РЕШЕНИЕ
Номер
529 26.03.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На двадесет и втори януари двехиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АНД номер
6967 по описа за 2019 година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 453838-F488151/29.07.2019г. на ** Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ НАП, с което
на „И.А.2015”ЕТ, ЕИК ***, адрес **е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по 3000 лв. за нарушение по чл.7, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Търговецът жалбоподател
моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, по съображения
изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, чрез своя представител
моли да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Търговецът жалбоподател стопанисвало обект – работилница за
изработка на надгробни паметници, находящ се в гр.****. На 18.05.2019г. там
била извършена проверка от служители на данъчна администрация, сред които и
свидетеля Н.С.. В хода на същата се установило, че в обекта липсва фискално
устройство. По този начин няма и как да се отчитат извършените продажби.
Същевременно достъпа бил напълно свободен, имало в работилницата материали, а и
самия собственик на търговеца И.А. депозирал обяснения пред контролните органи,
че работи по определен ценоразпис. При анализа на наличната документация в
данъчна администрация, актосъставителя установил, че имало въвел в експлоатация
за обекта касов апарат през 2015г, но същия бил без паспорт, а и с изтекъл
договор за сервизно обслужване. По този начин нямало и как дистанционно да
подава информация на приходната агенция. За горното свид.С. съставил срещу
търговеца жалбоподател АУАН № F488151/23.05.2019г., а въз
основа на него било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свидетеля Н.М.С. - разпитан в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства
представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и
непротиворечиви. Всъщност по фактите не се и спори от страните. Жалбоподателя
намира, че от една страна в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, а от друга, че дори да е
извършено нарушение, то следвало да се приложи нормата на чл.28 б.а от ЗАНН.
На първо място настоящата инстанция намира, че ясно в акта
и НП е описано нарушението като механизъм на извършване, както време и място. В
случая то е извършено чрез бездействие. Действително контролният орган в лицето
на свид.С. е посочил в акта, а оттам това съдържание е било пренесено и в НП,
че в обекта не се издават документи за извършени продажби. Такива не са и
констатирани при проверката. Но с факта, че липсва работещо фискално устройство
това е просто един извод, а не вменяване на някакво друго нарушение. Ето защо
не е основателно възражението на повереника на търговеца, че били констатирани
повече от едно нарушения, а било наложено едно наказание, като не ставало ясно
за кое нарушение се отнася то.
По отношение
приложимия закон според съда правилно е квалифицирано извършеното нарушение от
страна на актосъставителя, както и от наказващия орган като бездействието на
жалбоподателя е било определено като нарушение нормите на чл.7, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС. Първата изрично сочи, че не
се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Сам
представителя на едноличния търговец е заявил, че в обекта извършва дейност от
2015г. като е посочил и цените на различните услуги. Факта, че по принцип
някога там е имало регистрирано устройство, но което не отговаря на
изискванията към момента на проверката не го освобождава от отговорност. Целта
на нормата не е просто да има някакво устройство, а такова на което може да се
отчитат продажбите.
Правилно
е приложена и санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС от наказващия орган. По
вид – Имуществена санкция, както и по размер. Съгласно нея при нарушение водещо
до неотразени приходи, какъвто е настоящия казус, санкцията не може да бъде
по-ниска от 3000 лв. А е ясно , че при липса на
работещо устройство, то няма и как да се отразят приходите на търговеца.
Не е основателно възражението за
неприлагане на чл.28б.а ЗАНН, тъй като не са налице условията за това. Нарушението
не се отличава от други от същия вид, а е типично такова. То е на просто
извършване и закона не изисква да са настъпили някакви резултатни вредни
последици. Освен това са налице четири отделни деяния. Факта, че преди
проверката е разпечатан отчет за съответните периоди не променя по същество
вече случилото се, а именно че с изтичане на седмодневния срок нарушение вече е
било извършено.
При
извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.
С оглед
изхода на делото съдът намира, че на ЦУ НАП, която е страна по делото следва на
основание чл.63, ал.3 ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер
на 80 лв.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 453838-F488151/29.07.2019г.
на ** Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ НАП, с което на „И.А.2015”ЕТ, ЕИК ***,
адрес **е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по
3000 лв. за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„И.А.2015”ЕТ, ЕИК ***, с адрес **да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.