№ 35073
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К.А В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от К.А В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110102723 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 248083/17.07.2025 г. от процесуалния представител на
ищеца К. И. К. – адв. В. В. Ч.-М., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за
изменение на постановеното по делото решение № 13562/11.07.2025 г. в частта за
разноските.
С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските като присъди на адв. В. В. Ч.-М. претендираното от същата адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС за оказана правна помощ и процесуално
представителство на ищеца по настоящото дело, като се излагат доводи, че в решението
липсвало произнасяне по това искане. Излагат се съображения, че с исковата молба е
направено изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева, което било осъществено въз основа на валидно сключен договор за правна помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „България Ер“ АД изразява становище за
недопустимост на молбата по аргумент, че страната не е представила списък по чл. 80 ГПК,
а по същество излага подробни съображения за неоснователност на молбата. Позовава на
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Отправя молба до съда да остави молбата
по чл. 248 ГПК без уважение.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК – на л. 65 от делото (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради
което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Видно от постановеното по делото решение № 13562/11.07.2025 г., с оглед изхода на
1
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е осъдил „България Ер“ АД да заплати на К.
И. К. сумата от 530 лв., от които 505 лв. по ч. гр. д. № 57873/2024 г. (заповедното
производство) и 25 лв. – държавна такса за исковото производство. В мотивната част на
решението, касаеща разноските, като е съобразил релевираното от ответника възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е изложил доводи, че заплатените от ищеца
разноски, представляващи адвокатски хонорар, не се явяват прекомерни с оглед цената на
иска и минималните прагове по НМРАВ за защита по граждански дела, както и че същото
покрива оказаната правна помощ и съдействие за заповедното и за исковото производство,
като е счел, че за двете производства не се претендира отделен хонорар.
Съдът констатира, че в действителност още с исковата молба, на основание чл. 38, ал.
1 и ал. 2 ЗА, е претендирано присъждане в полза на адв. В. Ч.-М. адвокатски хонорар в
размер на 480 лева с включен ДДС за оказване на правна защита и процесуално
представителство на ищеца за исковото производство, съгласно договор за правна защита и
съдействие, приложен по делото.
По делото (на л. 8) е представен договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024
г., видно от който ищецът К. К. и адв. В. Ч.-М. се намират в облигационна връзка по повод
предоставената услуга – изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 от ГПК и процесуално представителство по делото за всички инстанции,
както и представителство по изпълнителното дело. Такъв договор от същата дата и с
абсолютно идентично съдържание е представен и в заповедното производство по ч. гр. д. №
57873/2024 г. по описа на СРС, 65 състав (на л. 11).
Следва да се посочи, че доколкото законът не установява изискване за писмена форма
за действителност на договора за адвокатска услуга достатъчно доказателство за
осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните
съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка.
Същественото в случая е, че ангажирания като доказателство по делото договор за
правна защита и съдействие от 05.08.2024 г. сочи, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адв.
В. Ч.-М. е предоставила безплатна правна помощ на ответника К. К. за осъществяване на
следния обем професионална зашита: „изготвяне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и процесуално представителство по делото за всички
инстанции“. Доколкото тази клауза касае договорната връзка между страните и по-
специално предметния й обхват, а не предоставянето на мандат, следва, че присъдените в
заповедта по чл. 410 ГПК разноски за адвокат в размер на 480 лева възмездяват
процесуалните усилия на адв. Ч.-М. и за представителството й пред първата инстанция. Това
е така, защото самите страни са уговорили адвокатския хонорар на процесуалния
представител да ползва доверителя включително за исковото производство.
Друго щеше да бъде, ако в хода на исковото производство, развило се пред СРС,
ищецът (или адв. Ч.-М.) беше представил/а различен договор, с друго съдържание,
респективно друг предметен обхват на възложената защита, оправдаваща съответно и друго
адвокатско възнаграждение. Механичното прилагане на един и същ договор, за едни и същи
процесуални действия, по повод на които съдът вече е присъдил сторените от страната
разноски, не може да преодолее констатацията на съда, че нови разноски за исковото
производство не са доказано сторени. Ерго, молбата по чл. 248 ГПК в тази част е
неоснователна.
За правна прецизност и пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи,
че размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от
съда, като този размер не може да бъде по-нисък от минималния по Наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА – Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ). Следва да се съобрази обаче, че след решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по нисък размер. Разбира се, нормите, установени е Наредбата служат за
ориентир, но преценката на съда се формира предимно с оглед естеството на спора,
2
материалния интерес, процесуалните усилия, време и ресурс, вложен от процесуалния
представител и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото – в този дух вж.
Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК.
При изложеното съдът намира, че присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение от 480 лева за заповедното производство по ч. гр. д. № 57873/2024 г. е в
справедлив размер и покрива оказаната правна помощ и съдействие и за исковото
производство, в който смисъл са и мотивите на постановеното по делото решение в частта
му за разноските.
Същевременно, резонно е искането в молбата по чл. 248 ГПК във връзка с
надлежното присъждане на разноските за адвокатски хонорар директно на адв. Ч.-М. по чл.
38 ЗА в размер на 480 лева, респективно прецизиране разноските, дължими на ищеца К. И.
К., а именно: в размер на общо 50 лева за държавна такса (25 лева – държавна такса по ч. гр.
д. № 57873/2024 г. по описа на СРС, 65 състав и 25 лева – държавна такса за исковото
производство).
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 13562/11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2723/2025 г. по
описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „България Еър“, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул.
„Брюксел“ № 1, да заплати на К. И. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Драгоман“ № 9, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 50 лева,
представляваща разноски за държавна такса (25 лева – държавна такса по ч. гр. д. №
57873/2024 г. по описа на СРС, 65 състав и 25 лева – държавна такса за исковото
производство).
ОСЪЖДА „България Еър“, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул.
„Брюксел“ № 1, да заплати на адвокат В. В. Ч.-М. от ВАК, с личен номер **********, със
служебен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 9, ет. 2, сумата в размер на 480 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 248083/17.07.2025 г. на процесуалния
представител на ищеца К. И. К. – адв. В. В. Ч.-М. за изменение на решение №
13562/11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 2723/2025 г., в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3