Решение по дело №1215/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 642
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20231210201215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. Благоевград, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210201215 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „...“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ..., представлявано от ... с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 694922-F681959 от 13.03.2023 година на
Началник отдел „Оперативна дейност“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление (ЦУ) на
Национална агенция по приходите (НАП) – София, с което за
административно нарушение по чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185 ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, на търговеца е наложена „имуществена санкция“
в размер на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се иска да се отмени НП, тъй като се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено
в противоречие с действителните фактическа обстановка. Сочи се, че за
същият случай и за същото нарушение на търговеца е наложена и ПАМ с
нарочна Заповед № ФК-С1804-0477736 от 30.11.2022г. на същия наказващ
орган, като на практика за едно и също нарушение са наложени две санкции,
което е недопустимо предвид Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност, както и заведено дело
пред СЕС № С-97/21MV-98. Развиват се съображения, че търговеца не е
регистриран по ДДС, както и сумата на извършената покупка е ниска по
размер – 7,75 лева и причината за неиздаването на фискален бон от продавач-
консултанта е че ролката на касовия апарат е заяла, което не се отразило
1
обаче на касовата наличност по каса и фискално устройство. Претендира се,
че така описаната фактическа обстановка е неясна и непълна, което
обстоятелство игнорира в пълна степен възможността процесното нарушение
по чл.118 ал.1 от ЗДДС да е осъществено от обективна страна. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени, като незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание за търговецът-жалбоподател не се явява законния
представител или процесуален представител, като не се сочат доказателства и
не се излага допълнително становище по същество.
Административно-наказващият орган, редовно призовани, изпращат
представител – юрисконсулт Младенова, която оспорва жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на наказателното постановление и взема становище
по същество, като моли съдът да потвърди санкционния акт.
За Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, представител
не се явява и не вземат становище по същество.
След като се запозна с доказателствата, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 19.10.2022г. в 15.07 часа била извършена проверка от Р. Р. Т. и С. Б.
С., двамата служители на ЦУ на НАП – София, ГД „ФК“, отдел „ОД“ в
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион за
плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Благоевград, ж.к.“Струмско-център“ и
стопанисван от ЕТ „...“ с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от ... с ЕГН **********. При проверката е
установено, че при извършването на контролна покупка, преди
легитимацията от проверяващите, на стойност 7,75 лева – представляваща
закупени плодови и зеленчуци, заплатени от проверяващия орган по
приходите – Р. Т. и сумата приета от ... управител за сметка на ЕТ „...“ с ЕИК
*********, за което плащане контролните органи приели, че не е издадена
фискална бон от инстолраното в обекта функциониращото фискално
устройство модел „DATECS DP-150“ с индивидуален номер на фискалното
устройство (ИН на ФУ) DT779455 и индивидуален номер на фискалната
памет (ИН на ФП) 02779455, регистрирано в НАП с потвърждение № 4228956
от 12.06.2019г. като в момента на проверката същото е работен режим.
Плащането за покупката е извършено в 15.07 часа, след което обекта е
напуснат от проверяващите, като след завръщането и легитимирането на
проверяващите е установено от същите, че не е издаден фискален бон за
покупката. За констатираното при проверката бил съставен и протокол за
извършена проверка сер. АА № 0477736 от 19.10.2022г. в присъствието на ...,
препис от който се връчил на последната на 19.10.2022г. в 16.40 часа. След
извършване на проверката и съставяне на протокола за извършена проверка,
актосъставителят Р. Р. Т., в присъствието на свидетеля при установяване на
нарушението и съставяне на акта С. Б. С. и управителя ... на ЕТ „...“, съставил
на едноличния търговец АУАН № F681959 от 19.10.2022г., като
2
квалифицирал констатираното нарушение по чл.118 ал.1 от ЗДДС. Акта се
връчил с разписка, лично и срещу подпис на управителя ... на ЕТ „...“, като
обяснения и възражения по акта не постъпили. В законоустановеният срок не
постъпили и писмени възражения по акта. Въз основа на така съставения
АУАН, на 13.03.2023г. административно-наказващият орган, в лицето на
Началник отдел „Оперативна дейност“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална
агенция по приходите – София, упълномощен със заповед на изпълнителния
директор на НАП за АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., издал атакуваното
Наказателно постановление № 694922-F681959 от 13.03.2023 година, с което
за административно нарушение по чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност, на основание чл.185 ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност наложил на ЕТ „...“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ..., представлявано от управителя си ... с ЕГН **********
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева. НП било връчено
срещу подпис с нарочна разписка на управителя ... на търговеца-
жалбоподател на 04.07.2023г., като в законоустановения срок на 18.07.2023г.
чрез пощенски оператор постъпила разглежданата в настоящото производство
жалба.
Изложената фактическа обстановка, подробно описана в акта за
установяване на административно нарушение се потвърждава при разпита на
актосъставителя Р. Р. Т. и свидетеля при установяване на нарушението и
съставяне на акта С. Б. С.. Същите сочат, че установили извършването на
нарушението, като при закупуване на плодове и зеленчуци от павилион и
заплащане на цената им, не бил издаден фискален бон до напускането на
района на търговския обекта, а и около десет минути след това, въпреки
наличието на фискално устройство при продавача, заради което бил съставен
и настоящия АУАН. Свидетеля Р. Р. Т. установява, че сам лично закупил
плодове и зеленчуци, като заплатил за тях, след което напуснала търговския
обект, но през цялото това време не му бил издаден фискален бон, след което
с колегата си С. Б. С., с който били заедно след около десет минути се
върнали в обекта, легитимирали се и предприели извършването на проверка и
съставили документите във връзка с нея на място, като съставили
първоначално протокол за извършена проверка, а след това и АУАН. В
протокола отразили въпросното нарушение, както и това, че при връщането
на двамата в обекта все още не бил издаден фискален бон.
Представени са Опис на парите в касата на търговски обект - павилион
за плодове и зеленчуци на ЕТ „...“, на адрес: Благоевград, ж.к.“Струмско-
център“ от 19.10.2022 г., приложение към Протокол № 0477736, изготвен от
..., от който е видно, че в касата са установени обща наличност от 45,35 лева.
Представен е и служебен бон - копие, съдържащ дневен финансов отчет
от обект – павилион за плодове и зеленчуци на ЕТ „...“, на адрес: Благоевград,
ж.к.“Струмско-център“ от 19.10.2022 г., от който е видно, че е изваден от
фискалното устройство на 19.10.2022 г. в 15.10 часа и е реализиран оборот от
3
45,56 лева, като е налице разлика от 14,30 лева за единият от двата обекта.
Представена е и справка КЛЕН за периода от 19.10.2022г./00.00 часа до
19.10.2022г./15.21 часа, от която е видно, че покупка с издаден фискален бон
за сумата 7,75 лева за периода на справката не е отразена в паметта на
фискалното устройство.
По делото е представена Заповед на изпълнителния директор на НАП за
АНО № ЗЦУ-ОПР-1149 от 25.08.2020 г., която удостоверява материалната и
процесуална компетентност на издателя на наказателното постановление и
актосъставителя.
По делото е представено Решение № 1444 от 28.07.2023г., постановено
по адм. д. № 165/2023г. по описа на Административен съд – Благоевград, с
което на основание чл.172 ал.2 пр.2 от АПК съдът е отменил Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ФК-С1804-0477736 от
30.11.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 от ЗДДС вр. с чл.118 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка – „Запечатване на търговски обект –
„Павилион за плодове и зеленчуци“, находящ се в Благоевград, ж.к.
„Струмско-център“, стопанисван от ЕТ „...“, с ЕИК ********* и „Забрана за
достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, ведно с писмо от
28.08.2023г. от Административен съд – Благоевград до Началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, удостоверяващо, че съдебното решение е влязло в законна сила
на 23.08.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите, приложените към административно-
наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок
от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган /съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за АНО/. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административно-наказателното производство е започнало след
съставянето на протокол от извършена проверка, и въз основа същия съставен
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
4
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕТ. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне
на акта и издаване на НП. В конкретния случай АУАН е съставен от Р. Р. Т.,
инспектор по приходите към ЦУ на НП - София, който дава пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази
насока са и показанията на свидетеля С. Б. С., която е участвал при
извършване на проверката и констатиране на нарушението. Чрез изпълнение
на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига
необходимата индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на търговеца-жалбоподател. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява
правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на търговеца-жалбоподател не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството и обуславят отмяна на обжалвания
санкционен акт.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и
отчета извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Алинея 4 на чл.118 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, реда и начина за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите
и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
5
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая
такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на
чл.3 ал.1 от посочената наредба задължава всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
/ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съгласно чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП, ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
В настоящия случай нарушението се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. От
показанията на свидетелите Р. Р. Т. и С. Б. С., протокола за извършена
проверка, разпечатка на фискален бон и справка КЛЕН – дневен финансов
отчет от процесната дата се установява, че в проверявания обект
експлоатиран от едноличния търговец на 19.10.2022г. около 15.07 часа се е
извършила продажба на плодове и зеленчуци на стойност 7.75 лева, във
връзка с която не е издаден фискален бон от инсталираното фискалното
устройство в обекта или от кочан ръчни касови бележки. Към момента на
проверката в обекта е имало регистрирано работещо, въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП фискално устройство, по който
въпрос страните не спорят, а това е видно от представените разпечатки от
същото. Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на
параграф 1 т.41 от ДРЗДДС. Според посочената разпоредба „търговски
обект“ е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и
други подобни/ на открито или под навеси, в или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис,
жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот
/например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. С
бездействието си едноличния търговец от обективна страна е допуснал
осъществяване състава на нарушението. В тази връзка възражението на
защитата, че поради проблем и заяждане на ролката на фискалното
устройство в обекта към момента на процесната продажба е допуснат пропуск
от страна на служителя да издаде фискален бон за направеното плащане е
6
неоснователно, доколкото видно от показанията на всички разпитани
свидетели, продажбата не е била отразена и фискален бон не е бил издаден за
тази покупка и след около десет минути, когато са се върнали в обекта
проверяващите и са се легитимирали, след което са извършили и проверката.
Свидетелите описват подробно как са наблюдавали обекта, извършили
контролна покупка и неполучили касов фискален бон от работещото
устройство. При тези фактически констатации, съдът намира, че извършеното
от търговеца, изразяващо се в неизпълнение на вмененото му задължение да
издава фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон),
осъществява признаците на състава на нарушението, посочено в АУАН и НП,
поради което напълно основателно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Касае се за формално
нарушение, а целта на законодателя е да дисциплинира търговците, поради
което настоящият съдебен състав намира, че процесният случай не е
маловажен такъв по чл.28 от ЗАНН. Деянието не се различава по никакъв
начин от други нарушения от същия вид, т.е. не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност.
Неоснователно е възражението на защитата, че в случая неправилно е
санкциониран едноличния търговец поради това, че е била издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-С1804-0477736
от 30.11.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 от ЗДДС вр. с чл.118 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка – „Запечатване на търговски обект –
„Павилион за плодове и зеленчуци“, находящ се в Благоевград, ж.к.
„Струмско-център“, стопанисван от ЕТ „...“, с ЕИК ********* и „Забрана за
достъп до него“ за срок от 14 /четиринадесет/ дни, като с наложената
имуществена санкция, недопустимо е наложено и друго наказание за едно и
също нарушение, което е недопустимо предвид Директива 2006/112/ЕО от
28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,
както и заведено дело пред СЕС № С-97/21MV-98. От представените по
делото Решение № 1444 от 28.07.2023г., постановено по адм. д. № 165/2023г.
по описа на Административен съд – Благоевград, влязло в сила на
23.08.2023г. е видно, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-С1804-0477736 от 30.11.2022г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е отменена, респ. приложените
принудителни административни мерки не са приложени, поради което и
същите не била могли да изпълняват функцията на наложено наказание за
процесното нарушение. Ето защо не може да се приеме, че в казуса за едно и
също нарушение на едноличния търговец са наложени поотделно две
различни по вид наказания.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на ЕТ при условията на чл.83 ал.1 от ЗАНН - за
7
неизпълнение на задължение към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не следва да
бъде обсъждан.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.118 ал.1
от ЗДДС, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
наложил на едноличния търговец-жалбоподател административно наказание,
съгласно санкционната разпоредба на чл.185 ал.1 от ЗДДС според която на
лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС се налага
имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в
размер на 500 до 2000 лева. При определяне размера на административното
наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е определил размер на
имуществената санкция, в предвидения от законодателя минимален размер от
500 лева, като съответна на извършеното и предвид дисциплинарното минало
на търговеца. Именно имуществената санкция в размер от 500 лева, съдът
намира за съответно на допуснатото нарушение и съобразено с изискванията
на чл.27 от ЗАНН, поради което и обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от делото, направеното искане от процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита за
основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН
следва на Национална агенция по приходите – София да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на
двама свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна,
поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева, който размер според съда съответства на действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63
ал.2 т.5 във връзка с ал.9 от ЗАНН и чл.63д ал.1 във връзка с ал.4 и ал.5 от
ЗАНН, Съдът

РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 694922-F681959 от
13.03.2023 година на Началник отдел „Оперативна дейност“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция по приходите – София, с което на ЕТ „...“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
... с ЕГН ********** за административно нарушение по чл.118 ал.1 от Закона
за данъка върху добавената стойност, на основание чл.185 ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност, на търговеца е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ „...“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от ... с ЕГН ********** да заплати на
Национална агенция по приходите – София, юрисконсултско възнаграждение
за производството пред районния съд в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните, пред Административен съд – Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9