№ 793
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110122200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от М. Н. М. срещу О п „С п т н о“, с която са
предявени осъдителни искове за сумата от 26 980,38 лв., представляваща незаплатено
парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното трудово възнаграждение на служителя за
шест месеца, за придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател през
последните двадесет години по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане, както и за сумата от
11777,15 лв., представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 2022 г. до 2024г. за 55 работни дни, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че за периода от 29.10.2012г. до 31.12.2015г. бил в трудово
правоотношение със С о по срочен трудов договор във връзка с изпълнението на проект
„Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци между С о“ и
договор DIR-592113-С001, сключен между С о и Министерство на околната среда и водите
за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на
Европейската общностпо оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“. Твърди, че на
23.12.2015г. сключил нов трудов договор със ОП „С п т н оте“, в което до 21.09.2017г. заемал
длъжността „Ръководител, инсталация завод МБТ“, след което по силата на допълнително
споразумение №3 към трудовия му договор преминал на длъжността „Ръководител,
инсталация ДНО „С“ към направление „Производство“. Твърди, че работното му място
останало непроменено, като след изграждане на завода за преработка на отпадъци дейността
му се обособила в ответното О п, а функциите му били свъразни с контрол върху работата на
вече изградените площадки за преработване на отпадъци. Ищецът излага, че на 28.03.2024г.
подал заявление до работодателя си за прекратяване трудовото му правоотношение поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към този момент получавал
1
основно трудово възнагражденеие в размер на 3381лв. и допълнително възнаграждение за
професионален опит от 33 %, при което общо брутното му трудово възнаграждение с
постоянен характер било в размер на 4496,73 лв. Освен това за периода от 2022г. до 2024г.
ищецът разполагал с общо 55 работни дни неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че
към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е прослужил общо 13 години
в С о и ответното О п, поради което му се следвало гратификационно обезщетение в размер
на 6 брутни работни заплати, или общо 26 980,38 лв. Работодателят му дължал и
обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск в размер на общо 11 777,15 лв.
Въпреки отправените покани ответникът не му изплатил дължимото. При така изложените
фактически твърдения отправя исканията си към съда за присъждане на съдебно
предявените вземания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът О п „С п т н оте“ със срочно депозиран отговор на исковата молба
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва твърденията на
ищеца за съществувалите трудови правоотношения със С о, но излага, че общиснкото
предприетие не е нейно структурно звено, а има самостоятелност и разполагал с пълна
работодателска компетентност. Не можело да се приеме и че С о и ответното О п са част от
група предприятия поради отсъстивето на белезите, дефинирани легално в пар. 1, т. 2 ДР на
КТ. Ето защо към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е бил
прослужил 8 години и 3 месеца при ответника и не му се следвало гратификационно
обезщетение в увеличен размер. Признава, че ищецът разполагал с 57 дни неизползван
платен годишен отпуск към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, за
което му се следвало обезщетение от 12 815,68 лв. брутно или 11 777,15 лв. нетно, като
втората сума му била изплатена по банков път преди завеждане на делото. При така
изложените фактически твърдения отправя исканията си към съда за прекратяване на
производството в частта по предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ, респ. за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на
правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно
трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за
процесния период.
По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника; към същия момент на
прекратяването от работника или служителя да е придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст; служителят да е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане, както
и наведените от него в отговора на исковата молба възражения.
На основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
са следните обстоятелтства: съществуването на трудово правоотношение с източник трудов
договор №0186 за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2024г. и прекратяването му едностранно
от ищеца в хипотезата на чл. 327, ал. 1 т. 12 КТ, както и че към момента на прекратяване на
2
трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Не е спорно, че с платежно нареждане от 09.05.2024г. на ищеца е заплатена сумата от
11 600,11 лв., с което е погасено изцяло съдебно предявеното вземането за обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ, а с платежно нареждане от 04.07.2024г. М. Н. М. е получил сумата в
размер на 8 993,46 лв – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, съизмеряващо се с брутното му
трудово възнаграждение за два месеца. От тук страните не спорят по базата за изчисление на
размерите на съдебно предявените вземания за обезщетения, а именно - полученото от
ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при ответника,
което е в размер на 4 496,79 лв.
Гореизброените обстоятелства се потвърждават от изслушаното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изцяло като обективно,
обосновано и изготвено от екпсперт, притежаващ нужната квалификация. Съгласно
заключението към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните
ищецът е разполагал с общо 57 дни неизползван платен годишен отпуск. Брутното трудово
възнаграждение на ищеца М. Н. М. за последния пълен отработен месец при ответника -м.
03.2024г., е в размер на 4 598,16 лв., в т.ч. основно и допълнително трудово възнаграждение
за прослужено време и СБКО. Вещото лице изяснява, че като база за определяне на
обезщетението по чл. 224 , ал. 1 КТ съгласно чл. 17, ал. 1 т. 1 -7 от Наредбата за стуктурата и
организацията на работната заплата, следва да се ползва сумата от 4 496,73 лв, която
включва основното трудово възнаграждение на ищеца и допълнителното такова за
прослужено време. Начисленото с фиша за заплати за м. 04.2024г. брутно обезщетение по чл.
224 КТ за 57 работни дни от 12 815,68 лв. е в нетен размер от 11 600,11 лв., като дължимата
сума е преведена по банков път на ищеца с платежно нареждане от 09.05.2024г.
При съобразяване на така установеното по делото съдът намира, че предявеният иск
по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се отхвърли изцяло като неоснователен поради погасяване на
вземането за дължимото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с плащането
му след завеждане на делото, което подежи на съобразяване по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК. Не
може да бъде споделена като противоречаща на събраните доказателства тезата на
ответника, че вземането е било погасено преди завеждане на делото. Освен това
несъществуването на вземането както към момента на предявяване на иска, така и към
момента на приключване на съдебото дирене всякога подлежи на преценка с акта по
същество на спора и не е годно да обоснове извод за недопустимост на производството,
поради което и искането ответника за прекратяване на делото в тази част е лишено от
основание.
Към момента на предявяване на иска ищецът е бил носител на изискуемо вземане от
ответника за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в брутен размер от 12 815,68 лв, или 11
600,11 лв. нетно. Ето защо съдът намира, че ответникът дължи на ищеца обезщетение в
размер на законната лихва върху платената главницата от датата на завеждане на иска
/16.04.2024 г./ до датата на плащането й – 09.05.2024 г., в размер на 106,64 лева, определена
с онлайн-калкулатор.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск по чл. 224,
ал. 1 КТ за сумата от 11 777,15 лева да се отхвърли изцяло, като на ищеца ще се присъди
законната лихва за периода от 16.04.2024 г. до 09.05.2024 г. в размер на 106,64 лева.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Не е спорно и от представнеите по делото писмени доказателства се установява, че на
29.10.2012г. между ищеца е С о е сключен трудов договор за изпълнение на длъжността
„Експерт-сторителен инженер-инсталация за компостиране“ в „Звено за надзор на услугите“
3
по проект „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на С о“
със срок до 03.12.2014г.
Представен е трудово договор №274 от 19.01.2015г., по силата на който ищецът е
приел да изпълнява длъжността „Експерт-инсталация за компостиране“ в същото взено към
С о със срок до 31.12.2015г. вкл.
Видно от представения трудов договор № 186/23.12.2015г. същият е сключен между О
п „С п т н о“ и ищеца за длъжността „Ръководител инсталация завод МБТ“ с място на работа
гр. ****
Страните не спорят, че с допълнително споразумение от 21.09.2017г. е променена
длъжността на ищеца, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено
на 01.04.2024г.
От заключението на кредитираната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на М. М. същият е прослужил
8г. и 3 м. в ответното О п и 3 г. и 2 м. в С о, или общо 11г. и 5 м.
Спорът между страните е концентриран единствено около дължимия се размер на
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът поддържа, че
обезщетението трябва да е в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца,
доколкото счита, че има придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател
или "група предприятия", който трудов стаж е придобил през последните 20 години.
Ответникът поддържа, че ищецът не е придобил 10 години трудов стаж при един и същ
работодател, тъй като не е налице хипотезата на "група предприятия" по смисъла на чл.
222, ал. 3 КТ, вр. пар. 1, т. 2а от ДР на КТ вр. пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната
теория „гратификационни” - изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника
или служителя за това, че „е приключил живота си в труда по трудово правоотношение,
придобил е право на пенсия и отива в пенсия”. Когато придобитият при един и същ
работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е
предвидил това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то изразява
признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност,
засвидетелствани с продължителната работа.
В практиката на ВКС е изяснено, че предпоставките за придобиване правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ (в приложимата й актуална редакция към ДВ, бр. 107 от
2020г.) са - прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и
към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Допълнителният критерий за възникване правото на
увеличения размер на обезщетението (6 работни заплати ) е през последните 10 години
трудовият стаж да е при един и същ работодател или група работодатели. Не е необходимо
трудовият стаж да е бил непрекъснат. Необходимо е, обаче, стажът да е бил при един и същ
работодател.
Когато работникът има 10-годишен трудов стаж при един и същ работодател, той
няма право да получи заплащане на увеличения размер на гратификацията (която в случая е
6 работни заплати), само ако по време на прекъсването той е придобил трудов стаж при друг
работодател. В този смисъл са решение № 159 от 25.03.2010 г. по гр. дело № 5054/2008 г. на
ВКС, Г. К., ІІ Г. О, решение № 1437/03.10.2005 г. по гр. дело № 970/2003 г. на ВКС, Г. К., ІІІ
Г. О.; определение № 1042 от 26.07.2011 г. по гр. дело № 224/2011 г. на ВКС, Г. К., ІV Г. О.,
определение № 1280 от 21.10.2009 г. по гр. дело № 1191/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О,
определение № 882 от 07.12.2017 г. по гр. дело № 3563/2017 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О и др.
4
Същевременно, с ПМС № 31/11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на
обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени хипотези, при които въпреки, че лицата през
последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът
на обезщетенията също се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Целта на
законодателното разрешение е съобразяване на обстоятелството, че причините, поради които
лицата не са работили при един и същ работодател през тези години поначало са обективни
и независещи от волята им - преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне
на организациите и звената на бюджетна издръжка (чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ПМС
№31/11.02.1994 г.).
За съблювадане на същата цел разпоредбата на чл. 123 КТ въвежда императивни
правила кога трудовото правоотношение на работника/служителя се запазва ex lege при
промяна на работодателя. Сред изброените хипотези е и смяна на собственика на
предприятието или на обособена част от него, както и различните форми на преобразуване
на търговските дружества /сливане, вливане, отделяне и разделяне, вкл. промяната в
правноорганизационната форма/.
По делото ответникът счита, че с прекратяването на трудовия договор между М. Н.
М. и С о и сключването на трудов договор с О п „С п т н о“ 23.12.2015г. ищецът е встъпил в
ново трудово правоотношение с различен работодател.
Видно от приложения по делото Правилник за организацията и дейността на О п „С п
т н о“, приет с решение №123 по протокол №71/28.02.2019г., същото е със статут на
стопанска структура, чрез която С о осъществява самостиятелна стопанска дейност по
смисъла на глава VI от ЗОС, като не е юридическо лице и действа от името и за сметка на С
о. Посочено е, че общинското предприятие осъществява дейността си в съответствие с
решенията на Столичния общински съвет и заповедите на кмета на С о или определен от
него заместник-кмет. Съгласно правилника общинското предприятие се ръководи от
директор, който се назначава от кмета на С о и съгласно чл. 13, т. 4 го представлява като
работодател по смисъла на КТ във всички трудови правоотношение с работниците и
служителите му. Предвидено е в чл. 21, че за осъществяване на дейността, з акоято е
създадено, на общинското предприятие се предоставя за управление общинско имущество,
собственост на С о. Предоставеното и придобито в резултат на дейността на общинското
предприятие имущество е общинска собственост. Предвидено е, че всички планирани
разходи на общинското предприятие се осигуряват от бюджета на С о с основен източник
такса „битови отпадъци“ и др извършват съгласно единната бюджетна класификация на
разходите по бюджетите на общините.
От анализа на статута на ответното О п следва извод, че същото разполага със
самостоятелна работодателска правоспособност по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ, поради
което ищецът не е придобил 10 години трудов стаж при един работодател. Това прави
необходимо изследването на втората хипотеза на чл. 222, ал. 3 КТ– положен трудов стаж в
"група предприятия".
Понятието "група предприятия" има легална дефиниция – пар. 1, т. 2а ДР на
КТ препраща към дефиницията, дадена в пар. 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, съгласно която "Група от предприятия" са две или повече свързани
предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или
непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие;
контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие
акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на
административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или
предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
При съобразяване законоустановената дефиниция за "група предприятия" и анализ на
нормите на глава Шеста от ЗОС съдът намира че С о и О п „Столично предприятие за
5
тертиране на отпадъци“ формират "група от предприятия". Съгласно дефиницията
на ЗТМТМ наличието на група предприятия се свързва с установяването на контрол от едно
предприятие върху други едно или няколко предприятия. Съгласно чл. 54 ЗОС общинското
предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и
услуги, финансирани от общинския бюджет, като същото се създава, преобразува и закрива
с решение на общинския съвет, осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от
общинския съвет, с който се определят предметът на дейност, структурата, управлението,
численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на
предоставеното му общинско имущество, а директорът на общинското предприятие е
второстепенен разпоредител с бюджет.
При действието на цитираната правна уредба се установява наличието на отношения
на контрол и подчиненост между общинския съвет и кмета от една страна и общинското
предприятие-работодателя на ищеца от друга, които обосновават извод за принадлежност на
С о и Столичното предприятие за третиране на отпадъци към една група предприятия.
Трудовият стаж на ищеца в тази група за последните двадесет години преди
прекратяването на трудовото му правоотношение поради пенсиониране е повече от 10
години.
С оглед на този извод първите две предпоставки, обусловяващи основателност на
иска, се явяват установени.
За размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид изводите на изслушаното
и прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните. Вещото лице посочва, че
следващото се на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 26 980,38 лева. С
платежно нареждане от 04.07.2024г. след завеждне на делото от ответника е изплатено
обезщетение в размер на 8 993,46 лева, поради което дължимият остатък е 17 986,92 лева, до
която сума искът ще с уважи като основателен, като се отхърля за разликата до пълния
размер от 26 980,38 лв.. Като законна последица от уважаването на иска върху уважения
размер в полза на ищеца ще се присъди поисканата законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. Към момента на предявяване на иска ищецът е бил
носител на изискуемо вземане от ответника за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за пълния
предявен размер на претенцията. Ето защо съдът намира, че ответникът дължи на ищеца и
обезщетение в размер на законната лихва върху платената главницата от 8 993,46 лв. от
датата на завеждане на иска -16.04.2024 г., до датата на плащането – 04.07.2024 г., в размер
на 275,44 лева, определен с онлайн-калкулатор.
С оглед горното ще се постанови решение, с което предявеният иск по чл. 222, ал. 3
КТ за сумата от 26 980,38 лева ще се уважи частично до 17986,92 лв., ведно със законната
ливха от датата на исковата молба до окончателноот плащане, като се отхвърли за
разликата. В полза на ищеца ще се присъди законната лихва върху погасената с плащане
главница за периода от 16.04.2024 г. до 04.07.2024 г. в размер на 275,44 лева.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, защото с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото, вкл. в частта, с която исковете се
отхвърлят поради погасяване на вземанията с плащане в хода на процеса. Ищецът е сторил
разноски за платен адвокатски хонорар на стойност 4 500 лв., който му се следва от
насрещната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд ще се присъди дължимата се държавна такса в размер на 1 550,30 лв.,
както и разноските за вещо лице в размер на 300 лв.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О п „С п т н о“, БУЛСТАТ ***** да заплати на М. Н. М., ЕГН **********, с
адрес гр. ***** на основание на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 17 986,92 лв.
представляваща дължим остатък от парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното
трудово възнаграждение на служителя за шест месеца, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл.
86 ЗЗД сумите от 275,44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за платеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от датата на исковата
молба – 16.04.2024г. до датата на плащането – 04.07.2024., както и сумата от 106,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихв а върху главницата за
платеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от датата на исковата молба
16.04.2024г. до датата на плащането – 09.05.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 4 500 лв. за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 222, ал. 3 КТ за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 26 980,38 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска иска за сумата от 11 777,15 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 55 дни за периода от 2022 г. до 2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „О п „С п т н о“, БУЛСТАТ ***** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от
1850,30 лв. за държавна такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7