РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Перник , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500770 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от И.З. против Решение № 260118/16.09.2020 г. по гр. д. №
7354/2019 г. на РС – Перник, с което са изменени на основание чл. 59, ал. 9 СК
определените с Решение № 817/23.10.2014 г. по гр. д. № 01573/2014 г. на РС Перник и
одобрена от съда с протоколно определение от 25.01.2016 г. по гр. д. № 15914/2014 г. на РС
П. спогодба мерки относно упражняване на родителските права, режим на лични отношения
и издръжка по отношение на малолетното дете – ***, ЕГН *********, като упражняването
на родителските права е предоставено на бащата В. Д., местоживеенето на детето е
определено при бащата, определен е режим на лични отношения между майката И.З. и
детето, майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 155 лв.,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни основания за
изменението, както и ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 730 лв.
В жалбата се оспорват изводите на РС: че майката, проявявала твърде рязко отношение
към детето; че няма да е в състояние да организира отглеждането на детето; че детето
предпочита да живее при бащата; за наличието на по-стабилна връзка на детето при бащата
и че детето не следва да променя рязко средата, в която живее към настоящия момент.
Решението е изградено на неправилни правни изводи, без да направи преценка на всички
1
правно релевантни факти, както и не е обсъдил всички събрани многобройни доказателства.
Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на иска по чл.
59, ал. 9 от СК като се остави упражняването на родителските права по отношение на
роденото от страните по време на барака им дете на майката, заедно със следващите се от
това законови последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият по подробни доводи оспорва жалбата и
моли оставянето й без уважение, като счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
С Решение № 817/23.10.2014 г. по гр.д. № 1573/2014 г. на РС Перник е допуснат развод
и е прекратен гражданският брак между страните по настоящото дело - родителите И.З. и
В.Д., като упражняването на родителските права по отношение на детето *** е възложено на
майката, а с бащата е определен режим на лични отношения. Установеният режим на лични
отношения с бащата е изменен по споразумение между родителите – одобрено с протоколно
определение от о.с.з. по гр.д. № 15914/2014 г. на РС П..
По първоинстанционното дело са приети социални доклади от ДСП М. и ДСП П.,
изготвени след социално проучване на родителите и детето и съдържат данни за
местоживеенето им, родителски капацитет, трудова заетост, доходи; че в дома на всеки от
родителите са налице подходящи битови условия за отглеждане на детето; че на детето са
осигурени необходимия родителски надзор и грижи от страна на бащата, при който
понастоящем детето живее.
С влязло в сила Решение № 2140/18.12.2019 г. по гр.д. № 3809/2019 г. на Пернишкия
РС в производство по ЗЗДН са наложени мерки за защита на малолетното дете *** срещу
акт на домашно насилие, осъществен на *** г. върху същата от страна на нейната майка –
И.З., като последната е задължена да се въздържа от домашно насилие по отношение на
дъщеря си като й е забранено да приближава последната, дома й и училището й, както и
местата за социални контакти на детето на разстояние по-малко от петдесет метра за период
от три месеца от постановяване на решението.
Изслушано пред първоинстанционния съд детето *** заявява, че от около една година
живее в бл. **, заедно с „А., баща си, майката на А. и на А. първия син”. Има собствена
стая, обзаведена с много играчки – подарък за рождени дни от приятели, от А., от баща й, от
баба й и дядо й /родителите на баща й/ и от прабаба й. Получава подаръци и от майка си,
2
когато се виждат, които подаръци й харесват. Разбира се със сина на А., който бил на ** г. и
бил неин батко; има свое братче, на което е кака, същото се казва *** и живее при майка й и
много го обича. Добре е, когато се вижда с майка си. Изпитва страх да е в една къща с майка
си, защото било бито от последната. Често ако се бавела или не била подредила нещо, при
което майка й казвала, че е лошо дете. Детето заявява, че не би се върнало при майка си,
защото не й вярва повече и при баща си се чувства по-добре.
Пред РС са разпитани две групи свидетели М. М. /психолог на детето от ЦОП П. и
психолог на бащата/, Д. Д. /психолог на ответницата/ Е. Д.. /майка на ищеца/, А. Д. /съпруга
на ищеца/ Л. Д. /майка на ответницата/ и М. Л. /без родство и дела със страните/. С
показанията си свидетелите установяват обстоятелства за отглеждането на детето и грижите
полагани от всеки от родителите, както и различни черти от поведението и характера на
родителите и отношенията им с детето. Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от
ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното производство две групи
свидетели, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части,
възпроизвеждащи личните впечатления на свидетелите относно обстоятелството за начина и
средата на отглеждане на детето в семейството на ищеца и на ответницата. Въззивния съд
също не обсъжда показанията на свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения
и оценки, а не възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, като в тези
си части показанията на свидетелите са негодно доказателствено средство или ирелевантни
на спора.
Въззивният съд напълно възприема и се позовава на приетото за установено от
първоинстанционния съд и направените фактическите констатации въз основа
доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност в
обжалваното решение, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази
доказателства и фактологични изводи и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК. Във
възивното производство е приета съдебно - психологичска експертиза, чието заключение
съдът приема като обективно, компетентно и безпристрастно и го кредитира в цялост. В
контекста на поставените въпроси и след интервю с бащата, майката и детето, вещото лице
констатира, че отчуждението от майката не е резултат от синдром на родителско
отчуждение /СРО/ от страна на бащата, а е резултат от чувство на несигурност в
интеракциите с майката. До този момент детето живее в спокойна семейна среда - семейната
среда и в бащиния дом. Поддържането на отношения на неразбирателство и на напрежения,
свързани със съдебните институции - съд и социални служби биха натоварили занапред
детската психика. До момента детето демонстрира отношения на обич, близост и
привързаност и най-вече на доверие и сигурност към бащата. Не се притеснява от
присъствието на бащата, както не се наблюдават данни, че в негово присъствие да се
чувства несигурно в отговорите на зададените му въпроси. Тъй като развода и раздялата са
катаклизъм в житейски и емоционален план за всички членове на едно семейство, със
сигурност същите заедно и поотделно преминават през житейски и емоционални кризи.
Стартирал е обаче конфликт на лоялност, който се затвърдил в детската психика, тъй като
3
бащата е този, който осигурява спокойна семейна среда. Налице е СРО поради случилите се
в минал период инциденти от страна на майката с детето и поради факта, че също в минал
период майката не е успявала да овладява гнева и негативните емоции. Натрупаното в
нейната психика го е предавала физически и вербално агресивно към ***. Детето има нужда
да контактува и с майката, но е в интерес за спокойното му израстване и развитие това да
стане по негово собствено желание. В посока на принуда и задължение има опасност с
израстването да развие протестно поведение с изводимите от същото неадаптивни модели,
емоционални дефицити. С израстването на детето и с обособяването му като личност и
характер със своите житейски желания, занапред би било полезно за детското развитие да
живее при бащата и постепенно да зачестяват вижданията и срещите с майката,
първоначално без преспиване при нея. Когато детето се почувства спокойно и сигурно в
отношенията с майката би била възможна промяна на режима към по-разширен или в
споделен между родителите. Всяка една от страните признава положителната роля на
другия, без отричане и омаловажаване на същата в живота на детето, но най-важни са
интересите и сигурността на детето в периода на неговото израстване и оформяне като
личност. И при двете страни липсват данни за наличие на личностови дисхармонни и
поведение, което би било във вреда на детето, като се изключи възможната акцентуация за
личностови дисхармонични характерови черти с неконтролиране на гневни импулси от
страна на майката в минал период. Експертизата достига до изводи, че е налице СРО,
формиран в детето ***, който е стартирал и се е задълбочил поради вербалната и физическа
агресия от страна на майката към детето в минал период. Връзката между майка и дъщеря е
нарушена поради страха и несигурността, които детето изпитва при възможността да остава
за по-дълъг период при майката. Майчината фигура не е заета, но и двамата родители имат
нови партньори и семейства, като в този случай е нормално детето да има малко разширени
граници за семейство и членове. Вътрешните репрезентации на детето са объркани от
създалите се обстоятелства и неговите обективни и субективни преживявания, като е успяло
да ги интерпретира по начин съответен на детската психика. Детето не се страхува от майка
си, не се гневи; държи се спокойно, адекватно на обстановката, проявява чувства на
топлина, на тревожност, обида -от минал период, на недоверие при връщане на спомени за
стресогенни събития в семейството, което е неизбежно докато детето е обект на обследване
от специалисти, детето става тревожно, плаче, видно е че преживява всеки път всичко
отново и с болка, разплаква се. При бащата е наличен родителски капацитет, което е видно
от факта, че детето в негово присъствие, и без негово присъствие - само с експерта, говори
за него с доверие, привързаност. Желанието на детето е да остане да живее при него, защото
в негово лице намира спокойствие, сигурност, подкрепа.
Във възивното производство са приети актуални соц. доклади от ДСП П. и ДСП М.,
изготвени след социално проучване върху взаимодействието между детето и нейната майка,
както и върху начина на отглеждане и възпитание на детето в семейството на неговия баща.
*** се чувства спокойна, щастлива, разбрана и обичана в семейството на своя баща. През
летния сезон *** се е виждала всяка седмица с майка си в ***, в събота или неделя, като
4
срещите са били в рамките на четири часа. Последната среща е била в рамките на два часа,
поради студеното време и предвид факта, че всички увеселителни заведения и такива за
обществено хранене са били затворени, поради обявената епидемична обстановка в
страната. Детето е споделяло пред психолозите от ЦОП П., предпочитанията си на тези
срещи да присъства и по-малкото й братче - ***. Изразявало е притеснения, свързани със
страхове за него. *** е заявявала нежелание да ходи в *** при майка си с преспиване, като е
казвала, че ще отиде при майка си с нощувка, когато навърши ** години, за да може да се
защитава. Споделяла е пред служителите от ЦОП П., че се чувства уплашена, тъй като
"майка ми, може да нарани брат ми и когато ми се връщат спомени, как ме биеше и не ми
даваше да говоря с тате нормално, караше ме да го обиждам". Психологът, работещ с детето
счита, че страховете на детето са свързани с физически удари от страна на майката към него.
Детето чувства обида към майка си и разтревоженост за брат й. При една от техниките,
използвани в психологическата работа с детето в ЦОП П., последното е заявило "Бих искала
да омагьосам майка ми и да не е моя майка, а да ми, е мама А." и е заявила, че не е искала да
е живяла такъв живот. Бащата е изразявал мнение, че във взаимоотношенията между детето
и неговата майка се наблюдава положителен напредък, като е декларирал, че самият той е
стимулирал срещите с майката, осъзнавайки важността от връзката майка-дете. В резултат
на провежданите до момента психологически консултации с ***, които са в рамките на
около година и половина, психолозите от ЦОП П. имат дългосрочни наблюдения върху
функционирането на детето, респективно са в състояние да предоставят професионална
оценка, относно желанията и чувствата на *** и родителския капацитет на бащата - В.Д..
Бащата притежава нужния родителски капацитет и полага адекватни грижи за *** в семейна
среда. Към момента няма промяна по отношение битуването на детето, в т.ч. жилищни
условия, задоволяване на базисни нужди, осигуряване на достъп до образование и
здравеопазване. Във времето, в което *** е под грижите на баща си, момичето не е
преустановявало контакта с майка си, като голяма част от срещите между детето и майката
са осъществявани без присъствие на специалисти от ОЗД и ЦОП П., което се отразява
благоприятно на детето. През изминалото лято срещите са се осъществявали по график, като
бащата и бабата на *** по бащина линия са осигурявали редовното присъствие на детето на
срещите с неговата майка. *** не е гостувала в дома на майката, поради категоричен отказ
на детето да пренощува в дома на майка си.
Съгласно т. V от ППВС № 1/1974 г. и установената практика по смисъла на чл. 59, ал.
9, вр. с чл. 127, ал. 2 от СК под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение, т. е. наличие на новосъздадена обстановка
след определянето на първоначалния режим за упражняването на родителските права, при
която интересът на детето изисква изменение на постановените мерки.
След преценка в съвкупност и по отделно на всички установени по делото
правнозначими обстоятелства с водещ критерий интересът на детето, съотнесено към
5
гореизложените законови критерии и задължителната съдебна практика, настоящият
въззивен състав приема, че в случая такива обстоятелства по чл. 59, ал. 9 СК са налице.
И двамата родители имат желание да упражняват родителските права върху детето,
имат необходимите битови условия и могат да осигурят адекватна за възрастта на детето
издръжка, включително подпомагани от близки, обичат детето и се стремят да дадат най-
доброто от себе си, според собственото си разбиране за това, но майката има своите
дефицити в това отношение, видно от съдебно психологичната експертиза, социалните
доклади, а и от изслушването на детето.
Майката в емоционално отношение
******************************************************************. Въпреки, че
родителите са започнали да поддържат нормална комуникация помежду си и това, че бащата
иска майката да участва в живота на дъщеря им, самото дете реагира с недоверие и със страх
при режим, в който да посещава дома на майката и да остава с преспиване при нея, като
въпреки обичта към по-малкото й братче, детето отказва да остава в дома на майката. Детето
обича и страда за така създалите се взаимоотношения с майката, но се отнася към една
връзка майка-дъщеря със страх и недоверие; не демонстрира поведение на отхвърляне към
майката и към братчето си по майчина линия. Отчуждението на детето от майката не е
резултат от синдром на родителско отчуждение от страна на бащата, а е резултат от чувство
на несигурност във взаимодействията с майката, поради случилите се в минал период
инциденти от страна на майката с детето и поради факта, че също в минал период майката
не е успявала да овладява гнева и негативните емоции. Майката е любящ, заинтересован
родител; има желанието да е добрата майка на детето, но не намира правилния подход за
това; все още не е надживяла тези житейски и емоционални промени, полага усилия в тази
посока, но за което й предстои още работа с доизграждането й като личност и
стабилизирането на емоционалната сфера, за да изгради едни нормални родителски
отношения с дъщеря си. Така установеният начин на възпитание на детето от страна на
майката не е в интерес на детето и може да му създаде съществени затруднения за в бъдеще
при вписването на обществения живот и реализирането като пълноценен член на
обществото, тъй като този дефицит при възпитанието не е преодолян от майката. Налице е
ситуация, която е възникнала след определянето на първоначалния режим за упражняването
на родителските права по отношение на детето, запазването на която не е в интерес на
детето.
Същевременно бащата е създал благоприятни за детето условия на живот, които
съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и
интелектуално развитие. Бащата е полагал непосредствените грижи за детето от *** г. до
настоящия момент, имал е отношение към образованието му, задоволявал е нуждите му от
спокойствие и близост. В дома, в който детето живее, са осигурени и нужните условия за
неговото отглеждане, като няма и данни за конфликти и напрежение в тази среда, които
биха повлияли негативно върху неговата психика и физическо здраве. Наблюдава се
6
готовност и реално поведение за партниране като родител от страна на бащата в името на
правилното и хармонично израстване на детето. Към момента у детето доминира желание да
живее с баща си, тъй като в неговия дом, с неговите съпруга, деца и обкръжение се чувства
незастрашено, обичано и сигурно, осигурен му е баланс между учебните и домашни
забавления и разнообразие в почивките. Все още няма поляризация в чувствата му, изпитва
емоционална привързаност и към майка си, но тя е придружена и с резерви относно
реакциите й на неговите действия, страх и несигурност.
При тези обстоятелства съдът преценява, че е налице влошаване положението на
детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
докато при бащата ще се подобри положението на детето и така неговите интереси ще са
всестранно защитени. Доколкото преодоляването на негативните последици от тази
ситуация не биха могли да бъдат преодолени при оставането на детето в семейството на
майката, то са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание
чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на режима на упражняването на
родителските права върху детето.
В жалбата липсват възражения срещу определения с обжалваното решение режим на
лични контакти между детето и неговата майка, но независимо от това с оглед задължението
да следи служебно за интереса на детето, въззивният съд намира, че определеният от
първоинстанционния съд режим на лични контакти на майката с детето осигурява
възможност за пълноценен контакт между тях, поради което напълно съответства на
интересите на детето. Интересите на детето са защитени в пълен обем, като се държи сметка
за неговото емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за запазване и
разширяване на връзката между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
В интерес на детето е да бъдат съобразени желанията му и чувствата му и срещите с майката
да се осъществяват за известен период без преспиване, каквото е и заключението на
психологическата експертиза, за да се осигури спокойна среда за срещи между детето и
майката и се избегне рискът, ако детето рязко бъде изведено от средата, в която живее
фактически към момента да преживее емоционален стрес и загуба на чувството на
спокойствие и защита. Същевременно този режим е удобен едновременно за детето и
бащата с оглед пребиваването на детето при бащата. Освен това при определения режим на
лични отношения, в случай, че детето има възможност и желание да посети майка си с
преспиване, това може да бъде направено и без да е постановено като задължение.
Доколкото местоживеенето на детето и издръжката му от майката не се обжалват
самостоятелно, а само като последица от предоставянето на родителските права на другия
родител, то съдът не намира за необходимо да разглежда тези мерки самостоятелно, извън
гореизложените съображения.
С оглед гореизложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло, включително и в частта за присъдените разноски по първоинстанционното
производство, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78,
7
ал. 1 и 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 500 лв.
– адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в договора за
правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено
изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от жалбоподателя изцяло,
предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260118/16.09.2020 г. по гр. д. № 7354/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА И. И. З., ЕГН ********** от ***** да заплати на В. Н. Д., ЕГН
********** от *****, сумата 500 лв. - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8