О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 387 от 11.08.2023 г., гр.
Кюстендил
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на единадесети август две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 257 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба от В.Л.Б., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, чрез адвокат В.П., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) №
23-1139-000137/13.07.2023 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция”
(ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) –
Кюстендил (упълномощен със Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г.), с която
на основание чл.
171, т. 2а, б. „а” от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП)
на Б. е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от шест месеца.
В жалбата е обективирано искане по чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В тази връзка се твърди, че допуснатото предварително изпълнение на същата причинява на В.Б. и семейството ѝ значителни вреди. Посочено е, че Б. е бременна и има здравословни проблеми, поради което ѝ се налага да пътува до гр. София за медицински прегледи и изследвания, а в състоянието, в което се намира, ѝ е крайно неудобно да пътува с обществен транспорт, както и че раждането също е предвидено да бъде в гр. София.
Искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
Изпълнението на
невлязъл в сила индивидуален административен акт – допуснато независимо дали по
силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган,
винаги има значително въздействие върху правната сфера на адресата, тъй като
придава изпълнителна сила на невлязъл в сила индивидуален административен акт.
Това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен,
съдържа и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако
впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност,
законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването
няма суспензивен ефект.
Предварителното изпълнение на
заповедите по чл. 171 от ЗДвП е допуснато по силата на
закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени
основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което
следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон
(какъвто е случаят – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП), когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба предпоставките, при които съдът може
да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които
самото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена –
загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на
вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат
представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Вредата
може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се
осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко
следствие на акта или които са се осъществили преди издаването му, са неотносими
към основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е
негова (вж. в т. см. Определение № 4082/29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3741/2022 г., VII о., Определение № 10863/27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2021
г., VII о., Определение № 3969/01.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2020 г.,
VII о. и Определение № 15062/05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2018 г.,
VII о.).
В.Б. не доказа както наличието на нови факти и обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Принудителната административна мярка е вид административна принуда, прилага се във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на адресата на акта да ползва пътното превозно средство, чиято регистрация е прекратена като ПАМ, представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с високата обществена опасност на конкретното административно нарушение. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Както бе посочено по-горе, то може да бъде спряно само въз основа на нови факти и обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди и то – само от предварителното изпълнение на заповедта. Законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на неговото издаване, а новите факти и обстоятелства, сочещи на търпени вреди, следва да бъдат пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение. В случая доказателства за такива вреди не са ангажирани. Временното лишаване на Б. от възможността да ползва процесния лек автомобил представлява затруднение и е факт, който ще има неблагоприятни последици за нея. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това временната невъзможност за ползване на процесния автомобил е неотносима към преценката за наличие на значителни или трудно поправими вреди (вж. в т. см. Определение № 10855/27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2021 г., VII о. и Определение № 6487/02.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2020 г., VII о.).
Твърденията, че В.Б. е бременна и има здравословни проблеми, поради което ѝ се налага да пътува до гр. София за медицински прегледи и изследвания, а в състоянието, в което се намира, ѝ е крайно неудобно да пътува с обществен транспорт, не обосновават възможността за нея да настъпи значителна или трудно поправима вреда. Дори и да се приеме, че на Б. би се причинила вреда от невъзможността ѝ да използва процесния автомобил за пътуване до гр. София, тази вреда не е нито значителна, нито труднопоправима (като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, а в случая такава не е установена). Принудителната административна мярка има и превантивен характер предвид осигуряване на безопасността на движението, поради което интересът на Б. е непротивопоставим на обществения интерес, свързан със здравето и сигурността гражданите при движението по пътищата (вж. в т. см. Определение № 4082/29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2022 г., VII о. и Определение № 8905/29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2018 г., VII о.). Евентуалните вреди, които други лица от семейството на Б. биха търпели, са неотносими към основателността на искането.
По изложените съображения искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Л.Б., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, за
спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
23-1139-000137/13.07.2023 г., издадена от началника на сектор ПП при ОДМВР –
Кюстендил.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: