№ 1397
гр. Варна, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500664 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано частна жалба на Росица М. Д., чрез
пълномощник –адв. З. Н. срещу разпореждане №669/10.01.22г., постановено
по ЧГД №20213110117823/2021 на ВРС, с което заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Г. Ф. за сумата от
30 000лв. е отхвърлено на осн. чл. 411, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателката
счита, че разпореждането е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, а
делото върнато на ВРС за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че то е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на
фактическите изводи. Жалбоподателката счита, че с подадена в срок молба е
уточнила, че претенцията и следва да се счита заявена за сумата от 25 000лв.,
в който размер тя подлежи на заявяване по реда на чл. 410 ГПК. По
изложените съображения, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Въззивният съд е сезиран от надлежна страна – заявител срещу
подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е
процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК.
Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна съобразно
разпоредбата на чл.418, ал.4 от ГПК.
При преценка по редовността на ЧЖ съдът намира, че производството е
1
допустимо тъй като частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, съдържа необходимите реквизити и
приложения, депозирана е в преклузивния за това срок, и авансово дължимата
такса е внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано пред РС – Своге по заявление
№1313/17.11.2021г. на Росица М. Д. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу М. Г. Ф. за сумата от 30 000лв., дължима по договор за
заем, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2021г. до изплащане на
вземането.
С определение №154/17.11.2021г., след служебно изискана справка,
съдът е прекратил производството по делото, като е изпратил същото по
подсъдност на ВРС – по постоянния адрес на длъжника.
По заявлението е образувано гр. дело № 17823/21 по описа на ВРС.
С разпореждане №27482/15.12.2021г., съдът е оставил подаденото
заявление без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от
получаване на съобщението, да уточни интереса си от депозиране на
заявлението за сумата от 30 000лв., като съобрази правилата на чл. 410, ал.1,
т.1 ГПК вр. с чл. 103 и чл. 104, т.4 ГПК. Изрично е указано, че при
неизпълнение в срок, депозирано заявление ще бъде отхвърлено.
Съобщението е редовно получена от заявителката чрез адв. Н. на
29.12.29021г.,
С разпореждане №669/10.01.2022г., съдът е отхвърлил заявлението на
Р.Д. сред като е приел, че процесното вземане в размер на 30000лв. не попада
в приложното поле на чл. 410, ал.1, т.1 ГПК.
След разпореждането, по делото е зашита молба вх. №1688/22г. от
пълномощник на Р. Д., с която се уточнява, че претенцията следва да се счита
заявена за сумата от 25 000лв. Към молбата е приложен плик /стр.11 от първ.
дело/, върху който има печат с дата на изпращане -04.01.2022г.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящият
състав съобрази следното:
2
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.5 и ал.6 ГПК, срокът, който се
брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече
срокът, и изтича в края на последния ден, а когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
По настоящото дело, съобщението за разпореждането на съда е
получено на 29.12.2021г., следователно 3 дн. срок е започнал да тече от
30.12.2021г., и съответно изтича на 01.01.2022г. – почивен ден, поради което
съобразно ал. 6 –изтича в първия присъствен ден, който е 04.01.2022г.
Именно на този ден –видно от печата върху плика, заявителката е
изпратила по пощата уточняващата си молба, поради което и на осн. чл. 62,
ал. 2 ГПК, срокът не е бил пропуснат, въпреки, че молбата е била получена
във ВРС едва на 12.0.2022г.
Следователно, заявителката е изпълнила в срок указанията на съда, като
е уточнила, че претенцията по заявлението следва да се счита заявена за
сумата от 25 000лв.
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по
същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право,
съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и
служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на
заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(ТРОСГТК 6/2017
на ВКС).
Доколкото със заявлението се иска издаване на заповед за сумата от 25
000лв./след направеното уточнение/, дължими по договор за заем, то
настоящият състав счита, че са налице основанията по чл. 410, ал. 1, т.1 ГПК.
В заключение въззивният състав не намира пречки за издаване на
заповед за изпълнение, поради което и обжалваният отказ следва да бъде
отменен, а делото да се върне на първоинстанционният съд за произнасяне по
редовното заявление чрез издаването на исканата заповед и по отношение на
претендираната сума.
Разноски в настоящото производство не са претендирани.
По тези съображения и на осн. чл. 413 ал.2 вр. чл. 278 ал. 2 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №669/10.01.2022г., постановено по гр. дело
№17823/2021г. на ВРС, 35-ти състав, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
Допуска издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление вх.
№ 51174/ 14.12.2021 год. на Р. М. Д. срещу длъжника М. Г. Ф., ЕГН:
************ с адрес гр. Варна, ********** за сумата от 25 000 лева, на
основание чл. 411, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т.8 от
ТР4/2013 на ОСГТК).
Не присъжда разноски за производството пред настоящата
инстанция.
ВРЪЩА делото на ВРС, 35-ти състав за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4