Агенция за контрол на просрочените вземания“ е придобила
вземането по договор за паричен заем №***.
От представения по делото
договор за продажба на вземанията (цесия) от 03.05.2019г. и Приложение №1
/03.05.2019г. се установява, че ***е прехвърлила в полза на ищцовото дружество
вземанията си по договор за паричен заем №***. срещу ответницата.
По делото е представено и
пълномощно от 03.05.2019г., с което *** упълномощава ищцовото
дружество да осъществи уведомяване на дължниците
вследствие осъществената цесия от 03.05.2019г.
Представено по делото е
уведомително писмо от ***, чрез ***до ответника, с която на същата се съобщава
осъществената цесия по договор за прехвърляне на задълженията от 03.05.2019г.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
В тежест на ищецът по предявеният
иск е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, съответно изпълнение на задължението
си, че сумата по договора е получена от кредитополучателя.
От представените по делото
писмени доказателства съдът намира за доказано, че кредиторът „ *** “ ООД е
отпуснал на ответника паричен заем в размер на 500 лева, страните са уговорили
дължимата договорна лихва, посочен е ГПР в размер на 49,44 %, като задължението
за връщане е разсрочено на 9 погасителни месечни вноски от по 91,54 лева, последната
от която с падеж на 17.09.2018г.В договорът за паричен заем, по отношение на
който по делото не се спори, че е подписан от ответницата се съдържа
едностранно декларативно изявление, че сумата предмет на договора е получена от
последната. В тази си част представения по делото частен диспозитивен документ
има характер на разписка, при което следва да бъде прието, че сумата е получена
от длъжника. С оглед изложеното следва
да бъде даден положителен отговор на въпроса, че между „***“ и
ответницата е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен
заем, както и че кредиторът е изпълнил своето задължение, като е предал на
кредитополучателя уговорената сума.
От представените по делото
договори за цесия съдът приема, че кредитора „***“ се е разпоредил със своето
вземане по отношение на ответницата в полза на ***, от когото настоящия ищеца е
придобил по силата на последващ договор за цесия от
03.05.2019г. ведно с приложение №1 към него вземането по процесния договор за
паричен заем.
В процесния случай се касае за
договор за паричен заем, по отношение на който са приложими изискванията на
ЗПК, като в насока нарушение на установените в него правила са и възраженията
на ответника, релевирани чрез назначеният му от съда особен представител.
Първата група възражения, които
се сочат с отговора на исковата молба, е че договорът противоречи на
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.
Договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако към него не е бил приложен
погасителен план. Този извод намира основа в императивното изискване на закона
- чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК, съобразно
който в съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и
погасителен план. Погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е
императивна, като същата постановява, че щом не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния казус се поставя се
въпроса дали уговореното в договор като размер на седмично плащане от 91,54
лева и посочени падежи на 9 броя месечни погасителни вноски за периода 20.01.2018г.-17.09.2018г.,
съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
За да бъде прието, че определена
уговорка между страните представлява погасителен план по см. на цитираните
правни норми, следва да се съдържа на първо време информация за съответните
плащания и срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено,
доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 823,86
лева следва да бъде заплатена на 9 месечни вноски от по 91,54 лева. Уговорено е
падежа на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща такава. При това положение съдът намира, че
първата предпоставка е спазена. На следващо място се поставя въпроса, дали се
съдържат съответните реквизити на погасителни план посочи в т.12 на чл.11 ЗПК,
а именно разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на
ЗПК предпоставя две изисквания за да бъде приета една
уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размера на
съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване
по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за
главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се
предвиждат. Във втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката обективирана в процесния договор
за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за закона,
доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира
сумата от 91,54 лева съставляваща размер на месечна погасителна вноска, какъв е размера на главницата, на лихвите и на допълнителните разходи,
каквато е таксата за експресно разглеждане.
При
изложените съображения договорът за паричен заем се явява нищожен поради противоречие
със закона, на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК, като следва да бъде прието от съда, че
договора е недействителен, поради което и на осн. чл.
23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по
кредита.
Предмет на договора за паричен
заем е сумата от 500 лева, като със заявлението си за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а в последствие и с исковата
си молба ищецът релевира искане за присъждане на сумата от 451,49 лева
представляваща незаплатена главница. Съдът прие, че договорът за паричен заем е
недействителен, поради което следва да бъде уважена претенцията, като бъде
прието за установено дължимостта на процесната главница. Върху присъдената главница
се дължи и законна лихва считано от депозиране на заявлението в съда –
21.02.2019г. до окончателно изплащане на задължението.По отношение на
претенцията за сумата от 70,83 лева – договорна лихва, сумата от 209,79 лева –
такса експресно разглеждане на документите, както и сумата от 8,59 лева лихва
за забава същите следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението във
връзка с приложението на ЗПК в процесния казус, следва да бъде посочено по
отношение на търсената сума от 209,79 лева - таксата за експертно разглеждане,
че въпросната договорка
по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение
на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Наред с това съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а според ал.2 на същата разпоредба
не може да
изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая предвидената
такса за експресно разглеждане на документи, е свързана с процедурата по усвояване на
кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта ѝ, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем, противоречи на закона и като
такава е нищожна.
По отношение на
възраженията на ответника, че цесията не му е съобщена по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД:
Съдът приема, че между кредитора „ ***“ ЕАД и *** е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което кредитора е прехвърлил вземането си, като
последното дружество по силата на нов договор за цесия от 03.05.2019г. е
прехвърлило вземането в полза на ищцовото дружество.Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да
осъществи уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението
в полза на новия кредитор, като това уведомление няма действие по отношение
редовността на цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого
следва да продължи за заплаща задължението си. Съдебната практика е константна
при разбирането си около това, че новия кредитор може да осъществи тази дейност
по уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно упълномощен от стария
кредитор. Именно в такава насока са и ангажираните по делото писмени
доказателства, от които се установява, че ищцовото
дружество в качеството му на пълномощник на кредитора „***“ уведомява ответника за осъществената цесия. Тук следва
да бъде поставен въпроса дали това уведомление е достигнало знанието на
длъжника. Данни по делото в тази насока не са налице. Следва да се посочи
обаче, че съдебната практика приема, че уведомяването за осъщественото
прехвърляне на вземането може да бъде осъществено и в хода на съдебното
производство с получаване на препис от исковата молба и придружаващите от
документи, като бъде прието, че надлежно на длъжника е съобщена цесията,
включително и в хипотезата, при която последния в съдебното производство е с
назначен особен представител. Към исковата молба е представено нарочно
пълномощно, по силата на което цесионера, като
упълномощен от цедента може да осъществява дейност по уведомяване на длъжниците във връзка с цесията от 03.05.2019г. Препис от
исковата молба, към която се съдържа и самия договор за цесия, уведомленията до
страните и пълномощното, с което ищеца е упълномощен да осъществи уведомяване
на страните по чл. 99, ал.3 ЗЗД е връчен на
ответника, поради което следва да бъде прието, че цесията е съобщена.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените
искове, като за заповедното производство следва да бъде присъдена сумата от 29,55
лева, а за исковото производство сумата от 350,48 лева, като в исковото
производство съдът за основа за изчисляване на дължимите разноски взима сумата
от 100 лева, която е определена в разпоредбата на чл. 25, ал.1 НЗПП, като
минимален размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26 НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.М.И. ЕГН ********** с адрес
*** дължи н.А.З.С.Н.В. ***, *** сумата от 451.49 лева - неплатена главница
по Договор за паричен заем
***. сключен между сключен
между ***ООД и С.М.И., като
вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 03.12.2018 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „***и „***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.02.2019г.
до окончателното
ѝ изплащане, като отхвърля предявените искове за
установяване дължимостта на сумата от 70.83 лева
представляваща договорна лихва за периода от
20.01.2018 г. до
17.09.2018 г.,сумата от 209.79 лева представляваща такса за експресно разглеждане
на документи, както и сумата от 8.59 лева представляваща лихва за забава върху
непогасената част от главницата за
периода от 18.09.2018 г. до 11.02.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***.,
постановена по гр. дело № ***, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД,вр. чл.99 ЗЗД, по реда чл. 422 ГПК
Осъжда С.М.И.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати н.А.З.С.Н.В. ***, *** сумата от 29,55 (двадесет и пет лева и 55 ст.) лева съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 350,48
(триста и петдесет лева и 48 ст.) лева съдебно
– деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26
НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :