Решение по дело №6967/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 529
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20195330206967
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 529                                 26.03.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На двадесет и втори януари                        двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     6967  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 453838-F488151/29.07.2019г. на ** Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ НАП, с което на „И.А.2015”ЕТ, ЕИК ***, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по 3000 лв. за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2 от ЗДДС.

          Търговецът жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Търговецът жалбоподател стопанисвало обект – работилница за изработка на надгробни паметници, находящ се в гр.****. На 18.05.2019г. там била извършена проверка от служители на данъчна администрация, сред които и свидетеля Н.С.. В хода на същата се установило, че в обекта липсва фискално устройство. По този начин няма и как да се отчитат извършените продажби. Същевременно достъпа бил напълно свободен, имало в работилницата материали, а и самия собственик на търговеца И.А. депозирал обяснения пред контролните органи, че работи по определен ценоразпис. При анализа на наличната документация в данъчна администрация, актосъставителя установил, че имало въвел в експлоатация за обекта касов апарат през 2015г, но същия бил без паспорт, а и с изтекъл договор за сервизно обслужване. По този начин нямало и как дистанционно да подава информация на приходната агенция. За горното свид.С. съставил срещу търговеца жалбоподател АУАН № F488151/23.05.2019г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Н.М.С. - разпитан в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Всъщност по фактите не се и спори от страните. Жалбоподателя намира, че от една страна в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а от друга, че дори да е извършено нарушение, то следвало да се приложи нормата на чл.28 б.а от ЗАНН.

          На първо място настоящата инстанция намира, че ясно в акта и НП е описано нарушението като механизъм на извършване, както време и място. В случая то е извършено чрез бездействие. Действително контролният орган в лицето на свид.С. е посочил в акта, а оттам това съдържание е било пренесено и в НП, че в обекта не се издават документи за извършени продажби. Такива не са и констатирани при проверката. Но с факта, че липсва работещо фискално устройство това е просто един извод, а не вменяване на някакво друго нарушение. Ето защо не е основателно възражението на повереника на търговеца, че били констатирани повече от едно нарушения, а било наложено едно наказание, като не ставало ясно за кое нарушение се отнася то.  

По отношение приложимия закон според съда правилно е квалифицирано извършеното нарушение от страна на актосъставителя, както и от наказващия орган като бездействието на жалбоподателя е било определено като нарушение нормите на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС. Първата изрично сочи, че не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Сам представителя на едноличния търговец е заявил, че в обекта извършва дейност от 2015г. като е посочил и цените на различните услуги. Факта, че по принцип някога там е имало регистрирано устройство, но което не отговаря на изискванията към момента на проверката не го освобождава от отговорност. Целта на нормата не е просто да има някакво устройство, а такова на което може да се отчитат продажбите.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС от наказващия орган. По вид – Имуществена санкция, както и по размер. Съгласно нея при нарушение водещо до неотразени приходи, какъвто е настоящия казус, санкцията не може да бъде по-ниска от 3000 лв. А е ясно , че при липса на работещо устройство, то няма и как да се отразят приходите на търговеца.

Не е основателно възражението за неприлагане на чл.28б.а ЗАНН, тъй като не са налице условията за това. Нарушението не се отличава от други от същия вид, а е типично такова. То е на просто извършване и закона не изисква да са настъпили някакви резултатни вредни последици. Освен това са налице четири отделни деяния. Факта, че преди проверката е разпечатан отчет за съответните периоди не променя по същество вече случилото се, а именно че с изтичане на седмодневния срок нарушение вече е било извършено.

При извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото съдът намира, че на ЦУ НАП, която е страна по делото следва на основание чл.63, ал.3 ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 80 лв.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 453838-F488151/29.07.2019г. на ** Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ НАП, с което на „И.А.2015”ЕТ, ЕИК ***, адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по 3000 лв. за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА „И.А.2015”ЕТ, ЕИК ***, с адрес **да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 лв. разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.