Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
18. 06. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в закрито
заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: Петър
Петров
при секретаря ………………………….………………………………………
и в присъствието
………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 00437/ 2017 год. по описа на съда,
И за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 247,
ал.1 ГПК за поправяне на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на постановеното по
делото съдебно решение за прекратяване на брака между страните по взаимно
съгласие, въз основа представено и подписано от страните писмено споразумение
по чл. 51 СК.
Процедурата е образувана по писмена молба вх.
№ 1654/ 30. 05. 2019 год., депозирана от В.Г.Д. ЕГН ********** ***- страна по
делото, с която се сочи, че в постановеното
по делото Решение № 116/ 07. 11. 2017 год. се съдържа противоречие между
действителната воля на страните и диспозитива на
самото съдебно решение, като в т. 2 от същия диспозитив
е посочено, че „ По време на брака страните са придобили в семейна имуществена общност недвижим имот-
семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „ Халил
ефенди „ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 15, а именно апартамент № 15 във вход Б на
шести жилищен етаж , състоящ се от коридор, дневна, баня с тоалет, и една
тераса със застроена площ 40. 68 кв.м., при граници : на изток- стълб клетка на
вх. Б, на юг- ап. № 16, на запад – ул. „ Козлодуй „, на север- ап.14, заедно с
прилежащата му изба № 15 с площ от 3. 38 кв.м., при граници и съседи : на
изток- избо № 16 от вх. Б, и коридор, на юг- изба №
22 ит вх. Б, на запад- ул. „ Козлодуй „, на север-
изба № 10 от вх. Б, ведно с 0. 7975 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж в УПИ № IV- 1 в кв. 140 по плана на Седми микрорайон на
гр. В., по отношение на който имот след развода двамата съпрузи остават обикновени
съсобственици с равни идеални части от по 1/ 2.“
Молителят твърди, че действителната воля на
двамата съпрузи, споделена пред процесуалния им представител преди и по време
на делото е била след развода двамата съпрузи да останат в обикновена дялова съсобственост
на имота.
Като се твърди несъответствие в
действителната воля на съпрузите и диспозитива на
съдебното решение, се иска съдът да извърши поправка на допуснатата фактическа
грешка по реда на чл. 247 ГПК.
С писмено становище- отговор вх. № 1813/ 17.
06. 2019 год. другата страна по делото- В.П.Д. ЕГН **********, чрез адв. Б.Х., е оспорила искането за поправка, като е заявила
изрично че не е налице противоречие в действителната воля на страните и диспозитива на решението за одобряване на споразумението
между страните.
Моли се отхвърляне на искането и присъждане
на разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа материалите по делото
констатира следното :
Производството по делото е било по писмена
молба вх. № 3386/ 19. 10. 2017 год., депозирана и подписана от съпрузите В.П.Д.
ЕГН ********** и В.Г.Д. ЕГН **********, двамата с посочен адрес ***, с която се
иска бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, като към молбата
е било приложено и писмено споразумение по чл. 51 СК, подписано от двамата
съпрузи.
Видно от протокола от с.з. по делото,
проведено на 06. 11. 2017 год. съдът изрично е запитал двамата съпрузи
поддържат ли молбата си за развод и представеното по делото споразумение и
двамата съпрузи са отговорили утвърдително на двата въпроса. В хода на това
единствено по делото съдебно заседание съпругът В.Г.Д. изобщо не е правил
изявления за несъгласие с изложеното в споразумението по чл. 51 СК споразумение
за имуществените отношения между страните след развода, като съдът намира, че
доказателства за волята му са изложени в подписаното от двамата съпрузи писмено
споразумение по чл. 51 СК, където в т.2 изрично е записано, че след развода
двамата съпрузи ще останат обикновени съсобственици на имота по т.2 при равни
квоти от по ½ идеална част. Въз основа на изявеното пред съда дълбоко и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака на двамата съпрузи по взаимно
съгласие, съдът със съдебно решение № 116/ 07. 11. 2017 год. по делото е прекратил с развод по взаимно съгласие брака
на страните и е одобрил споразумението им. По този начин, съдът, като е
възпроизвел буквално текста на т.2 от споразумението по чл. 51 СК, подписано от
двамата съпрузи, в диспозитива на съдебното си
решение, не е допуснал никаква фактическа грешка. Нито в споразумението по чл.
51 СК, което изявява волеизявленията на двете страни и тези волеизявления по
съществото си представляват насрещни такива, насочени към постигане на взаимноудовлетворяващ ги правен резултат, нито в хода на
делото настоящият молител не е заявявал друга, различна от изложената му в
споразумението и в частност в т.2 от него воля, различна от тази в диспозитива на съдебното решение.
По естеството си производството по чл. 330 ГПК вр. чл. 50 СК е основано на взаимната воля на
страните да прекратят брака си с развод и да уредят отношенията си за след
развода, от което следва и извода, че без наличието на такава обща воля на
съпрузите не може да бъде постиган и целения от тях правен резултат. В случая
липсата на потвърждение от страна на вече бившата съпруга и страна по делото за
друга действително изразена и поддържана по време на делото обща воля на
страните за съсобствеността на имота по т.2 след развода е пречка за съда да
приеме, че е допуснал очевидна фактическа грешка в съдебното решение.
Искането е неоснователно и следва да се
отхвърли, като на основание чл. 78, ал.1 молителят В.Г.Д. следва да бъде осъден
да заплати на В.П.Д. сторени от нея разноски в настоящото производство, а
именно сумата от 200 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.Г.Д.
ЕГН ********** ***- страна по делото, срещу В.П.Д. ЕГН ********** *** за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 116 от 07. 11. 2017 год. по гр. д. № 00437/
2017 год. на РС Г.Т..
ОСЪЖДА В.Г.Д.
с гореснета самоличност да заплати на В.П.Д. с гореснета самоличност разноски в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Д. в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :