РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. И. от гр.Б., чрез особен
представител адв.Л.Д., против решение №108 от 16.04.2021г. по т.д №
63/2020г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е прието за установено
по отношение на нея, че съществува вземане в полза на „Алианц Банк
България“ АД, гр.С. по договор за кредит „жилище“, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №3778/28.08.2017г. и изпълнителен лист
от 29.08.2017г., издадени по ч.гр.дело №6353/2017г. на Бургаския районен съд
за сумите от 23 214,01 евро-главница, представляваща сбор от падежирали и
предсрочно изискуеми вноски до крайния срок на кредита 25.11.2026г., ведно
със законната лихва, считано отподаване на заявлението в съда - 25.08.2017г.
да изплащане на вземането, сумата от 3853, 21 евро - договорна лихва върху
незаплатената част от главницата за периода от 25.08.2014г. до 25.08.2017г.,
72 лв. разходи за връчване на нотариална покана и 323,15 лв. разноски за
подновяване на ипотека.
Навеждат се оплаквания, че съдът не е разгледал доводите на особения
1
представител на ответницата за недопустимост на исковото производство.
Сочи се, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист изп.дело №
2017804000602/2017г. по описа на ЧСИ Д. Н. е извършено уведомление до
заповедния съд, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на С.И. по
реда на чл.47 ГПК чрез залепване. Банката-заявител е подала молба до съда за
даване на указания за завеждани на иск, като се назначи особен представител
на И.. По молбата е постановено разпореждане от 16.11.2018г., с което
исканията не са уважени с мотива, че с издаването на изпълнителен лист
производството по чл.417 ГПК е приключило. Според въззивника,
разпореждането не е обжалвано, влязло е в законна сила и при настъпила
перемпция по изпълнителното дело, последвалото разпореждане на
заповедния съд от 03.02.2020 г. за спиране на изпълнителното производство и
указване на заявителя на възможността да предяви иск, е недопустимо.
Следвало е да се обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, с
оглед разпореждането, с което е прието, че делото е прекратено. Излагат се
доводи за липса на надлежно връчена на длъжника покана за доброволно
изпълнение, поради което срокът за възражение не е започнал да тече и това
прави исковата молба преждевременно предявена. Намира решението за
неправилно и необосновано в частта, с която е прието за установено, че
ответницата дължи сумата от 72 лв. разноски за връчване на нотариална
покана. Неправилно е прието, че С.И. дължи разноски за подновяване на
ипотека, тъй като не са представени доказателства за учредена в полза на
банката ипотека, която да е подновена в последствие. Заявено е, че решението
е постановено в противоречие с ТР№8/02.04.2019г. по т.д №8/2017г. на
ОСГТК на ВКС в частта, с която е прието, че И. дължи сумите по
непадежиралите вноски, поради ненастъпване на предсрочната изискуемост.
В отговор на въззивната жалба, подаден от „Алианц Банк България“
АД, чрез пълномощника адв.К., се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Поддържа се решението като правилно и законосъобразно,
постановено при пълен и всестранен анализ на събраните по делото
доказателства. Според въззиваемата страна, изводите на съда за редовно
уведомяване на ответницата за предприетото от банката трансформиране на
задължението по договора за кредит посредством връчване на уведомлението
с нотариална покана по реда на чл.47, ал.5 ГПК, е осъществено съгласно
предпоставките на закона и практиката на ВКС и е възникнала предсрочна
2
изискуемост на процесния кредит. Поддържат се доводите на съда и в
останалата част. Сочи се, че връчването на поканата за доброволно
изпълнение е редовно осъществено. Производството по чл.418, ал.5 ГПК
надлежно е инициирано от съдебния изпълнител. По отношение
основателността на претенциите за заплащане на разходи за нотариална
покана и за подновяване на вписаната ипотека е заявено, че са представени
писмени доказателства за извършването им. Претендират се разноски за
въззивното производство.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
След преценка на наведените от страните доводи, доказателствата по
делото и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С първоинстанционното решение, на основание чл.422 ГПК, е прието по
отношение на ответницата С.И., че в полза на ищеца „Алианц Банк България“
АД съществува вземане по договор за кредит „Жилище“ № 20321 от
11.12.2006г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №
3778/28.08.2017г. и изпълнителен лист от 29.08.2017г., издадени по ч.гр.д. №
6353/2017г. на Районен съд-Б., както следва: 23 214,01 евро - неизплатена част
от главницата, сбор от падежиралите и предсрочно изискуемите вноски до
крайния срок на кредита - 25.11,2026г., в едно със законната лихва, считано от
датата на заявлението - 25.08.2017г. до изплащане на вземането, 3 853,21
евро-договорна лихва върху неизплатената част от главницата за периода от
25.08.2014г. до 25.08.2017г., 72 лв. - разходи за нотариална покана и 323,15
лв. - разходи за подновяване на ипотека. Искът е отхвърлен до размера от 25
719,84 евро - главница, до размера от 6 478,14 евро - договорна лихва, изцяло
за неустойка от 25 464,66 евро и изцяло за сумата от 2 226,07 евро -
преструктурирани просрочени лихви и неустойки, като в полза на ищеца са
присъдени съдебни разноски от 3 830 лв. Предмет на обжалване в настоящото
производство е уважителната част на решението. За да уважи иска,
решаващият съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по
процесния договор за кредит да върне сумата по кредита в договорения срок,
поради което същата е дължима, в едно със съответната възнаградителна
лихва и разноски.
Така постановеното решение, преценено служебно съобразно
изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и
3
допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд, в
изискуемата от закона форма по редовно предявен и допустим иск, разгледан
в надлежно развило се исково производство.
Възраженията на въззивната страна за недопустимост на предявения
иск, поради влязло в сила разпореждане от 16.11.2018 г. на заповедния съд за
прекратяване на заповедното производството, което прави последващото
разпореждане с указание за завеждане на настоящия иск и предявяването на
същия недопустими, са неоснователни. С разпореждане № 21574/16.11.2018г.
по ч.гр.д. № 6353/2017г. на БРС заповедният съд е оставил без уважение
молбата на „Алианц Банк България“ АД от 15.11.2018г. да даде указания за
по-нататъшни действия по изп.д.№ 2017804000602/2017г. на ЧСИ Д. Н.,
образувано по издадената по делото заповед за изпълнение №
3778/28.08.2017г. и изпълнителен лист от 29.09.2017г., с оглед извършеното
от съдебния изпълнител връчване на покана за доброволно изпълнение на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК-чрез залепване. Въпросното
разпореждане не прекратява заповедното производство, то не слага край на
делото, поради което и на основание чл.253 ГПК, съдът може да постанови
друго, както е сторил с последвалото разпореждане № 2611/03.02.2020г. за
спиране на изпълнението, с указване на банката-кредитор възможността да
предяви иск за заявеното вземане. Поради това, последното разпореждане,
както и предявяването на разглеждания иск, са допустими.
Доводът за постановяване на разпореждането на заповедния съд от
03.02.2020г. при настъпила перемпция по изп.д. № 2017804000602 на ЧСИ Д.
Н. е без значение за разглеждания спор. Банката-заявител е изпълнила
дадените от съда указания, завела е процесния иск в указания и срок.
Обстоятелството дали изпълнителното дело е прекратено, поради перемпция
или е спряно от съда не се отразява на допустимостта на исковата претенция,
тъй като дори и изпълнителното производство да е перемирано, няма пречка
кредиторът да образува ново изпълнително дело въз основа на издадения в
нейна полза изпълнителен лист.
Несъстоятелно е и посоченото във въззивната жалба основание за
недопустимост на иска, поради преждевременното му предявяване, преди за
длъжника да е започнал да тече срокът за възражение против заповедта за
изпълнение, тъй като същата не е му е била връчена. Видно от приложената
по делото покана за доброволно изпълнение изх.№37654/18.10.2017г. на ЧСИ
4
Д. Н., към същата са приложени копия от изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение № 3778/28.08.2017г. Връчителят е отбелязал четири посещения
на адреса на С.И. в период повече от един месец, от 23.10.2017г. до
16.01.2018г., като същата не е намерена, както и не е намерено лице, съгласно
да получи съдебните книжа. Освен това, отразена е получена от живущата на
адреса Р. Б. информация, че С.И. не живее на адреса от 19 години, като от 8
години пребивава в чужбина-в К. и в Г.. При така установените фактически
обстоятелства, връчването на книжата е надлежно извършено по реда на
чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на 16.01.2018г. на уведомление за явяване в
двуседмичен срок в канцеларията на съдебния изпълнител за получаване на
съобщение по изп.д. № 2017804000602, в едно с приложените книжа. След
като И. не се е явила, предвид данните за пребиваването и от години в
чужбина, е налице изключението, предвидено в чл.47, ал.3 ГПК, в хипотезата
на чл.40, ал.2 ГПК, при което не се изисква проверка на адресната и
регистрация. Съгласно чл.47, ал.5 ГПК, съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му. В случая, същият е изтекъл на
30.01.2018г., от който момент е започнал да тече срокът за възражение. Искът
е предявен на 07.02.2020г. и възражението за преждевременното му
завеждане е неоснователно.
По правилността на обжалваното решение, с оглед посочените във
въззивната жалба въпроси, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 ГПК, съдът
приема следното:
Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор
за кредит, предявено в заповедно производство, по което е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422, ал.1 ГПК,
във връзка с чл.124, ал.1 ГПК и чл. 240 ЗЗД
От фактическа страна е безспорно, че със заявление от 25.08.2017г.
„Алианц Банк България“ АД, гр.София е поискала от съда издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК - договор за
кредит „Жилище“ № 20321/11.12.2006г. и анекси към него №1/25.03.2013г.,
сключени между банката като кредитор и С. П. И. от гр.Б., кв.Ч., ул.„М.“ №*,
като кредитополучател. Искането е уважено с издаване на заповед за
изпълнение № 3778 от 28.08.2017г. по ч.гр.д.№ 6353/2017г. на Районен съд -
Б., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от общо
66 671,99 евро, от които главница 25 719,84 евро, в едно със законната лихва
5
от 25.08.2017г. до изплащането и, просрочена за периода 25.06.2013г. -
24.08.2017г. - 6 478,14 евро, наказателна лихва за същия период - 6 783,28
евро, неустойка за същия период - 25 464,66 евро, както и преструктурирани
лихви и неустойка за периода - 2 226,07 евро, сумата от 395,13 лв.,
представляваща разходи за нотариални покани - 72 лв. и за подновяване на
ипотека - 323,15 лв., а така също и сумата от 5 605,08 лв. - разноски по делото.
Издаден е изпълнителен лист № 4491 от 29.09.2017г. и е образувано изп.д.№
20178040400602 на ЧСИ Д. Н., рег. № 804 на КЧСИ. На длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение изх.№ 37654/18.10.2017г., с приложени
копие от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, която, както се
посочи по-горе, е връчена на 30.01.2018г. по реда на чл.47 ГПК чрез
залепване. С разпореждане № 2611/03.02.2020г. заповедният съд, на
основание чл.415 и сл. ГПК, е указал на заявителя възможността да предяви
иск за вземането си в едномесечен срок. Указанието е изпълнено с
депозираната от „Алианц Банк България“ АД искова молба за установяване
вземането на банката от длъжника С.И. в посочения в заявлението по чл.417
ГПК размер, представляващо неизпълнение по договора за кредит.
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство е
уважената част от иска за главница и договорна лихва, както и за разноските
за нотариални покани и подновяване на ипотека.
Не се спори, че на 11.12.2006г. между страните е сключен процесният
договор за кредит, съгласно който ищцовата банка е предоставила на
ответницата кредит в размер на 30 000 евро, с уговорена възнаградителна
лихва от 7,95%, формирана от сбора на базов лихвен процент за евро,
определян периодично от Управителния съвет на банката, плюс надбавка от
1,35 пункта, с възможност за намаляване с 1 пункт по решение на Кредитния
съвет. По т.6 от договора банката е запазила правото си да променя базовия
лихвен процент, с оглед пазарните условия. Погасяването на кредита е
договорен по погасителен план на анюитетни вноски, първата от 310,49 лв.,
следват 236 вноски в размер на 250,86 лв. и последната вноска - 250.08 лв. По
т.19.1, б.„е“ от договора е уговорено право на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на кредита изцяло преди срока за издължаването му, ако
длъжникът просрочи погасителна вноска за повече от 30 дни. С анекс от
25.03.2013г. кредитът е преструктуриран чрез формиране на редовна главница
в размер на 25 865,91 евро, включваща прибавена просрочена главница, като
6
е договорено разсрочено издължаване на просрочените задължения за лихва и
неустойка.
Липсват оплаквания по отношение приетата от първоинстанционния
съд, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожност, като неравноправни, на
клаузите по т.5,1, т.6 и т.8 от процесния договор за кредит, както и
неприложимост в отношенията на страните на анекса от 25.03.2013г. към
основния договор.
Въззивната страна не излага възражения по фактите, установени с
изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа
експертиза. Видно от същата, на 16.01.2007г. сумата от 30 000 евро е
постъпила по сметка на С.И. в банката-кредитор. От сметката на
кредитополучателя са удържани плащания по кредита за главницата на обща
стойност 5 004,39 евро, за договорна лихва-общо 14 400,73 евро, за
наказателни лихви за просрочена главница - на обща стойност 96,25 евро,
неустойка за просрочена лихва - 1 554,41 евро, както и 130,94 евро - за
погасяване на задължения за преструктурирани лихви и неустойки. Общо
платената от въззивницата сума по кредита възлиза на 21 186,72 евро.
Последното плащане на вноска по кредита е извършено на 26.06.2013г. В
кредитното досие е записана предсрочна изискуемост на 08.09.2016г., към
която дата неплатени са 39 броя падежирали вноски за главница и
възнаградителна лихва, което сочи на настъпили условията на т.19,1, б.„е“ от
процесния договор за обявяване на задължението изцяло за изискуемо преди
договорения срок за изплащане на кредита.
Основното възражение във въззивната жалба е за липса на надлежно
упражнено от ищцовата банка право да направи кредита предсрочно
изискуем, предвид съдебната практика в ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК, т.18, тъй като предсрочната изискуемост не е
била валидно съобщена на длъжника преди подаване на заявлението от
25.08.2017г. за издаване на заповед за изпълнение. В тази насока по делото е
приложена нотариална покана от „Алианц Банк България“ АД до С.И.,
съдържаща изявление за обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем, предоставена от банката на 03.07.2017г. на нотариус С. И., рег.№
699, за връчване на адресата. На поканата е удостоверено връчване по чл.47
ГПК. Адресът на ответницата-въззивник е посетен на 04.07.2017г.,
08.07.2017г. и 12.07.2017г., като същата не е открита да пребивава там, не са
7
намерени и нейни близки, поради което на входната врата на жилището и на
дворната врата на къщата е залепено уведомление. И. не се е отзовала в
законния срок до 04.08.2017г., поради което в нотариалната покана е
отбелязано извършено към тази дата редовно връчване. При описаното
нотариално удостоверено връчване, се налага изводът за надлежно
уведомяване на длъжника за волеизявлението на кредитора за предсрочната
изискуемост на цялото договорно задължение, съобразно процедурата по
чл.47 ГПК, в действащата към онзи момент редакция преди изменението с ДВ
бр. 86 от 27.10.2017г., което сочи на надлежно упражнено право на кредитора
да направи кредита предсрочно изискуем. Изискуемостта е настъпила на
04.08.2017г., от който момент И. е изпаднала в забава за предявеното вземане.
Както се посочи по-горе, от изготвеното експертно заключение на
вещото лице Е. В. се установява, че общо платената от длъжника по
процесния кредит сума е в размер на 21 186,72 евро, от която съобразно
първоначално договорената лихва и погасителен план са погасени лихви от
14 400,73 евро, като останалата сума от 6 785,99 евро следва да се приеме за
плащане по главницата. При отпуснат кредит от 30 000 евро, останалата
непогасена част от главницата е в размер на 23 214,01 евро. По отношение на
неплатения остатък от договорната лихва в размер на 5 704,71 евро,
направеното от ответната страна възражение за частично погасяване на
вземането с изтичането на тригодишна погасителна давност по чл.111, б.„в“
ГПК е основателно, поради което и искът в тази част основателен частично за
сумата от 3 853,21 евро, договорна лихва с падеж преди 25.07.2014г. В тази
насока, досежно посочените, приети и от първоинстанционния съд размери на
дължимите по разглеждания спор вземания за главница и възнаградителна
лихва, не са изложени възражения във въззивната жалба.
Що се отнася до оспорените разноски, представляващи 72 лв. за
връчване на нотариалната покана, същите не се установяват от
доказателствата по делото. Представените две фактури от 10.09.2016г. и от
07.10.2016г., всяка за сумата от по 36 лв., както и платежно нареждане от
18.10.2016г. за сумата от 72 лв., са неотносими към процесната нотариална
покана, предоставена на нотариуса на 03.07.2017г. Платежните документи са
с много по-ранна дата от поканата, а и сочат на нотариални покани с различен
регистрационен номер от процесната. Поради изложеното, сумата от 72 лв. не
се дължи от ответницата. Предявеният от банката иск в тази част е
8
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Досежно сумата от 323,15 лв. - разходи за подновяване на ипотека,
следва да се съобразят представените по делото платежно нареждане от
24.11.2016г. за същата сума и молба от банката до нотариус С. И., рег.№ 699,
подадена на 25.11.2016г., за подновяване на вписването на договорна ипотека
по процесния договор за банков кредит. На молбата е отбелязано извършено
на същата дата вписване в т.10, №232, вх. рег. № 16778 на С. Б.. При
посочените доказателства, разходите на банката за подновяване на ипотека по
договора за кредит са надлежно доказани и по силата на т.13.6 от договора са
дължими от ответницата.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да
бъде отменено, поради необоснованост в частта, досежно сумата от 72 лв.,
представляваща разходи за връчване на нотариални покани, като искът за
посочената сума следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно,
обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон.
Настоящата инстанция споделя изложените в тази част мотиви и за пълнота
препраща към същите, съгласно чл.272 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №108 от 16.04.2021г., постановено по т.д №
63/2020г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е прието за установено
по отношение на С. П. И. от гр.Б., кв.Ч., ул.„М.“ №*, че съществува вземане в
полза на „Алианц Банк България“ АД, гр.С. по договор за кредит „Жилище“,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3778/28.08.2017г.
и изпълнителен лист от № 4491/29.08.2017г., издадени по ч.гр.дело №
6353/2017г. на Бургаския районен съд за сумата от 72 лв., разходи за връчване
на нотариални покани, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на на „Алианц Банк България“ АД, гр.С. против С. П.
И. от гр.Б. за признае за установено в отношенията между страните, че
съществува вземане на банката за 72 лв., разходи за връчване на нотариални
покани по договор за кредит от 11.12.2006г., предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3778/28.08.2017г. и изпълнителен лист
9
№ 4491/29.08.2017г., издадени по ч.гр.д.№ 6353/2017г. на Районен съд-Б..
ПОТВЪРЖДАВА решение в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10