№ 14207
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110110754 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество
„Автокаско” е заплатил на застрахования сума в размер на 241,80 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Мини
Купър”, с рег. № СВ 7984 МА, настъпили в резултат от ПТП на 28.03.2018г. в
гр. София на ул. „Три Уши”, срещу № 121. Твърди, че причина за настъпване
на ПТП е преминаването през необозначена и необезопасена дупка,
намиращи се на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане
в размер на 251,80 лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, поради
което претендира същата, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №69674/2021г. по описа на СРС, 77-ми
състав – 06.12.2021г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва механизма на ПТП, причинната връзка
между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди. Твърди, че
събитието не съставлява покрит риск. Прави възражение за съпричиняване на
1
вредоносния резултат. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди.
От приетата по делото застрахователна полица № 93001810006702 от
22.01.2018г. и от неоспореното от страните заключение на ССчЕ се
установява, че към датата на ПТП – 28.03.2018г. между ищеца и собственика
на увредения л.а. марка „Мини Купър”, с рег. № СВ 7984 МА е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Каско” на МПС. Застраховката е сключена при условията на
основно покритие, при която застрахователят дължи обезщетение за частични
щети, настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство,
каквото е налице в настоящия случай, поради което възражението на
ответника, че реализиралият се риск не е покрит, се явява неоснователно.
От приетите по делото писмените доказателства – протокол за ПТП
№1699056 от 28.03.2018г., уведомление за настъпило застрахователно
събитие, депозирано пред застрахователя на 28.03.2018г., както и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. И. Д.
се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 28.03.2018г. в гр.
София на ул. „Три Уши”, срещу №121, водачът на л.а. марка „Мини Купър”, с
рег. № СВ 7984 МА – свидетелят Д., претърпява ПТП, като преминава през
несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение. От
2
преминаването през дупката са увредени предна и задна дясна гума и предна
дясна джанта, което обстоятелство се установява от заключението на САТЕ,
от преписката по образуваната при ищеца щета, както и събраните гласни
доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.,
доколкото същите са резултат от непосредствени негови възприятия,
конкретни са – свидетелят изрично посочва участъка от пътя, на който се е
случило ПТП, местоположението на дупката, безпротиворечиви са и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от САТЕ.
От същите, както и от приетото и неоспорено от страните по делото
заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното
ПТП е преминаването на л.а. марка „Мини Купър”, с рег. № СВ 7984 МА през
дупка, която не е била обозначена и сигнализирана. Видно от заключението
на САТЕ е, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „Мини
Купър”, с рег. № СВ 7984 МА отговарят на описания в заявлението за щетата
механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с
описания механизъм на ПТП.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. В доказателствена тежест
въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства, в
т.ч. гласни доказателствени средства и заключение на САТЕ, съпричиняване
не се установява.
По изложените съображения съдът приема, че причина за процесното
ПТП и щети на застрахованото МПС е необезопасено препятствие на пътното
платно – дупка в гр.София на ул. „Три Уши”, срещу № 121. За претърпените
щети застрахователят-ищец е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 241,80 лв., което обстоятелство не се оспорва от
страните.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо установяване
на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при
изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание
3
за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и
от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление №
9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите
по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища, включително да
обозначи неравности по пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и
чл.13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените на
процесното ПТП вреди.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по
изслушаната САТЕ е 324,62 лв. и е по-голям от изплатеното от
застрахователя обезщетение от 241,80 лв., предвид на което правото на регрес
на ищеца е възникнало за по-малката от двете суми, т.е. за сумата в размер на
241,80 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 10 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 251,80 лв.
При тези съображения, съдът намира за доказан по делото фактическия
състав на нормата на чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. По делото не са налице
доказателства претендираната сума да е платена от ответника, поради което
4
искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по
чл. 410 ГПК са в размер на 75 лв., представляващи заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 650 лв. –
заплатена държавна такса, депозит за САТЕ, ССчЕ и за призоваване на
свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.411 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД, че Столична община, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от
251,80 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Мини Купър”, с рег. № СВ 7984
МА, настъпили в резултат на ПТП на 28.03.2018г. в гр.София на ул.„Три
Уши”, срещу № 121, ведно със законната лихва от 06.12.2021г. до
погасяването.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, с адрес
гр.София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, сумата от 75 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№69674/2021г. по описа на СРС, 77-ми
състав, както и сумата от 650 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5