№ 135
гр. Айтос, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100099 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.109 ЗС.
Производството е образувано по ИМ на С. Л. Х., ЕГН **********, и Х. С. Х., ЕГН
**********, двамата чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***, против М. Р. К., ЕГН **********, чрез
адв. Т.Х., съд. адрес: ***. Ищците твърдят, че са съпрузи и собственици по силата на НА №
153/25.08.2009г. на дворно място с площ от 327 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен
имот, находящо се в **********, за което село няма одобрен регулационен и подробен
устройствен план, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м.,
при граници: улица и имотите на Х. Е. М., М. Р. К. и А. М. Ю.. Сочат, че имотът им бил
ограден с бетонна ограда, като откъм границата с имота на ответника била обособена врата
от последния – ответникът преминавал през имота им, за да стигне до улицата, въпреки че от
предната страна на своя имот същият можел да ползва вход откъм улица. Поддържат, че
през имота им нямало обособен път, като ответникът неколкократно възстановявал вратата,
преминавал през имота им и препятствал правото им на собственост – нарушавал правото
им да оградят имота и ползвал част от имота им без основание, преминавайки през него,
разрушавал изградената от ищците ограда. Искат да бъде осъден ответникът да не влиза и да
не преминава през техния имот, както и да не поврежда огражденията на същия.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Намира иска за неоснователен. Сочи, че бил
собственик на съседен имот по силата на НА № 188/23.06.2020г. Поддържа, че ползваното от
него процесно място служело за достъп до имота му, било отделно място от имота на
ищците, било заградено посредством ограда и представлявало част от неговия имот и
служело за достъп на имота му откъм улицата от 40г., като в мястото се намирали навес и
тоалетна на ответника. Поддържа, че ищците оградили имота си с бетонна ограда, а мястото,
което той ползвал, граничело с нея и не било оградено от ищците. Намира, че не е налице
твърдяното ограничаване на собствеността на ищците, молейки за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното: Видно
от КНА № 153/25.08.2009г. ищците се легитимират като съсобственици на дворно място с
1
площ от 327 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот, находящо се в **********, за
което село няма одобрен регулационен и подробен устройствен план, ведно с построената в
имота масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м., при граници: улица и имотите на Х. Е.
М., Е. Х. М. и А. М. Ю..
Видно от НА № 188/23.06.2020г. ответникът се легитимира като собственик на дворно
място в режи на СИО, цялото с площ от 485 кв.м., находящо се в ***, което село няма
изработен и утвърден устройствен план, при граници и съседи на дворното място: от две
страни - път; имотите на: Х. Е. М., Д. Х. Х., С. Л. Х., А. М. Ю. и М. М. Ю., ведно с
построените в гореописаното дворно място обекти и с всички подобрения, приращения и
насаждения no/в гореописаните недвижими имоти.
Разпитани по делото като свидетели са И.М., Х. И. и Ф. Х. за установяване на
релевантни по делото обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протокола от
о.с.з., проведено на 05.05.23 г. /л.37-40 по делото/, поради което не следва да се излагат
отново подробно текстуално.
Съгласно заключението на ВЛ Б. по СТЕ в процесния имот е налице изграден портал
със широчина 2,7м, разположен на югоизточната имотна граница, достигащ до
североизточната на имота от 327 кв.м., собственост на ищците, като същевременно ВЛ е
представило и скица в тази връзка. ВЛ е дало заключение, че използваното и оградено от
ищците дв.място е с площ от 264 кв.м., като е изградена вътрешна ограда, разделяща имота
на ищците, представляваща телена мрежа и метални колчета върху бетонова основа.
С вл. в сила решение по гр.д. № 433/23г. на РС Айтос е признато за установено по
отношение на ответниците С. Л. Х., ЕГН **********, и Х. С. Х., ЕГН **********, че
ищците М. Р. К., ЕГН **********, и Х. А. К.,ЕГН **********, са собственици на площ от 73
кв. м., представляваща реална част от следния имот на ищците: дворно място, цялото с площ
от 485 кв.м., находящо се в ***, което село няма изработен и утвърден устройствен план, при
граници и съседи на дворното място: от две страни - път; имотите на: Х. Е. М., Д. Х. Х., С.
Л. Х., А. М. Ю. и М. М. Ю., при граници на реалната част: от изтoк — улица; от запад —
част от двора на М. Р. К. и Х. А. К.; от север — двор на Х. Е. М. и юг - двора на С. Л. Х. и Х.
С. Х..
При тези факти съдът намира от правна страна следното: Съдът намира
предявеният иск за допустим. Не е налице хипотеза на приложение на чл. 126 ГПК. При
негаторния иск за собственост по чл.109 ЗС предмет на делото не става правото на
собственост върху имота на ищеца. Правото на собственост върху имота има значение за
основателността на негаторния иск, но въпроса остава вън от предмета на делото (по него
съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения)
и по него не се формира сила на пресъдено нещо (съгласно мотивите към т.1 от ТР №
4/6.11.2017 г. на ВКС, ОСГК). В Р. № 1/28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2015 г., II г. о.,
също е прието, че спорът за установяването на принадлежността на правото на собственост
не може да се приеме, че е част от предмета на иска по чл. 109 ЗС. Защитата на правото на
собственост с иска по чл. 109 ЗС касае безспорно установената собственост, поради което са
възможни различни хипотези, ако защитата на ответника касае и оспорване и
принадлежността на правото на собственост - от обективни съединяване на искове, до
спиране на делото по чл. 109 ЗС до приключване на висящ спор в производство по чл. 124,
ал. 1 ГПК, респ. чл. 108 ЗС за собствеността. При тези мотиви бе спряно и производството
по гр.д. №99/23г. по описа на съда на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по
гр.д. № 433/23г. на РС Айтос с вл. в сила решение.
С приетото ТР № 4/6.11.2017 г. на ВКС, ОСГК по въпросите по приложение на чл. 109
ЗС се дават следните задължителни разяснения по приложение на закона и предпоставките
да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС, а именно : негаторният иск е иск за защита на
собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост
2
върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на
ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на
негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото , по тях съдът се произнася само в
мотивите на решението като по преюдициални правоотношения, и съдебното решение не
формира сила на пресъдено нещо по тези въпроси, разбира се доколкото не е налице
хипотеза на обективно съединени искове по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС. За уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие
или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Доколкото с вл. в сила решение гр.д. № 433/23г. на РС Айтос е установено, че правото на
собственост върху процесния имот /реална част от него/ принадлежи на ответника, а не на
ищците, то не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на
иска по чл. 109 ЗС, правещо безпредметно обсъждането на останалите предпоставки,
обуславящо извод за отхвърляне на иска.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищците дължат на ответника
направените по делото разноски в размер на 1100 лв., съобразно приложения за това списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.109 ЗС, предявен от С. Л. Х., ЕГН
**********, и Х. С. Х., ЕГН **********, двамата чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***, против М. Р.
К., ЕГН **********, чрез адв. Т.Х., съд. адрес: ***, с който се иска да бъде осъден ответника
да не влиза и да не преминава през следния имот на ищците: неурегулиран поземлен имот,
находящ се в **********, за което село няма одобрен регулационен и подробен устройствен
план, при граници: улица и имотите на Х. Е. М., М. Р. К. и А. М. Ю., както и да не поврежда
огражденията на същия.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК С. Л. Х., ЕГН **********, и Х. С. Х., ЕГН
**********, двамата чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***, да заплатят на М. Р. К., ЕГН **********,
чрез адв. Т.Х., съд. адрес: ***, сумата 1100 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3