№ 3598
гр. Варна, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20203100103480 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на В. Н. Н. срещу УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД-Варна,с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 80 000.00лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – неприятни преживявания, болки и
страдания, уронване на авторитета му в обществото, всички от които са
претърпяни вследствие невярно и неправилно освидетелстване на ищеца при
изготвяне, даване и поддържане в о.с.з. на невярно заключение пред съд
от д-р Светлин Върбанов в качеството му на вещо лице – психиатър по
НАХД №2537/2019г. на ВРС.
Исковата молба е обоснована с твърденията за претърпяни от ищеца по
делото неимуществени вреди, в резултат на неправилно и грешно заключение
на д-р Светлин Върбанов, в качеството му на вещо лице по НАХД
№2537/2019г. на ВРС, който освен това е и служител в ответното дружество,
а заключението е поддържано и в о.с.з. на 08.06.2020г. и съдържа невярно
поставената на В. Н. Н. диагноза- параноидно личностно разстройство,
налудно разстройство, при кверолантно поведение, с нарушение на
интерпретацията на факти и събития.
Настоящото делото е образувано в 10-ти състав на ВОС.
В о.с.з. на 02.07.2021г. е уважена молбата на ищеца за отвод на състава.
Делото е разпределено на случаен принцип в настоящия състав.
По повод три подадени частни жалби делото е изпратено на ВАпС, като
е върнато във ВОС на 08.11.2021г. след произнасяне на ВАпС и на ВКС за
пълна недопустимост на предходно подадените и администрирани частни
1
жалби.
При служебната проверка по чл.130 от ГПК, която съдът дължи във
всеки момент от разглеждане на делото, съдът намери следното: С исковата
молба се претендират вреди от поведение на служител на ответното
дружество, но в качеството му на вещо лице по НАХД на ВРС, което
противоправно поведение се изразява в даване и поддържане пред съд на
невярна експертиза по НАХД по описа на ВРС.
Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг
надлежен орган на властта, независимо дали същото е съзнателно или е по
непредпазливост, представлява състав на престъпление,субсумиран в нормата
на чл.291, ал.1 и ал. 2 НК. Това обосновава необходимостта от
установяването на визираното деяние, което се квалифицира като
престъпление по смисъла на НК. Редът, по който може да бъде установено
извършено престъпление, е с влязла в сила присъда или споразумение,
сключено по реда на НПК, или с установителен иск по смисъла на чл.124, ал.
5 от ГПК. Последният е допустим само при наличието на изрично
предвидените от законодателя предпоставки - когато наказателно
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК (деецът да е амнистиран, да е
починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност или след извършване на престъплението
деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта); или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал.
1, т. 2 от НПК (налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на
обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина) или чл. 26 от
НПК (налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие) и в
случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит (така и
Определение №60242/15.06.2021г. на ВКС по ч. гр. дело №1222/2021г., 3-то
ГО). А съобразно нормата на чл.17 от ГПК, гражданският съд, извън
хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК, няма правомощия да установява по
гражданскоправен ред престъпен състав, вкл. и по повод преюдициално
правоотношение (така и мотивите към ТР №7/2013г. на ОСГК на ВКС).
Предвид горното производството по делото следва да бъде прекратено,
с оглед че съществуването на заявеното и претендирано от ищеца право е
обусловено от установяването на състава на деянието по чл.291 от НК, при
липса на предпоставки на иск по чл.125, ал.5 ГПК за същото деяние, какъвто
не е и предявяван (изрично така и Определение №265/19.07.2021г. по в.ч.гр.д.
№316/2021г. на ВАпС,постановено по идентичен случай; така и Определение
№181/08.05.2020г. по гр. дело №1089/2020г. на ВКС, 3-то ГО; и други).
С оглед прекратяването на делото по мотивираните съображения, то се
явява без смисъл и без възможност разглеждането от съда на междувременно
постъпилите от страни по делото молби и жалби по движението на делото и
по доказателствата.
2
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3480 по описа на ВОС за
2020г., 11-ти състав, на осн. чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3